№. 260400 / 5..11..2021 г..
Р Е Ш Е Н И Е
ГР..МОНТАНА, 05..11..2021 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр..Монтана………………………..гражданска колегия в публично заседание на 27 октомври..………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година……..………..………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел..ФИЛИПОВА
при секретаря С..Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………....като разгледа докладваното от съдията Филипова…………………..……………………………..гр..дело 625 по описа за 2021 г…………..……………………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.. гр.. д.. 2429 по описа на РС - Монтана за 2020 година..
Ищецът твърди в исковата молба, е придобил права върху вземането въз основа на договор за цесия от дата 01..10..2019 г.., с прехвърлител на вземанията ”С..Г.. Г.. О.. Е.. 1.., което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16..10..2018 г.., с прехвърлител на вземания „.. т.. к.. Е.... Поддържа, че мобилният оператор с търговска марка „Б..” Е.. е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №. 1 от договора.. Заявява, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл..410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.. Твърди също така, че е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения.. Твърди, че между „Б..” Е.. и ответника Н..Ц..Н.. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер xxxx от 17..10..2017г.., като въз основа на тях са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна услуга на стойност 84..94 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеци – за периода от 22..09..2017г.. до 21..12..2017г.. Ответникът не е изпълнил задължението си за плащане, поради което ищецът предявил правата си в заповедно производство.. Настоящият иск предявява при условията на чл..415, ал..1, т..2 ГПК.. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н..Ц..Н.., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю..“ ЕО.. Е.. xxxx в размер на 84..94 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между ответника и „Б..” Е.. с клиентски номер xxxx и мораторна лихва за забава в размер на 23..84 лева за периода от 07..01..2018 г.. до 13..10..2020 г.., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл..410 ГПК.. Претендира направените в настоящото и заповедното производство разноски..
В срока по чл..131 от ГПК ответникът Н..Ц..Н.. xxx, не представя писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.. Не се явява и в съдебно заседание..
Представителят на ищеца прави искане за постановяване на решение при условията на чл..238 ГПК..
Съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл..239 ГПК – ответникът не е дал отговор на молбата в срока по чл..131 ГПК, не се явява в съдебно заседание, не е изразил желание делото да се гледа в негово отсъствие и са разяснени последиците, както и възможността съдът да прекрати производството или да постанови неприсъствено решение..
От представените по делото доказателства се налага извод за основателност на предявения установителен иск.. Ответникът е неизправна страна по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключен с Б.. Е.. и дължи сумите, посочени от ищеца.. Кредиторът е прехвърлил вземането си към ищеца, за което ответникът също е уведомен.. Събраните по делото доказателства сочат на основателност на предявения иск..
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца и заплащане на направените от последния в настоящото и заповедното производство разноски..
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „Ю..” ЕО.. с Е.. xxxx , със седалище и адрес на управление гр.. С. р. Т. б.. Б. №. 8. в.. В. е.. 8. представляван от Ю.. Б.. Ц.. срещу Н..Ц..Н.. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx за сумата от 84..94 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между ответника и „Б..” Е.. с клиентски номер xxxx , дължима ведно със законната лихва, считано от 29..10..2020 година до окончателното изплащане и мораторна лихва за забава в размер на 23..84 лева за периода от 07..01..2018 г.. до 13..10..2020 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл..410 ГПК по ч..гр..дело №. 2429/2020г.. на РС Монтана..
ОСЪЖДА Н..Ц..Н.. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на „Ю..” ЕО.. с Е.. xxxx , със седалище и адрес на управление гр.. С. р. Т. б.. Б. №. 8. в.. В. е.. 8. представляван от Ю.. Б.. Ц.. сумата от 205..00 лв.. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 205..00 лева, разноски в заповедното производство по ч..гр..дело №. 2429/2020г.. на РС Монтана.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :