РЕШЕНИЕ
№ 5915
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110124591 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу К. Р. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 41.86
лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.03.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.04.2024г., до окончателното изплащане, която услуга е предоставяна за
топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, блок ...,
вх. .., ет..., с абонатен номер ..;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за заплащане на сумата 9.58 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.09.2021г.- 10.04.2024г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника К. Р. Н. в качеството му на
собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок .., вх. ..,
1
ет..., с абонатен номер ..., като ответникът имал задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки. Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в пъбличния регистър
по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределениена топлинна
енергия с „Топлофикация София“ ЕАД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ.
Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба
№ 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени изравнителни сметки, които
прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в
имота. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Р. Н. чрез адв. А. – особен представител,
подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер като
недоказани и неоснователни. Релевира, че исковете са недопустими поради липса на
интерес от страна на ищеца да претендира тези суми от ответника. Твърди, че не е
ползвател на процесния имот, а от там – не е и клиент на ищеца, както и че от
доказателства не може да се извлече противното, след като има запазено право на
ползване и няма данни за смъртта на един от прехвърлителите. Релевира възражение
за погасяване на вземанията по давност. Оспорва исковете като неоснователни с довод,
че няма доказателства по делото, които да установят, че ответникът е потребител,
ползва имота и този абонатен номер. При тези съображения моли исковете да бъдат
отхвърлени. Прави искане по чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи
всички фактури, касаещи процесния период, както и всички отчети на уреди за
отопляемия сезон, всички документи и протоколи, касаещи абоната, протокол за
достъп и замерване на реалното количество потребена топлинна енергия.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
По делото не е представен протокол на ОС на ЕС, за взето решение за сключване на
договор с ФДР и избор на такава. Представено е обаче заявление от 04.07.2011г., подписано
от упълномощено от ЕС лице, в което е заявено, че се представя протокол с решение на ОС
на ЕС в сграда на адрес ж.к. Л., блок ..., вх. .. и вх. ..., за който дяловото разпределение на
топлинна енергия от месец май 2011г. се иска да бъде извършвано от фирма Топлофикация, а
2
до този момент се сочи, че е било извършвано от фирма Техем. Представеният документ
следва да се цени със своята формална доказателствена сила. По отношение на
съдържанието му, съдът го съобразява с всички доказателства, и прави извод, че от него се
извежда наличието на решение на ОС на ЕС за избор на ФДР в лицето на ищеца, тъй като
други доказателства за противното не се съдържат. Обстоятелството, че дяловото
разпределение е извършвано от ищеца се доказва и от експертизата. Съгласно постановките
на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се
съдържат по делото, поради което съдът намира, че сключения договор обвързва
собствениците на имота с ФДР. Посочения договор е срочен, но съдържа клаузи за
автоматично подновяване за нов едногодишен срок, с оглед на която и при липса на изричен
отказ от ЕС, то правно основание за извършване на дялово разпределение от това лице има,
противно на възраженията в отговора на исковата молба.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том .., дело № 3271/1994г.
правото на собственост върху топлоснабдения имот - апартамент № ..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. .., ет...., е придобито от К. Р. Н., като дарителите Р. Л. Н. и Г. А.
Н. са си запазили пожизненото право на ползване.
Установява се от вписана в СВ декларация, че през 2003г. дарителят Г. А. Н. се е
отказала от учреденото и пожизнено право на ползване.
Извежда се от удостоверение за наследници и акт за смърт /л123-124/, че дарителят Р. Л.
Н. е починал на 16.03.1994г.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД и е съгласно
нормативната уредба. За имота е била потребявана топлоенергия – за битово горещо
водоснабдяване, отопление не се ползва. Потреблението за топла вода в имота е занулирано
за процесния период 03.2021г. – 04.2023г., като на вещото лице са представени и същите се
намират и по делото, 3 броя отчета на два водомера в апартамента. На името на ответника
са съставени 3 броя изравнителни сметки с дати на изравняване 18.06.2021г, 31.08.2022г. и
01.08.2023г. Посочено е измерването на потребеното количество ТЕ в ЕС от общ топломер за
търговски цели е монтиран и топломерът включва разходна част, измервателен блок и 2 броя
термопреобразуватели. Всеки елемент е преминал задължителни проверки и контрол от
3
лицензирани лаборатории. За уреда демонтаж и монтаж е осъществен от служители на ТР
Люлин, а изправността на топломера и данните при демонтажа са документирани съгласно
изискванията със свидетелства за проведени изпитвания, като на вещото лице са
представени документи от последващи проверки през м. 10.2021г. и 01.2023г. Отговорено е,
че главницата за дялово разпределение е в размер на 40.36 лева, а лихвата 6.07 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства, в това число експертното заключение, се
установява, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
4
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено за целите на настоящия спор, че ответникът К. Р. Н. е
собственик на топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на правна сделка.
Придобиването е станало чрез дарение, като видно от представените доказателства, правото
на ползване на един от дарителите е погасено със смъртта му, а на другия – има релевиран
отказ от него. По изложените съображения и предвид цитираната по-горе съдебна практика,
съдебният състав приема, че ответникът за целите на процеса и през исковия период е
собственик на имота.
Като собственик на имота и предвид погасеното право на ползване ответника се явява
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на
закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобиването на посочената част от имота от ответника в рамките на
исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост –
нотариален акт за дарение, молба за отказ от право на ползване и акт за смърт, поради което
извода на съда за наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо
5
при общи условия в качеството на ответника на собственик на имота, се доказва.
Обстоятелството, че ответникът не ползва имота не дава основание да се изключи
облигационната връзка, щом като правото на ползване на дарителите е погасено – за единия
със смъртта му, а за другия – с валиден отказ от него, и няма доказателства по делото за
друго учредено право на ползване в необходимата форма или друго правоотношение, по
силата на което имотът да се ползва от лице, различно от ответника, което по силата на
сключения договор, а и от закона, да се задължено да покрива обикновените разходи по
ползването на вещта.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те
се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е
платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца,
извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
6
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
„Топлофикация София“ ЕАД. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния
имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение.
Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово
разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права, противно на
въведеното възражение, което остава несподелено. В този смисъл са и постановките на
цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за
възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан от заключението на вещото лице и възлиза на 40.36 лева.
По делото е релевирано възражение за погасяване на главното вземане по давност, което
е основателно. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В случая, вземането
е възникнало и се дължи в края на съответния месец, когато то е възникнало. Вземането се
погасява с изтичането на три годишен срок от тази дата. Видно е, че исковата молба, която в
случай на положително решение по спора давността, е подадено на 26.04.2024г. При
съобразяване на изложеното, погасени се явяват всички вземания за главница за извършено
дялово разпределение, които са възникнали преди 26.04.2021г. Погасените по давност
7
вземания се извеждат от заключението на съдебно техническата експертиза – стр. 2,
таблицата, и това е вземането за месец март 2021г. в размер на 1.61 лева, изчислено от съда
по реда на чл. 162 ГПК по среден размер от дължимото за първия период м.3-04.2021г.
Останалите вземания са възникнали след 26.04.2021г. и не се явяват погасени по давност.
Ето защо, главния иск следва да се уважи за сумата от 38.75 лева, а за горницата над тази
сума до пълния искан размер от 40.36 лева – искът подлежи на отхвърляне като погасен по
давност, а за горницата над тази сума до пълния искан размер от 41.86 лева – искът подлежи
на отхвърляне като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 и чл. 22 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До
приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно
заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е
изпаднал в забава и не дължи на „Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД или сумата от общо 9.58 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2021г.- 10.04.2024г.
При зачитане на горните изводи, иска за главница за дялово разпределение се явява
основателен за посочената по-горе сума и следва да се уважи в пълния искан размер. Като
акцесорна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Искът за лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 850.00 лева, включващи 50.00 лева
държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице, 400 лева депозит за особен представител
и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в
минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от
ответниците съобразно уважената част от иска /38.75 лева/ и при материален интерес /51.44
лева/ са разноски в общ размер на 640.30 лева. Останалите направени от ищеца разноски,
следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски има ответника. Разноски обаче не са
претендирани и няма доказателства да са направени, тъй като ответникът е бил
представляван от особен представител.
8
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.150 от Закона за енергетиката, К. Р. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата
от 38.75 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.03.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.04.2024г., до окончателното изплащане, която услуга е предоставяна за топлоснабден
имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. ..., ет...., с абонатен
номер ..., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до сумата от 40.36 лева като
погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 40.36 лева до
пълния искан размер от 41.86 лева като неоснователен.
ОТВХРЪЛЯ, като неоснователен, предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу К. Р. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. .., ет. .., ап. ..., осъдителен иск с правно
основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата 9.58
лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2021г.-
10.04.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Р. Н., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 640.30 лева – направени в настоящото
производство разноски съобразно размера на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9