Р
Е Ш Е
Н И Е №20
Гр.Кнежа,10.03.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кнежанският Районен съд в открито съдебно
заседание на 16.02.2021г./шестнадесети февруари/ през две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
Председател : Пламен Тодоров
при секретаря Красина Давидова като разгледа докладваното
от съдията Гр.Д.№657/2020г. по описа
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
„ТИ БИ АЙ
Банк“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Димитър
Хаджикоцев“№52-54 ,вписано в Търговския регистър към АВ при МП с
ЕИК:*********,представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев
Спасов,в качеството им на изпълнителни директори на дружеството чрез пълномощник юрисконсулт С.П.С.
е предявило против М.М.В. ,с ЕГН**********,с
адрес *** иск с цена от 3360,82лв./три
хиляди триста и шестдесет лева и осемдесет и две ст./.
Ищцовото
дружество твърди,че е образувало Чгр.д.№274/2020г. по описа на РС-Кнежа по реда
на чл.417 от ГПК срещу М.М.В. ,с ЕГН**********
като с издадения изпълнителен лист е било образувано Изпълнително дело
№399/2020г. по описа на ЧСИ Надежда Вангелова като с разпореждане на съда,получено
от него на 18.11.2020г. му е било предоставен едномесечен срок ,съгласно чл.415
от ГПК ,за предявяване на иск за установяване на вземането си.
Предвид това
ищцовата страна иска от съда да приеме за разглеждане иска като сочи ,че на
23.05.2019г.с ответника са сключили договор за потребителски кредит с
№********** ,по който като кредитодател по договора ищцовото дружество е
изпълнило изискването на чл.11,ал.1,т.7 от Закона за потребителския кредит като
е посочен размерът на предоставения за усвояване на ответника кредит от 3200лв.
и съгласно чл.7,т.2.1 от този договор ,ищцовото дружество-кредитор е превел
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката ,избран от потребителя ,за заплащане на продажната й
цена.
Ищцовото дружество изтъква ,че в качеството си на
кредиторе превело конкретната част от средствата по кредита в размер на 3200лв.
на продавача на стоката на фактура №010000 /23.05.2019г. като към отпуснатия
кредит се включва и еднократна такса за оценка на риска ,в размер на
384,00лв.,която е финансирана от кредитора ,но се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.Ищцовата страна твърди,че
общото крайно задължение по договора на ответника възлиза на 3678,00лв.,която
сума е разсрочена ,съгласно погасителния план ,описан в чл.11.2 от договора,на
18 погасителни месечни вноски -17 от по 204,33лв.,ведно с последната
,изравнителна в размер на 204,39лв. като предоставената сума с уговореното
възнаграждение ,кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски
,всяка включваща главница и договорна лихва. Според ищцовото дружество
уговореното между страните възнаграждение се състои от договорна лихва по
чл.9,ал.1 и ал.2 от договора в размер на 3,29% от остатъчния размер на
главницата по кредита. Ищцовата страна изтъква,че видно от приложената
декларация на стр.9 от договора,потребителят е декларирал,че е получил стоката
описана в чл.8 от договора за потребителски кредит от продавача на стоката,тъй
като тази декларация не се попълва ,ако стоката не е предадена физически на
потребителя в момента на сключване на договора като предоставената сума с
уговореното възнаграждение ,кредитополучателя има задължение да върне на
месечни вноски ,всяка включваща 2 /два/ компонента-главница и договорна лихва.
Според ищцовото дружество ответникът –длъжник е
преустановил плащанията по договора ,считано от 25.08.2019г.за повече от три
месечни вноски,съгласно погасителния план към договора ,а именно вноски с падеж
25.08.2019г.,25.09.2019г. и 25.10.2019г. като считано от 16.06.2020г. е
настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.16.2 от договора.
Излага се от ищцовата страна ,че в договорът е
уредена автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на
клиент при неплащане на три поредни месечни вноски на осн.чл.16,ал.2 от договор
за потребителски кредит,но въпреки това ответникът е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и разпоредбите на чл.25.8 до
25.11/вкл.от договора за потребителски кредит сочат за съгласие между
страните,че взаимната кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на
адреса за контакт,посочен в договора.
Сочи се от ищцовата страна ,че съгласно чл.25.10.от
договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са
длъжни да уведомят за това в писмен вид като доказването ,че дадено писмо е
изпратено до посочения адрес е в тежестна страната ,която е изпратила писмото.
Изтъква се ,че в случая ищцовото дружество разполага с писмен документ ,според
който уведомлението за предсрочната изискуемост е адресирано до адреса на
кредитополучателя,посочен в процесното съглашение като постоянен адрес:*** и в тежест на страните по договора е да
актуализират адресите ,които обитават и съответно да уведомят насрещната страна
по договора за настъпилите промени.
Според ищцовото дружество,видно от приложената
обратна разписка за доставка на пратка ИД PS1421 0069F7 Q,с бар код 9120022804365,че длъжникът е търсен на
посочения в договора за потребителски кредит адрес,тъй като уведомлението за
предсрочна изискуемост ,с бар код : 9120022804365 е изпратено до посочения в
договор за кредит адрес,видно от обратната разписка за доставка с бар код
9120022804365,че е получено лично.
Предвид изложеното ищцовото дружество сочи ,че след
тази дата ответникът-длъжник е загубил възможността да погасява месечно цялото
незаплатено вземане на кредитора от 3258,61лв. ,от която сума 3194,44лв.
главница и 64,21лв. договорна лихва и е станало незабавно изискуемо.Според
ищцовата страна към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК/16.07.2020г.,задължението на ответника
по договора е било в размер на 3258,61лв. ,от което 3194,44лв. главница и 64,21лв.
договорна лихва като отделно от това ответникът му дължи съгласно чл.9,ал.4 от
договора за потребителски крведит и обезщетение за забава /лихва за просрочие/
,къето към 03.07.2020г. е било в размер 102,17лв. и към датата на входиране на
исковата молба ,договорът е изцяло падежирал като всички вноски са станали
дължими.
Въз основа на това ищцовата страна иска от
съда да допусне настоящия иск и след като се
увери в основателността му да постанови решение,с което да признае за
установено ,че лицето М.М.В.,с ЕГН**********,в качеството си на
кредитополучател/потребител/ по договор за потребителски кредит №********** от
23.05.2019г. ,дължи изпълнение към „ТИ
БИ АЙ Банк“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Димитър
Хаджикоцев“№52-54 ,вписано в Търговския регистър към АВ при МП с
ЕИК:*********,представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев
Спасов,в качеството му на кредитор по същия договор за сума в общ размер на
3360,82лв.,от които 3194,44лв. главница,договорна лихва в размер на 64,21лв. за
периода от 25.08.2019г. до 16.06.2020г.,както и 102,17лв.обезщетение за забава
върху просрочената главница за периода от 25.08.2019г. до 03.07.2020г.,ведно
със законната лихва върху главницата ,считано от подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК/16.07.2020г./ до окончателното изплащане на задължението.
Иска се съдът да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство по ЧГр.д.№274/2020г. ,съобразно изхода от
спора и в случай ,че искът бъде уважен изцяло да бъдат присъдени на ищцовото
дружество,които са в размер на 217,22лв. и освен това бъдат заплатени и
направените разноски по настоящото производство съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК
По искане
на ищцовата страна към делото е било изискано от архива на РС-гр.Кнежа и
приложено към настоящото дело ч.гр.д.
№274/2020г. PC – Кнежа като съобрази приложените към него писмени
доказателства. Направено е искане за постановяване и на неприсъствено решение
,съгласно чл.238 от ГПК,ако са налице основания за това и съответно при
признаване на иска от страна на ответника да се постанови решение от съда
съгласно чл.237 от ГПК.
Ищцовата
страна е представила по делото заверени копия от следните писмени доказателства : договор за потребителски кредит
№********** от 23.06.2017г.,заверено копие от фактура №********** от
23.05.2019г.,заверено копие от заявление –декларация за установяване на
договорни отношения,разписка за връчено писмо на ответника от
16.06.2020г.,уведомление за предсрочна изискуемост от 28.02.2020г. и списък на
разноските.
В
предоставения от ГПК и съда срок за изготвяне на отговор на исковата молба от
ответника е постъпил такъв на 31.12.2020г. ,от чието съдържание е видно,че
ответника счита исковата молба за
неоснователна като излага съображения,че приборите които е получил от „Фулмакс“
не отговарят на стандарта и е бил измамен.
Ответникът развива доводи и съображения в насока,че
понеже срещу предоставените му от ищцовото дружество парични средства е получил
неизправни стоки от продавача,на когото са били преведени съответните суми за
него няма задължение да върне получената за закупуването им сума.
По делото се
проведе едно о.с.з. на 16.02.2021г. ,за което страните са били редовно
призовани.
Ищцовата
страна поддържа исковата си претенция по основание и размер като е поискала с
изрична молба извършване на съдебно-счетоводна експертиза с поставени общо 3
бр. въпроси.
Съдът
възприе в проведеното по делото съдебно заседание ,че навярно поради незнание
ответникът смесва обстоятелството ,че са му били продадени,според него негодни
домакински съдове-котлон и ножове, срещу получената от ищцовото дружество под
формата на потребителски кредит сума като поради това и недължи връщането на
тази сума.Обаче той не оспорва нейното получаване и претендираните от ищцовата
страна размери.
Предвид последното,съдът не уважи искането за
извършване на съдебно счетоводна експертиза по поставените от ищцовата страна
въпроси,тъй като прецени ,че това ще забави и оскъпи производството.
От страна на
ищцовата страна е представен списък с
направените разноски от общо 517,22лв. от които д.т.от 67,22лв. по
делото,юрисконсултско възнаграждение от 150лв. по ЧГр.д.№274/2020г. по описа на
РС-Кнежа и юрисконсултско възнаграждение за иска с правно осн.чл.422 от ГПК ,в
размер на 300лв.
След като се запозна по отделно и съвкупно със
събраните по делото писмени доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Ищцовото
дружество е образувало ЧГр.д.№274/2020г. по описа на РС-Кнежа по реда на чл.417
от ГПК срещу М.М.В. ,с ЕГН********** като с издадения изпълнителен лист е било
образувано Изпълнително дело №399/2020г. по описа на ЧСИ Надежда Вангелова. С
разпореждане на съда,получено от ищцовото дружество на 18.11.2020г. му е било
предоставен едномесечен срок ,съгласно чл.415 от ГПК ,за предявяване на иск за
установяване на вземането си.
На 23.05.2019г.страните по делото са сключили
договор за потребителски кредит с №********** ,по който като кредитодател по
договора-ищцовото дружество е изпълнило изискването на чл.11,ал.1,т.7 от Закона
за потребителския кредит като е посочен размерът на предоставения за усвояване
на ответника кредит от 3200лв. и
съгласно чл.7,т.2.1 от този договор ,ищцовото дружество-кредитор е превело
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката ,избран от потребителя ,за заплащане на продажната й
цена.
Ищцовото дружество в качеството си на кредиторе е превело
конкретната част от средствата по кредита в размер на 3200лв. на продавача на стоката на фактура №**********/23.05.2019г. като към отпуснатия кредит се включва и
еднократна такса за оценка на риска ,в размер на 384,00лв.,която е финансирана от кредитора,но се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Общото
крайно задължение по договора на ответника възлиза на 3678,00лв.,която сума е разсрочена ,съгласно погасителния план
,описан в чл.11.2 от договора ,на 18 погасителни
месечни вноски -17 от по 204,33лв.,ведно
с последната ,изравнителна в размер на 204,39лв.
като предоставената сума с уговореното възнаграждение,кредитополучателя има
задължение да върне на месечни вноски ,всяка включваща главница и договорна
лихва. Уговореното между страните възнаграждение се състои от договорна лихва
по чл.9,ал.1 и ал.2 от договора в размер на 3,29% от остатъчния размер на главницата по кредита. Видно от
приложената декларация на стр.9 от договора,потребителят е декларирал,че е
получил стоката описана в чл.8 от договора за потребителски кредит от продавача
на стоката,тъй като тази декларация не се попълва,ако стоката не е предадена
физически на потребителя в момента на сключване на договора като предоставената
сума с уговореното възнаграждение,кредитополучателя има задължение да върне на
месечни вноски,всяка включваща 2 /два/ компонента-главница и договорна лихва.
Ответникът –длъжник
е преустановил плащанията по договора,считано от 25.08.2019г.за повече от три
месечни вноски,съгласно
погасителния план към договора ,а именно вноски с падеж 25.08.2019г.,25.09.2019г.
и 25.10.2019г. като считано от 16.06.2020г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.16.2 от договора.
В договора е уредена автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното
задължение на клиент при неплащане на три поредни месечни вноски на
осн.чл.16,ал.2 от договор за потребителски кредит,но въпреки това ответникът е
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на
чл.25.8 до 25.11 вкл.от договора за потребителски кредит сочат за съгласие
между страните,че взаимната кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса за контакт,посочен в договора.
Съгласно чл.25.10.от договора при промяна на
адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в
писмен вид като доказването,че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в
тежест на страната ,която е изпратила писмото. Ищцовото дружество разполага с
писмен документ,според който уведомлението за предсрочната изискуемост е
адресирано до адреса на кредитополучателя,посочен в процесното съглашение като
постоянен адрес:*** и в тежест на
страните по договора е да актуализират адресите ,които обитават и съответно да
уведомят насрещната страна по договора за настъпилите промени.
Видно от приложената обратна разписка за доставка
на пратка ИД PS1421 0069F7 Q,с бар код 9120022804365,че длъжникът
/ответник/ е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес,тъй
като уведомлението за предсрочна изискуемост ,с бар код : 9120022804365 е
изпратено до посочения в договор за кредит адрес,видно от обратната разписка за
доставка с бар код 9120022804365,че е получено лично.
След тази
дата ответникът-длъжник е загубил възможността да погасява месечно цялото
незаплатено вземане на кредитора от 3258,61лв.
,от която сума 3194,44лв. главница и 64,21лв. договорна лихва и е станало
незабавно изискуемо. Към датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК/16.07.2020г./,задължението на
ответника по договора е било в размер на 3258,61лв.
,от което 3194,44лв. главница и 64,21лв. договорна лихва като отделно от това
ответникът дължи на ищцовата страна съгласно чл.9,ал.4 от договора за потребителски
кредит и обезщетение за забава /лихва за просрочие/ ,което към 03.07.2020г. е
било в размер 102,17лв. и към датата
на входиране на исковата молба ,договорът е изцяло падежирал като всички вноски
са станали дължими.
Съобразно описаната фактическа обстановка
,съдът стига до следните си правни
изводи:
Съгласно чл.20 от ЗЗД :
„Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили.
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или
отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона“.
Между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на договор за
потребителски кредит с №********** от 23.05.2019г., по силата на който
ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит от 3200лв. и съгласно чл.7,т.2.1 от този договор,ищцовото
дружество-кредитор е превело средствата по кредита по сметка на продавача на
стоката ,избран от потребителя ,за
заплащане на продажната й цена съгласно фактура №**********/23.05.2019г. като към отпуснатия кредит се включва и
еднократна такса за оценка на риска ,в размер на 384,00лв.,която е финансирана от кредитора,но се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.
Ответникът в
качеството на заемател е следвало да върне заем като общото крайно задължение
по договора на ответника възлиза на 3678,00лв.,която
сума е разсрочена ,съгласно погасителния план,описан в чл.11.2 от договора ,на 18 погасителни месечни вноски -17 от по
204,33лв.,ведно с
последната,изравнителна в размер на 204,39лв.
като предоставената сума с уговореното възнаграждение,кредитополучателя има
задължение да върне на месечни вноски ,всяка включваща главница и договорна
лихва.
Ответникът –длъжник е преустановил плащанията по
договора ,считано от 25.08.2019г.за повече от три месечни вноски,съгласно
погасителния план към договора ,а именно вноски с падеж
25.08.2019г.,25.09.2019г. и 25.10.2019г. като считано от 16.06.2020г. е
настъпила предсрочна изискуемост на
задължението съгласно чл.16.2 от договора.
В договора
между страните е уредена автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното
задължение на клиент при неплащане на три поредни месечни вноски на
осн.чл.16,ал.2 от договор за потребителски кредит,но въпреки това ответникът е
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита видно от
приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД PS1421 0069F7 Q,с бар код 9120022804365,длъжникът /ответник/ е
търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес,тъй като
уведомлението за предсрочна изискуемост ,с бар код : 9120022804365 е изпратено
до посочения в договор за кредит адрес,като от обратната разписка за доставка с
бар код 9120022804365 се установява,че е получено лично от ответника.
След тази
дата ответникът-длъжник е загубил възможността да погасява месечно цялото
незаплатено вземане на кредитора от 3258,61лв.
,от която сума 3194,44лв. главница и 64,21лв. договорна лихва и е станало незабавно изискуемо. Към
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК/16.07.2020г./,задължението на ответника по договора е било в
размер на 3258,61лв.,от което
3194,44лв. главница и 64,21лв. договорна лихва като отделно от това ответникът
дължи на ищцовата страна съгласно чл.9,ал.4 от договора за потребителски кредит
и обезщетение за забава /лихва за просрочие/ ,което към 03.07.2020г. е било в
размер 102,17лв. и към датата на
входиране на исковата молба,договорът е изцяло падежирал като всички вноски са
станали дължими.
Направените
от ищцовата стрна „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София
ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54,вписано в Търговския регистър към АВ при МП с
ЕИК:*********,представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев
Спасов разноски са от общо 234,44лв./двеста
тридесет и четири лева и четиридесет и четири ст./ от които д.т. от 67,22лв./шестдесет и седем лева и
двадесет и две ст./по настоящото дело и юрисконсултско възнаграждение от 50лв./петдесет лева/ по настоящото
дело,а и по ЧГр.д.№274/2020г. по описа
на РС-Кнежа д.т.от 67,22лв./шестдесет
и седем лева и двадесет и две ст./ и юрисконсултско възнаграждение от 50лв./петдесет лева/.
Предвид това
,съдът счита ,че направените и заплатени от ищцовата страна разноски в частите им за заплащане на юристконсултско
възнаграждение по ЧГр.д.№274/2020г. по описа на съда от 150лв. и в размер на
300лв. по настоящото дело се явяват несъразмерни и неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение в частите им надхвърлящи сумите от по 50лв. за
юрисконсултско възнаграждение по двете производства.
Съобразно
изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение ,с което:
Да признае за установено,че М.М.В. ,с ЕГН**********,с адрес ***,в
качеството си на кредитополучател/потребител/ по договор за потребителски
кредит №********** от 23.05.2019г. ,дължи
изпълнение към „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД
със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54
,вписано в Търговския регистър към АВ при МП с ЕИК:*********,представлявано от Александър
Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов,в качеството му на кредитор по
същия договор за сума в общ размер на
3360,82лв./три хиляди триста и
шестдесет лева и осемдесет и две ст./,от които 3194,44лв./три хиляди сто деветдесет и четири лева и четиридесет и
четири ст./-главница,договорна лихва в размер на 64,21лв./шестдесет и четири лева и двадесет и една ст./ за периода
от 25.08.2019г. до 16.06.2020г.,както и 102,17лв./сто
и два лева и седемнадесет ст./-обезщетение за забава върху просрочената главница
за периода от 25.08.2019г. до 03.07.2020г. ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /16.07.2020г./ до окончателното
изплащане на задължението.
Да осъди М.М.В.,с ЕГН**********,с адрес *** да заплати на
„ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Димитър
Хаджикоцев“№52-54 ,вписано в Търговския регистър към АВ при МП с
ЕИК:*********,представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев
Спасов разноски от общо 234,44лв./двеста
тридесет и четири лева и четиридесет и четири ст./ от които д.т. от 67,22лв./шестдесет и седем лева и
двадесет и две ст./по настоящото дело и юрисконсултско възнаграждение от 50лв./петдесет лева/ по настоящото
дело,а и по ЧГр.д.№274/2020г. по описа
на РС-Кнежа д.т.от 67,22лв./шестдесет
и седем лева и двадесет и две ст./ и юрисконсултско възнаграждение от 50лв./петдесет лева/.
Да отхвърли претенцията на ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 ,вписано в Търговския
регистър към АВ при МП с ЕИК:*********,представлявано от Александър Чавдаров
Димитров и Николай Георгиев Спасов против
М.М.В. ,с ЕГН**********,с адрес *** за заплащане на разноски над сумата от общо
234,44лв./двеста тридесет и четири
лева и четиридесет и четири ст./ до 517,22лв./петстотин
и седемнадесет лева и двадесет и две ст./ като частично неоснователна и
недоказана.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
Признава
за установено,че М.М.В. ,с ЕГН**********,с адрес ***,в качеството си на
кредитополучател/потребител/ по договор за потребителски кредит №********** от
23.05.2019г.,дължи изпълнение
към „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.София ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 ,вписано в
Търговския регистър към АВ при МП с ЕИК:*********,представлявано от Александър
Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов,в качеството му на кредитор по
същия договор за сума в общ размер на
3360,82лв./три хиляди триста и
шестдесет лева и осемдесет и две ст./,от които 3194,44лв./три хиляди сто деветдесет и четири лева и четиридесет и
четири ст./-главница,договорна лихва в размер на 64,21лв./шестдесет и четири лева и двадесет и една ст./ за периода
от 25.08.2019г. до 16.06.2020г.,както и 102,17лв./сто
и два лева и седемнадесет ст./-обезщетение за забава върху просрочената
главница за периода от 25.08.2019г. до 03.07.2020г. ,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /16.07.2020г./ до окончателното
изплащане на задължението.
Осъжда М.М.В. ,с ЕГН**********,с адрес *** да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.София ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 ,вписано
в Търговския регистър към АВ при МП с ЕИК:*********,представлявано от
Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов разноски от общо 234,44лв./двеста тридесет и четири
лева и четиридесет и четири ст./,от които д.т. от 67,22лв./шестдесет и седем лева и двадесет и две ст./по настоящото
дело и юрисконсултско възнаграждение от 50лв./петдесет
лева/ по настоящото дело,а и по ЧГр.д.№274/2020г.
по описа на РС-Кнежа д.т.от 67,22лв./шестдесет
и седем лева и двадесет и две ст./ и юрисконсултско възнаграждение от 50лв./петдесет лева/.
Отхвърля претенцията на ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 ,вписано в Търговския
регистър към АВ при МП с ЕИК:*********,представлявано от Александър Чавдаров
Димитров и Николай Георгиев Спасов против
М.М.В. ,с ЕГН**********,с адрес *** за заплащане на разноски над сумата от
общо 234,44лв./двеста тридесет и
четири лева и четиридесет и четири ст./ до 517,22лв./петстотин
и седемнадесет лева и двадесет и две ст./ като частично неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Плевен в 14 дневен
срок от съобщението на страните ,че е изготвено.
Районен съдия
:..........................
/Пл. Тодоров /