Р Е Ш Е Н И Е
№ .............................................
………...................................г.,
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Теодора Чавдарова изслуша докладваното
от съдията административно дело № 1832/2020г.
Производството е по чл. 126 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62 ал3 от раздел ІV
„Преместване на лишените от свобода” на глава Осма „Места за лишаване от
свобода” на Закона за изпълнение на
наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по жалба на К.Й.Й.
срещу заповед №Л-3189/2 от 04.08.2020г. на заместник главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”,
упълномощен на основание чл.13 ал.3 във връзка с ал.2 т.1 от ЗИНЗС със заповед
№Л-1069/27.02.2020г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Жалбоподателят твърди, че заповедта за
преместването му от затвор Варна в
затвор Белене противоречи на закона, тъй като баща му е инвалид и живее близо
до Варна и на 480 км от Белене. Изтъква, че е болен от диабет и във Варна му
оказват необходимата медицинска помощ, докато болницата в гр.Плевен е твърде
отдалечена от гр.Белене. Допълва, че е записан
в курс за придобиване на професионална квалификация „водач на електрокари и
мотокари” в затвор Варна. Иска да бъде отменена обжалваната заповед и
наказанието му „лишаване от свобода” да продължи да се изпълнява в затвор
Варна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1
т.2 във връзка с чл.36 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът – заместник главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ чрез старши юрисконсулт С.С.
оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Изтъква, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона
форма и при спазване на материално-правните и процесуални разпоредби. Твърди,
че оспореният акт е по чл.58 от ЗИНЗС е за първоначално настаняване на лишения
от свобода да изтърпява наказанието си и затвор Белене е съобразен с постоянния
адрес на К.Й., съгласно заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на
ГДИН.
Обжалваният административен акт е връчен
на адресата му на 07.08.2020г. видно от отбелязването в него. Жалбата е постъпила
в затвор гр.Варна с вх.№468 на 10.08.2020г., с което е бил спазен 14-дневния
срок за оспорване. Подадена е от страна с право на оспорване срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване и пред компетентния
съд, поради което е процесуално допустима.
Съобразявайки се с аргументите на
жалбоподателя и ответника и с представените и събрани по делото доказателства,
настоящият състав на Варненски административен съд намира за установено
следното от фактическа страна:
По силата на съдебно споразумение,
протоколирано на 24 юни 2020г. по н.о.х.д. №2199/2020г. по описа на Варненския
районен съд, К.Й. се е признал за виновен в престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във
връзка с чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.12 във връзка с чл.194 ал.1 от Наказателния
кодекс, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година и десет месеца при първоначално строг режим на изтърпяване. Към момента
на сключване на споразумението с прокуратурата, К.Й. е бил задържан под стража
в областна служба „Изпълнение на наказанията”, сектор „Арести” към затвор
гр.Варна, което се потвърждава и от писмо на началника на затвор Варна с рег.№
161/2020 от 04.12.2020г.
Със заповед №Л-3189/2 от 04.08.2020г. на
зам.гл.директор на ГДИН е разпоредено К.Й.
да бъде преместен от затвор Варна в затвор Белене и началника на затвор Варна
да бъде уведомен за преместването. Основанието за преместване е постоянния
адрес на осъдения, който е на територията на област Добрич и съгласно т.4.1. от
заповед №Л-919/08.03.2017г. на гл.директор на ГДИН трябва да изтърпи
наказанието си в затвор Белене. Предвид разпоредителната част от ожалваната
заповед, в която е изразено ясно и точно волеизявлението на административния орган, К.Й.Й. с ЕГН ********** да бъде преместен в
затвор Белене за доизтърпяване на наложеното наказание, и за преместването да бъде уведомен началника на затвор Варна,
съдът счита, че заповедта е издадена по реда на чл.62 ал.1 от ЗИНЗС. Волята на
административния орган е потвърдена и в писмения му отговор с вх.№
13297/28.10.2020г., в който изрично е посочено, че К.Й. *** на 10.06.2020г. по
силата на споразумение с Варненска районна прокуратура по н.о.х.д. №2199/2020г.
по описа на Варненския районен съд, с който съдебен акт е бил изпратен да
изтърпява наказанието си в затвор Варна. Същото обстоятелство се потвърждава и от
съдържанието на писмо на Районна прокуратура гр.Варна с изх.№
Р-330-2020/29.06.2020г. И впоследствие с обжалваната заповед е наредено
преместването му от затвор Варна в затвор Белене. В тази връзка, неоснователно
е твърдението на ответника, че оспорената заповед е такава по чл.58 от ЗИНЗС за
първоначално разпределение на осъдения в мястото за изтърпяване на наказанието.
Съгласно чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, заповедите
за преместване или отказите за преместване подлежат на обжалване по
реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е
окончателно.
Във връзка с изследване
на обстоятелствата по чл.62 ал.1 т.1-5 и ал.2 от ЗИНЗС и дадените от съда
указания, ответникът представи доказателства, от които е видно следното: В
писмо на началника на затвор Варна с рег.№161120/23.10.2020г. е отбелязано, че К.Й.
е имал предходно наказание „лишаване от свобода” за срок от 29.12.2015г. до
07.10.2017г. в затвор Белене, но има данни в административната преписка, че там
не е получавал нужните медицински грижи, свързани с лечението му от диабет и
няколкократно е бил изпращан на лечение в СБАЛЛС при затвор гр.София. Понастоящем К.Й. е настанен за
изпълнение на наказанието отново в затвор Варна в спално помещение при стриктно
спазване на изискванията на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС с минимална площ не по-малка от
4 кв.м.
От писмо с рег.№ 161/20
от 09.12.2020г. на началника на затвор Варна и служебна бележка от Център за
професионално обучение става ясно, че К.Й.
е участвал в курс за мотокаристи който
се провеждал на територията на затвор
Варна в периода от 18.11.2020г. до 08.12.2020г., и е получавал парични записи
от хора, живущи във Варна и Добрич в периода от 01.06.2020г. до 04.12.2020г.
Според справката от АИС
„Български документи за самоличност”, К.Й. е с постоянен и настоящ адрес: ***. Приложената
справка от Национална база данни показва, че бащата на жалбоподателя Й.Й. Т. е
с местоживеене ***. От представеното за него експертно решение на ТЕЛК
гр.Добрич е видно, че е със 100 % инвалидност и се нуждае от чужда помощ.
След служебна проверка на оспорения акт по реда на
чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК и въз основа на
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗИНЗС, лишеният
от свобода може да бъде преместен от един затвор в друг, ако е включен в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за
повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от
свобода. По делото са налице доказателства представени от ответника, че К.Й. е
включен в обучение за мотокарист на територията на затвор Варна. Установено
беше, че при изтърпяване на предходното си наказание „лишаване от свобода” в
затвор гр.Белене, жалбоподателят не е получил нужното медицинско обслужване за
лечение за заболяването му – диабет в гр.Белене и такова е налично в гр.Варна.
Бащата на жалбоподателят, който е със 100% инвалидност живее в с.Крушари,
обл.Добирч, което населено място е по-близо до гр.Варна, отколкото до
гр.Белене, до където транспортните връзки са по-малко и по-несигурни. По делото
бяха изтъкнати данни, че жалбоподателят е имал конфликти с лишени от свобода в затвора Белене при изтърпяване на
предходното му наказание, които са свързани с ресоциализацията, с безопасността
на жалбоподателя и сигурността му в затвор
Белене. Самият ответник потвърждава, че К.Й.
изтърпява наказанието си „лишаване от свобода” в затвор Варна при съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Самият жалбоподател е
категоричен, че желае наказанието му да бъде изпълнено в затвор Варна, което
също следва да бъде взето предвид, съгласно закона. Разпоредбата на ал.2 на
чл.62 от ЗИНЗС подчертава, че лишените
от свобода не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно
влошаване на здравословното им състояние. По делото беше безспорно доказано, че
К.Й. страда от диабет и докато е изтърпявал предходното си наказание в затвор
Белене е трябвало да бъде лекуван в София, докато във Варна е получавал до този
момент следващото му се лечение.
Следователно, налице са
предпоставки опровергаващи законосъобразността на преместването на
жалбоподателя от затвор Варна в затвор Белене. Оспорената заповед за
преместване е постановена при неправилно приложение на чл.62 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, което обосновава нейната отмяна. Жалбата е основателна, което дава
основание за присъждане на съдебни разноски в полза на К.Й. в размер на
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Такова се дължи само за един адвокат,
предвид нормата на чл.143 ал.1 от АПК без значение, че в съдебното производство
жалбоподателя е представляван от двама адвокати.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК във връзка с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС и на основание чл.143 ал.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед №Л-3189/2 от
04.08.2020г. на заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, упълномощен на
основание чл.13 ал.3 във връзка с ал.2 т.1 от ЗИНЗС със заповед
№Л-1069/27.02.2020г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която е наредено К.Й.Й. да
бъде преместен от затвор Варна в затвор Белене за изтърпяване на наказанието му
„лишаване от свобода”.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на К.Й.Й. адвокатско възнаграждение в размер на 500
/петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: