Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                            09.03.2020 г.                                       гр.Търговище

 

                                            В    ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                 ІІІ  състав На десети февруари                                                                                         2020 година

В публичното съдебно заседание в състав

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

                                ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                                     БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Жоржета Христова

разгледа докладваното от съдия Иванова

В.гр.дело № 8 по описа на съда за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Н.Ш. ***, срещу решение № 269/23.03.2019г. по гр.д.№ 56/2019г. на Търговищки районен съд, с което е отхвърлен предявения от Ш. против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П.Ч., иск за прогласяване нищожност на Заповед № 1142 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.12.2017г., постановена по ч.т.д.№ 1808 по описа за 2017г. на РС-Търговище, на осн. чл.270, ал.2 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С оплаквания за неправилност на постановеното решение, въззивникът моли същото да бъде отменено и постановено ново, по съществото на спора, с което да бъде прогласена нищожността на Заповед № 1142 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.12.2017г., постановена по ч.т.д.№ 1808 по описа за 2017г. на РС-Търговище.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба.

В  проведеното пред въззивната инстанция с.з. страните не се явява, не се представляват.

Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Жалбата е неоснователна.

Предявеният от ищеца иск за прогласяване нищожността на Заповед № 1142 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.12.2017г., постановена по ч.т.д.№ 1808 по описа за 2017г. на РС-Търговище, е обоснован с твърденията на ищеца, че издадената по инициатива на ответното дружество срещу него заповед за изпълнение е нищожна, поради нарушение на процесуалния ред при издаването й, тъй като съдебният състав не е издал валидно самостоятелно разпореждане в писмена форма, с мотиви и подпис, както и че не е изследвал заявлението на осн. чл. 411 ал.2, т. 2 ГПК, като негово задължение е да се произнесе с отделен писмен съдебен акт по преценката на фактите около издаването на заповедта. Ищецът твърди, че липсата на разпореждане в писмен вид, което да предхожда заповед, явяващо се абсолютна процесуална предпоставка за издаването й, обуславя нейната нищожност.

Ответното дружество – „Т.С.“ ЕАД, счита иска за допустим но неоснователен, по съображения, че уважаването на заявлението по чл.410 от ГПК може да се обективира в писмено изявление под формата на резолюция върху лицевата страна на заявлението, изхождащо от председателя на съдебния състав; или чрез простото съгласие, имплицитно заложено в самата заповед за изпълнение. Законодателят не е детерминирал издаването на самостоятелен писмен независим акт „разпореждане“ при уважаване на молбата, така както го е сторил в чл. 413, ал.3 от ГПК във връзка с отхвърлянето. Уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прегражда хода на процеса и не е задължително да се обективира в отделен акт. Възразява, че цитираните разпоредби от страна на ищеца касаят издаването на изпълнителен лист и уважаването на молбата за незабавно изпълнение, а не процедурата по чл. 410 ГПК:

При извършената самостоятелна проверка, като въззивна инстанция, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От изисканото и приложено копие на ч.т.д.№ 1808/2017г. на РС-Търговище се установява, че съдът е сезиран със Заявление по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Т.С.” ЕАД, против Михайлина Иванова Драганчева-Шишкова с ЕГН ********** с пост. адрес *** и Д.Н.Ш. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, р-н Западен, ул.“Русе“, № 9,  с искане за издаване на заповед за изпълнение  на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист, за сумата от 1 946,45лв.( хиляда деветстотин четиридесет и шест лв. и 45ст.), представляваща неизплатено задължение за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 07.06.2017г. до изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 185,48лв. за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., ведно с разноски.

Въз основа на него в полза на ответното дружество е издадена Заповед № 1142/08.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която в срока по чл.414 от ГПК е депозирано възражение от длъжниците. Образуваното гр.д.№ 269/2018г. на РС-Търговище, с правно основание  чл.422 от ГПК е спряно до приключване на настоящото дело.

По допустимостта на иска: Този въпрос е разрешен с  определение № 64 от 23.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 141/2015г., постановено по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК, в което е прието, че макар законът да не съдържа изрично разрешение,  следва да се приеме при аналогично приложение на разпоредбата на чл. 270 ал. 2 ГПк на осн.чл. 46 ал. 2 изр. 1 от ЗНА, че нищожността на заповед за изпълнение по реда на гл. 37 ГПК може да бъде установена по иск на длъжника предявен против заявителя на същите основания, на които нищожно би било издадено за същото вземане осъдително съдебно решение.

По същество по жалбата:

Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК отговаря на изискванията за валидност на заповедта – съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 412 ГПК- в писмена форма, подписана е, постановена е от надлежен орган, функциониращ в надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната компетентност на съда, волята на съда е изразена по начин, който позволява тя да се изведе от акта, в заповедта са посочени основанието и размера на вземанията, поради което и изложените в исковата молба доводи за противоречие със закона, поради липса на писмен съдебен акт, съдът намира за неоснователни.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционниая съд, поради което и на осн.чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Нищожността на издадената заповед ищецът е аргументирал с твърдението, че липсва издадено изрично писмено разпореждане на районния съд за издаване на такава заповед. Постановяването на такъв предварителен акт обаче не е предвидено в процесуалния закон. Ясната и категорична норма на чл. 411, ал.2 от ГПК разпорежда, че след като разгледа подаденото заявление в разпоредително заседание и прецени, че не е налице някоя от пречките по т.1 – т. 4, съдът издава заповед за изпълнение. Следователно, самата Заповед представлява съдебният акт, дължим от съда при положителното произнасяне по заявление за издаване на заповед  за изпълнение, независимо от основанието, на което е направено вземането (т.е. било в хипотезата на чл.410, ал.1 ГПК, било в хипотезата на чл.417 ГПК).

Това особено ясно личи от уводната част, както и от самото съдържание на образеца на заповед за изпълнение, одобрен с Наредба № 6 от 20.02.2008г. на министъра на правосъдието (понастоящем отменена, но действаща към датата на издаване на въпросната заповед за изпълнение)- приложения № 2 и № 3 към чл.4 и приложение № 5 и 6 към чл.6 на Наредбата:

                       

                                                            Прил.№ 2 към чл 4 от Наредбата          

ЗАПОВЕД № ...........

за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК

гр. ...................... на ........................ г.

                           (дата)

 

Районен съд ..............................., отделение, в проведеното на ……г. в закрито разпоредително заседание по ч. гр. дело № ............../......... г. по описа на съда за ............................., докладвано от ……………………. районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК и след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК,

 Р а з п о р е ж д а:……….

……

Заповедта инкорпорира в себе си проверката по основателността на предявеното вземане и се издава при преценката за липса на пречките по чл. 411 ал. 2 т. 1-4 ГПК. Заповедта за изпълнение съдържа ясни указания за проведеното разпоредително заседание и за основанията за разпореждането на съда длъжникът да плати на кредитора определена парична сума или да предаде определена вещ. Самата заповед по чл. 410 ГПК (какъвто е настоящия случай) по одобрения с Наредбата образец съдържа всички важни указания до длъжника, в т.ч. и възможността за обжалване (само в частта за разноските) и срокът, в който следва да бъде сторено това.

Не случайно последващата норма на чл.411, ал. 3 от ГПК разпорежда, че на длъжника се връчва препис от издадената заповед за изпълнение (а не друг съдебен акт, с който се разпорежда нейното издаване).

По аргумент от разпоредбите на чл. 411, ал. 2  и чл. 413, ал.2 от ГПК следва, че съдът се произнася с разпореждане, само когато отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение, било изцяло, било частично. И това е така, тъй като единствено в този случай съдът дължи аргументиране на изводите си за неоснователност на искането (като обоснове коя от посочените в чл. 411, ал. 2, т. 1-4 от ГПК пречки за издаване на претендираната заповед е налице в конкретния случай.)

При прегледа на законодателното уреждане на заповедното производство е видно, че законодателят е подходил именно по този начин: Тогава, когато е необходимо издаването на разпореждане като самостоятелен съдебен акт, това е изрично посочено в закона. В останалите случаи, при уважаване на депозираното заявление, проверката на съда от проведеното разпоредително заседание се обективира в самата заповед за изпълнение.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По довода на жалбоподателя, че такова писмено разпореждане е дължимо във всички случаи, тъй като в него следва да се извърши преценка по чл. 411 ал. 2 т. 2 ГПК – за противоречие със закона или с  добрите нрави:

Съдът не споделя това виждане.

Издаването на заповедта за изпълнение имплицитно съдържа в себе си извършена от съда проверка по 411 ал. 2 т. 1- 4 ГПК, като при преценка за наличието на някоя от посочените в чл. 411 от ГПК хипотези (отрицателни предпоставки), съдът ще издаде не заповед за изпълнение, а разпореждане, с което отхвърля заявлението.

Израз на това разбиране е наложената съдебна практика – ако заявлението за издаване на заповед за изпълнение бъде частично отхвърлено, съдът постановява два отделни съдебни акта: първият от тях е заповед за изпълнение, в чието съдържание (по типов образец) е инкорпорирано и самото разпореждане за нейното издаване, и втори съдебен акт – отделно разпореждане, с което съдът оставя без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение за съответната част от  заявлението.

Цитираната в жалбата разпоредба на чл. 419 от ГПК касае случаите на подадено заявление и издадена заповед въз основа на документ по чл. 417 ГПК (какъвто не е настоящия случай).

            Цитираното в жалбата Приложение № 20  към чл. 2 т. 20 Наредба 7/2008г. отново касае случаите по чл. 417 ГПК.

             В Приложение № 18 към чл. 2 т.18 към Наредба 7/22.02.2018г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК – е предвидно, че в случаите по чл. 410 ГПК (като процесния) на длъжника се връчва препис от заповедта за изпълнение:

             „Приложена, връчваме Ви ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, издадена по дело № ..................../........... г. на  ...................................................... съд, отд. ......................................, ................. състав.“

 

Заповедното производство е строго формална процедура, поради което и както заявлениято по чл. 410, респ. 417 от ГПК, така и актовете на съда, с които се уважават тези заявления, са съобразно образците, посочени в Наредба НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (отм. 25.02.2020 г.).

Единствено при отказ (пълен или частичен) за издаване на заповед за изпълнение, съдът постановява самостоятелен съдебен акт - разпореждане, но не и в случаите, когато постановява позитивен акт – заповед за изпълнение, съдържаща в себе си дължимата от съда проверка по чл. 411 ал. 2 от ГПК, респ. 418 ГПК.

Районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, поради което решението му, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  269/23.03.2019 г. по гр.д.№ 56/2019г. по описа на PC-Търговище.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му, при наличието на основанията по чл. 280 ал. 1 и 2 от ГПК.

 

 

                                                                               1. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                    

                                                                                2.