РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101624 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Амиго Финанс"
ЕООД - град София /с предишно наименование „Мого България“ ЕООД/ срещу С. Д.
Б.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 12.04.2019
година между „Мого България" ЕООД, в качеството на лизингодател и ответника, в
качеството на лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0007494, като в изпълнение на
задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя лек автомобил марка „Audi А4“ модел „Avant“, с номер на рама
WAUZZZ8K5DA144874, peг. № ВТ3237КР от продавача С. Б. и е предоставил
ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен
протокол от 12.04.2019 година. Твърди, че договорената първоначална вноска и
разходи са прихванати със споразумение от 12.04.2019 година, като размерът на
финансирането е 12 999.90 лева, като лизингополучателят е поел задължение за
заплащане на месечни вноски за срок от 48 месеца, изтичащ на 10.04.2023 година,
съгласно погасителен план, както и да използва вещта по предназначение с грижата на
добър стопанин. Посочва, че между страните е договорен фиксиран лихвен процент в
размер на 41.16%, съответно размер на месечни анюитетни вноски в размер на 556.08
лева. Твърди, че кум 20.06.2019 година лизингополучателят не е извършил нито едно
1
плащане по договорения погасителен план, поради което лизингодателят е отправил
изявление до лизингополучателя за разваляне на договора, връчено лично на
лизингополучателят, който е ползвал лизинговия актив до 20.06.2019 година, на която
дата е върнат във владение на собственика - лизингодател. Навежда доводи, че на
основание чл. 345 ТЗ във връзка с чл. 8.1 от приложимите към договора ОУ за периода
до разваляне на договора за финансов лизинг, лизингополучателят дължи заплащането
на договорените месечни вноски - вноска № 1 с падеж 10.05.2019 година, вноска № 2 с
падеж 10.06.2019 година и част от вноска № 3 пропорционално на дните ползване в
размер общо на 1 379.00 лева, в това число главница в размер на 287.00 лева и
възнаградителна лихва в размер на 1 92.00 лева. На основание чл. 15.1 от ОУ, предвид
допуснатата забава в плащанията на вноска е начислена неустойка в размер на 1.89
лева към 26.06.2019 година, а на основание чл. 15.5 от ОУ лизингополучателят дължи
и неустойка за прекратяване на договора по негова вина в трикратен размер на
договорената месечна вноска или общо в размер на 1 668.24 лева. Посочва, че в негова
тежест е да възстанови на лизингодателя и направените разходи за заплащане на
данъци на основание чл. чл. 52-61 ЗМДТ за 2019 година в общ размер на 78.20 лева.
Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 3 127.33 лева, се е снабдител със
заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 286/2022г. на ВТРС. Направено е искане да бъде
прието за установено по отношение на С. Д. Б., че дължи на "Амиго Финанс" ЕООД -
град София сумата в размер на 287.00 лева - незаплатена главница за лизингови вноски
по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №
AG0007494 от 12.04.2019 година; сумата в размер на 1 092.00 лева - незаплатена
лихва по лизингови вноски; сумата в размер на 1.89 лева - неустойка за забавени
плащания за периода от 10.05.2019 година до 26.06.2019 година; сумата в размер на
1 668.24 лева - неустойка за прекратяване на договора и сумата в размер на 78.20 лева -
разходи за данъчни задължения, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски
по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно - лично на ответника по делото, но в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба, вх. № 3713 от 22.02.2023 година на ВТРС, процесуалният представител
на ищцовото дружество изрично е направил искане да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника по делото.
Съдът е намерил искането на процесуалният представител на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за основателно, поради
което с протоколно определение от 23.02.2023 година е постановил, че ще се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника.
2
Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК
предпоставки – ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване /лично/, без същият
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като последният е
предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и
тези от неявяването му в съдебно заседание. Ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като предявената искова претенция е
вероятно основателна, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените към нея писмени доказателства.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да
бъдат възложени на ответника общо в размер на 241.06 лева, от които 141.06 лева -
внесена държавна такса, като същевременно ищцовото дружеството е представлявано
от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП
му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от
съда в размер на минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП,
респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в общо в
размер на 125.75 лева, от които 75.75 лева - внесена държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. Б. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "АМИГО ФИНАНС" ЕООД /с предишно наименование
„МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление град София, бул.
"Г.М. Д." № 16-А, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 287.00 лв. /двеста
осемдесет и седем лева/ - главница, представляваща падежирали и непогасени
лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0007494 от 12.04.2019 година, дължими за
периода от 10.05.2019 година до 26.06.2019 година; СУМАТА в размер на 1 092.00
лв. /хиляда и деветдесет и два лева/ - възнаградителна лихва за падежирали и
непогасени лизингови вноски по договора, дължими за периода от 10.05.2019 година
до 26.06.2019 година; СУМАТА в размер на 1.89 лв. /един лев и осемдесет и девет
стотинки/ - неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за периода
от 10.05.2019 година до 26.06.2019 година; СУМАТА в размер на 1 668.24 лв. /хиляда
шестстотин шестдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/ - неустойка за
3
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; СУМАТА в размер на 78.20
лв. /седемдесет и осем лева и двадесет стотинки/ - заплатен данък по чл. 52 и сл. от
ЗМДТ за 2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 30.11.2021 година до окончателното плащане, за
които суми е издадена Заповед № 95 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 01.02.2022 година по Ч.гр.д. № 286/2022г. по описа на Районен съд - Велико
Търново.
ОСЪЖДА С. Д. Б. от*, с ЕГН ********** да заплати на "АМИГО
ФИНАНС" ЕООД /с предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/, със
седалище и адрес на управление град София, бул. "Г.М. Д." № 16-А, с ЕИК *********
сумата в размер на 241.06 лева /двеста четиридесет и един лева и шест стотинки/,
представляваща направените от дружеството в исковото производство съдебни
разноски, както и сумата в размер на 125.75 лева /сто двадесет и пет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща направените от дружеството в
заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 286 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2022 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4