Р Е Ш Е Н И Е
№5751/16.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №10596 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от ЕТ „М.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** срещу „****** услуги“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, с правно
основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищеца не дължи сумата от 12328,62 лева начислена ел.енергия за периода
14.11.2017г. - 13.11.2018г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за
използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 12328,62
лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „**********, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е извършената
проверка от служители на „**********“ АД
(с предходно наименование „************), като
констатациите са отразени в протокол от
13.11.2018г. Твърди се, че при проверка в БИМ е установено, че в регистър 1.8.4
има натрупани показания на ел. енергия в размер на 63954 кВтч,
поради което е начислена процесната сума за процесния период, за което
обстоятелство е издадена фактура от 17.06.2019г. Посочва, че процесната сума е
дължима от ищеца на осн. чл.13, ал.1 от Договора за комбинирани услуги за
покупко – продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги ПКСП І1606000144/13.03.2016г. вр.
чл. 200, ал.1, предл.1-во ЗЗД, предвид задължението
на ищеца да заплати стойността на веща, а в конкретния случай доставената на
обекта на потребление ел. енергия. В евентуалност посочва, че се касае за
установяване на точно количество консумиране ал. енергия, чието заплащане се
дължи от абоната, на осн. чл. 183 ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е договор за комбинирани услуги от 13.06.2016г. за
покупко – продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги между страните, по силата на който ответното
дружество е поело задължения да продава и доставя на ищеца ел. енергия на адрес
на потребление на последния в гр. Велико Търново, ул. Ангел Кънчев №15 при
задължение на ищеца да заплаща стойността на ел. енергия.
Представен по делото е рамков договор за заплащане на мрежови услуги за
клиенти от търговец на ел. енергия от 02.01.2015г. сключен между „Енерго – Про Мрежи“ и „**************“
ЕООД,
по силата на който мрежовия оператор следва да доставя на търговеца (ответното
дружество) комбинирани услуги срещу задължение за заплащане на последните.
Представен по делото е протокол №15117482/17.06.2015г. за монтаж на СТИ № 1114 1715 6432 6786, в
който са вписани нулеви показания по тарифа „дневна“ , „нощна“ и „върхова“ на
посочения електромер към момента на монтажа.
Представен е КП №5500429/13.11.2018г., от който се установява, че на така
посочената дата на адреса на потребление в гр. Велико Търново, ул. Ангел Кънчев
№15 е осъществена дейност по подмяна на СТИ № 1114 1715 6432 6786 с друго СТИ.В
протокола е посочено, че демонтирания СТИ се насочва за експертиза в БИМ.
Представен е по делото КП за техническа проверка №327/06.06.2019г. на БИМ – РО Русе, от който се установява, че при
осъществяване на метеорологична експертиза на СТИ 1114 1715 6432 6786 е
констатирано, че в регистър Т4- 1.8.4 е натрупана ел. енергия в размер на 63954,9
кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метеорологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики.
По делото е представено становище от 13.06.2019г., изготвено от специалист
„ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, което становище и изготвено съобразно
КП №327/06.06.2019г. с оглед извършена техническа
проверка, като е одобрено извършването на корекция на ел. енергия за периода
14.11.2017г.-13.11.2018г., като е посочено, че корекцията е извършена на
основание КП и софтуерно прочитане на регистър на СТИ.
Съставена е фактура №**********/17.06.2019г. за периода 14.11.2017г.-13.11.2018г.,
на стойност 12175,13 лева.
Прието по делото е заключението съдебно – техническата експертиза
на в.л. К., в която се установява,че при софтуерно четене на тарифа Т4 – 1.8.4
е констатирано натрупване на ел. енергия в размер на 63954 кВтч,
която ел. енергия не се визуализира на дисплея на СТИ. Посочва се, че процесния
електромер е трифазен двутарифен, поради което активни за същия са тарифи Т1
-1.8.1,Т2 – 1.8.2 и Т3-1.8.3 Допълва се, че поначало тарифа Т4, следва да бъде
с нулеви показания. Посочва, че информация за момента, в който е започнало
натрупване в регистър 1.8.4 не е предоставена с оглед препараметризиране на
данните от самоотчетите на електромера. Количеството
ел. енергия посочено в регистър 1.8.4 се съдържа в сумарния регистър 1.8.0, по
отношение на който обаче при метрологична експертиза в БИМ не е осъществено
отчитане на съдържащите се показания.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на
недължимостта на вземането
на „ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ” АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване
на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена
в справката за корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът
е титуляр по партида на потребление на посочения адрес в гр. Велико Търново, същия потребител на ел. енергия
за небитови нужди по смисъла на § 1, т. 33а ЗЕ, както и че обектът,
в който е монтиран
процесния електромер, е присъединен
към електропреносната мрежа,
поради което ищецът има задължение
да заплаща използваната ел. енергия.
Спорния
въпрос може да бъде обобщен около
възможността на ответното дружество
при наличието на определени условия да осъществи изчисление на ел. енергия,
която не е отчетена при ежемесечното
периодично отчитане на СТИ.
Спорния
въпрос може да бъде обобщен около
възможността на ответното дружество
при наличието на определени условия да осъществи изчисление на ел. енергия,
която не е отчетена при ежемесечното
периодично отчитане на СТИ.
Правото
на електроразпределителното дружество
да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване
и неправомерно присъединяване
към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от
ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение
по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание
чл.21 ал.1 т.9 вр. с
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. С Решение № 1500/6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обн.
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. С решение №
2315/21.02.2018г., постановено по адм. дело №
3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г., постановено по адм. дело №
4785/2018г. на ВАС, петчленен състав, ПИКЕЕ са отменени и в частта на чл. 48, 49, 50 и 51. Съдебното решение за отмяна
на подзаконов нормативен акт има действие
от деня на влизането му в сила и няма обратно
действие.
Проверката на СТИ на адреса на ищеца е осъществена на 13.11.2018г., т.е. след отмяна и на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ ДВ бр. 98 от 12.11.2013г. с решение № 13691/08.11.2018г.,
постановено по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС,
петчленен състав, но преди приемане на ПИКЕЕ ДВ бр.35 от 30.04.2019г.
Задължението за плащане на
процесната сума ответникът извежда от разпоредбата на чл.8, ал.2 от Рамков
договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти от търговец на ел. енергия от
02.01.2015г., по силата на която клауза ответникът се е задължава да заплати
сумата от съответния клиент на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на ел. енергия. При какви условия, по кой ред и с настъпването на кои
факти ще бъде осъществено коригиране на дължимата стойност на ел. енергия
цитираната от ответника норма не посочва, поради което следва да бъде прието,
че това ще бъдат правилата на ПИКЕЕ. При тези съображения и доколкото
процесната проверка е осъществена в периода след отмяна на ПИКЕЕ обн. ДВ.бр.2013г., но преди приемане на ПИКЕЕ обн.ДВ бр.35/2019г., както и доколкото ответникът не
установи надлежно уговорена между страните приложима процедура за осъществяване
корекция на ел. енергия в процесния период, то следва да бъде отречена
възможността на бъде осъществена корекция на потребената ел. енергия на обекта
на доставка, с оглед на което съдът приема, че процесната сума е начислена без
основание.
По
отношение на релевираното в условията на евентуалност основание за
дължимост на процесната сума на осн. чл. 183 ЗЗД, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 183 ЗЗД урежда договорната отговорност на купувача, който е задължен да
заплати цената на доставената на адреса на потребление ел. енергия. За да бъде
приложена посочената хипотеза следва да бъде даден отговор на въпроса дали от
доказателствата по делото се установява, че ел. енергия на стойност от 12328,62
лева е потребена от абоната.
Съдът
по отношение доставката на ел. енергия посочва, че в протокола за първоначален
монтаж се съдържат данни за нулева стойност на преминала ел. енергия единствено
за регистри 1.8.1, 1.8.2,1.8.3 (дневна ,нощна и върхова тарифа), при което единствено в
сферата на предположенията остава извода, че в сумарния регистър и в регистър
1.8.4 би следвало да се съдържат също нулеви показания на ел. енергия към
момента на монтиране на електромера. Липсата на запис в протокола за
първоначален монтаж от 2015г. на показанията на регистър 1.8.4, респ. сумарния
регистър (1.8.0) съответно липсата на доказателства за периода от време, през
който процесната ел. енергия се е натрупала в процесния регистър 1.8.4 водят до
извода, че не може да бъде прието в случая, че е осъществена реална доставка на
ел. енергия на обекта на потребление в рамките на процесния период. Отделно от
това при осъществяване на метрологична експертиза в БИМ, която проверка е
обективирана в констативен протокол, съставен от надлежния държавен орган не е
осъществен прочит на сумарния регистър – 1.8.0., за да бъде прието, че
ел.енергия натрупана в скрит регистър 1.8.3 се съдържа и в общия такъв.
Единствено протокола на БИМ се полза с обвързваща доказателствена сила за
констатациите отразени в него, но не и КП за проверка съставен от „ЕРП Север“
на 13.11.2018г., който по същността си е частен документ.
При изложеното съдът намира, че ответникът не успя да
докаже своите възражения, от които черпи изгодни за себе си права, поради което
и предвид разместената доказателствена тежест при разглеждане на отрицателен
установителен иск, същия следва да бъде уважен, като бъде прието за установено,
че ЕТ „М.Г.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** не дължи на
ответника сумата от 12328,62 лева начислена ел.енергия за периода 14.11.2017г. -
13.11.2018г., за която е издадена фактура №**********/17.06.2019г.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се следват разноски в размер на 1700 лева, от които 498,15
лева съдебно – деловодни разноски и сумата от 1201,85 лева възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕТ „М.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** не дължи на „**********“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** сумата от 12328,62 лева
начислена ел.енергия за периода 14.11.2017г. - 13.11.2018г., за която е
издадена фактура №**********/17.06.2019г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД ЕИК ***********ъс седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „***********“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лева, от които 498,15
лева съдебно – деловодни разноски и сумата от 1201,85 лева възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: