№ 39195
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110105529 по описа за 2025 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. С. Д., А. С. С., М. С. Д. и И. С. Д.,
всички чрез адв. Св. М., с която срещу държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, са предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между стрА.те, че ищците се собственици
по силата на покупко-продажба, наследяване и въз основа на упражнявано давностно
владение на реална част с площ от 568 кв.м. от следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 68134.4203.9198 по КККР на гр. София, с адрес: гр. София,
район Овча купел, целият с площ 64 056 кв.м., която реална част e означена по букви
А-Б-В-Г на представената към исковата молба комбинирана скица при съседи: от две
стрА. ПИ с идентификатори: 68134.4203.9198, 68134.4203.9212 и при съседи на целия
имот ПИ с идентификатори: 68134.4203.9211, 68134.4203.9198, път и 68134.4203.9217.
Ищците твърдят, че общият им наследодател Г. Д. Т. е закупил от В. В. С. през
1962 г. празно място (ливада), находящо се в землището на гр. София, местността
„Кърлежа“, Горна баня, с площ 1500 кв.м. при съседи на имота: Б. В. С., наследници
на Т. С., В. В. С. и Й. С.. Г. Т. почИ.л през 1988 г. и оставил за свои наследници М. Д.
(дъщеря) и С. Д. (син). М. Д. почИ.ла през 1992 г. и оставила за свой наследник сИ. си
Ч. М. С нотариален акт от 16.02.1994 г. на нотариус Д. Т. е било признато правото на
собственост на основА.е давностно владение и наследство на С. Г.ев Д. и Ч. Стойчев
М.върху неурегулирано дворно място, находящо се в гр. София, кв. Княжево,
местността „Кърлежа“, площ 1500 кв.м. С нотариален акт № 86, том IV, н.д. №
663/2008 г. М. И. М. и Ч. Стойчев М.са продали на съсобственика си и ищец М. С. Д.
собствената си 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № 148, нанесен в кад.л. В-4-6-
В по плана на гр. София, район Овча купел, пл. район Черният кос, VI-660, графична
площ 1539 кв.м., а по нот.акт 1500 кв.м. при съседи по скица: имот без пл. №, имот пл.
№ 147, имот пл. № 146, и имот без пл. №, а по нот. акт: наследници на В. В. С.,
наследници на Б. С., наследници на Й. С. и наследници на Т. С.. С. Д. почИ.л през 2010
г. и оставил за свои наследници С. Д. (син), А. С. (дъщеря), М. Д. (дъщеря) и И. Д.
(дъщеря). Твърдят от 1962 г. насетне наследодателите на ищците, а впоследствие и
самите те да са владеели имота, като същият не е бил включван с ТКЗС, нито Г. Д.
Тенев е бил член-кооператор. Имотът също така не попадал в горски фонд. Въпреки
1
това през 2009 г. имот с пл. № 148 е бил заличен при влизане на КККР за района в
сила и върху него е бил нанесен ПИ с идентификатор 68134.4203.9198 с площ 64 056
кв.м. Така се стигнало до припокриване между този имот и част от имота на ищците,
която реална част възлиза на 568 кв.м. съгласно представената по делото комбинирана
скица. Оспорват тази реална част от имота някога да е била държавна собственост, вкл.
и да е била отчуждавана. Имотът на ищците никога не е бил владян, ползван или своен
от държавата или от Министерство на отбраната, нито правото на собственост е било
оспорвано. Предявяват искове за признаване за установено, че ищците са собственици
на процесната реална част при квоти: 5/8 за М. Д. и по 1/8 част за останалите ищци.
След срока по чл. 131 ГПК (изтекъл на 11.08.2025 г.) е подаден отговор на
исковата молба от ответника, с който държавата оспорва предявените искове.
Поддържа, че договорът за продажба от 1962 г., на който ищците се позовават, не е
бил сключен в изискуемата форма на нотариален акт, с оглед което и имал
характеристиките на предварителен такъв. Оспорва правото на собственост върху
процесия имот да е било придобито и по давност. Сочи, че Министерство на отбраната
управлявало имот публична държавна собственост, представляващ поземлен имот с
площ 1 493 138 дка (застроена и незастроена площ). Същият е бил предоставен на МО
с Указ № 2/29.01.1942 г. – 280 036 дка, Указ № 29/12.12.1946 г. – 62 102 дка и
Разпореждане на МС № 2637/12.11.1951 г. – 1151 дка. ГрА.ците на предоставения на
МО имот били определени в трасировъчен протокол от 28.07.1969 г. на комисия,
извършила трасирането на учебния полигон в м. „Кърлежа“. Констатирано било, че
районът в м. „Кърлежа“ представлява учебен полигон от казармения район, отчужден
през 1951 г. Констатирано също било, че в района на м. „Големия кърлеж“ и м.
„Конярски рид“ имало раздадени от ТКЗС – Горна баня места за обработка на частни
лица, като ТКЗС било задължено да анулира договорите за тези места. Счита, че
държавата е станала собственик на имота въз основа на разпореждане № Р-2637/1951 г.
на МС, с което общински и частни имоти са били отчуждени за нуждите на армията –
имотът станал публична държавна собственост. Дори и да не бил изрично отчужден,
същият бил завладян от държавата, която го придобила по давност – имотът бил
ползван като учебен полигон непрекъснато. За имота бил съставен АПДС №
0330/05.02.2002 г. на осн. чл. 70, ал. 2 ЗДС. Същият не подлежал на вписване в
Агенция по вписвА.ята. Към момента на съставяне на акта за държавна собственост е
била в сила разпоредбата на чл. 68, ал. 3 ЗДС (ред. 1999 г.) за актуване на земеделски
земи, собственост на държавата след влизане в сила на плановете за земеразделяне. За
съставянето на акта били използвА. скиците, издадени от ОПК. Позовава се на
публичния характер на собствеността, с оглед което и процесната реална част не е
било възможно да се придобие по давност от наследодателите на ищците и от тях
самите. Моли за отхвърляне на предявените искове. Представя документи, които иска
да се приемат като доказателства по делото. Прави искане за допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване упражняваната от
държавата фактическа власт върху имота. Заявява искане за привличане на трето лице
помагач по делото – МО, тъй като управлението и стопА.сването на имота е било
предоставено на това учреждение.
По предявените искове с правно основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК ищците следва да
установят наличието на предпоставките за придобиване на имота на сочените с
исковата молба основА.я – по силата на договор за покупко-продажба и наследяване, а
в условията на евентуалност - по силата на упражнено давностно владение, а именно,
че за период от повече от 10 години техните наследодатели, а и те самите са
упражнявали явно, спокойно, несъмнено, несмущавано и непрекъснато фактическа
власт върху имота с намерение и съзнА.е, че е техен собствен, в сочения в исковата
молба период.
2
В тежест на ответника е да установи възраженията си срещу предявения иск,
основА. на положителните факти, от които черпи благоприятни правни последици, в
случая че са налице предпоставките имотът да бъде актуван като публична държавна
собственост, тъй като същият по надлежен ред е бил отчужден с разпореждане на МС,
като са били изпълнени изиквА.ята на закона за придобиване правото на собственост
на това основА.е, вкл. че имотът има статут на публична държавна собственост, а в
условията на евентуалност, че са налице обстоятелства обусловили спирането и/или
прекъсването течението на придобивната давност за наследодателите на ищците, респ.
за самите ищци.
Съдът следва да ОБЯВИ на стрА.те, че направеното от ответника възражение за
придобиване на имота по давност от държавата е преклудирано, доколкото е заявено
след изтичането на срока за отговор на исковата молба (изтекъл на 11.08.2025 г., докато
отговор е подаден на 12.08.2025 г.), с оглед което и същото не подлежи на разглеждане
в настоящото производство, във връзка с него съдът не следва да разпределя
доказателствена тежест и да събира доказателства.
СтрА.те са представили към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, с оглед което и следва да бъдат приети.
На ищците следва да се допуснат двама свидетели при режим на довеждане в
първото по делото открито съдебно заседА.е. Искането на ответника за допускане до
разпит на двама свидетели за насрещно доказване следва да бъде уважено с оглед
принципа на равнопоставеност на стрА.те в процеса.
Както на ищците, така и на ответника, следва да се предостави възможност да
формулират задачи към СТЕ най-късно в първото по делото открито съдебно заседА.е.
Искането на ищците за задължаване на ответника за представяне на преписката
по съставяне на АДС също следва да се уважи.
Искането на ответника по чл. 219 ГПК съдът намира за основателно и същото
следва да бъде уважено.
СтрА.те следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основА.е чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основА.е чл. 219 ГПК Министерство на отбраната като
трето лице помагач на страната на ответника.
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на стрА.те, че следва най-късно в първото по делото заседА.е да
изложат становището си във връзка с дадените указА.я и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искА.я, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
3
исковата молба и от ответника с отговора документи.
ДОПУСКА на основА.е чл.163 ГПК събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане от ищеца и от
ответника за установяване на посочените в исковата молба и в отговора обстоятелства.
УКАЗВА на стрА.те да осигурят явяване на свидетелите, които са допуснати
при режим на довеждане, за датата на насроченото първо по делото открито
съдебно заседА.е и ги предупреждава, че при неоснователно неявяване на
свидетелите, съдът ще постанови краен съдебен акт без събирането на тези гласни
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основА.е чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в двуседмичен срок от
съобщението да представи по делото всички документи по преписката по съставянето
на Акт за публична държавна собственост № 0330/05.02.2002 г. с 1 бр. препис за
насрещната страна.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на стрА.те да формулират задачи към СТЕ в
първото по делото открито съдебно заседА.е.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседА.е на 12.11.2025 г.
от 11:00 часа, за когато да се призоват стрА.те (вкл. и третото лице помагач).
ПРИКАНВА стрА.те към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на стрА.те, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на стрА.те, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседА.е или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото
Препис от настоящото определение, в което се съдържа проектът за доклада по
делото, да се връчи на стрА.те, на ищеца и на третото лице помагач и преписите от
отговора на исковата молба и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4