Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 04.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 14 май……....………………….…………………… през две хиляди и деветнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 171 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Правното основание на разглеждания иск е чл.124 ГПК.

 

Предявен е иск от Б.В.Г. /починал в хода на делото и на негово място са конституирани М.Б.Г. и И.Б.Г./ и Л.Г.Г., по който са конституирани като ответници Е.С.С. и Л.И.С..

 

Ищицте твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор 03928.512.34 по КК и КР на град Берковица, находящ се на адрес: град Берковица, ул. Синчец № 1, където живеем от 1968г. В края на месец май 2017г. разбрали, че съседът им Е.С. се е снабдил с нотариален акт № 81, том 1, рег. № 840, дело № 61 от 2017г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение. Имотът, за който ответника по време на брака си с ответницата Л.С., се е снабдил с НА за собственост по обстоятелствена проверка, представлява поземлен имот с идентификатор 03928.512.33 по КК и КР на град Берковица, целия с площ от 531 кв. м.,  с административен адрес: град Берковица, ул. Синчец, при съседи пи с идентификатори 03928.512.31, 03928.512.37, 03928.512.34 и 03928.512.32 и се явява съседен на този имот, в който ищците живеят. ПИ с идентификатор 03928.512.33 е владян от ищците заедно със Стамен С.- баща на ответника. Този имот бил празен, като те допълнително подравнили терена с пръст. Построили си гаражи и други второстепенни постройки и разделили имота на две. Твърдят, че владеят 233 кв. м. от имота повече от 30 години. Оспорват факта, че Е.С.С. е владял целия имот, за който се е снабдил със документ за собственост.

Молят съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответнииците, правото им на собственост върху 233/531 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор 03928.512.33 по кадастралните карти и кадастралните регистри на град Берковица, с площ 531 кв. м., с административен адрес: град Берковица, ул. Синчец, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 03928.512.31, 03928.512.37, 03928.512.34 и 03928.512.32, като вземе предвид, че ищците са владяли предетидираната идеална част от имота спокойно и непрекъснато повече от 10 години, в обема и границите описани подробно в исковата молба. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК молят съда да измени констативен нотариален акт № 81, том 1, рег. № 840, нот. дело № 61/ 2017г., тъй като те са собственици на 233/531 идеални части от имота, като удостовереното право на собственост на ответниците в нотариалния акт да се счита до размера на 298/531 идеални части. Молят и за присъждане на направените в производството разноски по водене на делото и адвокатска защита.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Е.С.С. и Л.И.С. вземат становище по предявения иск, като поддържат, че молбата е неоснователна и молят съда да отхвърли така предявения иск. Поддържат, че ищците претендират права, каквито не притежават, оспорват, че Б.Г. и Л.Г. някога са владяли 233 кв. м. от процесния имот, в посочените от тях граници, не са подравнявали терена, не са поставяли телена мрежа през имота по права линия от ул. Синчец до реката, че след наводнение през 2014г. не са запълнили отнесената част от този имот и не  са го възстановили като терен. Поддържат, че Стамен С.- баща на Е.С. е владял сам целия имот, като през последните повече от 10 години владелци на имота са Е.С. и Л.С.. Твърдят, че имота е еднолична тяхна собственост, като са го придобили чрез давностно владение, продължило над 10 години, за което на 21.03.2017г. Е.С. се е снабдил с констативен нотариален акт № 81, том 1, рег. № 840, дело № 61/ 2017г. Заявяват, че ищците, след като научили, че Е.С. се е снабдил с документ за собственост за целия имот, ищцата Л.Г. им отправила предложение да й прададат част от имота, което предложение ответниците отказали и настоящото дело било заведено. Поддържат още, че изграденият от ищците паянтов ламаринен гараж с идентификатор 03928.512.33.1 е в техния парцел и е направен с тяхно съгласие, за което им било поискано разрешение, но към момента са предприели процедура по събарянето му като незаконна постройка. Твърдят още, че твърдяното от ищците владение не може да доведе до придобиване на каквито и да е идеални части от целия имот. Претендират и направените в производството разноски.

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, приети са и заключения по основна и допълнителна съдебно технически експертизи. От анализа на доказателствата се установи следното:

Няма спор между страните, че ответниците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 03928.512.33 по кадастралните карти и кадастралните регистри на град Берковица, с площ 531 кв. м., с административен адрес: град Берковица, ул. Синчец, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 03928.512.31, 03928.512.37, 03928.512.34 и 03928.512.32 с НА № 81, том 1, рег. № 840, дело № 61/ 2017г на Нотариус Елена Петрова. Правото на собственост е отразено като придобито на оригинерно основание – давностно владение.

От заключението на в.л.Л.А. се установи, че процесният имот е включен в регулационния план на град Берковица от 1985 година и граничи с регулацията по последно действащия план от 1997 година до одобряване на КК за град Берковица през 2018 година (л.155 гърба). Претендираната част от имота никога не е формирала самостоятелен имот по регулационни планове (л.108 гърба).

От показанията на св.М.Т. се установява, че имотът е бил собственост на нейния дядо към момента на образуване на ТКЗС през 1958 година и е представлявал двор към къщата му.

Имотът не е включван в ТКЗС, не е обобществяван и има селищен характер(заключение на в.л.).

Следователно, касае се до имот, попадащ в урбанизирана територия, към който са приложими разпоредбите на ЗУТ от 2001 година, а преди това на ЗТСУ.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че ищцата Л.Г. и съпругът й (до смъртта му) са обработвали част от имота, като засаждали градина, гледали животни; имат построен и гараж – паянтова постройка. Не се установи по безспорен начин тази част от имота да е била отделена и през какъв период от време от останалата част с ограждение, както и каква е конкретно площта на тази част (В тази връзка не може да бъдат възприети констатациите на вещото лице по основното заключение, тъй като последното е направило своите измервания по показания на ищците, които не се подкрепят от останалите по делото доказателства).

Ищците твърдят, че са установили владение върху част от имота още през 1986 година.

Претенцията на ищците е, че обект на правото им на собственост са 233/531 идеални части, които са конкретно обозначени върху представена по делото от тях скица – проект. След дадени от съда указания продължават да поддържат, че претенцията им касае идеални части, в границите на отразеното в сив цвят на скица – проект.

При такава формулировка на искането, съдът намира, че ищците претендират да са придобили идеална част от имота чрез установено владение върху реална част от него, владяна според твърденията им от 1986 година до момента.

За периода 1986 – 2001 година са действали разпоредбите на ЗТСУ, който в разпоредбата на чл.59 въвежда изрична забрана за придобиване по давност на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, освен ако не отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Макар да не е поставяна изрична такава задача на вещото лице, видно е, че най – малко площта на претендираната част не отговаря на изискванията, за да може да бъде приложено това изключение. Не е налице и изключението на ал.2, тъй като, ако претендираната от ищците част би могла да се присъедини към имот с кратък идентификатор 34, то това не се отнася за останалата част от имот 33.

Частта от имота не може да бъде придобита по давност и при условията на чл.181, ал.3 ЗТСУ, тъй като условието за това е придобивната давност да е изтекла до влизане в сила на закона (1973 година) – ищците претендират да са установили начало на владение през 1986 година.

От 2001 година действат правилата на ЗУТ, който в разпоредбата на чл.200 въвежда идентична забрана с тази на чл.59 ЗТСУ (отм.).

Изобщо и при действието на ЗТСУ, а още по – малко при действието на ЗУТ законът не придава правно значение на владението на реална част като способ за придобиване на идеална част от имот. Както бе посочено по – горе, такова изключение предвижда чл.181, ал.3 при действието на ЗТСУ (отм.), но само ако давността е изтекла преди влизане на закона в сила през 1973 година.

При така съществуващата законова регламентация, ищците не могат да придобият претендираната от тях част от ПИ с кратък идентификатор 33 на основание давностно владение. Осъществяваното от тях владение, който факт съдът приема за безспорно установен, не може да бъде трансформирано в право на собственост поради изрично въведената в закона забрана. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по водене на делото.

 

Воден от изложените мотиви съдът

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Г.Г. с ЕГН **********,***, И.Б.Г., ЕГН ********** *** и М.Б.Г. с ЕГН ********** *** иск срещу Е.С.С. с ЕГН ********** и Л.И.С. с ЕГН **********,***, с който да бъде установено правото им на собственост върху 233/531 идеални части от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 03928.512.33 по кадастралните карти и кадастралните регистри на град Берковица, с площ 531 кв. м., с административен адрес: град Берковица, ул. Синчец, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 03928.512.31, 03928.512.37, 03928.512.34 и 03928.512.32, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Л.Г.Г. с ЕГН **********,***, И.Б.Г., ЕГН ********** *** и М.Б.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.С.С. с ЕГН ********** и Л.И.С. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 1 225,45 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: