№ 13544
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110117096 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетните А. И. Й., ЕГН ********** и Е. И. Й., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител С. И. М., ЕГН **********
срещу И. Ц. Й., ЕГН **********. Предявени са активно субективно съединени искове с
правно основание иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, както и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищци, че брачната връзка между
родителите на ищците е била прекратена, с решение № 4160 от 23.11.2021г. постановено по
гр.д. № 46951/2021г. на СРС, 149-ти състав, с което родителските права по отношение на
двете деца са били предоставени на майката, местоживеенето им е било определено при нея,
а на бащата е бил определен режим на лични отношения с децата. С решението бащата е
бил задължен да заплаща издръжка в размер на по 162,50 лева за всяко едно от двете деца.
Сочи се, че ответникът заплаща определената с решението издръжка, но въпреки това
предвид настъпилите инфлационни процеси в странат, нарасналите нужди на децата с оглед
и тяхното израстване майката е започнала да изпитва сериозни затруднения при осигуряване
на необходимата материална грижа за децата. Твърди се, че бащата не участва с
допълнителни средства освен определената издръжка, като дори децата когато при бащата
молят майката за джобни пари, тъй като бащата не им закупувани нищо допълнително.
Твърди се, че ответникът разполага с финансови възможности за заплащане на исканата
издръжка, тъй като работи като треньор на деца по футбол във Франция. Иска се съдът да
постанови решение, с което да осъди ответникът да заплаща месечна издръжка за всеки от
ищците чрез тяхната майка и законен представител в размер на по 375,00 лева месечно за
всеки от тях, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
1
върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното плащане.
Претендират се разноски. В съдебно заседание ищците поддържат исковата молба.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който
оспорва исковете по размер над сумата от 270,00 лева месечно, като оспорва твърденията в
исковата молба, че не закупувани нищо допълнително и не задоволява възникналите нужди
на децата, като напротив твърди, че контактува с децата дори и извън определения режим
води ги на ресторант, походи, на разходки в други градове, както и че им е закупувал дрехи,
мратонки, колело, таблет, телефони и т.н. Твърди, че исканата издръжка е в размер
непосилен за ответника, тъй като заплаща наем, и има здравославни проблеми, с основана
диагноза метаболитен синдром, по повод на които е влизал на лечение в болница два пъти,
предписано му е лечение с медикаметнти за което закупува ежемесечно лекерства. Желае
издръжката да бъде определена в размер на 270,00 лева, за да може да отделя средства за
децата и за собствента си издръжка.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците са деца на ответника, видно от представените два броя удостоверения за раждане
(л. 7-8 от делото). Майката на ищците в периода месец 01.06.2023 г. – 30.06.2025 г. е
реализирала средно месечно брутно възнаграждение в размер около 1600,00 лв. (видно от
справката от НАП на л. 52-54 от делото). По отношение на ответника за същия перод от
01.06.2023 г. до 30.06.2025 се установява, че същия като военнослужещ към Военно
фомирование 54320 и е реализирал трудово възнаграждение в размер на 3409,00 лева.
По делото е представена служебна бележка от 53-то ОУ „николай Хрелков“ гр. София, в
което е посочено, че бащата подържа редовен контакт с учителите на децаат и проявява
системен интерес към учебно възпитателния процес. (л. 20 от делото), Представена е
Заповед на изпълнителния директор на изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно –
почивно дело“ с което ответника е настанен за срока на военната си служба в Министерство
на отбраната в жилищно помещение №113, с площ от 22,75 кв.м. (л. 22 от делото); Етапна
епикриза на И.Й. от 08.04.2024г. видно от коята са му направени изследвания и са му
поставени диагнози неинсолинов захарен диабет, диабетна полиневропатия, Есенциална
хипертония, , камък в бъбрека, за което са му предписани терапии. Представена е и епикриза
от Клиника по ендокринология(л. 26 и л. 27 от делото); Справки - изравняване от които се
устновавя, че ответника заплаща копсумативни разходи във връзка с ползваното от него
жилище.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, защото са негодни да установят процесните
факти /фискални бонове, от които не се установява нито кой е извършил съответните
плащания, нито кой е потребител на закупените стоки/, нечетливи разходни оредери.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (на тринадесет години)
имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, обучение, както и за почивка и
развлечение. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
2
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно,
т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо
при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съгласно решение № 4160 от 23.11.2021 г. постановено по гр.д. № 46951/2021г. на СРС,
149-ти състав, влязло в сила на 23.11.2021 г. бащата е бил задължен да заплаща издръжка в
размер на по 162,50 лева за всяко едно от двете деца. От определяне размера на издръжката
на ищците е изминал период от около четири години, като към датата на устните състезания
децата, които са билизнаци са на 13 години. Съдът намира, че израстването на децата в
периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката им. По делото не е спорно, че децата
живеят при майката, която полага грижи за тях. Нуждите на ищците, обичайни за деца на
тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което те се отглеждат, се установява
от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата" или 269,25 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото не се установи ответника да реализира осигурителен доход и неговия
размер.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
3
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за децата полага тяхната майка, която също получава брутно трудово възнаграждение
към минимума на определения за страната минимален размер, намира, че искът се явява
основателен до размер от по 320,00 лв. месечно, до който размер същият следва да бъде
уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от 375,00 лв. месечно, следва да
бъде отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2025 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете. По делото се установява, че същите възлизат в размер на 850,00 лв. /видно от
представения на л. 10 от делото договор за правна защита и съдействие от 18.03.2025 г./
Поради което ответника следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на ищеца в
размер на 630,00лв., с оглед уважената част от иска. На ответника също се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Установява се, че ответника е направил разноски в
размер на 500,00 лева, поради което ищците следва да бъде осъдени да заплатят разноски в
полза на ответника в размер на 174,60лв
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно съединените искове следва
да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в
размер на 453,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от И. Ц. Й., ЕГН **********, определена по силата на решение № 4160 от
23.11.2021 г. постановено по гр.д. № 46951/2021г. на СРС, 149-ти състав, влязло в сила на
23.11.2021 г., в полза на А. И. Й., ЕГН ********** и Е. И. Й., ЕГН **********, действащи
чрез своята майка и законен представител С. И. М., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК И. Ц. Й., ЕГН **********, да
заплаща на А. И. Й., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
С. И. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 320,00 лв., считано от 25.03.2025г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
4
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 320,00 лв. до пълния предявен такъв от 375,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК И. Ц. Й., ЕГН **********, да
заплаща на Е. И. Й., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
С. И. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 320,00 лв., считано от 25.03.2025г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 320,00 лв. до пълния предявен такъв от 375,00 лв. месечно, като
неоснователен.
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Ц. Й., ЕГН **********, да заплати на А. И.
Й., ЕГН ********** и Е. И. Й., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител С. И. М., ЕГН **********, разноски в размер на 630,00. (шестотин и
тридесет), представляващи възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. И. Й., ЕГН ********** и Е. И. Й., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител С. И. М., ЕГН **********
да заплатят на И. Ц. Й., ЕГН **********, разноски в размер на 174,60. (сто седемдесет и
четири лева и шестдесет стотинки), представляващи възнаграждение за един адвокат в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В.И.А. ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 453,60 лв лв., представляващи държавна такса
върху увеличението на издръжката и разноски за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от 14.07.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5