Р Е Ш Е Н И Е
Номер 06.03.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.01. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1434 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
650/20.05.2019 г. постановено по гр.д. № 423/2018г. по описа на Районен съд – С.З..
Въззивникът
У. "П." АД обжалва решението в частта, с която У. "П."
АД е осъдено да заплати на ЕТ "А.Г.Х.", следните суми: сумата от 277.74
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни работи за спешен център реанимация, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 23.46 лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за периода 03.03.2017 г. – 31.12.2017 г.; сумата от 1783.70 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни
работи за ОАРИЛ пето копче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.01.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 1806.37 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни
работи за пето копче операционен блок, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 152.54
лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода
03.03.2017 г. – 31.12.2017 г.; сумата от 460.72 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за тоалетни
и коридор към тях администрация, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 38.91
лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода
03.03.2017 г. – 31.12.2017 г. и направените разноски в размер на в размер на
527.98 лв.
Във въззивната жалба У.
"П." АД излага съображения за неправилност на решението в обжалваната
част. Няма искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция. Моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор, с който въззиваемия ЕТ „А.Г.Х." взема становище по
направените в жалбата оплаквания. Направено е искане да се остави
първоинстанционното решение в сила. Претендира разноските пред въззивната
инстанция. Няма искания за събиране на доказателства.
Постъпила е въззивна жалба от
ЕТ „А.-Г.Х.", който обжалва решението в частта, с която са отхвърлени
предявените от ЕТ "А.Г.Х." против У. "П." АД Ст. Загора,
искове: за неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи
за: обект „Ремонт - отделение по физикална и рехабилитационна медицина на обща
стойност 2322,91 лв.; обект „Интензивен сектор” VІ-то копче на обща стойност
1153,92 лв.; обект „Ремонт - IV-то копче заседателна зала рентгеново отделение
на обща стойност 833,42 лв.; обект
„Ремонт 8-мо копче - клинична лаборатория – спешна лаборатория» на обща
стойност 2081,20 лв.; обект „Ремонт 12-то копче - стая секретар ортопедични
отделения» на обща стойност 1269,65 лв.; обект „Ремонт отделение по
хемодиализа” /само труд/ на обща 273.83 лв. ; обект „Спешно отделение" на
обща стойност 950,98 лв.; обект „Ремонт 4-то и 6-то копче-хирургически
корпус,възстановяване след авария" на обща стойност 449,96 лв. ";
обект „Ремонт 2-ро копче ЕЕГ кабинет и урология-приемен кабинет на обща
стойност 534,70 лв.; обект „Ремонт- 9-то копче" на обща стойност 973,39
лв.; обект „Монтаж ъгли на асансьори" на обща стойност 734,33 лв., ведно с
искането за законна лихва върху главниците, считано от 18.01.2018г. до окончателното
им изплащане, както и искът за обезщетение за забава плащането на претендираните главници по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 214.91 лв. до претендираните 1 419.59 лв. за периода
22.02.2017г. до 31.12.2017г.
Във въззивната жалба ЕТ „А.-Г.Х." излага съображения за неправилност на решението на РС С.З.
в тази част. Няма искания за събиране на доказателства.Претендира разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор, с който въззиваемия У. "П." АД взема становище по
направените в жалбата оплаквания. Направено е искане да се остави
първоинстанционното решение в сила. Претендира разноските. Няма искания за
събиране на доказателства.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ЕТ „А.-Г.Х." моли съда да постанови решение, с което на основание
чл.266 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника У. "П." АД да му
заплати сумата от 16 294, 93 лева, представляваща неизплатени извършени и
приети от ответника с актове обр.19 от 22.01.2013г. строително монтажни работи
/СМР/, подробно описани в тях по количества и стойности, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на главницата; сумата от 1 419, 59 лева, представляваща лихва за
забава на неизплатената главница за периода - 22.02.2017 г.до 31.12.2017 г.
Претендира за направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника У. „П.” АД гр. С.З. в който
излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове.
По делото са представени протоколи /Образец 19/ с дата: 22.01.2013 г. за
установяване вида на СМР на следните обекти:
За обект „ Операционен блок - 5-то копче" на обща стойност 1948,76 лв.
с ДДС.;
2.3а обект „Ремонт ОАРИЛ 5-то копче" на обща стойност 1 783.70
лв.с ДДС;
3.3а обект „Ремонт - отделение по физикална и рехабилитационна медицина на
обща стойност 2322,91 лв. с ДДС;
4.За обект „Интензивен сектор” VІ-то копче” на обща стойност 1153,92 лв. с
ДДС;
5.3а обект „Ремонт - IV-то копче заседателна зала рентгеново отделение на
обща стойност 833,42 лв.с ДДС;
6.За обект „Ремонт спешен център реанимация” на обща стойност 277,74 лв. с
ДДС;
7.За обект „Ремонт тоалетни и коридор към тях, администрация” на обща
стойност 704,44 лв.с ДДС;
8.3а обект „Ремонт 8-мо копче - клинична лаборатория – спешна лаборатория
на обща стойност 2081,20 лв.с ДДС;
9.3а обект „Ремонт 12-то копче - стая секретар ортопедични отделения на
обща стойност 1269,65 лв. с ДДС;
10.За обект „Ремонт отделение по хемодиализа” /само труд/ на обща 273.83
лв. с ДДС;
11.3а обект „Спешно отделение" на обща стойност 950,98 лв с ДДС;
12.3а обект „Ремонт 4-то и 6-то копче-хирургически корпус,възстановяване
след авария" на обща стойност 449,96 лв. с ДДС"
13. За обект „Ремонт 2-ро копче ЕЕГ кабинет и урология-приемен кабинет на
обща стойност 534,70 лв.с ДДС.
14.3а обект „Ремонт- 9-то копче" на обща стойност 973,39 лв.с ДДС;
15. Обект „Монтаж ъгли на асансьори" на обща стойност 734,33 лв. с
ДДС.
В протоколите
като възложител е посочен У. "П." АД, а като изпълнител - ЕТ „А.Г.Х."
гр. С.З..
На
22.02.2017г., ищецът е изпратил нотариална покана до длъжника У. „П." АД С.З.
за изплащане на дължимите суми, но не е получил отговор или плащане от страна
на ответника.
Въззивният
съд намира, че по делото е спорен въпроса дали между страните са възникнали
договорни отношения по възлагане извършването на СМР за горепосочените обекти.
За
установяване възлагането на процесните СМР по делото са представени
възлагателни протоколи, в които като възложител е посочен МБАЛ “П.” АД, а като
изпълнител ЕТ “А.-Г.Х.” С.З..
Във всеки от протоколите над заглавната част е
налице текст: „Одобрил“, под него „д-р Бекярова – изпълнителен директор“, като
срещу „одобрил“ е поставен подпис и
печат.
По
надолу в протоколите е посочено, че „след като направи оглед на горепосочените
видове СМР, съответната комисия реши: С цел подобряване на хигиената и
по-голяма практичност, горепосочените СМР да бъдат изпълнени, като за целта
изпълнителят изготви и представи количествено стойностна сметка за установяване
нуждата от допълнителни средства, които трябва да бъдат осигурени от
възложителя.“ Констативният протокол е подписан от съответните членове на
комисията и поставена съответната дата.
Въззивният
съд намира, че от представените по делото констативни протоколи не се
установява, че между МБАЛ “П.” АД /сега У. “П.”
АД/ и ЕТ “АЛЕКС - Г. ХАЛИЛ” е постигнато
съгласие за извършването на посочените СМР,
респ. че от страна на МБАЛ “П.” АД са възложени СМР на изпълнителя ЕТ „А.-Г.Х.”
С.З.. Това е така, защото в констативните протоколи възложителят е поставил условие СМР да бъдат
изпълнени, но след като изпълнителят изготви и представи количествено
стойностна сметка за установяване нуждата от допълнителни средства, които
трябва да бъдат осигурени от възложителя. В съдържанието на констативните
протоколи нито са посочени обеми на различните видове СМР, които следва да се
извършат, нито цени, по които да се определи дължимото от възложителя
възнаграждение. Следователно без представяне на количествено-стойностни сметки,
не би могло да се приеме, че е налице конкретно и окончателно постигнато
съгласие между страните относно възлагане извършването на процесните СМР по гореописаните
протоколи. Така след като по делото не е установено, че между страните е
постигнато съгласие по тези основни въпроси, се налага извод за липса на
договор и съответно за валидно поети права и задължения между страните. Не може
да се приеме, че такова съгласие е обективирано, чрез конкретното посочване на обеми на видове СМР
и единични цени в съставените пет години по - късно протоколи за установяване
завършването и заплащането на СМР от 22.01.2013 г.
В
подкрепа на извода, че между страните по делото не е сключен договор е и заключението
на назначената пред първата инстанция комплексна съдебно - икономическа и
техническа експертиза. В икономическата й част е посочено, че в счетоводството
на ответника не е отразено съществуващо задължение към ищеца във връзка с
процесните СМР, както и задължение изобщо към ищеца. В счетоводството на ищеца
ЕТ „А.-Г.Х.” Ст. Загора също не е осчетоводено вземане за процесните СМР и за
протоколите Акт 19 не са издавани фактури. Според вещото лице за периода
м.02.2008 г. до края на 2009 г. не е налице синтетично и аналитично отчитане
във връзка с процесните СМР на процесните обекти и протоколи.
С оглед
изложеното въззивният съд намира, че по делото не е установено, че между У. "П." АД и ЕТ „А.-Г.Х." е възникнало
договорно правоотношение по възлагане на процесните СМР. При липса на сключен
договор за възлагането им между страните, не съществува и задължение на
ответника за заплащането на възнаграждение за извършване на недоговорени СМР.
Дори да се приеме, че ищецът е извършил процесните СМР в обекта на ответника,
при липса на валидно възникнали договорни отношения, по които изпълнението им
да му е възложено от ответника, то не би могло и да се претендира заплащане на
договорно възнаграждение за извършването им, на основание чл. 258, вр. чл. 266
от ЗЗД.
С оглед
неоснователността на главните искове, неоснователни са и исковете с правно
основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в частта, с която У. "П." АД е осъдено да заплати на ЕТ "А.Г.Х.",
следните суми: сумата от 277.74 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за спешен център
реанимация, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 23.46 лв., представляваща
обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода 03.03.2017 г. –
31.12.2017 г.; сумата от 1783.70 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за ОАРИЛ пето копче,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2018г. до
окончателното й изплащане; сумата от 1806.37 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за пето
копче операционен блок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 152.54 лв.,
представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода
03.03.2017 г. – 31.12.2017 г.; сумата от 460.72 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за тоалетни
и коридор към тях администрация, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 38.91
лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода
03.03.2017 г. – 31.12.2017 г. и направените разноски в размер на 527.98 лв.
съразмерно с уважената част от исковете, е неправилно и следва да бъде отменено
и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове от
ЕТ „А.-Г.Х." против У. “П.” АД за заплащане на следните суми: сумата от 277.74
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни работи за спешен център реанимация, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 23.46 лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода 03.03.2017 г. – 31.12.2017 г.; сумата
от 1783.70 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни работи за ОАРИЛ пето копче, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.01.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 1806.37
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни работи за пето копче операционен блок, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 152.54 лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за периода 03.03.2017 г. – 31.12.2017 г.; сумата от 460.72 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни
работи за тоалетни и коридор към тях администрация, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 38.91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
03.03.2017 г. – 31.12.2017 г. да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Пред
първата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 477.50 лева,
за които са представени платежни документи по делото. С решението са му присъди
разноски в размер на 414.51 лева. Следователно с оглед
изхода на делото ЕТ „А.-Г.Х." следва да заплати
на У. “П.” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК, остатъка от направените пред
първа инстанция разноски за експертизи в размер на 62.99 лв.
Пред
въззивната инстанция въззивникът /ответник в първоинстанционното производство/
е представил списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски: за внесена
държавна такса в размер на 90, 86 лева, както и по договор за правна
защита и съдействие: № 1051157/07.10.2019г. за уговорено възнаграждение в
размер на 1 200 лева с ДДС, платимо по банков път.
Към
списъка по чл. 80 от ГПК страната е представила удостоверение за регистрация по
ДДС, фактура № 748/07.10.2019г. на стойност 1 200 лева с ДДС и извлечение
от сметка за заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 1 200 лева
с ДДС.
С оглед на горното настоящият състав приема, че
въззивникът е направил пред въззивната инстанция разноски в общ размер на 1 290, 86 лева
/за държавна такса в размер на 90, 86 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200 лева с ДДС/, които следва да му бъдат присъдени.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение
№ 650/20.05.2019 г. постановено по гр.д. № 423/2018г. по описа на Районен съд –
С.З. в
частта, с която У. "П." АД е осъдено да заплати на ЕТ "А.Г.Х.",
следните суми: сумата от 277.74 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за спешен център
реанимация, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 23.46 лв., представляваща
обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода 03.03.2017 г. –
31.12.2017 г.; сумата от 1783.70 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за ОАРИЛ пето копче,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2018г. до
окончателното й изплащане; сумата от 1806.37 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за пето
копче операционен блок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2018г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 152.54 лв.,
представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода
03.03.2017 г. – 31.12.2017 г.; сумата от 460.72 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за тоалетни
и коридор към тях администрация, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 38.91
лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода
03.03.2017 г. – 31.12.2017 г., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца направените разноски в размер на 527, 98 лева съразмерно с уважената част
от исковете и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЕТ „А.-Г.Х.", ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: в гр. С.З., **, представлявано от физическото лице-търговец Г.Х.Л.против У. "П."АД, ЕИК **, с адрес: гр. С.З.,
**за заплащане на следните
суми: сумата от 277.74 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
изпълнени строително-монтажни работи за спешен център реанимация, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 23.46 лв., представляваща обезщетение за забава по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода 03.03.2017 г. –
31.12.2017 г.; сумата от 1783.70 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за ОАРИЛ пето копче,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2018г. до
окончателното й изплащане; сумата от 1806.37 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за пето
копче операционен блок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 152.54 лв.,
представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода
03.03.2017 г. – 31.12.2017 г.; сумата от 460.72 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за тоалетни
и коридор към тях администрация, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 38.91
лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 03.03.2017 г. – 31.12.2017 г. като неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
ЕТ “А.Г.Х.”,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., **, представлявано от
физическото лице-търговец Г.Х.Л.да заплати на У. "П."АД, ЕИК **,
с адрес: гр. С.З., **сумата от 62.99 лева, представляваща остатъка от направените
разноски пред първата инстанция и сумата от 1 290, 86 лева, представляваща
направените разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.