№ 832
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора С. П. П.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251100601350 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава XXІ от НПК.
С присъда от от 12.11.2024г. по НОХД № 6938/2022г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 131 състав е признал подсъдимия М. В. И., ЕГН **********, за виновен за това, че на
29.09.2021 г. около 22.50 ч. в гр. София, по бул. “Никола Вапцаров”, с посока на движение от
ул.” Атанас Дуков” към бул. ”Симеоновско шосе”, е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка “Фиат” модел “Дукато” с рег. № ****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 2.03 на хиляда промила, установено по надлежния ред
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, с
химикотоксикологична /токсихимична/ експертиза с рег. № И-3290/12.04.2022г. на ВМА -
София, след като е осъден с влязла в сила присъда на 23.01.2020г. по НОХД № 44/2020г. то
описа на РС - Дупница за деяние по чл.343б, ал.1 НК - престъпление по 343б, ал. 2 НК. Във
връзка с чл.54 от НК СРС е определил на подсъдимия М. В. И. наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер на
седемстотин и петдесет лева. На основание чл.343г., вр. чл.343б НК на подсъдимия М. В. И.
е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест
месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК от така определеното наказание е приспаднато
времето, през което лицето е било лишено от това право по административен ред със
ЗППАМ № 2675 от 29.09.2021г. На основание чл.68, ал.1 от НК СРС е привел в изпълнение
наказанието, наложено на М. В. И., ЕГН ********** по НОХД № 44/2020г. по описа на РС-
Дупница, лишаване от свобода в размер на пет месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3
1
ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 343,
00 лева- разноски, сторени в хода на досъдебното производство, както в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СРС, сумата от 80,00 лева -разноски сторени в хода на
съдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили две жалби, съответно от
подсъдимия М. В. И., чрез защитника му адв. Д. М. и от защитника адв. М. Х. . В подадената
чрез защитника адв. М. въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е
неправилна, необоснована, несправедлива и незаконосъобразна, тъй като бил даден превес
единствено на утежняващите вината обстоятелства. Отбелязва се, че кръвната проба не била
взета по предвиден в нормативната уредба начин, като се излагат съмнения и относно
резултата от изследването Твърди, че в хода на наказателното производство били нарушени
основни принципи на наказателния процес. Счита, че в нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК
осъдителната присъда се основавала само на показания на свидетели, прочетени по реда на
чл. 281, ал. 4 от НПК у които липсвал спомен за случилото се при разпита им пред съда. От
разпита на вещите лица по токсикологичната експертиза се установило, че не били спазени
нормативно установените правила за вземане на кръвната проба. Оспорва се достоверността
на изследването с уреда за измерване на съдържанието на алкохол, който не бил подлаган на
метрологичен контрол. Поради изложеното намира, че присъдата почивала на
предположения. Във въззивната жалба се отправят искания за отмяна на атакуваната
първоинстанционна присъда и постановяването на нова, с която да се признае подсъдимият
за невиновен. Алтернативно моли съда делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав
на СРС.
В проведеното закрито заседание на 07.03.2025 година въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови
доказателства.
В хода на състоялото се на 17.11.25г. открито съдебно заседание страните не са направили
искания за събиране на доказателства.
В хода на съдебните прения прокурорът оспорва жалбата, намира я за неисонателна, пледира
за оставяне в сила на първоинстанционната присъда.
Защитниците на подсъдимия поддържат жалбата. Адв. Х. заявява, че свидетелските
показания са приобщени чрез прочитенето им на основание чл. 281, ал. 8 НПК, като никой
не можое самостоятелно да възпроизведе фактическата обстановка Оспорва се и начинът на
взимане на кръвната проба от подзащитния им. Идентични са и доводите на адв. М., който се
подовава на презумпцията за невинност и липсва на доказателства, от които да се изведе
друг извод.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивните жалби, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 от НПК от легитимирани лица,
отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и
следва да бъде разгледани. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на
атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на
присъдата.
2
С оглед на посоченото настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде
преповтаряна отново, още повече че и доказателствената съвкупност не е допълнена във
въззивното производство. Пред настоящата съдебна инстанция не е провеждано съдебно
следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи
изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред
първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да
позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е
формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал
като изцяло споделя доводите и съображенията му.
Въззивната инстанция се солидаризира с първостепенната относно описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, а именно на 29.09.2021 г. около 22:50 ч.в гр.
София лек автомобил марка "Фиат" модел "Дукато" с рег. № ****, управляван от М. И. , се
движел по бул. "Никола Вапцаров" с посока на движение от ул."Атанас Дуков" към
бул."Симеоновско шосе". Автомобилът бил спрян за проверка от автопатрул на 04 РУ-СДВР
и поради съмнение в трезвостта на водача бил извикан екип на ОПП-СДВР, който извършил
проба с алкотест „Дрегер 7510“, отчел 1,92‰ алкохол, след което на водача били издадени
АУАН и талон за медицинско изследване. В 00:35 ч. на 30.09.2021 г. в УМБАЛ „Св. Анна“
били взети две кръвни проби, запечатани и изпратени в лабораторията на ВМА, където
изследването установило 2,05‰ алкохол в кръвта.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и
на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите М. Я., Т.Н., С.С.,
Р.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени в рамките на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК; писмени доказателствени
средства-заключение на Химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза рег.
№ И- 3290/ 12.04.2022г., писмените доказателства-разпечатка от проверка на
калибровка на газхроматограф, справка от ДАМТН, справка от УМБАЛ "Св.Анна" -София
ЕАД относно заеманата от медицинския специалист длъжност, заверен препис от приемо-
предавателен протокол за предаване на проби за изследване от 30.09.2021г., Решение от
14.05.2018г. по гр.д.№ 16692/2018г. по описа на СРС, ГО, Справка за съдимост, Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 256596, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 2675 от 29.09.2021г. протокол за доброволно
предаване, Справка-картон на водача М. В. И., Разпечатка от "Дрегер Алкотест 7510" №
ARNА 0148 с пореден номер на пробата 376, справка относно извършена проверка на
техническата годност на Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер № ARNА 0148, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-4332-005529 от 30.09.2021г., Талон
за изследване № 0009524, Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта лаб. № 6144/01.10.2021г., Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби, както и останалите приобщени по делото писмени доказателства.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК, въззивният състав в решението си
дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези
от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
По отношение на възражението на защитниците, че гласните доказателствени средства в
3
производството са събрани единствено по реда на чл. 281 НПК , като съобразно
разпиредбата на чл. 281, ал. 8 НПК „Осъдителната присъда не може да се основава само на
показания, прочетени по реда на ал. 4 „.
Въззиввият съд не приема доводите на защитата, като в настоящия казус не е налице
забраната по чл. 281, ал. 8 НПК, тъй като фактите по делото не се установяват единствено
чрез показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство и приобщени чрез
прочитането им в хода на съдебното следствие пред първа инстанция. Съдът е формирал
фактическите си изводи въз основа на множество, разнообразни и независими
доказателствени източници. Показанията на свидетелите М. Я., Т.Н., С.С. и Р.С. са само част
от значително по-широка доказателствена съвкупност. На първо място, по делото е
приложена като писмено доказателство Докладна записка от свидетеля М. Я., написана
саморично и подписана от него. В този документ се съдържа информация за мястото, датата
на инкриминираното деяние, като са описани всичкки действия на подсъдимия М. И. от
момента на спирането му за проверка от екип на автопатрула, проверката с дрегер от екип на
КАТ и транспортиране на лицето до сградата на МБАЛ „Света Ана“ за даване на кръвна
проба и последващото му задържане по ЗМВР за срок от 24 часа. По досъдебното
производство е приобщен и АУАН серия GA №256596 от 29.09.2021г, съставен в 23ч.27
минути от свидетеля С.Ц.С., който се е подписал в качеството на актосъставител, а
свидетелите М. В. Я. и Р.И.С. са посочени като свидетели на съставяне на акта, като
съответно са се подписавли в издадения АУАН в графа свидетели под номер 1 и номер 2.
Следва да се отбележи, че свидетелят С.С. също е изготвил саморъчно докладна записка , в
която е поисал действията на подсъдимия и на пристигналия на мястото на деянието
партрул на КАТ / л. 26 ДП/.
Налице са писмени доказателства и доказателствени средства с обективен характер,
както следва: заключение на Химикотоксикологична експертиза рег. № И-3290/12.04.2022 г.,
разпечатка от проверка на калибровка на газхроматограф, справка от ДАМТН, документи от
УМБАЛ „Св. Анна“, приемо-предавателен протокол за пробите от 30.09.2021 г.,
административни актове – АУАН, заповеди за ПАМ, талон за изследване и справка-картон на
водача, както и разпечатка от „Дрегер Алкотест 7510“ и доказателства за техническата му
годност; Протокол за медицинско изследване ; Протокол за химическо изследване на
кръвната проба. Изброената съвкупност представлява самостоятелни, надеждни и взаимно
допълващи се доказателствени източници, които независимо потвърждават фактите по
случая. Поради това първоинстанционният съд не основава фактическите си изводи само въз
основа на показания на свидетели от досъдебното производство и следователно забраната
по чл. 281, ал. 8 НПК не намира приложение. Във връзка с инкриминираното деяние
свидетелката Т.Б.Н. е изготвила саморъчно талон за медицинско изследване,подписан от нея
и връчен на подсъдимия срещу подпис. След предявяване на писмените доказателства на
свидетелите в хода на съдебното следствие пред СРС по реда на чл.284 НПК , както следва -
АУАН и талон за медицинско изследване - свидетелите категорично заявяват авторство на
съставените документи и автентичност на подписите си. Въпросното обстоятелство е
установено и посочено в мотивите на СРС. В този смисъл изводите на първостепенния съд
не са изградени само въз основа на един доказателствен източник, като правилно СРС е
отчел, че са налице множество писмени доказателства, свързани с обстоятелствата, за които
се отнасят показанията на свидетелите, а именно- време, място, обстановка, изпълнително
деяние- фактът на управление на МПС от страна на подсъдимия, извършената проверка и
резултата от нея. Всички тези факти са намерели своето отражение и в съставените АУАН,
ЗППАМ, талон за изследване, документите, свързани със самото изследване, предвид, на
което свидетелските показания на полицейските служители не са изолирани като
доказателствен източник, нито пък присъдата е основана единствено на същите, прочетени
на основание чл.281, ал.4 НПК. Същевремнно не е вярно посоченото от адв.Х. , че след
4
прочитането на показанията от ДП свидетелите не са потвърдили прочетеното, напротив
всички свидетели са потвърдили, че предявените им писмени доказателства са подписани /
и/ или изготвени от тях. , а св. Спасов е заявявил в съдебно заседание от
07.02.2023г.:“Спомних си случая“ и допълва прочетените показания с непосредствени
допълнителни сведения, дадени непосредствено пред съда. В този смисъл писменото
доказателство -АУАН серия GA, № 256596/29.09.2021г. с проверена автентичност в
процедура по чл.284 НПК, при която, както актосъставителя, така и свидетелите по акта,
потвърждават участието си в неговото съставяне, подробно отразява всички релевантни
факти от извършената полицейска проверка по реда на ЗДвП- време, място, посока на
движение, данни за превозното средство и водача, както и извършената проверка с
техническо средство, резултата от нея, данните на издадения талон за изследване. Всички
тези обстоятелства кореспондират с гласните доказателства, както и с останалите писмени
доказателства, като взаимно се допълват и подкрепят. Самостоятелни доказателствени
източници са: разпечатката от техническо средство- Алкотест Дрегер 7510, сериен номер
ARNA 0148, отразяваща дата, час и точен резултат от проба № 376; справката за премината
от техническото средство периодична проверка; Талон за изследване № 107909, които
удостоверяват факта на извършената с техническо средство проверка за употреба на алкохол
и конкретния резултат от същата, като резултата от теста, както и неговите
идентификационни данни са надлежно вписани в талона, и в изготвения АУАН, с отразяване
на всички данни от извършената проба.
По отношение на възражението на защитата адв. Х., че дрегерът не е бил подлаган
никога на контрол и калибровка въпросното твърдение се оборва от представената справка
от Лаборатория за проверка на СИ, рег. № 3287вр-41776 от 02.09.2021/л. 32/, видно от която
дрегерът е преминал успешно проверка на 18.08.2021г. , като валидността на проверката е за
срок от шест месеца.
Следващото възражение на адв. Х. е свързано с неспазване на установените правила за
вземане на кръвна проба, което твърди, че се установявало от разпита на вещите лица,
изготвили токсикологичната експертиза.
Въззивният съд намира доводите на защитата за неоснователни и недоказани, като се
солидаризира с изводите на първостепенния съд. От приобщените писмени доказателства,
които напълно кореспондират помежду си, се установява, че на инкриминираната дата на
подсъдимия И., съобразно изискването на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., са
взети две проби кръв по 4 мл всяка. Те са поставени в епруветки, отговарящи на
изискванията на чл. 17, ал. 1 от Наредбата — вакуумни епруветки със стабилизатор и
антикоагулант. Същите са обозначени с холограмни стикери, придружаващи талона за
изследване, което съответно е отбелязано и в протокола. Поради горното правилно СРС е
достигнал до извода, че е спазена описаната в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. процедура за
вземане на кръв за изследване за алкохол. Взетите проби са транспортирани в хладилна
чанта до лабораторията на ВМА, която попада сред изрично посочените в чл. 19, ал. 1, б. „А“
от Наредбата лаборатории, където са изследвани от лице по чл. 24, ал. 1 от Наредбата. Както
в приемо-предавателния протокол, така и в протокола от химическото изследване пробите са
надлежно описани и не съществува съмнение относно тяхната автентичност. Изследването е
извършено двукратно чрез газхроматографски метод, като полученият резултат — 2,05 g/L
(на хиляда) — е удостоверен в изготвения съобразно изискванията на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата протокол, в който с точност до втория знак се вписва средноаритметичният
резултат от двете изследвания. Методът на газовата хроматография е предвиден в чл. 24, ал.
1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. като единствения нормативно установен метод за
изследване, насочено към установяване на употребата на алкохол и концентрацията му в
кръвта на изследваните лица. По изрично искане на защитата е извършено и изследване на
контролната проба, като същото е направено в рамките на назначена по реда на НПК
Токсикохимична експертиза. Видно от заключението на същата, при извършения анализ на
втората епруветка, чрез използване на газ-хроматографски метод е установена концентрация
5
2, 03 на хиляда, която именно и като по-благоприятна е залегнала в обвинението, но
разликата между двете проби е толкова ниска, че те са аналитично неразличими от експертна
гледна точка. Поради изложените обстоятелства и като се взеха предвид всички аргументи
на първостепенния съд, въззивната инстанция стигна до извода за правилност и
законосъобразност на посочените от СРС аргументи. В този смисъл контролната инстанция
се солидаризира с обстоятелствата, че употребата на алкохол от подсъдимия е доказана по
категоричен и несъмнен начин, което се установява от множество взаимно подкрепящи се
доказателствени източници, като не се установиха никакви нарушения в процеса по взимане
на пробите и извършване на изследванията, като са спазени изискванията на нормативните
документи по съдържание, форма и процедури. В този контекст въззивният съд подробно
изследва приобщените писмени доказателства: Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби, изготвен по образец- Приложение № 4 към чл.14, ал.2 от
Наредбата; Справка от УМБАЛ "Св.Анна-София" ЕАД, Приемо-предавателен протокол от
30.09.2021г. за предаване на пробите в Химико-токсикологична лаборатория на ВМА;
Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта лаб. №
6411/01.10.2021г. От същите се установява фактът на явяване на подсъдимия И. в указаното
в Талона за изследване медицинско заведение, точния час на вземане на кръвната проба,
количеството на същата, броя и вида на епруветките, в които е поставена, номерата на
стикерите, използвани за запечатването им, както и начина и реда за извършване на
изследването и резултата от същото. При това видно от Протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби, подсъдимият е бил заведен и е предоставил проби в спешно
отделение на многопрофилна болница в областен град, а именно УМБАЛ "Св. Анна- София"
ЕАД, т.е. спазени са изискванията на чл.11 от Наредбата, като това е станало в срока за
явяване, определен в талона за изследване, издаден от контролния орган. Пробата е взета от
лекар- медицинско лице сред изрично изброените по чл.12, ал.1 Наредбата, като това
обстоятелство е отразено както в самия протокол, така и в нарочната справка от УМБАЛ
"Св.Анна" София ЕАД, относно заеманата от д-р Силвана Георгиева, длъжност.
Поради горното несъстоятелни са възраженията на защитата, че пробите са взети
некоректно, каквото и съдържание да е вложено във въпросното твърдение.
Във връзка със заявеното от защитниците , както в жалбите, така и в открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция ,че са допуснати нарушения на процесуалните
правила, настоящият състав на съда , намира възраженията за неоснователни и
неподкрепени с доказателства.
Въззивният съд не намери да са допуснати каквито и да е процесуални нарушения по
настоящето производство, като във фазата на ДП, така и в производството пред първа
инстанция. Поради горното твърдението за недоказаност на обективна страна на деянието се
явява несъстоятелно, напротив, по безспорен и категоричен начин от обсъдената
доказателствена съвкупност се установява, че подсъдимият И. е употребил алкохол при
управление на МПС с концентрацията 2, 03 на хиляда.
Правилно СРС е стигнал до извода , че престъплението е доказано и от субективна страна,
като е осъществено под форма на вина умисъл.
Въззивната инстанция се солидаризира и с индивидуализацията на определените от СРС
наказания, които са адекватни, справедливи и законосъобразни.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на Софийски районен
съд и въз основа на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
присъдата е правилна, законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6,вр.чл.338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 650 от 12.11.24г. ,постановена по НОХД № 6938/2022г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 131 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7