№ 22866
гр. С, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110173066 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 17.04.2025 г. от
А. А. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Б“, ул. „К“ 1-3, бл. 70А, вх. Б, ап. 22, чрез
адв. И. Н., със съдебен адрес: гр. Б, ул. „С“ 3В, ет. 1 против „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес:
гр. С, ул. „Я“ № 23Б, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
за установяване на недължимост поради погасяване по давност на вземанията за сумата от
662,87 лева, представляваща главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2012 г. и за сумата от 158,38 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2007 г. до 20.07.2012 г., задълженията
за които съставляват наследствения дял на ищеца от задълженията, за които е издаден
изпълнителен лист от 07.12.2012 г. срещу наследодателя му А И Г. по влязла в сила заповед
за изпълнение от 02.08.2012 г. по гр. д. № 16420/2012 г. по описа на СРС, 85 състав и за
принудителното събиране на които е образувано изп. дело № ****** по описа на ЧСИ СЯ,
рег. № 844 на КЧСИ.
Ищецът твърди, че спрямо наследодателят му – А И Г. е проведено заповедно
производство, завършило с влизане в сила на заповед за изпълнение от 02.08.2012 г., въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по гр. д. № 16420/2012 г. по
описа на СРС, 85 състав и е образувано изп. дело № ****** по описа на ЧСИ СЯ, рег. № 844
на КЧСИ. Посочва, че на 27.02.2019 г. е издадено запорно съобщение към наследодателят
му. Твърди, че на 12.04.2024 г. е издадено уведомление за образуване на изпълнително дело,
по което ищецът е присъединен като длъжник, в качеството му на наследник на 1/3 ид. част
от наследствената маса на А И Г. (съгласно уточнителна молба от 17.04.2025 г.). Претендира,
1
че вземанията са погасени с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност,
доколкото същите не са установени с влязло в сила съдебно решение, а са предмет на
заповедно производство, като счита, че давността е изтекла дори при приложение на
петгодишния давностен срок. Счита и че доколкото вземанията на ответното дружество
представляват периодични плащания, относно погасяването им приложение следва да
намери краткият тригодишен давностен срок. Сочи, че поради неизвършване на
изпълнителни действия в период от 2 години на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство се явява прекратено по силата на закона, като извършените
след това изпълнителни действия не са породили правно действие. Позовава се и на чл. 433,
ал. 1, т. 5 ГПК, като посочва, че изпълнителното производство е следвало да бъде
прекратено, доколкото не е установено наличието на секвестируемо имущество на ищеца,
което да е годен обект на принудително изпълнение. Поддържа, че перемпцията е настъпила
през 2015 г., а давността е изтекла през 2016 г., респективно преди издаване на запорното
съобщение от 27.02.2019 г. Моли се съда да признае за установено, че ищецът не дължи
процесните суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че в негова полза спрямо наследодателя на ищеца - А
И Г. е издаден изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по гр. д. № 16420/2012 г. по описа на СРС,
85 състав, въз основа на който по молба на ответника от 21.02.2013 г. е образувано
изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ СЯ, рег. № 844 на КЧСИ. Счита, че исковата
претенция се явява допустима само за ¼ част от сумите, предмет на изпълнителния лист,
доколкото на 03.02.2024 г. длъжникът А И Г. е починал, като е оставил за свои наследници
осен ищеца и три други лица. Поддържа, че в молбата за образуване на изпълнителното
производство се съдържа и упълномощаване на ЧСИ за предприемане на съответните
изпълнителни действия съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че по изпълнителното дело са
извършвани множество справки и предприети редица изпълнителни действия, вследствие на
които по същото са постъпили суми в периода от 15.07.2013 г. – 19.03.2024 г. Сочи, че от
настъпване смъртта на длъжника до конституиране на неговите наследници изпълнителното
дело е било спряно по силата на закона, като в този период давност не е текла. Посочва, че
процесното изпълнително дело е образувано преди постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което давността е започнала да тече за
първи път на 26.06.2015 г. Счита, че приложимият давностен срок за вземанията по влязла в
сила заповед за изпълнение е пет години, като той започва да тече от момента на влизане в
сила на заповедта. Позовава се на ЗМДВИП в смисъл, че за срока от 13.03.2020 г. до отмяна
на извънредното положение – 20.05.2020 г., спират да текат определени изрично посочени
срокове, сред които и срокът на погасителната давност. Моли съда да отхвърли иска и да му
присъди направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
2
страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума поради погасяване по давност на
вземането, чиято правна квалификация е по чл. 439 ГПК. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая не се спори между страните и е отделно като безспорно с доклада по делото,
че срещу А И Г., починал на 03.02.2024 г. в полза на „ТС“ ЕАД е издаден изпълнителен лист
от 07.12.2012 г. по гр. д. № 16420/2012 г. по описа на СРС, 85 състав, въз основа на който
срещу А И Г. е образувано изп. д. № ****** по описа на ЧСИ СЯ, рег. № 844 на КЧСИ, по
което на 12.04.2024 г. ищецът е присъединен, в качеството му на наследник на А И Г..
Видно от изпълнителният лист същият е издаден в рамките на заповедно производство
въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл. 439,
ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано. Доколкото не са събрани доказателства за датата на влизане в сила
на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът приема, че същата е влязла в сила най-
късно в деня на издаване на изпълнителния лист, а именно на 07.12.2012 г. Именно на
настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че
вземанията са погасени по давност, поради което и на обсъждане подлежи реализирано ли е
след тази дата спиране или прекъсване на давността и изтекъл ли е давностният срок за
погасяване правото на принудително изпълнение на процесните вземания.
На първо място следва да се посочи, че в случая приложимата давност, независимо от
характера на вземанията, е петгодишна на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а не тригодишна по
чл. 11, ал. 1, б.“в“ ЗЗД. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй
като макар и да не представлява съдебно решение /какъвто е изричния текст на цитираната
норма/ на заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно
решение. За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в
отношенията между страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно
съществуване на вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока
за подаване на възражението по чл. 414 ГПК. Единствено по реда на чл. 424 ГПК длъжникът
може да оспори вземането, но само въз основа на новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат
известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок. Извън иска по чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга
форма на искова защита, а в случай че е бил лишен от възможност да оспори вземането,
може да поиска от въззивния съд да приеме възражението му по реда на чл. 423 ГПК. На
практика с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор, тъй като влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
3
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. В този смисъл е и част от формираната съдебна практика по въпроса, израз на
която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение №
260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО,
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от
4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
На следващо място в случая след влизане в сила на изпълнителното основание и преди
изтичане на давностния срок от страна на кредитора са предприети действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
За принудително изпълнение на вземанията на 21.02.2013 г. е образувано изпълнително
дело ****** на ЧСИ СЯ. Изпълнителното производство пред ЧСИ е започнало преди
приемането на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, поради което съгласно изричните разрешения, дадени с Тълкувателно решение № 3
от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК до 26.06.2015 г. погасителната давност
не тече през времетраенето на изпълнителното производство.
В случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК / чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм./, поради т. нар. "перемпция" и то по
силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. В този смисъл / в този смисъл
Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 51 от
21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о и Решение № 252 от 17.02.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК, Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Различието е относно датата, от която започва да тече
новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за
вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл.
117, ал. 2 ГПК).
В случая към 26.06.2015 г. изпълнителното производство не е било прекратено по
силата на закона, тъй като не е налице период от две години, в рамките на който да не са
поискани или извършени изпълнителни действия – налице са наложени запори на вземания
по банкови сметки и вземания за трудово възнаграждение, наложени с разпореждане от
28.02.2013 г. /л.6 от ИД/, за които са изпратени запорни съобщения на 30.05.2013 г. /л.21 от
ИД/
Видно от протокол от 20.06.2013 г. длъжникът е посетил кантората на ЧСИ и е заявил,
4
че има възможност да внася по 30 лева от 1-во до 15-то число като започне от м. Юли и при
възможност ще прави допълнителни вноски. В тази връзка по изпълнителното дело от
длъжника са постъпили няколко доброволни плащания, първото от които на 15.07.2013 г. /
л. 35/, а последното на 08.06.2015 г. /л. 54 от ИД/
Следователно до 26.06.2015 г. с оглед висящото и неперемирано изпълнително дело
давността не е текла.
Впоследствие след постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК т.е. считано от
26.06.2015 г. прекъсването на давността е подчинено на активността на взискателя и от тази
дата е продължила да тече давността, спряна до този момент поради наличието на висящо
неперемирано изпълнително производство.
В случая обаче след 26.06.2015 г. давността е прекъсната многократно с отправените
искания на взискателя, предприети действия по принудително изпълнение от съдебния
изпълнител и извършени частични плащания по изпълнителното дело. В този смисъл
депозирани са молби за извършване на изпълнителни действия – на 04.02.2016 г. молба за
налагане на запор върху трудово възнаграждение и пенсия на длъжника и насрочване опис
на движимите му вещи /л. 37/, на 23.01.2017 г. – молба за запор на вземания по банкови
сметки и вземания за трудови възнаграждения и пенсия /л.59/. От страна на съдебния
изпълнител на 27.02.2019 г. са наложени запори по вземания на длъжника по банкови
сметки / л.68-70 от ИД/. В изпълнение на запора по сметка на длъжника от третото
задължено лице – Банка ДСК АД се постъпили суми на 19.04.2019 г. , 02.04.2020 г. / л.79-80 т
ИД/ и 15.11.2021 г. и на 23.02.2022 г. / л. 84 и 86 от ИД/. От взискателя е поискано налагане
на запор на вземания по банкови сметки и насрочване на описа с молба от 01.11.2021 г. /л.
83/.
Следователно след. 26.06.2015 г. не се установява период от 5 години, в рамките на
който да не са искани или извършвани по силата на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ действия по
изпълнението. Напротив налице е многократно прекъсване течението на давностния срок,
поради което и правото на принудително изпълнение на вземанията не е погасено.
За този извод съдът съобразява мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г.
по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от
поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по
гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От значение за прекъсване на давността е действието на
взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното
действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси
5
на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1924/2023 г., IV г. о., ГК/. Обратното разбиране би довело до поставяне прекъсването на
давността в зависимост от наличието на секвестируемо имущество на длъжника, каквото
тълкуване не следва нито от съдържанието на разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито от
вложения смисъл в тълкуването на същата с ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В случая за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./ погасителната давност е
била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето ( Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Освен това от датата на смъртта на длъжника А И Г. – 03.02.2024 г. изпълнителното
производство на основание чл. 432, ,ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, е било спряно,
поради което и неизвършването на изпълнителни действия в този период не може да се
вмени в тежест на взискателя, доколкото спирането е по силата на закона, а не по искане на
взискателя и е налице обективна пречка за провеждане на изпълнението.
Следователно противно на твърдението на ищеца правото на принудително
изпълнение на процесните вземанията не е погасено по давност и предявеният отрицателен
установителен иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски
има ответникът, на когото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда с оглед фактическата и правна
сложност на производството и реализираната от представителя на ответника защита.
Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Б“, ул. „К“
1-3, бл. 70А, вх. Б, ап. 22, против „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, иск
с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на недължимост поради погасяване по
давност на вземания за сумата от 662,87 лева, представляваща главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2012 г. и за сумата от
158,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2007 г.
до 20.07.2012 г., съставляващи част от вземания, за които е издаден изпълнителен лист от
07.12.2012 г. срещу наследодателя на ищеца -А И Г. по гр. д. № 16420/2012 г. от СРС, 85-ти
състав и за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № ****** по описа на
ЧСИ СЯ, рег. № 844 на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК А. А. Г. с ЕГН: **********, с адрес:
6
гр. С, ж. к. „Б“, ул. „К“ 1-3, бл. 70А, вх. Б, ап. 22 да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ******
сумата от 100 лева, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7