РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. гр. Хасково, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200288 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят – А. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр.****,
ул.»*******»№*, е депозирала жалба против Наказателно постановление №
********г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с
което за това, че на 30.07.2024г. в 10:30 часа на път Общински № ********* в
Община Хасково, на около 300м. преди ПП І-8 управлява лек автомобил
«*****» с рег.№ ********, собственост на Община Хасково, като по време на
движение възниква технически проблем (започва да излиза дим от предната и
задната част на автомобила), водача на прав пътен участък с надлъжен наклон
не успява да овладее управляваното от нея МПС, изскача по време на
движение от автомобила, в следствие на което автомобила излиза извън
пътното платно от дясно по посоката и на движение и реализира ПТП с
материални щети, с което за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП й било наложено
наказание “Глоба” в размер на 200лв.
Излага доводи за незаконосъобразност на Наказателното постановление,
необоснованост на същото, моли същото да бъде отменено.
Жалбоподателят заедно с упълномощения процесуален представител, в
с.з. поддържат депозираната жалба, молят да се приемат приложените към нея
писмени доказателства, представят допълнителни гласни доказателства чрез
воден свидетел, считат наказателното постановление за недоказано, моли се
да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД-
1
МВР-Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното
заседание такива, съдът намира следното:
На 30.07.2024г. бил получен сигнал в ОД-МВР-Хасково, за настъпило
ПТП по пътя от с.Стамболийски към гр.Хасково, с излязъл автомобил извърн
пътното платно.
Около 10,30. на място били изпратени полицейските служители при Сектор
«Пътна полиция»- св.Д. А. и св.И. К..
Същите установили, че на път между с.Стамболийски и гр.Хасково-
Общински път № ********* в Община Хасково, на около 300м. преди ПП І-8,
лек автомобил «*****» с рег.№ ******** е излязъл извън пътното платно и е
навлязъл навътре в гората на ок.20 метра. До пътното платно заварили
настоящия жалбоподател- А. М. Т., която обяснила, че по време на движение
се появил дим от управлявания от нея автомобил, при което тя успяла да слезе
в движение, а автомобилът продължил, излязъл извън пътното платно и се
спрял в гората.
Свидетелят Д. А. съставил на водача А. М. Т. акт за установяване на
административно нарушение № **********., в който описал, че същата
управлява лек автомобил, който след техническа повреда не успява да
овладее, като автомобилът излиза от платното за движение и настъпва ПТП.
Като нарушена разпоредба на закона е описана тази на чл.20, ал.1 от ЗДвП- а
именно, че не контролира непрекъснато ППС, което управлява. Съставеният
акт бил връчен на жалбоподателя Т. и подписан от последната без възражения.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено предметното на делото Наказателно постановление
№********г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с
което адм.-наказващият орган е преценил, че се касае за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, а не на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на жалб.Т. й е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200лв.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 01.04.2025г., видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред
съда на 11.04.2025г. – т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за установяване на
административно нарушение № **********., Наказателно постановление
№********г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция,
показанията на разпитаните свидетели Д. А. и И. К., на водения от
жалбоподателя свидетел- П.А, както и от останалите писмени документи-
приложени и приети като доказателства по делото.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от
лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като
нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при
издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и
обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните
2
норми, съдът намира:
При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №
**********. са спазени като цяло изискванията на чл.42 от ЗАНН,
изключвайки следното допуснато процесуално нарушение: -не е отразена
местоработата на нарушителя- нарушение на чл.42, т.6 от ЗАНН. Това
нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно констатациите в
акта. Следва да се отбележи, че актосъставителят е квалифицирал правилно
нарушението, описано в обстоятелствената част на съставения акт- а именно
задължението на водача да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява. Това е така, доколкото са налице данни за това, че
водачът е слязъл по време на движение и автомобилът му е продължил да се
движи без водач, напускайки пътното платно.
В последствие при издаването на обжалваното наказателно постановление,
административно-наказващият орган е преценил, че е извършено друго
административно нарушение, въз основа на същата установена фактическа
обстановка. Така е било предявено административно обвинение за извършено
престъпление по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно несъобразяване с релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за
да спрат при предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Действително, разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на адм.-
наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
По отношение на установяване на конкретното административно нарушение
обаче, следва да се уточни, че задължение на водачите на ППС според
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая може да се приеме за установено кой е водачът, управлявал
въпросния автомобил. По показанията на присъствалите на място лица може
да се приеме, че е настъпило ПТП след като автомобилът е излязъл извън
пътното платно и е бил неуправляем. Адм.-наказващия орган за разлика от
конкролните органи, е възприел несъобразената скорост като причина за
настъпване на ПТП, което е и вменил като нарушение на жалбоподателя.
Следва обаче да се подчертае, че данните и доказателствата за настъпването на
ПТП са по причини- стоящи извън жалбоподателя. Двамата полицейски
служители в показанията си заявяват, че на място водачът Т. е заявила, че по
време на движение, управляваният от нея автомобил е започнал да пуши, като
излизало дим, тя успяла да слезе от него в движение, при което той продължил
движението си без водач. В тази връзка не е ясно защо адм.-наказващия орган
е вменил именно несъобразената скорост като нарушение, при положение, че
липсват конкретни доказателства за това.
Не са събрани доказателства за виновното поведения на водача на автомобила,
не е установен механизма на самото ПТП, и дали водачът е имал възможност
на реагира. Използването на общата формулировка на закона визирана в
3
разпоредбата му не е основание да се приеме наличието на административно
нарушение, тъй като такова е налице само при виновно поведение на даденото
лице. Изясняването на това дали възникналият инцидент е в следствие на
умишлено поведение, осъществяващо състава на административно нарушение
или е в следствие на случайно събитие, за което водачът няма как да носи
вина, е от съществено значение за развитието на цялото адм.-наказателно
производство. След като тези фактически положения не са установени по
делото не може да се приеме за безспорно установено описаното в
обжалваното наказателно постановление. От друга страна липсата на такова
уточняване, отнема на нарушителя правото да разбере в извършването на
какво точно административно нарушение е обвинен и това накърнява
сериозно правото му на защита, а правото на защита е основен принцип в
наказателния процес и нарушаването му води до незаконосъобразност на
всички действия извършени от административния орган. От друга страна
посочено е, че с деянието си жалбоподателят е допуснал нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като е конкретизирано, че не се е съобразил скоростта си на
движение с релефа на местността, състоянието на пътя и състоянието на МПС
. В същото време обаче само може да се предполага какви са били релефа и
пътните условия към момента на констатиране на нарушението, а още повече
– при неговото извършване. Според показанията на разпитаните свидетели, по
пътното платно е имало неравности, които обаче са характерни за немалко
пътища. Няма данни дори за нехарактерни пътни условия за този период от
време, които да налагат съобразяването им от страна на водача. Освен
неустановеност относно специфични или нехарактерни пътни и
метеорологични условия, е налице и друга такава- относно състоянието на
управляваното МПС. И двамата свидетели не споменават какво е било
неговото състояние, което да е допринесло или да е било причина за
настъпването на ПТП. По същия начин е и с установяването на релефа на
местността и състоянието на пътя, като липсват каквито и да било обективно и
безспорно установени фактори, които в тази насока да са били причина за
настъпилото ПТП и водачът да не се е съобразил с тях. Които неизяснености
са още едно основание да се приеме, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, който на практика не може да разбере в какво точно се
обвинява. Въз основа на това не може да се формира и административно-
наказателната отговорност по чл.179 от ЗДвП в нейната пълнота и яснота.
Видно от изложеното е, че в наказателното постановление липсват както бе
упоменато по-горе пълно описание на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Или иначе
казано същото не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Начинът, по който е описано нарушението прави невъзможно
установяването как същото точно е извършено, за което съдът може да
направи своята обоснована и несъмнена преценка, че действително така
описаното нарушение съставлява такова по смисъла на закона. Тези
обстоятелства са от съществено значение за установяване на нарушението.
Липсата на конкретизация, създава за съда на практика невъзможност да
прецени извършеното нарушение.
Следва да се подчертае също, че за да бъде доказано едно нарушение, същото
следва да е установено по безспорен начин по време, място и начин на
извършването му. В случая контролните органи са възприели правилно
фактическата обстановка и извършено административно нарушение. Но адм.-
наказващия орган е възпрел друго извършено нарушение, като е приел
4
наличието на множество възможни причини за настъпване на ПТП, вменил ги
е като вина на водача, без да съберат доказателства за точно това нарушение.
Не е описан релефа на пътя, пътните и атмосферните условия, за да е ясно с
кое по-точно от изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП не се е съобразил
жалбоподателя.
Тежестта на доказване тежи върху административно- наказващия орган и
недоказването на административното нарушение е предпоставка за отмяна на
наказателното постановление.
Предвид горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено- като необосновано и
незаконосъобразно.
Съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство, в т.ч. такива за адвокатско
възнаграждение, които според представения по делото договор за правна
защита и съдействие възлизат на 400 лева, заплатени в брой според
отразеното в договора. Ето защо и доколкото такова изрично искане е
направено своевременно в хода на съдебното производство и са налице
доказателства за реалното им заплащане, в тежест на АНО следва да бъдат
възложени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в посочения размер. Направеното в условията на
евентуалност от АНО възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съдът намира за
неоснователно, доколкото същото е определено във фиксирания размер
според разпоредбите на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а и настоящото
производство е проведено в две съдебни заседания, на които е присъствал
упълномощеният процесуален представител.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № ********г. на Началник
Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с което на А. М. Т., ЕГН
**********, с адрес гр.****, ул.»*******»№*, за това, че на 30.07.2024г. в
10:30 часа на път Общински № ********* в Община Хасково, на около 300м.
преди ПП І-8 управлява лек автомобил «*****» с рег.№ ********, собственост
на Община Хасково, като по време на движение възниква технически проблем
(започва да излиза дим от предната и задната част на автомобила), водача на
прав пътен участък с надлъжен наклон не успява да овладее управляваното от
нея МПС, изскача по време на движение от автомобила, в следствие на което
автомобила излиза извън пътното платно от дясно по посоката и на движение
и реализира ПТП с материални щети, с което за виновното нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.1 от
ЗДвП й било наложено наказание “Глоба” в размер на 200лв. - като
необосновано и незаконосъобразно.
5
ОСЪЖДА ОД-МВР– Хасково да заплати на А. М. Т., ЕГН **********, с
адрес гр.*****, ул.»*******»№*, направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева- произтичащи от адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: П.М
6