Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

16.11.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

21.10.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

230

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Р.А.Ч. от ***, против Решение № 2153-08-182/13.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-999-00-**********/28.06.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е неправилно, тъй като при постановяването му не са взети предвид всички относими доказателства. В тази връзка сочи, че представените документи доказвали обстоятелството, че е упражнявала и упражнява дейност като земеделски производител.

Твърди, че реализираната продукция от тази дейност се съхранявала на склад и част от нея била реализирана чрез осъществени продажби.

Искането е да бъде признато за доказано, че извършва трудова дейност като земеделски производител, респ. Решение № 2153-08-182/13.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали се явява неоснователно и да й се изплати обезщетение по представения болничен лист.

В съдебно заседание се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата си и моли съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали и признае правото й на обезщетение.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От оправомощено лице – *** е постъпила молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че липсвали данни за упражняване на каквато и да е трудова дейност от страна на Р.Ч., в качеството й на земеделски производител по смисъла на § 1 ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и то в периода 01.04.2021 г. – 31.05.2021 г.. Излага съображения, че нямало данни за осъществявана земеделска дейност, свързана със заявеното намерение от жалбоподателката за отглеждане на картофи на площ от 0.0500 ха.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото справки за дейността Р.А.Ч., издадени от ОД „Земеделие - Кърджали/л. 712, л. 13, л. 14/ и Анкетен формуляр № BG-01-03-506/01.04.2021 г./л. 21/, се установява, че Р.А.Ч. се е регистрирала като земеделски стопанин на 01.04.2021 г., при което е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.2629 ха, № ***, с намерение за засяване на 0.0500 ха. На 15.07.2021 г. и 29.07.2021 г., жалбоподателката е заявила промяна в засетите култури и ползваните площи, а именно: засети култури – фасул/0.0200 ха/, картофи/0.0500 ха/ и други/0.0500 ха/; общо използвана площ – 0.5099 ха;

На 11.06.2021 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение/вх. № *** – л. 30/, съдържащо данни за Р.А.Ч. от ***, относно правото й на парично обезщетение за временна нетрудоспособност във връзка с Болничен лист № ***, с период от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. Към удостоверението е приложен Болничен лист № ***/л. 31/, издаден на 01.0.2021 г., видно от който Р.А.Ч. е била във временна нетрудоспособност за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г., с диагноза: „***“;

От Констативен протокол за състоянието и ползването на поземлени имот с идентификатор  ***, *** и *** по КК на землището на ***/л. 17/, се установява, че на 30.07.2021 г., комисия от служители на ОДЗ – Кърджали и ОДЗ – Кирково е посетила горепосочените имоти, при което е констатирано, че към датата на проверката имот с идентификатор *** – с площ 2.629 дка, не е засят със земеделски култури,  имот с идентификатор *** – с площ 0.511 дка, се ползва за земеделска дейност и е засят с тикви и фасул, имот с идентификатор *** – с площ 1.959 дка, се ползва  за земеделска дейност, извършена е основна обработка на почвата и е засят с картофи, дини и фасул;

С Разпореждане № О-08-999-00-**********/28.06.2021 г./л. 22/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на Р.А.Ч., с ЕГН **********, по Болничен лист № ***. В административния акт са изложени мотиви, че събраните в административното производство доказателства можело да се направи обоснован извод, че лицето не отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В този смисъл за изложени съображения, че продукцията от 0.0500 ха „картофи“ е предназначена за лични нужди, т.е. за отглеждане на култури с цел добив на суровини и храни за лична употреба, а не с цел продажба. Счетено е, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащото от него право на обезщетение. Въведени са доводи, че лице, което не произвежда земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството на осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни и са внасяни осигурителни вноски. Отделно от това е посочено, че от доказателствата по преписката било видно, че за периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г.  било невъзможно лицето да е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството на растителна продукция, предназначена за продажба;

Р.А.Ч. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, която жалба с Решение № 2153-08-182/13.08.2021 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Предвид това е прието, че лице, за което не било доказано, че е извършвало трудова дейност –  в настоящия случай, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, то не можело да има качеството осигурено лице. С други думи, изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО било лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба.

Въведени са доводи за правилност и обоснованост на изводите в оспореното разпореждане, че Р.А. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че заявените от жалбоподателката намерения да засади площи от 0.0500 ха с картофи, по никакъв начин не обосновавали правопораждащия факт, че към момента на настъпване на осигурителното събитие (01.06.2021 г.) от нейна страна в качеството й на земеделския стопанин е упражнявана каквато и да е трудова дейност. На следващо място са изложени съображения, че при извършената проверка от служители на ОД „Земеделие“ – Кърджали е било констатирано, че на имота, заявен за обработване от жалбоподателката при регистрацията и като земеделски стопанин, не са установени налични култури, което обстоятелство било изрично отразено в съставения констативен протокол.

Относно представения от Р.А. предавателен протокол от 25.05.2021 г. за продажба на 30 кг. картофи, са въведени мотиви, че документът е изолиран спрямо останалите по преписката доказателства, като очевидно било, че към 01.04.2021 г. жалбоподателката още не била засадила процесните картофи, а само била заявила намерение за отглеждането им, поради което било произходът на продадените 30 кг. картофи бил неясен. Счетено е, че липсват данни А. да е отглеждала земеделска продукция с цел продажба в периода от 01.04.2021 г. – 31.05.2021 г. В оспореното решение са развити и доводи, че стопанската година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата година, като нормално било един  и същи земеделски стопанин да бъде такъв целогодишно, а не само преди настъпване на осигурителното събитие и получаване на обезщетение от фондовете на ДОО. В тази връзка е отразено, че жалбоподателката се е регистрирала на 01.04.2021 г. като два месеца след това й е поставена диагноза „***“, следователно й предстояло да ползва обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете.

В заключение е посочено, че след като по отношение на Р.А.Ч. не е било налице условието да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, то не е възникнало осигурително правоотношение, което от своя страна изключвало правото на лицето да получи осигурителни плащания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 40 от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

В настоящето производство е безспорно, че Р.А.Ч. е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 01.04.2021 г. Спорно е обстоятелството, осъществявали ли е жалбоподателката трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 01.04.2021 г. до 31.05.2021 г.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика – напр. Решение № 786 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1079/2020 г., VI о., Решение № 4158 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2020 г., VI о., Решение № 3542 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 362/2021 г., VI о, Решение № 2493 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 249/2021 г., VI о., Решение № 1542 от 05.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2020 г. VI о., Решение № 2793 от 01.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2020 г. VI о..

Съдът намира, че настоящето производство Р.А.Ч. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 439/02.09.2021 г. по настоящето дело, жалбоподателката като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, същата не ангажира доказателства в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи, че Р.Ч. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. Релевантните по делото справка от МЗХГ, анкетни формуляри и приемо-предавателен протокол от 25.05.2021 г., не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. В тази връзка следва да се отбележи, че горепосоченият протокол представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена  сила, обвързваща съда, относно удостоверените в него факти. На следващо място, дори и да се приеме, че съдържанието на документа отразява действително осъществили са обстоятелства по продажба на земеделска продукция, то с оглед незначителния период от регистрацията на жалбоподателката до датата на продажбата, възниква обосновано предположение че в случая не се касае за продукция, произведена от Р.А., след регистрацията й като земеделски стопанин. Отделно от това, сам по себе си, цитираният протокол не би могъл да обоснове извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от страна на жалбоподателката, тъй като същият е доказателствено средство единствено за осъществена разпоредителна сделка.

Предвид това и след като прецени съдържанието на Констативен протокол за състоянието и ползването на поземлени имот с идентификатор  ***, *** и *** по КК на землището на ***, видно от който, при извършената на 30.07.2021 г. проверка на място от служители на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, се констатирало, че имот с идентификатор *** – с площ 2.629 дка, не е засят със земеделски култури, съдът намира за недоказани твърденията на жалбоподателката, че за релевантния период е упражнявала реално дейност като земеделски стопанин, свързана с отглеждането и продажбата на продукция – картофи, с цел продажба. В този смисъл следва да се отбележи, че този ПИ с идентификатор *** по КК на ***, е заявен от Р.А. като земеделска земя, в която ще се реализира намерението за засаждане на картофи с площ 0.0500 ха. Настоящият състав приема за установено обстоятелството, че към 30.07.2021 г. в имота не е имало следи от земеделска дейност, тъй като констативният протокол представлява официален документ, обвързващ съда с доказателствена сила относно удостоверените в него факти, до оборването му по надлежния ред, каквото процесуално действие не е извършено в настоящия процес.

На следващо място, съдът изцяло споделя доводите на издателя на оспореното решение, обосновани се явява и доводите, че с оглед заявения при регистрацията на земеделския стопанин размер на площта, на която ще се отглеждат картофи - 0.0500 ха, не се обосновава намерение за производство на растителна продукция, предназначена за продажба. Така заявената площ аргументира обичайна за едно домакинство растителна продукция, с цел задоволяване на лични нужди, но не и предназначена за продажба. Този извод не се разколебава и от съдържанието на данните за извършените от жалбоподателката на 15.07.2021 г. и 29.07.2021 г. актуализация на дейността й, а именно относно отразените при последната площи, както следва: картофи - 0.0500 ха, фасул – 0.0200 ха  и други култури – 0.0300 ха.  В този смисъл отново следва да се отбележи, че посочените площи и култури са характерни за всяка градина на средностатистическото семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места, каквото е и това на жалбоподателката – ***. Отделно от това актуализация на дейността е заявена през месец юли 2021 г., който е последващ с няколко месеца релевантния по делото период (01.04.2021 г. – 31.05.2021 г.).

В заключение и по предвид горното, според съда липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката е осъществявал трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за процесния период, а друга и такива, че е произвеждала продукция, предназначена за пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени и доказателства, че е произвеждала растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, същата не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. по отношение на нея не са налице условията за получаване на обезщетение по глава IV, раздел I и II от КСО.

С оглед горното, съдът счита, че оспореният от Р.А.Ч.  акт - Решение № 2153-08-182/13.08.2021 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали се явява законосъобразен, респ. постановен при липсата на отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна.

При този изход на делото и предвид липсата на надлежно въведеното искане от страна на ответника за присъждането на разноски, такива не следва да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателката.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.А.Ч., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, ***, срещу Решение № 2153-08-182/13.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-999-00-**********/28.06.2021 г.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: