№ 283
гр. Кърджали, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20245140101667 по описа за 2024 година
Предявени са субективно пасивно съединени искове на Я. Д. Д., ЕГН **********,
представляван от адвокат Е. И. от АК-Пловдив, против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес
център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център „България“ за
прогласяване, на основание чл. 22 ЗПК, недействителността на сключения между Я. Д. Д. и
„Кредисимо” ЕАД договор за потребителски заем/кредит ****; за прогласяване, на
основание чл.26, ал.1, предл. III от ЗЗД, недействителността на сключения между Я. Д. Д. и
„Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 26.09.2021 г., както за
осъждането, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, на „Кредисимо” ЕАД да заплати на Я.
Д. Д. сумата от 28,33 лева платена без основание възнаградителна лихва по договор за
предоставяне на потребителски кредит № **** за периода от 26.09.2021 - 30.10.2024 г., както
и сумата от 252,54 лева - платена без основание сума по договора за поръчителство към
договор за кредит № ****
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2021 г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № **** г, по силата на който са предоставени в
собственост заемни средства в размер на 850 лв., при посочен годишен процент на
разходите – 21,77 %. Изложено е, че като условие за сключването на договора за кредит е
предвидено да бъде сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„Кредисимо“ юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа, считано от датата на подаване
на Заявлението. Наведени са подробни съображения, че с договорените по този начин
допълнителни вземания, които представляват по същество скрито възнаграждение за
кредитора, са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 от ЗПК и чл. 19, ал. 1
ЗПК, поради което кредитът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
На следващо място в исковата се молба се твърди, че сключеният между ищеца и
втория ответник – „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е
недействителен, като се акцентира върху уговорката за заплащане на възнаграждение от
страна на кредитополучателя в полза на юридическото лице – поръчител. Твърди се, че
последната е неравноправна доколкото длъжникът не получава никакво възнаграждение и
1
по този начин се стига до нарушаване на принципа за еквивалентност на престациите и
принципа на справедливост в договорните отношения. Твърди се, че договореното в полза
на поръчителя възнаграждение е предвидено да бъде изплащано чрез месечния погасителен
план. Иска се прогласяване недействителността на договорите и връщане платените без
основание по тях суми.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове и иска тяхното отхвърляне. Претендира разноски. Възразява против
присъждането на разноски по чл. 38 от ЗА с довод, че ищецът не е материално затруднен.
Ответникът „Ай Тръст” ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове и иска тяхното отхвърляне. Претендира разноски. Възразява против
присъждането на разноски по чл. 38 от ЗА с довод, че ищецът не е материално затруднен..
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими и основателни, като съображенията за това
са следните:
Предявени са както следва иск по чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на
договор за потребителски заем/кредит. Иск по чл.26, ал.1, предл. III от ЗЗД за прогласяване
недействителността на договор за поръчителство поради противоречие с добрите нрави.
Осъдителен иск за по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД за връщане на всички недължимо платени
суми по недействителните договори..
Установява се приетите по делото доказателства, че на 26.09.2021 г. между ищецът и
„Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит ****, по силата на който са
предоставени в собственост заемни средства в размер на 850 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40 %, годишен процент на разходите – 49 %, със срок за погасяване
един месец. Съгласно чл. 4 от договора, ищецът е поел задължение, че ще предостави
обезпечение по кредита. В изпълнение на това задължение между заемополучателя и втория
ответник – „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който дружеството„Ай Тръст“ ЕООД е поело задължение за лично обезпечение на
дълга, а ищеца задължение да заплати възнаграждение в размер на по 252, 54 лева.
Установява от приетата поделото ССчЕ, че дължимото в полза на „Ай Тръст“ ЕООД
възнаграждение не е включено в годишния процент на разходите по кредита.
Съдът приема за основателни доводите на ищеца, че с договорените по този начин
допълнителни вземания, които представляват по същество скрито възнаграждение, са
нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което
договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Според чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е
скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение спрямо
свързан с ищеца трето лице, което да обезпечи дълга, в изпълнение на заложено в договора
за кредит изискване. Дължимите суми по обезпечителния договор съществено са оскъпили
ползвания паричен ресурс. Същите по своето правно естество представляват разход, който е
2
следвало да бъде включен в ГПР. Потребителят е поставен в неравностойно положение с
оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвиденото в него условие за
обезпечение, с одобрено от кредитора трето лице, заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от
законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът да
се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на
обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че
потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и
клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза,
която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички
останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.
След като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, което е достатъчно само по себе си за прогласяване
недействителността на договора. Следва да се подчертае, че ГПР по кредита е в размер на 2
963 %, като при неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е
практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.
Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за
връщане на дадената в заем/кредит сума, тъй като потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение.
С оглед изложеното, исковата претенция за прогласяване на основание чл. 22 ЗПК на
договора за потребителски кредит е основателна и следа да бъде уважена. Предявеният
евентуален иск не подлежи на разглеждане.
Основателен е също и искът за прогласяване на нищожността на договора за
предоставяне на поръчителство на основание противоречие с добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите. Накърняване на добрите нрави е налице, когато
договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни
тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна.
В разглежданата хипотеза ищецът е сключил договор с ответника „Ай Тръст“ ЕООД,
като е поел задължение за заплащане на възнаграждение, в изпълнение на неравноправна
клауза по договора за кредит. „Ай Тръст“ ЕООД от своя страна е поело задължение да
сключи договор за поръчителство със заемодателя. Съдът приема за изцяло основателни
доводите, че ищецът не дължи възнаграждение по така сключения договор. Ищецът има
качеството потребител, включително и в отношенията си с втория ответник.
Обезпечителните договори са поначало едностранни, едната страна поема
задължение да обезпечи едно вземане. Поръчителство е договор, който се сключва между
кредитора и поръчителя. Процесният договор, случен с „Ай Тръст“ ЕООД, не е договор за
поръчителство по см. на чл. 138 от ЗЗД. Той има правните характеристики на възмезден
договор за мандат, тъй като едната страна е поела задължение да извърши едно правно
действие - да сключи договор за поръчителство, а другата да й заплати възнаграждение за
това. Договорът е нищожен, тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави. Това е
така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищцата не получава
нищо в замяна. Обезпечение на своето вземане получава кредиторът по договора за заем,
който е поставил изискване за сключване на подобен договор като условие за отпускането на
паричния заем. Ищецът е бил поставен в положение, при което е принуден от икономически
по-силната страна да сключи договор с „Ай Тръст“ ЕООД, което лице е посочено и одобрено
3
от кредитора по договора за кредит. „Ай Тръст“ ЕООД се е възползвало от по-
неблагоприятното положение на другата страна, като е било наясно за условията на
договора за заем, видно от текста на сключения договор за предоставяне на поръчителство.
Основен принцип в гражданския оборот е забраната за неоснователно обогатяване, каквато
се констатира да е налице в случая. Договорът за предоставяне на поръчителство
противоречи на добрите нрави и е нищожен. Същият не поражда права и задължения, като
следва да се подчертае, че недействителността на този договор не би засегнала договора за
поръчителство и валидността на поетото от „Ай Тръст“ ЕООД лично обезпечение. Това са
отношения между кредитора и поръчителя.
Основателен в цялост се явява и искът по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД. По
недействителния по см. на чл.22 ЗПК и нищожния на основание чл.26, ал.1, предл. III ЗЗД
договори за кредит и предоставяне на поръчителство ищецът е заплатил на „Кредисимо”
ЕАД сумата от общо 280,87 лева, от които 28,33 лева платена без основание
възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № **** за
периода от 26.09.2021 - 30.10.2024 г., както и сумата от 252,54 лева - платена без основание
сума по договора за поръчителство към договор за кредит № **** Искът за неоснователно
обогатяване е един иск, тъй като произтича от един и същ фактически състав, като връщане
на получените без основание суми дължи лицето, което фактически е получило същите.
С оглед изхода на правния спор, разноските следва да се понесат от ответниците.
Разноските за държавни такси и експертиза възлизат на сумата от общо 400 лева.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумите от по 480 лева с ДДС по реда на
чл. 38 ЗА на процесуалния представител на ищцеца, определени по чл. 7, ал. 2. т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. „Кредисимо” ЕАД
следва заплати сумата от 960 лева, тъй като срещу него са предявени два иска, а „Ай Тръст“
ЕООД сумата от 480 лева.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между Я. Д. Д., ЕГН ********** и
„Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център „България“ договор за потребителски
заем/кредит **** е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН - на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, „Кредисимо” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/,
ет.2, Бизнес център „България“ да заплати на Я. Д. Д., ЕГН ********** сумата от общо
280,87 ( двеста и осемдесет лева и 87 ст. ) лева, от които 28,33 лева платена без основание
възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № **** за
периода от 26.09.2021 - 30.10.2024 г., както и сумата от 252,54 лева - платена без основание
сума по договора за поръчителство към договор за кредит № ****
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между Я. Д. Д., ЕГН ********** и
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център „България“ договор за предоставяне на
поръчителство от 26.09.2021 г., е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД,
поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* и „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на Я. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 400 (
четиристотин) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* да заплати, на основание чл. 38 ЗА, на
4
Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, ЕИК **********, сумата от 960 (деветстотин и
шестдесет ) лева с ДДС – възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на
ищеца.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899да заплати, на основание чл. 38 ЗА, на
Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, ЕИК **********, сумата от 480 (четиристотин и
осемдесет) лева с ДДС – възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5