Решение по дело №645/2023 на Административен съд - Плевен

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от "Техноинженеринг-96" ЕООД, ЕИК *********, с адрес за връчване на книжа и призовки: област София-град. с. Казичене, [улица], представлявано от управителя Г. Д. Д. чрез процесуалния си представител адв. Й. К. Л. от Хасковска адвокатска колегия, всички с адрес за книжа и призовки: област София-град, с. Казичене. [улица]срещу решение №321/21.06.2023г. по анд № 653/2023 г. по описа на Районен съд Плевен.

В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо.

Твърди се, че съдебният състав е постановил своето решение при нарушение на закона, тъй като не е определил релевантните по делото факти. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите към настоящия случай правни норми, регулиращи обществените отношения във връзка с ползването на платената пътна мрежа и събирането на сътоветните за това такси, като освен това правните констатации на съда са изцяло в разрез с европейските източници на правото.

Посочва, че районният съд не е обсъдил доказателствата по делото и единствено е коментирал доказателствата, представени от Агенция „Пътна инфраструктура“, без да даде и самостоятелна оценка и на доказателствата, представени от жалбоподателя.

Намира, че е налице невъзможността за издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП по смисъла на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш /ЕФ/ само и единствено за нарушение но чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, като се цитира съдебна практика в тази насока и Агенция „Пътна инфраструктура" и Национално тол управление право не следва да издава ЕФ за нарушения по чл. 179, ал.3а-3в.

Твърди, че съдът не се е произнесъл и не е събрал доказателства, относно спазването на давностните срокове, без да изложи мотиви в тази насока, като в случая, установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, чрез издаването на електронен фиш. представлява особено производство, уредено в Закона за движение по пътищата, който се явява специален по отношение на ЗАНН. Намира, че съшият обаче не предвижда различни от ЗАНН давностни срокове за започване и приключване на производството, като самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш - на НП. Посочва, че срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. Счита, че разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително, като издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

Твърди, че не се установява безспорно, дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10. ал. 1 от ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса.

Посочва, че съставът не е изследвал обективната страна на нарушението, като щом дружеството е сключило договор, оборудвало е ППС с бордово устройство и заплаща редовно пътните такси, чрез поддържането на достатъчно предплатен баланс, то липсата на обхват, GNSS данни, техническо прекъсване, софтуерна актуализация и др., не могат да бъдат вменявани в отговорност на дружеството, а представляват основания за изключването й и респективно прекратяването на производството/обявяването на акта за незаконосъобразен.

Твърди, че на базата на всички събрани по делото доказателства по безспорен начин се установява, че не е извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, а съдът е формирал грешни фактически и правни изводи, защото едностранно е кредитирал и коментирал единствено доказателствата, които е представила Агенция „Пътна инфраструктура“, без към тях да приложи и тълкува доказателствата, приложени към жалбата, защото именно те са индикацията, че превозното средство не е допуснато по смисъла на чл. 102. ал. 2 от ЗДвП.

Посочва, че що се касае до деянието „незаплащане" на дължимата пътна такса, съдът го е приел за безспорно доказано, без по делото да съществуват доказателства в тази насока, тъй като ако същият ден е имало плащания и само за отделни тол сегменти не са отчетени тези плащания, то това води до извод, че може да се касае за някакъв вид техническа неизправност на устройствата, част от електронната система или до загуба на обхват, които обстоятелства изключват вината на жалбоподателя, а от там и наличието на административно нарушение.

Посочва, че техническите средства, част от електронната система, измерват величини, поради което съставлява законодателен пропуск, че не са въведени изрично в Закона за измерванията, като именно и в тази връзка са направили нарочни доказателствени искания в жалбата, които не са допуснати от съда.

Намира, че размер на санкцията е определен в нарушение на принципа за пропорционалност, установен в чл. 9а от Директива 1999/62.

Моли да се отмени решението и да се присъдят направените по делото разноски.

Представен е отговор по жалбата от Агенция пътна инфраструктура, гр.София , в който се посочва, че касационната жалба за неоснователна и недоказана, а решението е законосъобразно, правилно, мотивирано и обосновано, постановено след подробно изследване на фактическата обстановка.

Твърди, че първоинстанционният съд е възприел точно и вярно фактическата обстановка, като е разгледал и обсъдил подробно всички относими по делото факти и доказателства, след което правилно е установил приложимите към процесния казус нормативни разпоредби и е постановил правилно и законосъобразно решение. Намира, че електронният фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Счита за неоснователен изложеният в касационната жалба аргумент относно невъзможността за издаването на електронен фиш по чл. 179. ал. 36 от ЗДвП по смисъла на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

Посочва ,че съгласно разпоредбата на чл. 189ж. ал. I от ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а. ал. 3 може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като предвид това. правилно е издаден електронния фиш. Посочва, че е неоснователно твърдението в касационната жалба, че спрямо издаването на електронния фиш следва да се прилагат предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

Посочва, че законодателят изрично е разграничил електронния фиш от АУАН и НП, като давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, доколкото те са относими към актовете за установяване на административно нарушение и издаването на наказателни постановления, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Счита, че е неоснователно твърдението в касационната жалба, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от 3AHН.

Намира, че осъщественото административно нарушение е формално и същото не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Счита, че фактът, че ППС-то е снабдено с бордово устройство не доказва по никакъв начин обстоятелството, че същото е подавало тол декларации и че са изпълнени задълженията, свързани със заплащането на дължимите гол такси, като следва да се има предвид, че задължение на клиента е да поддържа бордовото устройство включено по време на пътуването и да следи индикаторите. Намира, че е негово задължение да се увери, че устройството е включено, заредено и подава коректно тол декларации, като всичко това е разписано в общите условия на доставчиците на услуги. Посочва, че наличието на договор с национален доставчик на услуги за електронно събиране на тол такси не отменя отговорността на дружеството - жалбоподател да заплаща дължимите такси.

Счита, че извършеното нарушение е описано словесно и е подведено под съответната правна норма. Допускане на движение на ППС, без да е заплатена дължимата пътна такса представлява нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за пътищата, за което на основание чл. 187а. ал. 2. т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 36 от Закона за движението по пътищата, на „Техноинженеринг - 96" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Твърди, че извършеното нарушение е индивидуализирано по време, място и начин на извършване, като нарушението е описано словесно и е посочена релевантната правна норма (правна квалификация). Посочва, че санкционираното лице е собственикът на превозното средство „Техноинженеринг – 96“ ЕООД, като освен това ЗДвП в чл. 187а. ал.4 е предоставил възможност за собственика да се освободи от отговорност, ако в 7-дневен срок от връчване на ЕФ представи декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението. Декларация по реда на гази разпоредба, в която собственика да посочи друго лице. което да е управлявало ППС-то в деня на нарушението, не е постъпвала. Посочва ,че електронният фиш е издаден в съответствие с материалния закон, като пътната такса се заплаща чрез подаване на валидни тол декларации или чрез закупуване на маршрутна карта.

Моли да решението да бъде оставено в сила, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът - „Техноинженеринг-96“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за връчване на книжа и призовки: област София-град. с. Казичене, [улица], представлявано от управителя Г. Д. Д., не се представлява. Представена е молба за даване ход на делото, като се поддържа касационната жалба и отново се излага вече посоченото в същата. Претендират се разноски - 600 лева за изготвяне и подаване на касационна жалба, , разноски пред първоинстанционен съд – адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу ЕФ и процесуално представителство – 600 лева, адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор по частна жалба срещу определение от 12.10.2023 г. и процесуално представителство пред ВАС - 600 лв., адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на частна жалба срещу определение № 991/29.01.2024 година по адм. дело № 1182/2023 година по описа на ВАС и процесуално представителство – 600 лв. и държавна такса по частна жалба в размер на 120 лв. или общо в размер на 2520 лв.

В съдебно заседание ответникът Агенция пътна инфраструктура, гр.София чрез юрк К., която намира решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, като поддържа изложеното в писмен отговор.

Посочва, че електронният фиш е издаден по предвидения от закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити и нарушението е доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства.

Намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-61 по описа за 2023 г. има отношение за пропорционалност на наказанието. Съгласно чл.9„а“ от Директива №1999/62 държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от наказания, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директивата. Съгласно същата разпоредба държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на наказанията. Съгласно Директивата наложените санкции следва да отговарят нормативно на три изисквания – ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. В тази връзка счита, че пропорционалността не следва да бъде разглеждана изолирано по отношение на останалите две функции. Деянието засяга естествените отношения, които са свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа и счита, че се отличават с висока степен на обществена опасност и недопустимо е безспорно установено нарушение да не бъде санкционирано.

Посочва, че ако се остави неприложена разпоредбата на ЗДвП ще се стигне до резултат, различен от онзи, към който се стреми законодателят и вместо ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, което цели Директивата, ще се стигне до абсолютно несанкциониране на нарушителите.

Счита, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила . Прави възражение за прекомерност на разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърден електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата от 28.04.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ като на жалбоподателя „Техноинженеринг-96“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес с.Казичене, обл.София, [улица], с управител Г. Д. Д. на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /двехиляди и петстотин / лева за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата, както и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на ползваното пътно превозно средство в размер на 133,00 лева.

Прието е, че на 28.04.2021 г. в 09:17 часа е установено нарушение № С1ССВЕ4Е8В011985Е053011F160AFC88, с ППС влекач ДАФ ФТ ХФ 105.410, регистрационен номер С02838АР, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44000, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

В случая се приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство . За това нарушение на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева.

Налагането обаче на тази санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Размерът на санкцията следва да бъде съответен на тежестта на нарушението.

Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи

Съдът на ЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Съгласно чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, закрепен в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като определянето на санкцията в абсолютен размер я прави несъразмерна спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество .

Предвид горното следва решението да бъде отменено, като бъде отменен и ЕФ.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Техноинженеринг-96" ЕООД, ЕИК *********, с адрес за връчване на книжа и призовки: област София-град. с. Казичене, [улица], представлявано от управителя Г. Д. Д. разноски в размер на 2520 лв., както следва: 600 лева за изготвяне и подаване на касационна жалба, , разноски пред първоинстанционен съд – адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу ЕФ и процесуално представителство – 600 лева, адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор по частна жалба срещу определение от 12.10.2023 г. и процесуално представителство пред ВАС - 600 лв., адв. възнаграждение за изготвяне и подаване на частна жалба срещу определение № 991/29.01.2024 година по адм. дело № 1182/2023 година по описа на ВАС и процесуално представителство – 600 лв. и държавна такса по частна жалба в размер на 120 лв., за които са представени доказателства пред касационната инстанция, че са договорени и заплатени.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на разноски на ответника, тъй като адв. възнаграждение е в размер към минималния от 550 лв по чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя решение № 321/21.06.2023г. по АНД № 653/2023г г. по описа на Районен съд Плевен, като вместо него постановява:

Отменя електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата от 28.04.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ , с който на „Техноинженеринг-96“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес с.Казичене, обл.София, [улица], с управител Г. Д. Д. на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /двехиляди и петстотин / лева за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата, както и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на ползваното пътно превозно средство в размер на 133,00 лева.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на "Техноинженеринг-96" ЕООД, ЕИК *********, с адрес за връчване на книжа и призовки: област София-град. с. Казичене, [улица], представлявано от управителя Г. Д. Д. разноски в размер на 2520 лв.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.