№ 2066
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208955 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. Р. срещу Наказателно постановление (НП) № КПК-
НП-80 от 15.05.2024г., издадено от А.Т.С. – за Председател на Комисия за противодействие
на корупцията (КПК), с което на основание чл.24, ал.1, вр. чл.53, вр. чл.27 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.115, ал.1, вр. чл.120, ал.1 от Закона
за противодействие на корупцията (ЗПК), на жалбоподателя Р. е наложена „глоба“ в размер
на 1600 (хиляда и шестстотин) лева за нарушение на чл.52, ал.1, т.1, вр. чл.49, ал.1, т.2 от
ЗПК.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В. И. Р.. В
подадената жалба той заявява, че НП е незаконосъобразно и иска неговата отмяна.
Жалбоподателят не оспорва, че заема длъжността „директор“ на общинско училище, но
пояснява, че изпълнява тази длъжност от 16.12.2016г. – първоначално в ОУ „Христо Ботев“,
с. Житница, общ. Провадия, а след това /без прекъсване/ - от 20.11.2020г. във II ОУ „Иван
Вазов“, гр. Провадия. Р. твърди, че след влизане в сила на ЗПКОНПИ е подавал в
законоустановените срокове встъпителна и ежегодни декларации. Поради това В. И. Р.
оспорва да е пропуснал срока за подаване на встъпителна декларация и да е нарушил чл.52,
ал.1, т.1, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК, тъй като към 2023г. за него не е възникнало за първи път
задължението за деклариране на имущество и интереси. В тази връзка жалбоподателят се
позовава на §4 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на ЗПК. В допълнение в
жалбата се посочва, че след като бил уведомен по телефона на 30.01.2024г. от служител на
КПК, Р. е подал декларация за имущество и интереси на 01.02.2024г. Според жалбоподателя
в случая е налице необоснованост на преценката на наказващия орган относно
1
маловажността на деянието и прилагането на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от
съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Пред СРС жалбоподателят В. И. Р. не се явява лично, но се представлява от адв. С.. В
съдебно заседание на 17.09.2024г. тя заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 04.03.2025г. адвокат С. преповтаря твърденията от жалбата за заеманата
от Р. длъжност в ОУ „Христо Ботев“, с. Житница, общ. Провадия и във II ОУ „Иван Вазов“,
гр. Провадия, като посочва, че за него е възникнало задължение за подаване на декларация
по ЗПКОНПИ още през месец януари 2018г. с влизане в сила на закона. Твърди
жалбоподателят да е изпълнил това свое задължение в законоустановените срокове.
Адвокатът посочва, че лицата по чл.6, ал.1 от ЗПК, за които за първи път възниква
задължение за деклариране на имущество и интереси, следва да подадат встъпителна
декларация пред КПК съгласно чл.52, ал.1, т.1, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК в едномесечен
срок, считано от 06.10.2023г. /датата на влизане в сила на закона/ до 06.11.2023г., но за
жалбоподателя задължението за подаване на встъпителна декларация е възникнало по
силата на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество /ЗПКОНПИ/ и съгласно §4 от ПЗР на ЗПК задължените лица, подали
встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на ЗПКОНПИ не подават нови
встъпителни декларации след влизане в сила на закона. Поради това се твърди, че
жалбоподателят е приел, че той не е лице, за което за първи път възниква задължение за
подаване на встъпителна декларация и че на основание §4 от ПЗР на ЗПК той е подал
встъпителна декларация по реда на отменените разпоредби на ЗПКОНПИ. По отношение на
писмо с изх. № 0602-1218 от 23.10.2023г. на РУО - Варна адв. С. заявява, че то не е било
лично адресирано до жалбоподателя, а е било изпратено на служебната поща до училището
и до всички училища на територията на РУО - Варна. От текста на писмото не се
установявало по безспорен начин, че Р. е задължено лице по смисъла на чл.6 от ЗПК и
следва да подава встъпителна декларация по чл.52, ал.1, т.1, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.
Според защитата законът е написан така, че създава предпоставки лицата, заемащи
публични длъжности да не разбират дали задължително трябва да подават нова встъпителна
декларация, дали това е еднократен акт или следва да се подава при всяка промяна в
законодателството. Поради това не следва да се вменява във вина на жалбоподателя
неясното разписване на правните норми. Самият факт, че са налице 2000 идентични случая
/по данни на св. Я./ било красноречиво доказателство за тезата на адвоката. Твърди се, че
административно-наказващият орган не е взел предвид тежестта на извършеното нарушение
и подбудите за неговото извършване, а жалбоподателят не е имал съзнание, че върши
нарушение или че действията му са противозаконни, тъй като е подал встъпителна
декларация по смисъла на §4 от ПЗР от ЗПК. Посочва се, че Р. стриктно е изпълнявал
задължението си по отменената разпоредба, поради което не е безотговорен и бездействащ.
Според адв. С. изводите на административно-наказващия орган, че жалбоподателят е
бездействал са несъстоятелни. Не е отчетено обстоятелството, че веднага след разговора на
30 януари с инсп. Я. и преди издаване на Наказателното постановление, Р. е попълнил и
подал на 01.02.2024г. декларация, която е получена на 05.02.2024г. в Дирекция „Публични
2
регистри“ в Комисията. От изложеното в Наказателното постановление не ставало ясно
какви обществени интереси и отношения е засегнал жалбоподателят и как точно е попречил
на ефективното упражняване на функциите на закона. Поради това адв. С. приема
Наказателното постановление за необосновано и изтъква, че имуществото на жалбоподателя
е публично достояние от 2018г., като това са доходи от трудови правоотношения и една
втора жилище в СИО. С т.нар. му бездействие не били настъпили вредни последици, нито
поведението му представлявало особена опасност за обществото. Адвокатът заявява пред
СРС, че с издаването на НП са нарушени принципите на справедливост и съразмерност. В
случая размерът на пенсията на Р. е 1779,62 лева, а размерът на наложената му глобата е
1600 лева. При условията на алтернативност се иска съдът да приеме, че е налице
маловажно нарушение, тъй като след разговор с инсп. Я., Р. е подал изискуемата декларация,
което е станало много преди да се издаде Наказателното постановление. От действията на
жалбоподателя не били настъпили вредоносни резултати за обществото, не били засегнати
никакви обществени интереси и отношения, нито доверието на обществото към него.
Поради това се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН. Пред СРС адвокатът казва, че
издаденото Наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е
извършил нарушение по смисъла на закона съгласно §4 от ПЗР на ЗПК и поради това се иска
СРС да отмени изцяло процесното Наказателно постановление, а при условията на
алтернативност - да реши, че нарушението е маловажно и да определи глоба в минимален
размер. Иска се и присъждане на направените по делото разноски съгласно представен по
делото списък.
Въззиваемата страна Председател на КПК се представлява пред СРС от юрк. К. и
юрк. М.. В съдебно заседание на 17.09.2024г. юрк. К. заявява, че оспорва жалбата. По време
на съдебните прения пред СРС на 04.03.2025г. юрк. М. моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна, необоснована и недоказана. Според процесуалния представител на
въззиваемата страна в §4 от ПЗР на ЗПК е предвидено изключение за задължените лица по
чл.6, ал.1 от ЗПКОНПИ, които вече са подали встъпителна декларация пред Комисията, но с
приемането на ЗПК от 06.10.2023г. обхватът на задължените лица по чл.6, ал.1 от ЗПК бил
разширен и в него се включвали и лицата, които преди това по §2 са подавали декларации
пред органа по назначаване. В случая жалбоподателят е подал своята встъпителна
декларация пред неговия орган по назначаване, а не пред Комисията. За да изпълни
ефективно функциите си по противодействие на корупцията, Комисията трябвало да
разполага с всички видове декларации. Поради тази причина с разширяването на обхвата и
попадането на жалбоподателя в обхвата на чл.6, ал.1 от ЗПК, той е следвало да подаде
своята декларация и това негово задължение е възникнало по закон. Според юрк. М. този
случай не разкрива особености, които да го отличават от обичайните случаи на нарушение в
насока снижаване на обществената му опасност. Налице е деяние на т. нар. просто
извършване, при което с факта на установяването му законодателят е презумирал
настъпването на неблагоприятните за установения обществен ред правни последици,
достатъчно значими, за да подлежат на санкция с административно наказание. Нарушението
3
се явява довършено със самия факт на неизпълнение. Законодателят не е обвързвал
нарушението с настъпването на вредни последици. Нарушението е от категорията на
формалните. Неподаването на изисканата декларация в законоустановения срок винаги е
административно нарушение, което подлежи на санкциониране. Посочва се, че
Наказателното постановление е издадено към момента, в който г-н Р. все още е получавал
трудово възнаграждение и не е бил пенсионер - във връзка с наведените доводи от страна на
жалбоподателя за несъразмерност на наложената глоба спрямо имущественото му
състояние. Невярно било, че не били отчетени смекчаващи вината обстоятелства.
Неоснователно било да се счита, че подаването на декларация след изтичане на
законоустановения срок е смекчаващо обстоятелство. Процесуалният представител на
въззиваемата страна възразява срещу претендирания адвокатски хонорар и списъка с
разноски, тъй като делото не се отличавало с правна и фактическа стойност. Пледира за
потвърждаване на Наказателното постановление като издадено от компетентен орган, в
рамките на неговата компетентност, при стриктно спазване на закона и се претендира
юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер.
Адвокат С. репликира, че адвокатските възнаграждения не се дължат за сложност и
освен това адвокатският хонорар е в минимален размер. Отбелязва, че жалбоподателят е
работил, когато е издадено Наказателното постановление и с жалбата има представен трудов
договор, от който се вижда какъв е бил размерът на трудовото му възнаграждение. От там
също може да се направи преценка дали е съразмерно наказанието. Преповтаря се доводът за
това, че 2000 души са приели като В. Р., че след като са подали веднъж встъпителна
декларация не следва да подават втора такава, както и че законът не бил ясно разписан, не
следвало да се тълкува от лицата, а трябвало да е точен и да се прилага точно.
Процесуалния представител на въззиваемата страна отговаря, че непознаването,
незнанието или неполагането на необходимата грижа по реда на закона не е основание за
освобождаване от отговорност. По отношение съразмерността на глобата, юрк. М. пояснява,
че е оспорил твърдението на жалбоподателя за несъразмерност в контекста на цитирания
размер на неговата пенсия, която нямала отношение към размера на глобата към датата на
издаване на Наказателното постановление.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
От 19.12.2016г. В. И. Р. заемал длъжността „директор“ на ОУ „Христо Ботев“, с.
Житница и това обстоятелство било вписано в трудовата му книжка.
Въз основа на Трудов договор № РД-07-70 от 13.11.2020г., считано от 16.11.2020г., В.
И. Р. заемал длъжността „директор“ на II ОУ „Иван Вазов“, гр. Провадия.
Като директор на II ОУ „Иван Вазов“, гр. Провадия В. И. Р. подал пред КПКОНПИ
ежегодна декларация за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ за периода
01.01.2021г. – 31.12.2021г. и ежегодна декларация за имущество и интереси по чл.49, ал.1,
т.2 от ЗПК за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г.
4
С писмо изх. № 0602-1218/23.10.2023г. от РУО – Варна са уведомили директорите на
детски градини, училища, ЦПЛР и ЦСОП в област Варна за това, че директорите на
държавни и общински образователни институции са включени в категорията лица, заемащи
публични длъжности по смисъла на влезлия в сила на 06.10.2023г. ЗПК и съгласно чл.49,
ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.51, ал.1 от ЗПК следва да подават декларации за имущество и интереси
/встъпителни/ пред КПК в 1-месечен срок от датата на влизане в сила на закона от
06.10.2023г. до 06.11.2023г. включително. Това писмо било изпратено по електронна поща
включително и на II ОУ „Иван Вазов“, гр. Провадия.
С писмо изх. № 9105-274/24.10.2023г. на Зам. министъра на образованието и науката,
получено в РУО – Варна под № 0200-802/24.10.2023г., било препратено писмо с изх. № КПК-
1-40#1/24.10.2023г. на КПК, с което се указва директорите на държавни и общински
образователни институции следва да подадат встъпителна декларация за имущество и
интереси пред КПК в срок до 06.11.2023г. включително.
През ноември 2023г. Началникът на РУО – Варна изпратил до Председателя на КПК
писмо, към което приложил списък на директорите на образователни институции на
територията на област Варна, с които Началникът на РУО – Варна сключва и прекратява
трудови договори. Сред изброените имена било и това на В. И. Р. - директор на II ОУ „Иван
Вазов“, гр. Провадия.
След проверка в деловодната система на КПК, както и в електронния регистър на
лицата, заемащи публични длъжности към КПК, св. Г. Я. установила, че В. И. Р. в качеството
си на директор на II ОУ „Иван Вазов“, гр. Провадия не е подал „встъпителна“ декларация
пред КПК в срока от 06.10.2023г. до 06.11.2023г. включително. Поради това от КПК била
изпратена покана до В. Р. да се яви на 30.01.2024г. в Дирекция „Публичен регистър“ на КПК
за съставяне и връчване на АУАН, като в случай на неявяване – Актът ще се състави в
негово отсъствие на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Тъй като поканата не била получена от
Р. до 30.01.2024г., на 30.01.2024г. св. Я. в присъствието на св. Л. (инспектори в Дирекция
„Публичен регистър“ на КПК) провела телефонен разговор с В. И. Р. и последният заявил,
че иска Актът да се състави в негово отсъствие на 30.01.2024г. и да му бъде връчен чрез
органите на общинската администрация. За така проведения телефонен разговор бил
съставен Констативен протокол за уведомяване по телефона с вътр. № КПК-1486-1 от
31.01.2024г.
На 30.01.2024г. свидетелката Г. Я. (в присъствието на свидетелите В. З. и Д. Л.)
съставила срещу В. И. Р. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
КПК-ПР269/30.01.2024г. за това, че на 07.11.2023г. в гр. София, КПК, където е следвало да
подаде встъпителна декларация за имущество и интереси пред КПК, В. И. Р. е нарушил
чл.52, ал.1, т.1, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК. Актът бил връчен на В. И. Р. срещу подпис на дата
14.02.2024г. Междувременно, на 01.02.2024г. Р. подал по пощата до КПК въпросната
„встъпителна“ декларация.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН е издадено атакуваното Наказателно
5
постановление № КПК-НП-80 от 15.05.2024г., с което А.Т.С. – за Председател на КПК на
основание чл.24, ал.1, вр. чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.115, ал.1, вр. чл.120, ал.1 от ЗПК е
наложил на В. И. Р. „глоба“ в размер на 1600 лева за нарушение на чл.52, ал.1, т.1, вр. чл.49,
ал.1, т.2 от ЗПК.
Наказателното постановление било изпратено по пощата на В. И. Р. и видно от
известието за доставяне, приложено на лист 6 от делото, е получено на 07.06.2024г., след
което - на 21.06.2024г. Р. подал (чрез ЕКОНТ) жалба срещу това Наказателно постановление
чрез КПК до СРС.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от следните
доказателства : показанията на свидетелите Я., З. и Л., както и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН № КПК-ПР269 от 30.01.2024г.; известие за
доставяне на НП; извадка от трудова книжка; декларация за имущество и интереси по чл.35,
ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г.; известие за доставяне;
декларация за имущество и интереси по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК за периода 01.01.2022г. –
31.12.2022г.; покана с изх. № КПК – 1486 от 25.01.2024г.; Констативен протокол за
уведомяване по телефона; писмо от Началника на РУО – Варна до Председателя на КПК с
приложен списък на директорите на образователни институции на територията на област
Варна, с които Началникът на РУО – Варна сключва и прекратява трудовите договори; писмо
изх. № КПК-1486-2 от 08.02.2024г.; писмо вх. № КПК-524-4 от 23.02.2024г.; копие на плик до
КОНПИ; Заповед № КПК-РД-06-38 от 18.01.2024г. на А.С. - за Председател на КПК; плик от
жалба и документ от ЕКОНТ; извлечения от Държавен вестник, в които са публикувани
Решения на Народното събрание за предсрочно прекратяване на правоотношението на
Председателя на КПКОНПИ и за избиране на Заместник председател на КПКОНПИ; писмо
изх. № 47-250-06-8 от 02.02.2022г. на Председателя на Народното събрание; Решение на
Народното събрание за предсрочно прекратяване на правоотношението на Председателя на
КПКОНПИ; Решение на Народното събрание за избиране на Заместник председател на
КПКОНПИ; Трудов договор № РД-07-70 от 13.11.2020г.; писмо от РУО – Варна с вх. №
354416/05.11.2024г. с приложени писмо изх. № 0602-1218/23.10.2023г. на Началника на РУО
– Варна с приложен списък на електронни пощи, писмо с изх. № 9105-274/24.10.2023г. на
Зам. министъра на образованието и науката и писмо с изх. № КПК-1-40#1/24.10.2023г. на
Председателя на КПК; извлечение от разплащателна сметка и справка за IBAN на В. Р.,
както и писмо от РУО – Варна с вх. № 8074/10.01.2025г.
Показанията на свидетелите Я., З. и Л. са еднопосочни, звучат достоверно и
непредубедено. Освен това тези гласни доказателства намират опора и в приложените по
делото писмени доказателства. Поради това СРС ги кредитира.
Приложените по делото извадка от трудова книжка и Трудов договор № РД-07-70 от
13.11.2020г. се характеризират като обективни и достоверни писмени доказателства.
Същевременно писменото доказателство на лист 67 от делото намира потвърждение и в
списъка на лист 45 от делото. Писмото от Началника на РУО – Варна до Председателя на
6
КПК с приложен списък на директорите на образователни институции на територията на
област Варна, с които Началникът на РУО – Варна сключва и прекратява трудовите договори
също се явява относимо, непредубедено и достоверно писмено доказателство, което се
потвърждава и от Трудовия договор с № РД-07-70 от 13.11.2020г. Поради това СРС дава вяра
на писмените доказателства, приложени на лист 7, лист 41-46 и лист 67 от делото. Въз
основа на тези доказателства се установява, че от 19.12.2016г. В. И. Р. е заемал длъжността
„директор“ на ОУ „Христо Ботев“, с. Житница, а от 16.11.2020г. - „директор“ на II ОУ „Иван
Вазов“, гр. Провадия, включително и към ноември 2023г.
Приложените на лист 8-38 от делото писмени доказателства са обективни, не се
опровергават от други доказателства по делото и съдът няма основание да не ги кредитира.
Поради това СРС приема, че жалбоподателят /в качеството си на директор на II ОУ „Иван
Вазов“, гр. Провадия/ е подал пред КПКОНПИ ежегодна декларация за имущество и
интереси по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. и ежегодна
декларация за имущество и интереси по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК за периода 01.01.2022г. –
31.12.2022г. От известието за доставяне на лист 21 от делото и от показанията на св.Л., а и
доколкото това не се оспорва от въззиваемата страна, съдът приема, че на 01.02.2024г.
жалбоподателят е подал по пощата до КПК процесната „встъпителна“ декларация.
Писмото от РУО – Варна с вх. № 354416/05.11.2024г., писмото с изх. № 0602-
1218/23.10.2023г. на Началника на РУО – Варна с приложен списък на електронни пощи,
писмото с изх. № 9105-274/24.10.2023г. на Зам. министъра на образованието и науката,
писмото с изх. № КПК-1-40#1/24.10.2023г. на Председателя на КПК и писмото от РУО –
Варна с вх. № 8074/10.01.2025г. са обективни, непротиворечиви и достоверни писмени
доказателства. Поради това СРС ги кредитира.
Констатациите от АУАН № КПК-ПР269 от 30.01.2024г. намират опора в
кредитираните от съда писмени и гласни доказателства. Поради това съдебният състав дава
вяра и на АУАН, но с уточнението, че това важи само за фактите, но не и за направените в
него правни изводи.
Приложените на лист 39 и лист 40 от делото писмени доказателства са взаимно
допълващи се и освен това намират опора в кредитираните по-горе гласни доказателства.
Поради това СРС дава вяра на поканата с изх. № КПК – 1486 от 25.01.2024г. и на
Констативния протокол за уведомяване по телефона, като приема, че жалбоподателят Р. е
бил уведомен по телефона за това, че ще му се състави АУАН и той се е съгласил
съставянето на Акта да стане в негово отсъствие, като му се изпрати чрез органите на
общинската администрация.
Писмата с изх. № КПК-1486-2 от 08.02.2024г. и с вх. № КПК-524-4 от 23.02.2024г. са
взаимно допълващи се и не се опровергават от други доказателства, събрани по делото.
Поради това съдът ги кредитира.
Приложеното на лист 49 от делото копие на плик до КОНПИ има достоверна дата,
поради което съдът му се доверява.
7
Известието за доставяне на НП също има достоверна дата. Поради това СРС го
кредитира и приема, че Наказателното постановление е изпратено по пощата на В. И. Р. и е
било получено на 07.06.2024г.
Приложените на лист 54 и лист 55 от делото плик от жалба и документ от ЕКОНТ
също следва да се кредитират от съда, тъй като имат достоверна дата. От тях става ясно, че
на 21.06.2024г. В. И. Р. е подал чрез ЕКОНТ жалба срещу процесното Наказателно
постановление.
От гореизложеното следва, че жалбата на В. Р. срещу въпросното Наказателно
постановление е подадена в 14-дневния срок от получаването му и съответно не е
просрочена, а е процесуално допустима.
Приложените на лист 99-100 от делото доказателства нямат пряко отношение към
предмета на доказване по делото, но въпреки това съдът прие, че следва да ги кредитира,
тъй като те са относими към дохода на жалбоподателя. От тях се установява, че пенсията,
получена от Р. през ноември 2024г. е 1749,62 лева.
Заповед № КПК-РД-06-38 от 18.01.2024г. на А.С. - за Председател на КПК, писмо изх.
№ 47-250-06-8 от 02.02.2022г. на Председателя на Народното събрание, Решение на
Народното събрание за предсрочно прекратяване на правоотношението на Председателя на
КПКОНПИ, Решение на Народното събрание за избиране на Заместник председател на
КПКОНПИ, извлеченията от Държавен вестник, в които са публикувани Решенията на
Народното събрание за предсрочно прекратяване на правоотношението на Председателя на
КПКОНПИ и за избиране на Заместник председател на КПКОНПИ са официални
документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От цитираните Решения
на Народното събрание и по аргумент от §7, ал.4 от ПЗР на ЗПК, вр. чл.14, ал.1 от ЗПК
следва, че процесното Наказателно постановление е издадено на основание чл.120, ал.1 от
ЗПК от А.Т.С. – за Председател на КПКОНПИ. От Заповед № КПК-РД-06-38 от 18.01.2024г.
на А.С. - за Председател на КПК се доказва, че св. Г. Я. е била оправомощена да съставя
Актове за установяване на административни нарушения, поради което и на основание
чл.120, ал.1 от ЗПК съдът приема, че конкретният АУАН е издаден от оправомощено лице.
При така приетата фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок, изхожда
от легитимирана страна в процеса и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване пред
СРС по реда на ЗАНН. Поради това СРС счита, че жалбата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
В случая нарушението се твърди да е извършено на 07.11.2023г., проверката да е
направена на 25.01.2024г., АУАН е съставен на 30.01.2024г., а Наказателното постановление
е издадено на 15.05.2024г. Това означава, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
8
ЗАНН.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗПК и направения по-горе анализ съдът приема, че
Наказателното постановление и АУН изхождат от оправомощени лица.
Съдебният състав счита, че в случая са изпълнени изискванията на чл.40, ал.2 и ал.3
от ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, но са допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Въпреки, че в АУАН и НП е посочено кога и къде е
извършено нарушението, съдът счита, че има несъответствие между цифровото и
словесното описание на нарушението в Акта и в Наказателното постановление. Нито в
АУАН, нито в НП не е посочено от коя дата Р. заема публичната длъжност по смисъла на
чл.6, ал.1, т.51 от ЗПК. Словесно срокът на подаване на „встъпителна“ декларация е
обвързан с датата на влизане в сила на ЗПК – 06.10.2023г., а не с датата на заемане на
длъжността. Същевременно в чл.52, ал.1, т.1 от ЗПК се посочва, че декларацията следва да се
подаде в 1-месечен срок от заемането на публичната длъжност. Поради това СРС счита, че в
АУАН и в НП не са отбелязани всички релевантни за спора обстоятелства, както и че има
разминаване между словесното описание на нарушението и дадената му правна
квалификация. Това означава, че нарушението не е ясно и разбираемо, че е ограничено
правото на нарушителя да разбере повдигнатото му административно – наказателно
обвинение и да организира защитата си. Поради това съдът приема, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото или до отмяна на НП на
формално основание.
Въпреки този извод на съда, спорът следва да бъде разгледан и по същество, тъй като
и там има основания за отмяна на Наказателното постановление.
От свидетелските показания, АУАН, трудовата книжка, трудовия договор и писмото
от Началника на РУО – Варна до Председателя на КПК с приложен списък на директорите
на образователни институции на територията на област Варна, с които Началникът на РУО –
Варна сключва и прекратява трудовите договори се доказва, че към 06.10.2023г. (датата на
влизане в сила на ЗПК) В. И. Р. вече е заемал длъжността „директор“ на II ОУ „Иван Вазов“,
гр. Провадия, считано от 16.11.2020г. От тук следват два извода. Първият е този, че до
06.10.2023г. Р. е имал качеството на задължено лице по смисъла на действащата до тогава
разпоредба на §2, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, респ. след 06.10.2023г. той се явява лице по
чл.6, ал.1, т.51 от ЗПК. Вторият извод е, че с влизането в сила на ЗПК не възниква
задължение за Р. да подаде декларация по чл.52, ал.1, т.1 от ЗПК, тъй като тази декларация
следва да се подаде в 1-месечен срок от заемането на публичната длъжност, а в случая Р. е
заел длъжността „директор“ на II ОУ „Иван Вазов“, гр. Провадия на 16.11.2020г., т.е. много
преди да влезе в сила ЗПК. Не се спори по делото, че Р. (в качеството си на задължено лице
по §2, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ) преди 06.10.2023г. е подал встъпителна декларация,
както и че ежегодно е подавал декларации за имущество и интереси. Спорно е дали с
изменението на законодателството за Р. на ново е възникнало задължение в 1-месечен срок
от 06.10.2023г. (от влизане в сила на ЗПК) да подаде декларация по чл.52, ал.1, т.1 от ЗПК.
9
Процесуалният представител на въззиваемата страна признава, че жалбоподателят е подал
своята встъпителна декларация пред неговия орган по назначаване, но твърди, че в слизане
в сила на ЗПК Р. е следвало отново да подаде „встъпителна“ декларация и пред КПК, за да
изпълни тя ефективно функциите си по противодействие на корупцията. Настоящият
съдебен състав счита, че изпълнението на тези функции и снабдяването на КПК с вече
подадената „встъпителна“ декларация на В. Р. е можело да стане чрез изискването й от
органа, пред който е била подадена, а не чрез ново подаване от лицето. Няма логика през
2023г. да се изисква от Р. да подава онази декларация, в която са отразени неговите
имущество и интереси към момента на заемане на длъжността „директор“ на II ОУ „Иван
Вазов“, гр. Провадия, тъй като тази информация към 2023г. не е актуална. Ако пък става
въпрос за имуществото и интересите на лицето към 06.10.2023г., то те са видни от
ежегодната декларация на Р.. Това е още едно основание (наред с изложеното по-горе
относно момента, от който започва да тече 1-месечния срок по чл.52, ал.1, т.1 от ЗПК) в
подкрепа на извода, че вмененото на жалбоподателя нарушение се явява несъставомерно от
обективна страна.
Във връзка с посоченото по-горе следва да се цитира и Решение № 10711/27.03.2025г.
на АССГ – XXVI касационен състав, в което е прието, че в случаи като този намира
приложение §4 от ПЗР на ЗПК и доколкото към 06.10.2023г. В. Р. вече е заемал длъжността
„директор“ на II ОУ „Иван Вазов“, гр. Провадия – за него не е възникнало ново задължение
за първоначално деклариране на имущество пред КПК при условията и по реда на новия
закон.
От субективна страна съдът приема, че нарушението по чл.52, ал.1, т.1, вр. чл.49,
ал.1, т.2 от ЗПК също не е доказано, тъй като жалбоподателят е имал субективната
увереност, че не следва да подава „встъпителна“ декларация, тъй като вече е подал такава
пред органа по назначаване и че той е станал директор на II ОУ „Иван Вазов“, гр. Провадия
много преди да влезе в сила ЗПК.
Гореизложеното означава, че административно – наказателното обвинение по чл.52,
ал.1, т.1, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК е недоказано от обективна и субективна страна, поради
което Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да се
отмени. Поради това в случая е без значение дали принципно е приложила нормата на чл.28
от ЗАНН и релевираните в тази връзка доводи не следва да се обсъждат – предвид
изложените по-горе мотиви по съществото на спора.
Водим от изложените по-горе съображения съдът прие, че обжалваното
Наказателното постановление следва да се отмени – и заради допуснати съществени
процесуални нарушения, и заради недоказаност на конкретното административно –
наказателно обвинение. Поради това не следва да се присъждат разноски в полза на
въззиваемата страна.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
10
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено – видно от документите, приложени на лист 74 и лист 101
от делото. Според договора за правна защита и съдействие уговореното и изплатено
възнаграждение за адвокат на жалбоподателя Р. е 500 лева. Същата сума фигурира и в
списъка на лист 101 от делото. Това означава, че е доказано, че В. Р. е направил разноски за
адвокатска защита в размер на 500 лева. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа (преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения) – при имуществена санкция от
1000 до 10000 лева (както в случая – 1600 лева) възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева, т.е.
общо 460 лева. Според чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за
адвокатска работа (преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения) при защита по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. В случая по настоящото
дело е имало общо три открити съдебни заседания, на които жалбоподателят е бил
представляван от адв. С. – на 17.09.2024г., на 10.12.2024г. и на 04.03.2025г. Това означава, че
за третото по ред заседание на адв. С. се дължат 250 лв. над посочените по-горе 460 лв., т.е.
общо 710 лева. При това положение излиза, че поисканата сума от 500 лева за адвокатско
възнаграждение е по-малка от дължимото възнаграждение за адвокат съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 и ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска
работа (преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), поради което искането по чл.63д, ал.2 от ЗАНН не следва да се уважава и
съответно по силата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК учреждението, чийто
орган е издал процесното НП (Комисията за противодействие на корупцията) следва да
възстанови на жалбоподателя направените от него разноски за адвокат, които в случая се
доказа, че са в размер на 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КПК-НП-80 от 15.05.2024г., издадено от
А.Т.С. – за Председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на основание
чл.24, ал.1, вр. чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.115, ал.1, вр. чл.120, ал.1 от ЗПК, на В. И. Р. е
наложена „глоба“ в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева за нарушение на чл.52, ал.1,
т.1, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията да заплати на В. И. Р. с ЕГН
**********, с адрес : **** сумата от 500 (петстотин) лева за направени по делото разноски
11
пред СРС за адвокатска защита.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12