О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.01.2020 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД , ІII-ти граждански състав
на 20 януари 2020
година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Р.СТОЕВА
търговско дело №115 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото
е образувано по исковата молба на П.С.А. с
ЕГН **********, Р.С.А. с ЕГН **********, Б.С.А. с ЕГН ********** и К.Г.А. с ЕГН
**********,***,
депозирана чрез пълномощника им - адв.Р.М. от САК, против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район "Лозенец", бул.„Черни
връх" № 51Д, с която е поискано осъждане на ответното дружество да заплати
на всеки един от ищците на сума от по 150 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. П. А.,
настъпила в резултат на ПТП от 13.02.2019 г., причинено от автомобил, управляван от водач
застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната
лихва от 02.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
В ИМ е направено искане с правно
основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищците от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, мотиви за което не са изложени. Към ИМ е
приложена декларация по чл.82, ал.2, т.2 от ГПК за семейно и материално
положение и имуществено състояние от всеки един от ищците.
С разпореждане от 18.12.2019 г.,
по повод направеното искане, съдът е дал указания на ищците за представяне на
доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, т.к. само представените
декларации не са достатъчни за обосноваване на искането.
С молба, вх.№222/15.01.2020
г., в изпълнение указанията на съда, ищците са представили следните документи: Удостоверение
peг.№200813000017, изд. oт С-р „ПП" -Ямбол на П.А.; Удостоверение
изх.№7/07.01.2020 г., изд. от „Ямбол Комерс" ЕООД на П.А.; Удостоверение
изх.№6/07.01.2020 г., изд. от „Ямбол Комерс" ЕООД на Б.А.; Справка за
актуално състояние на всички трудови договори, изд. от ТД на НАП - Бургас за Р.А.;
Справка за актуално състояние на всички трудови договори, изд. от ТД на НАП -
Бургас за К.А.; Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания на К.А.,
изх.№15/2020 г., изд. от Служба по вписванията- Ямбол; Удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания на Р.А., изх.№12/2020 г., изд. от Служба
по вписванията- Ямбол; Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания
на П.А., изх.№23/2020 г., изд. от Служба по вписванията - Ямбол; Удостоверение
за вписвания, отбелязвания и заличавания на Б.А., изх.№27/2020 г., изд. от
Служба по вписванията - Ямбол.
Настоящия съдия - докладчик, като
се запозна с искането на ищците с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, ангажираните доказателства и
съобрази закона, намери следното:
Молбата с искане за освобождаване
от държавна такса и разноски е с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, допустима е, а преценена по същество се
намери от настоящия съд за частично основателна.
Съображенията са следните:
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които
е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при
разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето
и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта;
други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна
и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде
освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото
следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на горе-изброените
предпоставки.
В практиката на ВКС, обективирана
в определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.;
определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.;
определение №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение
№496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, е прието че
при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на
основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва
да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от
внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото
състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му
състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за
изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и
разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално
състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер
на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали
страната разполага с достатъчно средства към
момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея
и разноските по делото.
Преценката на представените по
делото доказателства, относими към възможността на всеки един от ищците
обуславя извод, за наличие на предпоставките за освобождаването им от
задължение за заплащане на ДТ по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК. Така по
делото е установено, че ищците П.А. и Б.А., макар и да работят по трудов
договор, реализираните от всеки един нетни възнаграждения са в размери около
МРЗ за страната. За ищците Р.А. и К.А. не се установи да работят по трудов
договор. Нито един от ищците не разполага с доходи от друг източник или с
имущество, което да послужи или да способства за заплащане на дължимата по
делото ДТ. Същевременно с оглед цената на предявените от всеки един от ищците
искове, дължимата ДТ е в размер на по 6000 лв. за всеки. Този размер на ДТ
според настоящия съд би бил непосилен за всеки от ищците и задължаването им за
внесат ДТ в такъв размер би означавало отказ от правосъдие, поради което съдът прие, че са налице
условията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищците от заплащане на ДТ и молбата им в тази
посока следва да бъде уважена.
За неоснователна се прецени
молбата на ищците за заплащане на разноските по делото. Както вече се посочи
двама от тях разполагат с доходи от работа по трудов договор, а останалите две
са в трудоспособна възраст и независимо, че към момента на подаване на молбата
не работят по ТД биха могли да сторят това. Нещо повече всеки от ищците е в
трудоспособна възраст и никой от тях не е ангажирал доказателства да е
инвалидизиран или да страда от някакво заболяване, изключващо възможността да
полага труд. Ето защо и настоящия съд намери, че молбата на ищците за
освобождаване от заплащане на разноските по делото следва да бъде оставена без
уважение.
Въз основа на изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА П.С.А. с ЕГН **********, Р.С.А. с ЕГН **********, Б.С.А.
с ЕГН ********** и К.Г.А. с ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощника им - адв.Р.М. от задължение за
внасяне на държавна такса по търг.д.№115/2019 г. по описа на ЯОС.
НЕ УВАЖАВА искането
на П.С.А. с ЕГН **********, Р.С.А. с ЕГН **********, Б.С.А. с ЕГН **********
и К.Г.А. с ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощника им - адв.Р.М. за освобождаване от задължение за внасяне на разноски за производството по търг.д.№115/2019 г. по описа
на ЯОС.
Определението, в частта, с която е
оставена без уважение молбата с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от заплащане на разноски по делото, подлежи на обжалване с частна
жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се
връчи на ищците, чрез пълномощника им - адв.Р.М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: