№ 10149
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. Г.А
като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20231110162320
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, от И. С.
С. срещу СО, за сумата в размер от 8 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, както и за сумата от 464 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на
19.10.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.2023 г., около 7:15 ч. сутринта, ищцата се е
движела по пешеходна пътека в парк МЕСТНОСТ, когато лявото й стъпало попаднало в
дупка от липсваща плочка, вследствие на което губи равновесие и пада на земята. Излагат се
твърдения, че пътят е бил неподдържан и в лошо състояние, липсвали са плочки, а
намираща се по трасето такива били разместени. След инцидента ищцата се прибрала без
чужда помощ до своя дом. Няколко часа след това със съдействието на свой познат е
пристигнала в лечебно заведение – БОЛНИЦА. Твърди се, че вследствие на преглед от
специалист е установено „счупване на метатарзална кост, закрито“, поради което й е било
препоръчано да закупи специална обувка, която да предотврати разместването на счупените
кости. Излагат се твърдения, че от личния лекар и е предписано домашно лечение до
02.12.2023 г. Ищцата твърди, че вследствие на травмата е претърпяла болки и страдания,
изпитвала е неудобство и затруднения при осъществяването на ежедневните си задължения
и хобита.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват се изцяло твърдените от
ищеца факти и обстоятелства. Счита, че от представения доказателствен материал не се
установява механизма на деянието, както и размера на претърпените неимуществени и
имуществени вреди. Излага доводи, че от твърденията на ищеца не се установява мястото на
инцидента, както и състоянието на настилката. Възразява се срещу искането за допускане на
свидетел и допускането на оглед на мястото на инцидента.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата в размер на 8 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, породени от счупване на метатарзална кост на ляв крак, вследствие на
осъществен деликт на 19.10.2023 г., както и за сумата в размер на 464 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за лечение,
вследствие на осъществен деликт на 19.10.2023 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на увреждането до окончателното погасяване на задължението.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа, както и наличие на 2)
виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената
работа, 5) което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което
деяние е в пряка причинно-следствена връзка с 7) претърпените от увредено лице
имуществени и/или неимуществени вреди.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1)
ответникът е възложил по надлежния ред извършването на определена работа на трето за
делото лице, 2) вследствие на което при или по повод на изпълнение на възложеното са
причинени 3) имуществени и/или неимуществени вреди, 4) които са в пряко причинно-
следствена връзка с 5) противоправно 6) действие или бездействие на изпълнителя на
възложената работа.
В тежест на ответника е да установи в условията на обратно и пълно доказване
липсата на вина на изпълнителя на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но
следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащия
фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД включва в себе си елементи на
деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД. Вината се предполага, но единствено в
хипотезите при които законът не поставя изискване за по-тежка форма на вината, като
условие за пораждането на отговорността, т.е. умисъл, следователно презюмира се
наличието на вина, но единствено под формата на небрежност – ал. 2, чл. 45 ЗЗД - в този
смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о.; Решение №
69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.; Определение № 2221 от 18.07.2023
2
г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о. Следователно възложителят носи доказателствената
тежест да обори презумпцията за вина на деликвента в условията на пълно и обратно
доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът в условията на насрещно и непълно
доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на
необезопасен участък, независимо дали се намира на тротоара или на пътното платно,
представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата,
респективно неизпълнение на предвиденото в обективното право задължение на общината.
От гледна точка на деликтната отговорност, посоченото деяние представлява
противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД.
В хипотезата на иск по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се установи пълно и главно виновните
действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност пътния
участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане. Общинските пътища, в
т. ч. всички общински паркове съставляват публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 вр.
чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 11 ЗОС, имоти и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона, и с
грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътното платно и тротоарната
настилка е задължение на СО, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази дейност,
а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да контролира надлежното
изпълнение на възложената работа обуславя отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
Механизмът на увреждането се изразява в следното: В периода между 7:10 -7:20 ч.
ищцата се е движела по пешеходна пътека в парк МЕСТНОСТ, когато лявото й стъпало
попаднало в дупка от липсваща плочка, вследствие на което губи равновесие и пада на
земята, което води до закрито счупване без разместване в основата на пета
метатарзална кост на левия крак. След инцидента ищцата е успяла да се прибере
самостоятелно до своя дом. Няколко часа по-късно със съдействието на свидетеля Андрей
Иванов е посетила БОЛНИЦА, където специалисти са установили травматичните
увреждания. Фактическата обстановка на инцидента се установява от показанията на
свидетеля Иванов, който непосредствено след падането е отишъл да помогне на ищцата.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Иванов, тъй като кореспондират изцяло
с останалия събран и обсъден доказателствен материал – аргумент от чл. 172 ГПК. Мястото
на инцидента се установява от приобщените по делото писмени доказателства, електронни
образи и изображения на хартиен носител и свидетелските показания на Иванов.
Уврежданията на здравето не са налагали оперативно лечение на ищцата и
настаняване в болнично заведение. Възстановителният период не е продължил дълго, като
затрудненията при движение на левия крак са траели около от четири до шест седмици.
Проведеното лечение се изразява в обездвижване на крака с помощни средства (ортопедична
3
обувка и ортеза). Посочените факти и обстоятелства се установяват от заключението по
допусната СМЕ, което съдът кредитира като правилно и изчерпателно, тъй като е в синхрон
с останалия събран доказателствен материал. Установява се, че ищцата не е била трудно
подвижна няколко месеца, което създало необходимост да бъде подпомагана в ежедневните
си дейности от свидетеля Иванов.
Съгласно т. 7 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси
обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда
помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за
действителното им извършване, както и за техния размер. Във връзка с изложеното съдът
намира, че по делото е доказано, че ищцата е извършила реално разходи за лечение в размер
на 464 лева за закупуване на ортопедична обувка за обездвижване и такси за прегледи и
изследвания.
На основание чл. 162 ГПК вр. чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че за
репарирането на причинените неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 3
000 лева. Справедливостта като основен и законоустановен критерий при определяне
размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
конкретна преценка на установените обективно съществуващи факти и обстоятелства. Съдът
при определянето на размера на дължимата престация следва да съобрази 1) обема,
характера и тежестта на уврежданията, 2) интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, 3) както и негативните физически и психологически последици за
увреденото лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на
ППВС № 4/1968 г., например Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II
т. о.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и
страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. В този смисъл са решение № 129
от 19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 168 от 29.11.2018 г. по гр.
д. № 5005/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 90 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 3273/2017 г. на
ВКС, III г. о., и др. В практиката на ВКС се приема още, че във всички случаи не бива да се
допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези. В този смисъл е решение № 139/09.10.2020 г. по гр. д. № 873/2020 г. на
ВКС, IV г. о.; Решение № 50043 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2022 г., III г. о., ГК.
Обуславящи определения от съда размер на дължимото обезщетение са
обстоятелствата, 1) че за лечението на установеното травматично увреждане не е било
необходимо извършването на оперативно лечение и/или настаняване в болнично заведение;
2) възстановителният период не е продължил дълго, като затрудненията при движение на
левия крак са траели около от четири до шест седмици, като проведеното лечение се
4
изразява в обездвижване на крака с помощни средства (ортопедична обувка и ортеза).
Претърпените неимуществени вреди се доказват пълно и главно от свидетелските показания,
които съдът кредитира, тъй като съответстват на останалия събран доказателствен материал.
Съгласно съдебномедицинската експертиза характера на счупването не е тежко и не
предполага последващи усложнения и проблеми при движение. Доколкото целта на
обезщетението е да поправи причинените вреди, вследствие на едно противоправно
поведение, то настоящият състав приема за установено, че съществува пряко причинно-
следствена връзка между процесния деликт и установените вреди до присъдения размер от
3 000 лева.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице е неоснователно. Тежестта на доказване е върху страната, която е направила
възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно доказване
фактите, от които черпи благоприятни правни последици. При разглеждане на възражението
за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид
задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на
ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причИ. връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. От анализа на събрания доказателствен материал не се
установява ищеца със своето действие и/или бездействие да е допринесъл за настъпване на
установените вреди.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който представил доказателства за сторени такива в
размер на 1 865,50 лева, от които 365,50 лева – държавна такса; 1 100 лева – адвокатско
възнаграждение и 400 лева – депозит за вещо лице. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар е основателно, поради което съдът намалява уговореното адвокатско
възнаграждение до сумата от 850 лева, арг. чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно уважената част от
исковете претенции ищецът има право на разноски в размер на 572,60 лева, съответно
ответникът има право на разноски в размер на 25,67 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, АДРЕС, ЕИК ********, да заплати на И. С. С., ЕГН **********, на
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и
5
страдания, породени от закрито счупване без разместване в основата на пета метатарзална
кост на левия крак, вследствие на осъществен деликт на 19.10.2023 г. при движжение по
пешеходна пътека в парк МЕСТНОСТ в гр. София, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 14.11.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3 000 лева до предявения размер от
8 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА СО, АДРЕС, ЕИК ********, да заплати на И. С. С., ЕГН **********, на
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 464 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на закрито счупване
без разместване в основата на пета метатарзална кост на левия крак, породено вследствие на
осъществен деликт на 19.10.2023 г. при движжение по пешеходна пътека в парк
МЕСТНОСТ в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
14.11.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СО, АДРЕС, ЕИК ********, да заплати на
И. С. С., ЕГН **********, сумата в размер на 572,60 лева, представляваща сторените
съдебни разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. С. С., ЕГН **********, да заплати на
СО, АДРЕС, ЕИК ********, сумата в размер на 25,67 лева, представляваща сторените
съдебни разноски в рамките на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6