Решение по дело №692/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Същото е образувано по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез юриск. Хр. О., срещу Решение № 2381/15.07.2024 г. по адм. дело № 119/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в осъдителната касатора част. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни възражения по отношение изводите на съда, че на ищеца не била осигурена минимална жилищна площ, достъп до пряка слънчева светлина и чист въздух, престой на открито, постоянен достъп до санитарен възел, течаща и топла вода, наличие на дървеници в килиите. Според касатора било неясно и по какъв критерий бил определен размера на обезщетението. По тези съображения иска от съда да отмени като незаконосъобразно оспореното решение в обжалваната част, като се отхвърли исковата претенция или алтернативно се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – лишения от свобода Д. А. Д. оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор от служебния защитник адв. О. Н. и в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъда оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, становището на ответника и прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство пред Административен съд – В. Търново се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на Д. А. Д., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", със седалище в гр. София, с която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди настъпили по време на задържането му в Следствения арест-В.Търново, за периода от 08.01.2022 г. до 04.07.2022 г., в размер на 3000 лева, ведно с мораторната лихва от датата на преустановяване на задържането до завеждането на иска. С обжалваното решение съдът е приел, че искът е частично основателен, като е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на ищеца сума в размер на 2078 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди при престоя му в следствения арест в гр. Велико Търново за периода от 08.01.2022 г. до 04.07.2022 г., в нечовешки и унизителни условия, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, на достъп до дневна светлина и свеж въздух в спалното помещение, липса на течаща вода и постоянен достъп до тоалетна в килията, хапали го дървеници, не му е осигурен престой на открито, ведно с лихва за забава в размер на 397 лв., изчислена върху сумата на обезщетението за периода от 05.07.2022 г. до 12.02.2024 г., както и законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на исковата молба /12.02.2024 г. / до окончателното й изплащане.

За да постанови решението си първоинстанционният съд подробно е обсъдил и анализирал събрания по делото доказателствен материал, като е приел, че периодът на задържането в Следствения арест – гр. Велико Търново е общо 177 дни, от които ищецът е пребивавал само с още едно лице в килия за 27 дни. Помещенията се проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към коридора. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана с 4 бр. легла на два етажа, маса, два стола и шкаф. Осветлението във всички спални помещения се осигурява от луминесцентни лампи, разположени над вратите, а пряк достъп на дневна светлина има от прозорците в арестния коридор, чрез отваряне на вратите на килиите. В спалните помещения няма тоалетна и течаща вода, но достъпът на задържаните до тях са осъществява денонощно, при спазване на съответните мерки за сигурност. Забава може да се получи при наличие на изведени вече лица в арестния коридор. Налице е един общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. През 2012 г. са поставени допълнително тоалетна чиния и писоар. Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. В ареста се извършват ежедневно почистване и дезинфекционни мероприятия под надзора на медицинското лице. Дезинсекцията и дератизацията се извършва съгласно договор от фирма по график и извънредно при възникнала необходимост. От приложената медицинска документация и показанията на свидетеля П. се потвърждавало, че Д. е бил нахапан от насекоми, вероятно дървеници, за което му е оказана медицинска помощ и оплакванията не се повторили, макар редовно да е бил преглеждан от медицинско лице в ареста. Мястото на престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график в рамките на работния ден. Там се провеждат и телефонните разговори. Ищецът не е декларирал отказ от престой на мястото за свеж въздух. Д. е провеждал телефонни разговори както със свои близки, така и с адвокат. Редът за провеждането им е съгласно чл. 79 от ППЗИНЗС, като постовият застава максимално далеч, за да не чува разговорите, но да има визуален контрол с цел гарантиране на сигурността в ареста.

При тези факти съдът е приел, че в конкретния случай такива неблагоприятни условия на задържането на ищеца в Следствения ареста в гр. В. Търново са доказани, в преобладаващата им част, а именно, че не му е осигурена минималната жилищна площ в килиите, както и достъп до пряка слънчева светлина и до свеж въздух, неосигуряване на престой на открито, постоянен достъп до санитарен възел, течаща и топла вода, наличието на дървеници в килиите. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 43, ал.4 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1, т. 1 вр. чл. 240 и чл. 256, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, както и на практиката на ЕСПЧ /решението по делото Н. и др. срещу България/.

На следващо място съдът е приел, че по делото не е доказано нарушение на неприкосновеността на разговорите между ищеца и адвокат, тъй като присъствието на служители на ответника по време на провеждане на телефонни разговори не може да се приеме като неправомерно поведение, а е израз на задължението им за осигуряване на безопасността.

По отношение размера на обезщетението съдът е изложил мотиви, че исковата претенция е за период от 177 дни /почти 6 месеца/, като само в 27 от тях ищецът е бил с още един задържан в килия, т.е. налице е тежка пренаселеност в спалното помещение. Липсата на престой на свеж въздух под открито небе с възможност за физическа активност е обстоятелство влияещо негативно както върху психиката, така и върху физическото здраве и самочувствие, т. е. нарушението е с висока интензивност. Съпоставимо като тежест е и нарушението, при което лицето няма свободен достъп до тоалетна и течаща вода, макар по делото да липсват данни за конкретно физическо или психическо увреждане на здравето. Съдът е съобразил и практиката на Европейския съд по правата на човека относно справедливото обезщетение на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република България, които до голяма степен съвпадат и с условията в ареста в гр. Велико Търново. Предвид това съдът приел, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за 177 дни, възлиза общо на 2078 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3000 лв. искът следва да бъде отхвърлен. За основателна е намерена и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за забава върху сумата, считано от 05.07.2022 г. /датата на прекратяване на бездействието/ до депозиране на исковата молба – 12.02.2024 г., като същата възлиза на 396,77 лв.

Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на ответника – касатор в настоящото производство, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са доказани в по-голямата си част твърденията на ищеца по отношение на сочените в исковата молба нарушения.

Обратно на поддържаното от касатора, не се установяват съдопроизводствени нарушения. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Фактическите констатации на съда са основани на годни доказателства, събрани по приложимия процесуален ред и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност с излагане на мотиви кои се кредитират и защо. Несъгласието с правилно установените факти и изведените от тях правни изводи, заявено от касатора, не опорочава постановения от съда акт до необоснованост. Необосноваността като касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. последно от АПК се проявява в погрешно формиране на вътрешното убеждение на съда относно спорните или релевантните за спора факти, поради което се е достигнало до погрешни изводи по съществото на спора, каквото в случая не е налице. Обстоятелството, че крайните изводи на първоинстанционния съд не съвпадат с тезите на касатора, не представлява и нарушение на съдопроизводствените правила.

При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че условията, при които е пребивавал Д. Д. в Ареста в гр. В. Търново са такива, които обуславят неблагоприятно въздействие върху него до степен на понасяне на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗИНЗС. Не се намира основание да се приеме, че размерът на обезщетението е неправилно определен, както се твърди в касационната жалба. Същият е определен по правилата за това и съобразно константната практика на касационните състави в Административен съд – Велико Търново. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД съгласно препращащата разпоредба на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Правилно съдът е съобразил съотношението на времето на неблагоприятно въздействие, което е понесъл Д., както и интензитетът на това въздействие, характера и обема на вредите, които е причинило това въздействие. Определеният от съда размер на обезщетението отговаря на законовите изисквания, доколкото е справедливо определено, тъй като в съдебния акт е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания.

Въз основа на гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение в частта, в която е уважен предявеният иск, като правилно, поради което следва да се остави в сила.

 

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната част Решение № 2381/15.07.2024 г. по адм. дело № 119/2024г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.