Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2668 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** срещу З.Х.М., ЕГН ********** за приемане на установено в
отношенията между страните съществуване на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу длъжника З.Х.М.
главница в размер на 620.24 лв. /шестстотин и двадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, на основание чл. 410 от ГПК, за които сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13054/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, предявява осъдителни искове срещу З.Х.М., ЕГН ********** *** за
сумата 268,43 лв. (двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки) -
договорно възнаграждение и сумата 282,68 лв. (двеста осемдесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки) - възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги по Договор за потребителски кредит № ********** са
осъдителни, на осн.чл.79 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.07.2017 г. е
сключен Договор за потребителски кредит №
********** между „П.К.Б."
ЕООД като кредитор и З.Х.М., като длъжник и И. Ж. А., като солидарен длъжник.
Твърди, че
договорът е сключен при следните параметри:
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 43.27 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.87 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 1038.48 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 331.20 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 13.80 лв.
Общо задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 1369.68 лв.;
- Общ размер на вноска: 57.07 лв.;
- Дата на погасяване: 10 ден от месеца.
Ищецът „П.К.Б."
ЕООД твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 17.07.2017г. превежда парична сума в размер
на 700.00 лв. по
посочена от длъжника З.Х.М. банкова
сметка (***еренция:
067029970032909 от дата: 17.07.2017г.). От своя страна длъжника поема
задължение по Договор за потребителски кредит №
**********, като го
сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 57.07 лв. и
падежна дата всяко 10-то число на месеца.
Ищецът
излага, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения е направил само три пълни и една непълна погасителни вноски, след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите
условия към договора за потребителски кредит, на 30.01.2018г. договорът е прекратен
автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна
изискуемост. Твърди, че на 31.01.2018 г. на длъжника е изпратено
уведомително писмо, с което той е информиран, че договора е едностранно
прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
Твърди се
,че по отпусната главница в размер на 700 лв. По главницата е изплатена сума
в размер на 59.76 лв.
неизплатената част от главницата е в размер на 640.24 лв. Ищецът претендира
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответника,
чрез назначения от съда особен представител изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Оспорва сочената сума да е предоставяна на ответницата. Ответникът сочи, че към исковата молба е приложено изходящо от
кредитора уведомително писмо от 31.01.2018г., но липсват доказателства за
изпращането му до адресата и за връчването му на длъжника, поради което
възразява, че е настъпила предсрочна изискуемост на претендирания
от ищеца кредитен дълг по сключения между страните договор за потребителски
кредит № ********** от 14.07.2017г. Счита за
неоснователна прететенцията на ищеца за заплащане на
пълната главница в размер на 620,24лв. и договорно възнаграждение от 268,43лв.,
тъй като нито в заповедното производство и в исковата молба липсва изрично
посочване на ликвидните и изискуеми вземания към датата на подаване на
заявлението на издаване на заповед за изпълнение. Моли искът да бъде отхвърлин като неоснователен.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
По частно гражданско дело № 13054/2018 г. на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу З.Х.М., ЕГН ********** *** и И. Ж.
А., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на кредитора “П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата 640,24 лв. (шестотин и четиридесет лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/17.07.2017 г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД и З.Х.М. като
кредитополучател и И. Ж. А.като съдлъжник, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението – 28.08.2018г. до изплащане на задължението,
както и сумата 94,04 лв. (деветдесет и четири лева и четири стотинки),
представляваща сторените в заповедното производство разноски, съразмерни на
уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 от ГПК.
Предявеният
установителен иск е при условията на чл.418 1л.1,т.2
от ГПК, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да
се установи съществуване на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 и сл. от
ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответника
му дължи сумите за които
е издадена заповедта за изпълнение.
Не е спорно по делото
и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за
потребителски кредит № **********/17.07.2017 г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД и З.Х.М.,
по които ответника се е задължи да заплаща сумата от по 43,27 лв. при уговорена
лихва в размер на 41.17% и ГПР 49,89 %. На същата дата било сключено
допълнително споразумение към договора, с което на клиента били предоставени
допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 331,20 лв. Задълженията по
кредита и допълнителното споразумение на обща стойност 1038,48 лв. били разсрочени на 24 вноски по 57,07
лв.
От заключението по
назначената и приета от съда неоспорена от страните ССЕ се установява, че реалният размер на предоставените в
заем на З.М. е 700.00
лева получени по банкова сметка ***.07.2017 г., като документа за банков превод е
представен на стр. 41
от делото.Общата сума на плащанията по процесния
кредит е в размер на 214.30
лева, като в приложение 1 към ССЕ са представени плащанията по
отделни падежни дати. В проверената счетоводна документация на ищеца кредита е
на името на ответницата и е записано „ДПК № **********" Уговореният размер на възнаградителната лихва е 338.48 лева, от тази сума са заплатени 70.05 лева, като остатъка за плащане е 268.43 лева.Сумите получени от ответника е 700.00 лева, като съобразно приложение 1 към ССЕ по главницата са заплатени 59.76 лева и остатъка за плащане е 640.24 лева. Общият размер на задължението
по процесния договор отразен при ищеца е 1 191.35 лева, като по отделни компоненти
сумите са следните: Главница - 640.24 лева; Редовна договорна лихва за
периода от 10.12.2017
г. до 10.08.2019 г. - 268.43 лева; Задължение по пакет допълнителни
услуги за периода от 10.12.2017
г. до 10.08.2019
г.-282.68 лева. Последното
плащане е извършено на 22.12.2018 г. в размер на 100.00 лева. Незаплатената сума по процесния договор за кредит е в общ размер 1
191.35 лева, като по
отделни компоненти сумите са следните: Главница - 640.24 лева; Редовна договорна лихва за
периода от 10.12.2017
г. до 10.08.2019
г. - 268.43 лева;
Задължение по пакет допълнителни услуги за периода от 10.12.2017 г. до 10.08.2019 г.-282.68 лева. Неплатеният остатък от лихвите
към посочената в задачата дата е 56.85 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че тъй
като "П.К.Б." ЕООД, като финансова институция отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като
кредитор по смисъла на чл.
9, ал. 4 ЗПК.
От заключението по
ССЕ, както и представено нареждане на л.41 от делото се установява, че
уговорената заемна сума в размер на 700 лева е усвоена от Зейнеб М., като е
преведена по нейна сметка, поради което неоснователно е възражението на
ответницата в тази насока.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен
реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,87%, а ГЛП е в
размер на 41,17 %. Към датата на сключване на процесния
договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК,
в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори,
надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР
от 49,87%, не надхвърля петкратно размерa на законния
такъв за времето на сключване на договора от 10,01%, при определения от БНБ
основен лихвен процент /0,01%/ и 10 пункта надбавка. Ето защо не е налице
твърдяната от процесуалния представител на ответницата в тази връзка
недействителност на договора.
Трайната съдебна
практика приема, че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди
предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Липсват доказателства
за редовно връчване на представеното по делото уведомително писмо от
31.01.2018г. за предсрочна изискуемост на вземането по Договор за потребителски
кредит № **********.
Срокът на Договор за потребителски кредит № ********** от 14.07.2017 г. е 24 месеца, т.е
крайния падеж на договора е 10.08.2019 г. Предвид погасителен план от
14.07.2017г. е уговорена последна погасителна вноска дължима на 10.08.2019
г. или към датата на подаване
заявлението в съда 29.08.2018г. не е била настъпила предсрочна изискуемост на
цялото вземане, вземането не е било изискуемо и към датата на подаване на
исковата молба-19.02.2019г.
Независимо от
гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, в какъвто
смисъл е задължителната практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС.
По делото не са
събрани доказателства, установяващи уведомяването на длъжника за упражненото от
кредитора право да обяви предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Въпреки това, след подаване на
заявлението до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция
е настъпил крайния падеж на договора – 10.08.2019 г. Последният факт от своя страна обуславя
настъпилата изискуемост на вземането за главница и догов.
лихва по договора за кредит и същият следва да бъде съобразен на основание чл.
235, ал. 3 ГПК.
Съгласно изложеното
от ищеца в исковата молба, неоспорено от ответника, и заключението на вещото
лице, заемателят е извършил плащане в общ размер на
214 лв., от която със сумата от 48,52 лв. е погасено възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги, а с останалата част са погасени други задължения / в
т. ч. главница и догов. възнаграждение/. С отговорът
на исковата молба ответникът не е оспорил дължимостта
на главницата и догов. възнаграждение с твърдения за
неправилно приспадане на платените суми, считайки вземанията, за които са
отнесени като недължими.
Що се касае до претендираното възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги съдът намира следното: Съгласно приложеното към договора споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, посоченото възнаграждение се
дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а
именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2)
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата
на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Съдът намира, че така уговорените услуги касаят действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, поради което и уговарянето на това допълн. възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това видно от споразумението е уговорено, че
"възнаграждението за предоставянето на тези допълнителни услуги става
изискуемо с подписването на настоящото споразумение от страните по ДПК".
Оттук се налага извода, че страните са се договорили за плащане срещу всяко
конкретно упражнено от кредитополучателя преобразуващо кредитното
правоотношение право. По делото нито се твърди, нито са представени
доказателства, че правата, договорени в допълнителното споразумение са били
упражнени от ответника. Следователно, таксуването с допълнителното споразумение
на предоставени, но неупражнени права, въз основа на самото споразумение, без
същото да е консумирано, е неоснователно и необосновано. Отделно от изложеното,
обосновано би могло да се приеме, че по същество тази уговорка поражда
значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си
позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване
да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране (чл.
19 ЗПК). Това е в очевидно противоречие както с изискванията на закона за
добросъвестно кредитиране, така и с добрите нрави. Ето защо недействителна е
уговорката за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 331,20
лв., което обуславя недължимост на тази искова
претенция.
Поради което, неоснователен
е искът за присъждане на сумата от 282,68 лв. - възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги по Договор за
потребителски кредит № **********.
Ето защо, като се
съобразява въведения предмет на делото, предвид установената по-горе недължимост на вземането за пакет допълн.
услуги, отчитайки извършеното плащане, следва да се приеме, че с него е
погасена договорна лихва в размер на 48,52 лв., предвид ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
3/2017 гр. София, 27 март 2019 год. или ( 338.48 -70,05-48,52 =219,91 ) искът
се явява основателен за сумата от 219,91 лв.за договорна лихва.
С оглед на това
основателни се явяват претенциите за главница в размер на 620.24 лв. и догов.
възнаграждение в размер на 219,91 лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
производството разноски, съразмерно с уважената част от иска -55,96 лв. д.т., и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП ,
313,40 лв. депозит за особен представител и 200 лв. за ССЕ или общо 480,09 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 91,10 лв., съразмерно
с предявената претенция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на
иска. Тъй като, липсва направено такова искане, както и представяне на
доказателства в тази насока, разноски не се присъждат в полза на ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че З.Х.М., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 13054/2018 г. на ВРС сумата от сумата 620,24 лв. (шестстотин и двадесет лева и двадесет и
четири стотинки), представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № **********/17.07.2017 г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД и З.Х.М.
като кредитополучател и И. Ж. А.като съдлъжник, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението – 28.08.2018г. до изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА З.Х.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати
на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 219,91 лв. (двеста и деветнадесет лева и деветдесет и една стотинки)
- договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит № ********** на осн.чл.79 от ЗЗД, като отхвърля иска за
горницата над 219,91 лева до претендираните 268,43 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу З.Х.М., ЕГН **********, с адрес *** иск по чл.79 от ЗЗД за заплащане
на сумата 282,68 лв. (двеста осемдесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки) - възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги по Договор за потребителски кредит № ********** ,като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.Х.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати
на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 480,09 лв. (четиристотин и осемдесет лева и девет стотинки),
представляваща направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА З.Х.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати
на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 91,10 лв. (деветдесет и един лева и десет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч. гр. д. № 13054/2018 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: