№ 210
гр. Плевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. И.
при участието на секретаря АНА Д. И.А
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600520 по описа за 2025
година
С присъда № 11/22.ІV.2025 г. постановена по НОХД № 113/2024 г. Левченски
районен съд е признал за виновен подсъдимия Д. Г. Н. от гр. Силистра, за това
че на 6.III.2020 г. в Затвора гр. Белене, без надлежно разрешително, издадено
от органите по чл. 16 от ЗКНВП и в нарушение на разпоредбите на чл. 30 от
същия закон, направил опит да придобие високорискови наркотични вещества
на обща стойност 632,48 лв., както следва 5,143 гр. хероин със съдържание на
активно вещество 57 % на стойност 617,16 лв.; 0,613 гр. матамфетамин на
стойност 15,325 лв., като деянието е останало незавършено поради
независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 354 а, ал. III, т.
1, във връзка с чл. 18, ал. I от НК, съдът му е наложил наказание лишаване от
свобода в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 2000 лв.
Присъдата е подписана с особено мнение от съдебния заседател К.а
А. Д., в което са изложени съображения че не счита, че е безспорно установено
престъплението, описано в обвинителния акт е извършено от подсъдимия Д. Г.
Н.. Навежда доводи, че са налице множество противоречия в показанията на
свидетелите, които създават съмнение относно тяхната достоверност. Според
съдебния заседател не е изследвано от разследващите органи кой е подал
1
пакета към територията на затвора, от къде е първоизточника на наркотика, за
да имат достъп затворниците до него. Това буди съмнение и за възможна
постановка от страна на служител на затвора. Част от свидетелите - вече на
свобода и един, в момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
затвора, не потвърдили вината на подсъдимия. Твърденията на бившите или
настоящи лишени от свобода били противоречиви, поради което според
съдебния заседател е необходимо допълнително разследване и събиране на
доказателства, за да се докаже категорично вината на подсъдимия.
Недоволен от така постановената присъдата останал подсъдимият,
който в законоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция. В
депозираната въззивна жалба се излагат доводи, касаещи правилността и
обосноваността на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съдът е постановил
присъдата на базата на неправилно извършен анализ на събраните по делото
доказателства. Подкрепя доводите си със съображения, че част от показанията
на свидетелите са били дадени под натиск осъществен от свидетеля Й. И.
инспектор вътрешна сигурност към Затвора Белене. Според изложеното в
жалбата свидетелите са дали показания в полза на обвинението, тъй като към
онзи момент са се намирали в Затвора Белене и са били в зависимост от И..
Предвид на изложеното въззивният жалбоподател моли съда да отмени
обжалваната присъда и да постанови друга, с което да го признае за невинен
по повдигнатото му обвинение.
Недоволен от присъдата в частта, с която е определен размера на
наказанието, което съдът е наложил на въззивният жалбоподател е останал
представителя на прокуратурата, който я протестира в тази част. Излага
доводи, че при определяне на размера не са били взети в предвид от страна на
съда обществената опасност на извършителя и на деянието.
Предвид на изложеното представителят на прокуратурата моли съда да
измени присъдата предмета на въззивна проверка, като увеличи размера на
наложеното на Д. Н. наказание лишаване от свобода.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание оспорва
жалбата, като заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна, като
поддържа направеното искане за нейното изменение в частта, касаещо
определяне на размера на наложеното наказание, като същото бъде увеличено.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Възивната жалба и протестът са допустими, но по същност
неоснователни.
Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато
фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания
доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в
необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена
от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е
2
налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е
направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата
фактически изводи. Даден е задоволителен отговор защо не се приема тезата
изложена от страна на процесуалните представители на въззивните
жалбоподатели по време на съдебното следствие пред първата инстанция, че
те не са извършили престъпленията, за които са предадени на съд. При
извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е
отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават
основание да приеме, че е налице авторство и съставомерност на деянието
извършено от подсъдимия.
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена
следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на
въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде
пресъздавана отново. Тя се установява от събраните в хода на наказателното
производство доказателства, както следва: показанията на свидетелите Б. Н. В.
/на съдебното следствие - л. 82 и дадените пред друг състав на съда и
прочетени на основание чл.281, ал. I, т.2 НПК/, М. С. Т. /на съдебното
следствие - л.83 и дадените пред друг състав на съда и прочетени на
основание чл.281, ал. I, т.2 НПК/, Б. С. П. /на съдебното следствие л.138;
дадените на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281,
ал.V, във връзка с ал. I, т.2 НПК; дадените пред друг състав на съда и
прочетени на основание чл. 281, ал. I, т.2 НПК/, Д. Й. А. /на съдебното
следствие л. 199; дадените на досъдебното производство и прочетени на
основание чл.281, ал. V, във връзка с ал. I, т.2 НПК; дадените пред друг състав
на съда на 17.11.2021г. и прочетени на основание чл. 281, ал. I, т.1 НПК/, В. Д.
Ч. /на съдебното следствие л.221; дадените на досъдебното производство и
прочетени на основание чл.281, ал. V, във връзка с ал. I, т.2 НПК - частично/,
Б. А. К. /на съдебното следствие л.224; дадените пред друг състав на съда и
прочетени на основание чл.281, ал. I, т.2 НПК; дадените на досъдебното
производство и прочетени на основание чл.281, ал. V, във връзка с ал. I, т.2
НПК - частично/, Х. Т. Х.в /на съдебното следствие л.195; дадените пред друг
състав на съда и прочетени на основание чл.281, ал. I, т.1 НПК - частично;
дадените на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.
V, във връзка с ал. I, т.2 НПК - частично/, Р. И. Х.в /на съдебното следствие л.
84; дадените на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281,
ал. IV, във връзка с ал. I, т.2 НПК дадените пред друг състав на съда и
прочетени на основание чл.281, ал. I, т.2 НПК/, Й. И. И. /на съдебното
следствие - л.139 и дадените пред друг състав на съда на 8.IV.2021г.,
17.XI.2021г. и 19.XII.2023г. и прочетени на основание чл.281, ал. I, т.2 НПК/.
Показанията на разпитаните свидетелите Б. Н. В. и М. С. Т., които са
последователни, взаимнодопълващи се, безпротиворечиви. Установяват факти
и обстоятелства непосредствено възприети от тях по време на изпълнение на
служебните им задължения, без да са налице данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото. Същите са в синхрон с показанията на
3
свидетелите Б. В. и М. Т., дадени пред друг състав на съда при предходното
разглеждане на делото, които са еднопосочни, но по-подробни. Показанията
на посочените свидетели не са в противоречие с другите събрани по делото
доказателства. Ключови за установяване механизма на извършване на
престъплението са показанията на свидетелите Б. С. П., Д. Й. А., В. Д. Ч., Б. А.
К., Х. Т. Х.в, Р. И. Х.в. По отношение на посочената група свидетели са
констатирани съществени противоречия в показанията, дадени на досъдебното
производство, пред друг състав на съда при предходното разглеждане на
делото и пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие. Що се
касае до показанията на свидетеля Б. С. П. - както на показанията, депозирани
в настоящото производство, така и на свидетелските му показания, дадени
пред друг състав на съда и в хода на досъдебното производство, районният съд
и настоящата инстанция дават вяра, тъй като не се констатира съществено
противоречие и промяна в показанията му, дадени на досъдебното
производство, в хода на съдебното следствие при предходното разглеждане на
делото и при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
При разпита му по настоящото дело свидетелят П. няма спомен
относно процесния случай, поради прекаран инсулт, предвид на което на
основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК бяха прочетени показанията му от
досъдебното производство. От същите се изяснява, че към инкриминирания
момент П. е работел на външен обект на затвора. Установява се, че
подсъдимият Д. Н., когото в Затвора наричали „***“, се свързал с него чрез
приложение на телефон, за уговорката им П. да вземе машинка за
подстригване, оставена за Д. до чешма в близост до обекта, където П. работел,
за конкретните указания как да я намери и че следва да я предаде на св. В. Д.
Ч.. Установява се, че след повторно свързване от страна на подсъдимия с П. и
съобщаване, че машинката вече е оставена, свидетелят действително намерил
такава на указаното място, увита в найлонов плик, и предал същата на св. В.
Д. Ч.. В показанията си пред друг състав на съда св. Б. П. потвърждава
показанията си от досъдебното производство, спомня си къде точно е намерил
машинката и по какъв начин е осъществявана кореспонденцията с
подсъдимия. Потвърждава, че е взел машинката, но не е знаел за наркотик в
нея. В хода на съдебното следствие при настоящото разглеждане на делото св.
Б. П. няма спомени за случилото си, но потвърждава, че действително в
затвора е ползвал телефон, въпреки че е забранена вещ. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не води до недостоверност на
показанията му заявеното пред другия състав на съда, че при разпита му на
досъдебното производство му е показана снимка на процесната машинка с цел
да опресни спомена си относно цвета на найлоновата чанта, в която е била
увита машинката. Установява се, че посоченото обстоятелство е било отразено
в протокола за разпит на св. Б. П. /л.25 от досъдебното производство/, като в
показанията му е записан отговор след като е видял сн.5 от фотоалбум в
делото. Показанията на св. Б. П. са в съответствие с показанията на свидетеля
Д. Й. А., който заявява, че бил при подсъдимия, когато същият комуникирал с
4
П. и направил уговорката си с него за машинката. Свидетелят Д. А. заявява, че
подсъдимият му казал, че в машинката за подстригване ще има укрит
наркотик, както и за уговорката му с Б. П. да предаде машинката, когато идва
до I обект за предаване на вещи поради предстоящо му предсрочно
освобождаване. В този смисъл са еднопосочни показанията на свидетеля Д. А.
дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия състав на съда и
показанията му от досъдебното производство пред разследващ орган /л.22
ДП/, прочетени на основание чл.281, ал.V, във връзка с ал. I, т.2 НПК.
В противоречие с тези показания са показанията на свидетеля Д. А.
при предходното разглеждане на делото пред друг състав на съда, при разпита
му на 10.II.2021г. /л.58 НОХД №324/2020г./, когато същият заявява, че не е
знаел за машинката, но е бил извикан от свидетеля Й. И. - оперативен
работник към сектор Оперативно обслужване в Затвора Белене, който му
казал какви точно показания да напише, за да уличат подсъдимия в държане
на наркотици. При последващ разпит на свидетеля Д. А. от 17.11.2021 г. /л.193
НОХД №324/2020г./, свидетелят А. се отрича от показанията си, дадени в
предходното съдебно заседание. Обяснява същите с разговор с адвоката на
подсъдимия, с когото пътували в един автомобил и с когото се уговорил да
промени показанията си. При прочитане на показанията му от досъдебното
производство заявява, че това са верните. Същите факти свидетелят Д. А.
потвърждава и пред настоящия състав на съда при прочитане на предходните
му разпити, отрича св. Й. И. да му е диктувал какво да пише, спомня си за
уговорката между подсъдимия и св. Б. И. и какво му е споделил след това
подсъдимия. Поради изложеното и предвид съответствието им с останалия
доказателствен материал районния съд е дал вяра на показанията на свидетеля
Д. А. в хода на настоящото съдебно следствие, тези от досъдебното
производство и дадените пред друг състав на съда на 17.XI.2021г. Показанията
на свидетелите Б. С. П. и Д. Й. А. са в съответствие и с показанията на
свидетеля В. Д. Ч., който заявява, че именно свидетелят Б. П. му дал
машинката, казал му, че същата е за подсъдимия Д., както и че Ч. трябва да я
предаде на „***“ /св. Х. Т. Х.в/. Показанията на св. В. Ч. дадени пред съда по
време на повторното разглеждане на делото са в съответствие със заявеното от
същия свидетел при разпита му на досъдебното производство, прочетен на
основание чл.281, ал.V, вр. ал. I, т.1 НПК.
Показанията на свидетеля В. Д. Ч. дадени пред друг състав на съда /л.62
НОХД № 324/2020г./ и прочетени на основание чл.281, ал. I, т.1 НПК са
противоречиви. При този му разпит свидетелят Ч. заявява, че той е взел
машинката от чешмата и я предал на Б., който му казал, че трябва да я даде на
***. Заявява, че не е знаел, че машинката е за подсъдимия. Твърди, че
подписал показанията от досъдебното производство без да ги чете, св. Й. И.
му казал да напише тези показания, св. Ч. се съгласил да съдейства, защото се
притеснявал дали ще бъде предложен от администрацията на затвора за
предсрочно освобождаване. В хода на съдебното следствие по настоящото
дело след прочитане показанията на св. Ч. от ДП и пред друг състав на съда и
5
изясняване на констатираното противоречие, свидетелят В. Д. Ч. потвърждава,
че Б. /св. Б. П./ му казал, че машинката е за Д., че при среща с подсъдимия до
лавката в затвора, именно той му казал да предаде машинката на „***“.
Отрича адвокатът на подсъдимия да му е казвал какво да говори при разпита
му пред другия състав на съда. Твърди, че св. Й. му диктувал показанията на
досъдебното производство, но никой не му казвал да споменава името на Д..
Същият си спомня и категорично заявява за конкретната уговорка с Б. за
машинката, както и че именно той му казал, че машинката е за Д..
Поради изложеното се кредитираха показанията на свидетеля В. Д. Ч., дадени
пред настоящия състав на съда, тъй като същите са логични и не са вътрешно
противоречиви, в съответствие са и взаимнодопълващи се с останалите
кредитирани от съда гласни доказателства, респективно не даде вяра на
показанията на същия свидетел пред друг състав на съда. Предвид
възникналите съмнения и заявеното от свидетеля по настоящото дело, че е
подписал показанията си от досъдебното производство без да ги чете и му
било казано какво да напише, районният съд и настоящата инстанция
кредитират същите само частично - за тези факти и обстоятелства, за които
свидетелят си спомня и категорично потвърждава и по настоящото дело. Дори
при изключване на показанията от досъдебното производство, кредитираните
показания на свидетеля, депозирани пред първоинстанционния съд ведно с
останалите доказателства по делото са напълно достатъчно за доказване
наличието на авторство на деянието от страна на подсъдимия.
От страна на въззивната инстанция и районния съд е дадена се вяра на
показанията на свидетеля Б. А. К. при повторното разглеждане на делото, тези
депозирани пред друг състав на съда и прочетени на основание чл.281, ал. I, т.
2 НПК, а показанията на свидетеля от досъдебното производство, прочетени
на основание чл.281, ал. V, във връзка с ал. I, т.1 НПК, са кредитирани само
частично, както от районния съд, така и от въззивната инстанция.
Еднопосочни и безпротиворечиви са показанията на свидетеля Б. К. при трите
му разпита, че към момента на извършване на престъплението е работел на
външен обект на затвора, че свидетелят В. Ч. му казал да предаде машинката
на „***“, когато се прибира на обяд в сградата на затвора, което К. се съгласил
и направил. Налице е противоречие по отношение на обстоятелството дали
свидетелят Б. К. е знаел, че процесната машинка е била предназначена за
подсъдимия. Такива факти К. е изложил при разпита си на досъдебното
производство. В хода на съдебното следствие по време на повторното
разглеждане на делото, така и при предходното разглеждане на делото,
свидетелят Б. К. отрича да е знаел, че машинката е била предназначена за Д..
Заявява, че научил това от оперативните работници на затвора, които му
казали, че машинката е за Д. и да напише това в обясненията си, срещу
предоставяне на цигари и одеколон твърди, че не е чел, а само подписал
показанията си от досъдебното производство.
Поради изложеното, съдът правилно е кредитирал само тази част от
показанията на свидетеля Б. К., които са в съответствие с останалите
6
кредитирани от съда гласни доказателства и установяват факти, които
свидетелят последователно и безпротиворечиво заявява в хода на цялото
наказателно производство, въпреки изминалия дълъг период от време. В
останалата им част, поради изложеното по-горе относно констатираното
противоречие и външна намеса в показанията на свидетеля, районният съд и
въззивната инстанция ги изключват напълно от доказателствата по делото.
В съответствие с показанията на свидетеля Б. А. К. са тези на
свидетеля Х. Т. Х.в /***/, който заявява, че именно К. му донесъл машинката.
Показанията на свидетеля Х. Х.в са еднопосочни и последователни в хода на
цялото наказателно производство по отношение на това, че К. е донесъл
машинката при него, като му казал, че е за Д., а след това от „***“ я взел
свидетеля Р. Х.в, предвид на което съдът ги кредитира. По отношение на
останалите факти, съобщени от свидетеля Х. Т. Х.в, най-вече в разпита му на
досъдебното производство, прочетен на основание чл.281, ал. V, във връзка с
ал. I, т.2 НПК, който е най-подробен, са налице противоречия в показанията на
свидетеля.
В показанията си при предходното разглеждане на делото пред друг
състав на съда, прочетени на основание чл.281, ал. I, т.1 НПК, св. Х. Х.в
заявил, че полицай му диктувал показанията му от досъдебното производство,
за да звучи по-достоверно, че не е чел написаното в протокола за разпит.
Потвърждава обаче, че действително машинката е била оставена и взета от
него в шивачното, както и че му е казано, че е за „***“.
При провеждане на повторното разглеждане на делото, пред районният
съд св. Х. Х.в заявил, че е чел показанията си от досъдебното производство
преди да ги подпише, че при предходното разглеждане на делото твърдял
обратното, защото се уговорил така с адвоката на подсъдимия, че
действително полицаят му диктувал показанията, казал му името на св. К., за
да звучи по-достоверно, но написаното е истина. В тази връзка следва да
бъдат посочени и показанията на свидетеля П. Л. И. - лишен от свобода в
Затвора Белене, който твърди, че докато подсъдимия Д. Н. бил в затвора, а св.
Х. Т. Х.в бил вече на свобода, св. Х.в се свързал по телефона със св. И. с цел да
предаде на подсъдимия, че няма да се явява по делото му, докато не му даде
пари, да се свърже с него, за да се разберат какви пари да му даде и какво да
говори като свидетел. Твърди, че бил хващан с наркотици в затвора, при което
разследващите към затвора му казвали да каже, че наркотикът е на „***“.
Преди прочитане на предходните му показания, пред районния съд св. Х.в си
спомня за работата си като шивач в затвора, за донасянето на машинката и
вземането й от св. Р. Х.в, че същата е била обвита в найлонов плик и му било
казано, че е предназначена за „***“.
Предвид възникналите съмнения и констатираните противоречия
настоящата инстанция също приема за установени само посочените по-горе
факти, за които показанията на свидетеля Х. Т. Х.в са последователни и
безпротиворечиви по време на цялото наказателно производство, въпреки
7
изминалия дълъг период от време и са в съответствие с останалите
кредитирани свидетелски показания. В останалата им част районният съд
правилно ги е изключил от доказателствения материал и не ги е взел в предвид
при постановяване на присъдата.
В съответствие с кредитираната част от показанията на свидетеля Х. Т.
Х.в са тези и на свидетеля Р. И. Х.в. Еднопосочни и безпротиворечиви са
показанията на свидетеля Р. И. Х.в при повторното разглеждане на делото,
пред друг състав на съда при предходното разглеждане на делото, прочетени
на основание чл.281, ал. I, т.2 НПК, както и на досъдебното производство и
прочетени на основание чл.281, ал. IV, във връзка с ал. I, т.2 НПК, които са
най-подробни предвид липсата на отдалеченост от момента на деянието.
Последователно в показанията си в хода на цялото наказателно производство
свидетелят Р. Х.в заявява, че именно подсъдимият го помолил да вземе
машинката за подстригване от „***“ и да му я предаде, като свидетелят се
съгласил да направи услугата без да знае, че в машинката е имало укрит
наркотик. Последователни са показанията му относно обстоятелствата около
вземане на машинката от шивачното, извършения му обиск на портала след
като се прибирал от работа, установеното в машинката. И при провеждане на
повторното съдебно производство св. Р. Х.в потвърждава, че след като бил
намерен наркотика в машинката, казал, че Д. „***“ го помолил да я внесе в
затвора и да му я даде. Показанията на свидетеля Р. Х.в са в съответствие с
тези на свидетелите Б. В. и М. Т., както и с писмените доказателства по
делото, поради което районният съд правилно ги е кредитирал при
постановяване на присъдата.
Показанията на свидетеля Й. И. И., дадени по време на повторното
съдебно производство, както и при разпитите му пред друг състав на съда при
предходното разглеждане на делото, изясняват обстоятелствата, относно
получената оперативна информация за предстоящо внасяне на наркотични
вещества в затвора, действията на оперативните служители на затвора,
установеното при извършената проверка. Показанията на свидетеля Й. И. при
всичките му разпити са подробни, последователни, безпротиворечиви -
вътрешно и помежду си, в съответствие са и се подкрепят от показанията на
свидетелите Б. В., М. Т., Р. Х.в, протокола за оглед на местопроизшествие. В
показанията си пред съда свидетелят Й. И. отрича да е упражнявал натиск
върху лишени от свобода да заявяват, че намерени у тях наркотични вещества
са на подсъдимия, както и да е предлагал облаги или упражнил натиск върху
свидетели по настоящото дело, за да заявят, че процесната машинка за
подстригване е на подсъдимия.
По делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод за
заинтересованост на св. Й. И. от изхода на делото, за умишлено уличаване на
подсъдимия Д. Н. в извършване на престъпление, което той не е извършил. Не
се установяват причини, които да създават съмнение, че действия на св. Й. И.,
в качеството му на оперативен служител в затвора, са насочени лично към
подсъдимия с цел набеждаването му в извършване на престъпление.
8
В тази връзка районният съд е обсъдил и анализирал в пълнота
показанията на свидетелите Л. И. К. и Л. Б. М. - лишени от свобода в Затвора
Белене.
В показанията си св. Л. К. заявил, че преди време бил хванат в затвора с
наркотици и бил убеждаван от свидетеля Й. И. да каже, че наркотикът е на
подсъдимия Д. Н., в замяна на по-лек режим, работа в затвора. Свидетелят К.
отказал, което довело до промяна в отношението към него от администрацията
на затвора, лошо отношение, лишаване от лекарства и др. Свидетелят Л. К.
изразява предположение, че част от свидетелите по настоящото дело са били
убедени от св. Й. И. да лъжесвидетелстват, в замяна на което получили облаги
в затвора.
Свидетелят Л. М. твърди, че бил уговарян от св. Й. И. да уличи
подсъдимия Д. Н. и свидетеля Л. К. в това, че продават наркотици в затвора,
тъй като оперативните работници в затвора ги били хванали, но нямали
доказателства, като св. Л. М. отказал. Твърди, че в резултат на това умишлено
бил набеден в затвора, че държи наркотични вещества, като му бил сложен
наркотик в обувката, бил заплашван от св. И.. Твърди, че св. Р. Х.в му казал, че
е замесен срещу „***“ в някаква история с машинка. При предходното
разглеждане на делото от друг състав на съда е приета преписка № 3080/2023г.
по описа на РП Плевен, по която е прекратено наказателното производство,
водено срещу Л. Б. М. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК, поради това,
че от извършена физико-химична експертиза е установено, че намерени у него
вещества не съдържат в състава си наркотични такива.
Предвид на горе изложеното районният съд правилно не е кредитирал
показанията на свидетелите Л. И. К. и Л. Б. М. и да приел с оглед на
съобщеното в тях недостоверност на показанията на св. Й. И., както и на
други свидетелски показания, на които е дал вяра съобразно изложеното по-
горе. Голяма част от показанията на посочените свидетели не касаят
процесния случай, а твърдения за предходни опити от страна на св. Й. И. да
оказва натиск върху лишени от свобода.
Представени са убедителни доказателства, които недвусмислено
установяват, че недоказани са твърденията за злоупотреба със служебно
положение, вкл. във връзка с процесното престъпление и воденото по него
наказателно производство. По делото е прието Постановление от 23.II.2022г.
/л.306 НОХД 324/2020г./ за отказ да се образува досъдебно производство по
преписка № 4185/2021г. по описа на ОП Плевен, образувано по жалби от
подсъдимия Д. Н. и св. Л. К. за това, че св. Й. И. склонявал други лишени от
свобода да свидетелстват неверни факти и обстоятелства, свързани с
подсъдимия Д. К., включително по НОХД №324/2020г. по описа на РС-
Левски. Прокурорът е приел, че липсват доказателства за извършено
престъпление по чл.282 НК, налице са евентуални данни за осъществен състав
на престъпление по чл.293 НК, по което компетентна да се произнесе е РП
Плевен.
9
Прието е Постановление от 10.V.2022г. /л.309 НОХД №324/2020г./ за
отказ да се образува наказателно производство по преписка №1166/2022г. по
описа на РП Плевен. От същото се установява, че преписката е образувана по
материали от горната преписка №4185/2021г. по описа на ОП Плевен,
изпратени по компетентност на РП Плевен. Прокурорът е приел, че липсват
данни за извършено престъпление по чл.293, ал.1 НК, по чл. 290, вр. чл.20, ал.
III НК, както и данни за извършени неправомерни действия - дисциплинарни
нарушения/престъпления от служителя на Затвора Белене Й. И. И.. С
постановление на ВКП е потвърдено постановление на АП В. Търново,
касаещо същата преписка, с мотиви, че правилно е прието липса на данни за
извършено престъпление. и е постановен отказ да се образува ДП, тъй като не
е приключило производството по НОХД № 324/2020г. на РС Левски. По
делото са приети копия от материали по преписка № 3904/2022г. по описа на
РП Плевен, към която са обединени други преписки, доколкото касаят един и
същ случай и срещу едни и същи лица. Установява се, че преписките са
образувани по повод подавани сигнали, жалби от лишен от свобода в Затвора
Белене срещу св. Й. И. И. с твърдения за подбуждане към
лъжесвидетелстване. Установява се, че е било образувано досъдебно
производство за това, че през периода от месец юни на 2022г. до месец
декември на 2022г. в гр. Белене, обл. Плевен, при условията на продължавано
престъпление, многократно, писмено: чрез депозиране жалби, набедил пред
надлежен орган на властта в РП-Плевен и ОП-Плевен, полицейски служител
Й. И. И. - разузнавач Сектор ООМЛС при ГДНП- София, М. С. Т.- разузнавач в
група ООЗ Белене - СООМЛС към отдел 01КП при ГДНП и И. Г. И. -
инспектор „Вътрешна сигурност“ в затвора Белене, в това че извършили
престъпление по чл.293, ал.1 от НК /подбуждане към лъжесвидетелстване/,
като знаел, че са невинни - престъпление по чл.286, ал.1 НК. Изискана е
справка от РП Плевен и е прието Постановление за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №3904/2022г. на РП
Плевен. Прокурорът е приел, че не са налице достатъчно доказателства за
извършване на престъпление от обективна и субективна страна.
Правилен и напълно съответстващ на събраните по делото
доказателства е извода на районния съд, че от посочените прокурорски
постановления и материали по преписки не може да се направи извод за
извършено от св. Й. И. нарушение, престъпление, злоупотреба със служебно
положение, а още повече такова, касаещо процесното наказателно
производство, което би дискредитирало показанията му, а по-скоро е налице
заинтересованост от страна свидетелите Л. М. и Л. К. по отношение на св. Й.
И. и в полза на подсъдимия, заедно с когото са подавани жалби.
На следващо място от страна на районният съд правилно е било взето в
предвид и обстоятелството, че част от свидетелите по настоящото наказателно
производство вече не са лишени от свобода, респективно не са по някакъв
начин зависими от св. Й. И. или от администрацията на затвора, като тези
свидетели потвърждават пред настоящия съдебен състав същите факти, като
10
тези заявени на досъдебното производство, които съдът е приел за установени
в описаната фактическа обстановка по изложените по-горе доводи.
В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения относно
повдигнатото му обвинение. Отрича да е правил опит да внася наркотични
вещества в затвора чрез процесната машинка, същата да е била предназначена
за него, като сочи, че машинката никога не е била в негова фактическа власт, а
е била у други лица. Районният съд напълно основателно е приел, че
обясненията на подсъдимия се опровергават от кредитираните от съда
свидетелски показания, както и съответстващите им писмени доказателства,
поради което не ги е кредитирал при постановяване на присъдата. Освен това
се касае до защитна теза от страна на подсъдимия, която е неподкрепена с
доказателства.
Въпреки констатираните противоречия в показанията на свидетелите,
правилно мнозинството от съдебния състав е приело, че кредитираните
свидетелски показания по изложените по-горе доводи, включително тези,
които са еднопосочни в цялото производство, както и съответстващите им
писмени такива, представляват в своята цялост доказателствена съвкупност,
от която се установява по едностранен и безпротиворечив начин
осъществяване на престъплението, описано в обвинителния акт и конкретният
механизъм на извършването му.
От кредитираните гласни доказателства по несъмнен и безспорен
начин се установява и авторството на осъщественото деяние от страна на
въззивния жалбоподател и ответник по протеста. Изводът на районния съд,
касаещ въпроса за виновността на подсъдимия напълно се подкрепя от
показанията на свидетелите Б. С. П., Д. Й. А., В. Д. Ч., Х. Т. Х.в, Р. И. Х.в.
Установено е от тях, че св. Д. А. непосредствено е възприел разговора между
подсъдимия и св. Б. П. относно машинката, както и че подсъдимият лично му
казал относно внасянето на машинката в затвора и че в същата ще има укрити
наркотични вещества. Свидетелите В. Д. Ч. и Х. Т. Х.в са категорични, че при
уговорките за предаване на машинката с други лишени от свобода им е било
казано и са знаели, че машинката е за Д.. Установява се, че свидетелят Р. И. Х.в
лично е разговарял с подсъдимия, който го помолил да вземе машинката за
подстригване от „***“ и да му я предаде. Същите факти свидетелят Р. Х.в е
съобщил и на св. Б. В., М. Т., Й. И., непосредствено след извършения му обиск
и намиране на машинката, което се установява от показанията на последните
свидетели.
Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във формиране
на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа. Изложените
в допълнението към въззивната жалба възражения, че при постановяване на
присъдата районният съд не е изпълнил задължението си да посочи в
мотивите към присъдата установените обстоятелства, които подкрепят
обвинението, на базата на кои доказателства е стигнал до съответните изводи,
че липсва анализ на събраните по делото доказателства и не са посочени
11
правните му съображения са голословни и неподкрепени от данните по
делото. Налице е пълен анализ на всички събрани по делото доказателства,
като е посочени от страна на съда какви факти приема за установени, на базата
на кои доказателства, направена е пълна оценка на доказателствата. Посочено
е кои приема и кои не и на базата на кои доказателства са направени
съответните правни изводи, касаещи наличието на авторство на деянието, за
което на въззивният жалбоподател е повдигнато обвинение и е предаден на
съд.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по
едни категоричен и безспорен начин правилността на изводите на
първоинстанционния съд, че Д. Н. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението, за което е предаден на съд.
В хода на съдебното производство не са били представени доказателства
от страна на процесуалните представители на подсъдимите, от които да бъде
установено по категоричен и безспорен начин, че Д. Н. не е извършил
деянието, за което предаден на съд. В този смисъл оплакването му, че е
невинен остава чисто декларативно, а и не намира опора в събраните по
делото доказателства, поради което фактическите изводи на
първоинстанционният съд, касаещи наличието на авторство на деянието от
страна на въззивния жалбоподател са правилни и законосъобразни.
При извършване на служебната проверка от страна на настоящата
инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Що касае до протеста на прокуратурата в частта на присъдата, с която е
определен размера на наложеното наказание, то изложените съображения не
се подкрепят от материалите по делото. При определяне на размера на
наказанието, което е наложено на ответника по протеста и въззивен
жалбоподател са взети в предвид и обсъдени от съда обществената опасност
на дееца и деянието, обстоятелството, че е осъждан няколкократно за
извършени престъпления по чл. 354 а от НК, факта, че деянието, за което е
предаден на съд е осъществено по време, когато той изтърпява наказание
лишаване от свобода за престъпление по чл. 354 а. Взети са в предвид от
страна на районния съд, дългото време на провеждане на наказателното
производство, както и доброто процесуално поведение на Н.. Предвид на
изложеното въззивната инстанция счита, че първоинстанционния съд съдът
правилно е определил наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/
години при първоначален строг режим.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/22.ІV.2025 г. постановена по НОХД №
113/2024 г. по описа Левченски районен съд, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13