РЕШЕНИЕ
№ 726
гр. гр. Хасково, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Калина Ст. Христова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640100801 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от П. К. И., чрез
пълномощника адв. Петко Петков, против „********“ ЕАД и „********“
ЕООД, с която са предявени следните обективно и субективно съединени
искове:
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата
на чл. 1, ал.2 от Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ – на момента, сключен на 11.07.2022г. между ищеца и „********“
ЕАД;
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожност на клаузата на
чл.2, ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от 11.07.2022г., сключен
на 11.07.2022г. между ищеца и „********“ ЕООД;
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът
не дължи сумата в размер на 298,98 лв. като възнаграждение за поръчителство
поради нищожност на клаузата на чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на
поръчителство, сключен на 11.07.2022г. между ищеца и „********“ ЕООД към
Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ – на
момента, сключен на 11.07.2022г. между ищеца и „********“ ЕАД.
Ищецът твърди да е страна по облигационно правоотношение с
1
ответника „********“ ЕАД, възникнало на основание договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №********* от 11.07.2022г., на
основание на който, ответникът „********“ ЕАД е предоставил на ищеца
заемна сума в размер на 300 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от
36,00% и ГПР в размер на 42,24%, при срок на погасяване 6 месеца, с месечна
погасителна вноска от 55,38 лв., а ищецът се е задължил да върне заемната
сума при условията и сроковете на договора. Твърди с клаузата на чл. 1 ал. 2
от договора за кредит, кредитополучателят да се е задължил да предостави
едно от изброените в него две обезпечения. На датата, на която е сключил
договора за кредит - 11.07.2022г. твърди да е сключил Договор за възлагане на
поръчителство към Договор № ********* с ответника „********“ ЕООД,
което да е поело задължение да отговаря за всички задължения на ищеца по
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №********* от
11.07.2022г., а съгласно чл. 2, ал. 1 ищецът да се е задължил да плати
възнаграждение за поръчителство в размер на 298,98 лв., платимо разсрочено
на шест вноски по банковата сметка на кредитодателя на падежните дати на
плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем.
Твърди да е усвоил договорената заемна сума в размер на 300 лв. по договора
за потребителски кредит тип, но да не дължи плащане на възнаграждение за
поръчителство, поради нищожност на уреждащите го клаузи в процесните два
договора.
Ищецът развива съображения процесните клаузи да са нищожни
поради нарушение на закона (императивни разпоредби на ЗПК), поради това,
че са неравноправни и не са индивидуално договорени, поради
противоречието им с добрите нрави, поради заобикаляне на разпоредбите на
ЗПК за размера на ГПР. Сочи, че клаузата за възнаграждение за поръчителство
е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП и чл.143, т.19 ЗЗП, поради
това, че сумата, която се дължала била над 99% от получената сума на
отпуснатият кредит. Развива съображения, че с клаузите, предвиждащи
плащане на възнаграждение за поръчителство да се осигурявала допълнителна
печалба за кредитора към договорената възнаградителна лихва и така да се
заобиколи законовото изискване по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива съображения, че
възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено като
елемент на договорната лихва и тъй като представлявало скрита лихва,
кредиторът да е нарушил на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди
кредиторът да е поставил към заемателя неизпълними изисквания, за да
обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на
ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поставянето на изисквания за
осигуряването на лично, реално обезпечение противоречало и на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. Счита, че така се прехвърлял риска от
неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до
допълнително увеличение на размера на задължението му. Сочи, че лихвеният
процент по заема и ГПР са посочени само като абсолютни стойности, без ясно
2
разписана методика на формиране на ГПР по кредита с посочване на
включените в него компоненти и начин на формиране, без да е посочено как
годишния лихвен процент се съотнася към ГПР по договора. Твърди
непосочването в договора на реално прилагания размер на ГПР да е
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т.1 ЗЗП
и да води до неравноправен характер на договорните клаузи по смисъла на чл.
143 и сл. ЗЗП. Твърди също неравноправната клауза в договора, сочеща
неверен ГПР да е нищожна и защото противоречи и заобикаля клаузите на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и чл. 19, ал.4 ЗПК (чл. 21 от ЗПК).
Ищецът иска от съда да прогласи нищожност на клаузата на чл. 1 ал.2
от Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №
********* от 11.07.2022г., сключен с ответника „********“ ЕАД и на клаузата
на чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от 11.07.2022г., сключен
с ответника „********“ ЕООД, както и да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи сумата от 298,98 лв. като възнаграждение за поръчителство
по чл.2 ал.1 от Договора за възлагане на поръчителство от 11.07.2022г.
Претендира разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор ответникът „********“ ЕАД е заявил признание на
исковете и моли на основание чл.78 ал.2 ГПК в негова тежест да не бъдат
възлагани разноски, доколкото не бил станал причина за завеждане на делото.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е констатирал, че
пълномощното, приложени към отговора на „********“ ЕАД не съдържат
право на процесуалния представител да се разпорежда с предмета на делото и
да прави признание на иска като е указал на ответника да приложи
пълномощно с право на процесуалния представител да признава исканията на
насрещната страна и да се разпорежда с предмета на делото или да потвърди
действията, извършени от сочения процесуален представител по подаване на
отговора с изявление, подадено от законните представители на
упълномощителя и с техен подпис. В изпълнение на указанията на съда
ответникът „********“ ЕАД е подал молба с приложено пълномощно, по
същество същото като вече приложеното към отговора. Следователно, не е
приложено пълномощно в полза на процесуалния представител на „********“
ЕАД да признава исканията на насрещната страна.
В срока за отговор ответникът „********“ ЕООД е заявил признание на
исковете и моли на основание чл.78 ал.2 ГПК в негова тежест да не бъдат
възлагани разноски, доколкото не бил станал причина за завеждане на делото.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Поради това, че ответникът „********“ ЕАД не е приложил
пълномощно в полза на процесуалния представител с изрично право да
3
признава исканията на насрещната страна, съдът приема, че не е налице
признание на исковете от страна на „********“ ЕАД. Доколкото
кредитодателят, който е ответник по делото, не признава исковете и предвид
предмета на делото и връзката между правоотношенията, произтичащи от
двата договора (вж. по-долу), съдът приема, че в конкретния случай не може
да се постанови решение при признание на иска по отношение на ответника
„********“ ЕООД.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: че са сключени
процесните договори; съдържанието на клаузите от договорите и
приложенията към договорите, включително Общите условия; че при
сключването на процесните договори са били налице твърдените от него
правоизключващи обстоятелства и че оспорваните клаузи от процесните
договори са нищожни на посочените основания – накърняване на добрите
нрави, неравноправност по ЗЗП и противоречие с посочените в исковата
молба императивни правни норми.
От приложените писмени доказателства се установява, че ответникът
„********“ ЕАД, като кредитодател, и ищецът П. К. И., като
кредитополучател, са сключили договор ********* от 11.07.2022г. за
потребителски кредит тип кредитна линия – на момента. Съгласно чл. 1, ал. 1,
изр. първо от договора за потребителски кредит ответникът „********“ ЕАД
се е задължил да предостави на ищеца описания в Договора потребителски
кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия“ – на момента, а
кредитополучателят да го усвои при предвидените в договора срок и условия,
в съответствие с Общите условия на „********“ ЕАД към договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“, в актуалната им редакция към
всеки момент от действието на договора. Съгласно чл. 1, ал. 1, изр. второ
кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно изцяло или
частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит,
като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя.
Установява се, че в чл. 1, ал. 4 от договора за потребителски кредит
кредитодателят и кредитополучателят са се договорили, че кредитът се
предоставя при следните параметри: минимална сума, която може да бъде
усвоена по кредита – 100 лв., кредитен лимит – 2000 лв., лихвен процент по
кредита – 36,00%, обезпечение - поръчителство от две физически лица, наети
на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за
всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от
кредитодателя дружество; начин на усвояване – по банков път, в брой или
съгласно други налични способи; условия за издължаване – анюитетни вноски
съгласно погасителен план за всяка усвоена сума; ГПР - размерът на
Годишния процент на разходите за всички комбинации, в зависимост от сумата
за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение №1
представляващо неразделна част от договора; обща сума, дължима от
4
потребителя - съгласно погасителния план за всяка усвоена сума. Посочено е,
че Годишния процент на разходите е изчислен в съответствие с Приложение
№1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК при отчитане на цитираните по-горе общи параметри
при следните допълнителни допускания: приема се, че кредитът се предоставя
за срок една година, считано от датата на първоначалното му усвояване и, че
окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка
от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се
погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и погасяването
започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите,
когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в
рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и
погасявания на пълния размер на главницата, направени от
кредитополучателя настъпват в рамките на период една година; лихвата и
другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания
на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит; в случай,
че за ограничен период от време или за ограничена сума се предлагат
различни лихвени проценти и различни разходи, се приема, че лихвеният
процент и разходите, приложими за целия срок на договора, за тези с най-
високи стойности.
Установява се, че с процесната клауза на чл. 1, ал. 2 от договора за
потребителски кредит кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по
този договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв.,
одобрено от кредитодател дружество – поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от „********“ ЕАД банка съгласно
списък с одобрени от кредитодателя банки, достъп на уеб-страницата
https://cashcredit.bg/
По делото не е спорно, че кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя заемна сума в размер на 300 лв. Освен това, от
приложения по делото погасителен план към кредит №********* към договор
за кредитна линия №3-1-9242-267789 се установява, че страните са се
договорили предоставената главница да бъде върната на шест вноски в общ
размер на 300 лв. Следователно, кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя заемна сума в размер на 300 лв. на основание процесния
договор за потребителски кредит.
Установява се от писмените доказателства, че на датата, на която
кредитополучателят е сключил договора за кредит - 11.07.2022г. е сключил
Договор за възлагане на поръчителство към Договор № ********* с ответника
„********“ ЕООД. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за поръчителство
дружеството „********“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно за
всички задължения на кредитополучателя по договор за потребителски кредит
тип „Кредитна линия“ №********* от 11.07.2022г. Установява се, че с
5
процесната клауза на чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че
кредитополучателя заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ
от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на
задълженията по кредита, редовност на Клиента при получаване на кредити и
други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента,
чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в Погасителен
план, неразделна част от договора. Възнаграждението по смисъла на
настоящия договор, представлява сбора от вноските по Погасителен план.
Не е спорно по делото, че кредитополучателят се е задължил да плати
възнаграждение за поръчителство в размер на 298,98 лв., платимо разсрочено
на шест вноски по банковата сметка на кредитодателя на падежните дати на
плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем. От
приложения план на възнаграждението за обезпечение се установява, че
страните са се договорили възнаграждението за поръчителство да бъде
платено на шест вноски по 49,83 лв., т.е. общо 298,98 лв. Следователно,
договореното възнаграждение за поръчителство е в размер на 298,98 лв.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 1, ал.2 от Договор № ********* за потребителски кредит
тип „Кредитна линия“ – на момента, сключен на 11.07.2022г. между ищеца и
„********“ ЕАД:
Процесният договор за потребителски кредит е с предмет предоставяне
на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова
институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън
рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем
има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК и в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби
на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите
изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните
изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК. Освен това,
длъжникът има качеството потребител по см. на § 13, т.1. ДП на ЗЗП, а
кредитодателят - качеството търговец по см. на § 13, т.2. ДП на ЗЗП.
Следователно, в отношенията между страните по договора се прилагат
защитните разпоредби на ЗЗП спрямо потребителите.
Съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този
смисъл се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено
важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
6
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация
в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури
на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на
техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл § 40-43 от Решение
от 27.03.2014г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Клауза, която
предвижда да се осигури обезпечение след одобряване искането за усвояване
на всяка сума, каквато е процесната клауза чл. 1, ал. 2 от договора за
потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. Тази
клауза, ведно с клаузата за възнаграждение за предоставено поръчителство, на
практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. С процесната клауза на длъжника се вменява задължение да
осигури обезпечение след като искането за усвояване е удобрено. Целта е, ако
има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да предостави кредитът, която
практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане
на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като
той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
Ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне
кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая, това изискване не е спазено. От неизпълнението на
задължението за предварителна оценка, финансовата институция не може да
черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес от изискването за
поръчителство след одобряване на искането за усвояване.
Установяването на задължение в тежест на длъжника да осигури
поръчители, които да отговарят на определени изисквания или дружество-
поръчител, който да бъде одобрен от заемодателя или неотменима и
безусловна банкова гаранция от банка, одобрена от кредитодателя, при това
след одобрено искане за усвояване на сума по кредита, е в разрез с добрите
нрави и основание за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 2
от договора съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Освен това, клаузата на чл. 1, ал. 2 от
договора за потребителски кредит е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
7
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143,
ал. 1 ЗЗП). Тежестта за доказване, че клаузата е индивидуално договорена е за
ответника, който не е навел възражения по твърденията на ищеца. При липса
на доказателства за противното, съдът приеме, че клаузата не е индивидуално
уговорена. Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието й. Следователно, процесната
клауза е нищожна, защото е неравноправна и не е индивидуално уговорена
(арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП).
Следователно, искът за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1,
ал.2 от Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“
– на момента, сключен на 11.07.2022г. между ищеца и „********“ ЕАД е
основателно и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожност на клаузата
на чл.2, ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от 11.07.2022г.,
сключен на 11.07.2022г. между ищеца и „********“ ЕООД:
Кредитополучателят, наречен също клиент по договора за възлагане на
поръчителство има качеството потребител по см. на § 13, т.1. ДП на ЗЗП, а
поръчителя - качеството търговец по см. на § 13, т.2. ДП на ЗЗП.
Следователно, в отношенията между страните по договора за възлагане на
поръчителство се прилагат защитните разпоредби на ЗЗП спрямо
потребителите.
Съдът като съобрази, че лихвеният процент по кредита е 36,00%,
размерът на предоставената сума – 300 лв. и срокът за издължаване от шест
месеца и използвайки два публично достъпни електронни калкулатора –
calculator.bg и creditland.bg установи, че при тези параметри размерът на ГПР е
42.58%, a не 42,24%, както е посочено в приложение №1 към договора.
Следователно, възнаграждението за обезпечение в размер на 298,98 лв. не е
включено в размера на ГПР.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 на ЗПК начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула, предвидена в ЗПК.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
8
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
От чл. 1, ал. 4 на процесния договор не може да се установи кои са
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Липсва
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В чл. 1, ал. 4
на процесния договор с посочено кои са взетите предвид допускания, но
соченето е абстрактно и неясно. То, е и невярно, защото е посочено, че
кредитът се предоставя за срок от една година, а всъщност – е за шест месеца.
Установява се също, че дори и дори и да не се включи размера на
възнаграждението за обезпечение, същото е невярно посочено. Следователно,
не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така
и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителен разход по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Освен това, налице е и друго нарушение, тъй като посочените в
договора ГПР от 42,24 % и общата сума на плащанията, не съответстват на
действителните, тъй като в ГПР не е включен размерът на възнаграждението
за обезпечение.
Oт договора за потребителски кредит и договора за възлагане на
поръчителство се установява, че двата договора са сключени на една и съща
дата, с едни и същи дати на погасителни вноски, плащанията по двата
договора са по една и съща банкова сметка- чл. 3, ал. 1 от договора за
потребителски кредит и чл. 2, ал. 3 от договора за възлагане на поръчителство.
Възнаграждението за поръчителя съставлява разход, пряко свързан с
процесния договор за кредит, т. е. това възнаграждение представлява „общ
разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар
недобросъвестно да не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за кредит.
Следователно, със сключването на договора за възлагане на поръчителство се
цели допълнително оскъпяване на договора за кредит /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/, допълнително възнаграждение на заемодателя, което
е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ГПК, като се преследва забранена от закона цел
– неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита.
Следователно, уговорката, с която се предвижда възнаграждение за
предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави, както и
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и ал. 4 ЗПК. Клаузата е
неравноправна на основание общата разпоредба на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и
9
специалната на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. От договора за възлагане на
поръчителство се установява, че клаузите в договора са предварително
изготвени. Тежестта за доказване, че клаузата е индивидуално договорена е за
ответника, който не е навел възражения по твърденията на ищеца. При липса
на доказателства за противното, съдът приеме, че клаузата не е индивидуално
уговорена. Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието й. Следователно, процесната клауза
е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Следователно, искът за прогласяване нищожност на клаузата на чл.2,
ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от 11.07.2022г., сключен на
11.07.2022г. между ищеца и „********“ ЕООД е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че
ищецът не дължи сумата в размер на 298,98 лв. като възнаграждение за
поръчителство, поради нищожност на клаузата на чл.2 ал.1 от Договор за
възлагане на поръчителство, сключен на 11.07.2022г. между ищеца и
„********“ ЕООД:
След като е нищожна клаузата на чл.2, ал.1 от Договор за възлагане на
поръчителство от 11.07.2022г., сключен на 11.07.2022г. между ищеца и
„********“ ЕООД, то, ищецът не дължи сумата от 298,98 лв. като
възнаграждение за поръчителство. Следователно, искът е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца.
Ответникът „********“ ЕООД е заявил, че признава исковете. По
делото не се твърди ответникът „********“ ЕООД да е дал повод за завеждане
на делото, същият е направил признание на иска, следователно - налице са
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и на ищеца следва да се възложат
разноските срещу ответника „********“ ЕООД. Това са разноските за
държавна такса в размер на 50 лв. за иска за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на поръчителство от
11.07.2022г. Въпреки, че ищецът е освободен от държавна такса, при
едновременна хипотеза за приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и
тази на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК. Това е така, защото логиката на закона е ищецът да понася разноските,
ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. Тази
логика следва да се запази и ако ищецът е освободен от държавни такси или от
разноски по производството. Още повече, че в случая не е налице осъдителен
иск, към който препраща разпоредбата на чл. 76, ал. 6 ГПК като предвижда, че
„осъденото лице“ е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.
Доколкото ответникът „********“ ЕАД не е приложил пълномощно за
процесуалния представил да прави признание на исковете, не е налице
признание на исковете, съответно – не са налице предпоставките на чл. 78, ал.
10
2 ГПК по отношение на ответника „********“ ЕАД. По съображенията
изложени по-горе възнаграждението по договора за поръчителство е разход по
кредита и следва да се включи в размера на ГПР, възнаграждението се плаща
и по банкова сметка на кредитодателя, обслужваща договора за потребителски
кредит. Поради това, за разноските за първия и третия иск следа да отговаря
ответникът „********“ ЕАД. Ищецът е освободен от държавна такса. На осн.
78, ал. 6 ГПК ответникът „********“ ЕАД следва да бъде осъден да плати в
полза на РС-Хасково държавна такса в размер на 100 лв., от които – по 50 лв.
държавна такса за първия и третия иск.
По претенцията за адвокатско възнаграждение:
От представените доказателства /сключен договор за правна защита и
съдействие/, се установява, че между ищеца и процесуалния представител e
постигната уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на
чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. за оказване помощ на материално затруднено лице.
Процесуалният представител претендира възнаграждение в размер на 400 лв.
По изложените по-горе съображения, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК, на ответника
„********“ ЕООД не следва да се възлагат разноски за предявения срещу него
иск.
Ответникът „********“ ЕАД прави своевременно възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната
страна.
От представените доказателства /сключен договор за правна защита и
съдействие/, се установява, че между ищеца и процесуалния представител е
договорено възнаграждение в размер на 400 лв., платено в брой. Това
възнаграждение е за трите иска, т.е. по 133,33 лв. на иск.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК определянето на адвокатско
възнаграждение от съда и намаляването му при прекомерност на уговореното
възнаграждение е ограничено до минималния размер съобразно чл. 36 ЗА,
който е размерът, определен съгласно Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия
адвокатски съвет. Въведеното правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок
от приложимите размери в аналогични случаи (например, при
представителство от адвокат по Закона за правната помощ, възнагражданията
в които случаи са предвидени в Наредбата за заплащане на правната помощ,
приета от Министерския съвет, и са значително в по-нисък размер от тези в
наредбата по ЗА за един и същи вид работа), без възможност на съда да
прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава
изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на
участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е
даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените
съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004
11
г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на
правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в Наредбата за заплащане на правната помощ, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в т.см.
Определение №50015/16.02.24г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, I отд., съдия
– докладчик Т.К.).
Делото не се отличава с фактическа сложност, произнасянето на съда е
на база представени писмени доказателства и приети за безспорни
обстоятелства, приключило е в едно съдебно заседание, в което не са се явили
страните и техните процесуални представители. По въпросите за
неравноправни клаузи в потребителските договори има постановени влезли в
сила съдебни решения, които са непротиворечиви. Това прави делото без
затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни
въпроси. Следователно, делото не се отличава и с правна сложност.
В конкретния случай, материалният интерес не е определящ за
преценка на адвокатското възнаграждение, защото доводите на ищеца биха
били същите и при различен размер на заемната сума. Предявени са три иска и
е осъществена защита по трите иска. Като съобрази изложеното, съдът
приема, че на процесуалния представител следва да се присъди
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 266,66 лв. общо за
първия и третия иск (по 133,33 лв. на иск), което следа да бъде платено от
„********“ ЕАД.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 1, ал.2 от Договор
№ ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ – на момента,
сключен на 11.07.2022г. между П. К. И., ЕГН ********** и „********“ ЕАД,
ЕИК *********.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.2, ал.1 от Договор
за възлагане на поръчителство от 11.07.2022г., сключен на 11.07.2022г. между
П. К. И., ЕГН ********** и „********“ ЕООД, ЕИК *********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. К. И., ЕГН ********** не
дължи сумата в размер на 298,98 лв. като възнаграждение за поръчителство,
поради нищожност на клаузата на чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на
поръчителство, сключен на 11.07.2022г. между П. К. И., ЕГН ********** и
„********“ ЕООД към Договор № ********* за потребителски кредит тип
12
„Кредитна линия“ – на момента, сключен на 11.07.2022г. между ищеца и
„********“ ЕАД.
ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК, да плати
в полза на Районен съд -Хасково държавна такса в размер на 50 лв. за втория
иск.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, с ЕИК ********* и „********“ ЕООД, с
ЕИК *********, на осн. 78, ал. 6 ГПК, да платят в полза на Районен съд -
Хасково държавна такса в размер на 100 лв. общо за първия и третия иск.
ОСЪЖДА ********“ ЕАД, с ЕИК ********* да плати на адв. П.И.П.,
вписан в АК-Хасково, сумата от общо 266,66 лв. лв., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на П.
К. И., ЕГН ********** по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните. На ищеца – чрез процесуалния
представител адв. П.И.П. на посочения в исковата молба съдебен адрес (л. 2
по делото), на ответника „********“ ЕАД – на посочения ел. адрес (л. 67 по
делото), на ответника „********“ ЕООД – на посочения в отговора съдебен
адрес (л. 43 по делото).
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секертар: А.Б.
13