ПРОТОКОЛ
№ 250
гр. З.д, 25.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – З.Д в публично заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от А. Черешаров Гражданско дело №
20245420100208 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:15 часа се явиха:
ЗАСЕДАНИЕТО започна в 13,25 ч., поради дублиране на заседанието
с гр.д. 412/2024 г., по описа на РС – З.д.
ИЩЦАТА В. К. Н. - редовно уведомена, не се явява. Представлява се
от адв. К.Г. с пълномощно по делото от по-рано.
ИЩЕЦЪТ С. С. С. - редовно уведомен, явява се лично и адв. К.Г. с
пълномощно по делото от по-рано.
ОТВЕТНИКЪТ Р. П. Н. - редовно уведомен, не се явява. Вместо него
адв. Б. с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ А. М. – редовно уведомен, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Х. Г. - редовно призована, явява се лично.
Самоличността й е установена, чрез представена лична карта.
АДВ. Г. - Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за недаване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ докладва, че е постъпила съдебно-психологична експертиза,
изготвена от вещото лице Н. Х. Г..
СЪДЪТ докладва и Молба, вх. № 1952/23.06.2025 г., по гр.д. 208/2024
г., по описа на РС – З.д от адв. Г. – пълномощник на ищците.
АДВ. Г. – Поддържам така докладваната молба.
АДВ. Б. – Моля да ми се даде възможност да взема становище по
1
молбата.
СЪДЪТ предоставя екземпляр по така докладваната молба на адв. Б..
АДВ. Б. – Ще взема становище по молбата след изслушване на
свидетеля и вещото лице.
АДВ. Г. – Моля да се разпита първо свидетеля, а след това да се
изслуша вещото лице.
АДВ. Б. – Също моля да се разпита първо свидетеля, а след това да се
изслуша вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Г. – Предпочитам да изслушам първо свидетеля,
след това да бъда изслушана.
С ОГЛЕД становищата на пълномощниците на страните и на вещото
лице, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит на явилия се свидетел М., а след това към
изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ сне самоличността на свидетеля, както следва:
А. В. М. - роден на 23.10.1989 г. в гр. З.д, ЕГН **********, живущ в гр.
Н., ул. „С.К.“ № *. Работя в гр. Ч. като мл. инспектор в РУ – Ч., българин,
български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл.290 НК. Обеща да говори
истината.
СЪДЪТ, след като разясни наказателната отговорност на лицето и
същото обеща да каже истината, пристъпи към неговия разпит.
СВ. М. - Не знам за какво е делото. Знам че е гражданско дело, но не
знам точно за какво е. Имаше някакъв случай с лицата, които ми прочетохте
по делото, но не си спомням много добре. Мисля че беше за някакъв скандал –
майка и син, но като имена не мога да ги посоча. Бях с колегата, когато получи
скандала. Колегата беше К. У.. С него бях наряд. Мисля че беше 2024 г., но
като период не мога да се сетя точно. Сигналът получихме от ОДЧ. Не мога да
се сетя за какво беше този сигнал. Колегата си го получи и аз не съм запознат
точно. Тогава бях сътрудник. По принцип спомагам колегите по какъвто и да е
начин – домакини сме, пропускателен режим. Нямам право да установявам
факти и обстоятелства и да водя преписки. Нямам никакви правомощия.
Отидохме в един от блоковете на гр. З.д, но точно кой, не мога да се сетя.
Трябваше да посетим апартамент в жилищен блок на ул. „Стефан Стамболов“.
Доколкото си спомням, обикаляхме е търсихме, къде точно е. На адреса
установихме някакви лица – майката и сина. Майката беше възрастна жена, но
не си я спомням много. Беше отвън на пътя. Срещнахме я по път, когато се
движехме, защото не знаехме точно в кой блок е. Беше контактна и подвижна.
Говореше ни, какво се е случило. Не ни направи нещо по външния й вид. Не
си спомням за наранявания по нея. Разговорът беше отвън, след това се
качихме с колегата горе. На мястото имаше още един мъж, който се намира в
залата, (свидетелят разпознава лицето С. С., който е бил установен на адреса)
2
но не знам, как се казва. Първоначално бях отвън на стълбите и след това
влезнах вътре в коридора. Не си спомням дали лицето, С. С. взе някакво
отношение. Вътре в апартамента не мога да се сетя, как протичаше разговора.
Майката се оплакваше от сина. Докато бяхме на пътя, тя се оплакваше. След
това колегата движеше нещата и не съм запознат в детайли Не знам
последствие дали е имало проверка по този сигнал. Моето действие беше да
присъствам само като свидетел. Доколкото си спомням на място не се състави
акт, а само протокол за предупреждение, ако не се бъркам. Не съм сигурен.
Протоколът беше съставен и на сина, и на майката, доколкото си
спомням. Имаше сигнал, затова бяхме извикани. Аз лично не разбрах за какво
ни викат. Колегата си получи сигнала. Отвън жената каза, че със сина й имат
спор или нещо такова, доколкото си спомням. Колегата си е получил сигнала
по телефона.
АДВ. Г. - Когато видяхте възрастната жена, тя в какво състояние беше?
АДВ. Б. – Възразявам срещу така зададения въпрос. Свидетелят вече
отговори на този въпрос.
СЪДЪТ допуска така направеното възражение от адв. Б., тъй като
свидетелят отговори на този въпрос, като обясни, че не е видял нещо
необичайно във външния й вид и че била контактна, говорела, поради което,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА така зададения въпрос от адв. Г.. Дава възможност на
същия да зададе друг въпрос на свидетеля.
АДВ. Г. – Не разбрах дали е бил служител в РУ – З. или само поемно
лице.
СЪДЪТ – Свидетелят поясни, че е бил служител в РУ - З., но не е
разполагал с полицейски правомощя. Изпълнявал е функциите на сътрудник
на полицейския служител, които действия не са свързани с установяване на
нарушения.
АДВ. Г. - Нямам повече въпроси към свидетел.
АДВ. Б. – Нямам въпроси към свидетел.
СЪДЪТ запита пълномощниците на страните, дали да освободи
свидетеля от съдебната зала.
АДВ. Г. – Да се освободи свидетеля от съдебната зала.
АДВ. Б. – Също не възразявам свидетелят да се освободи от съдебната
зала.
СЪДЪТ, вземайки предвид становищата на пълномощниците на
страните, намира, че свидетелят не е необходим за по-нататъшните действия,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА свидетеля М. от участие в съдебно заседание.
СВ. А. М. – Не държа да ми бъдат заплащани разноски за пътни и
3
дневни за идването ми по делото от гр. Ч. и обратно.
АДВ. Г. – Господин съдия, междувременно моят доверител е получил
лек инсулт, във връзка с който ще поставя въпрос на вещото лице.
Представям като доказателство по делото Епикриза от УМБАЛ „С.А.“, гр. С.
от 10.03.2025 г., където е пролежал вследствие на инсулта. Моля да се приеме
като доказателство по делото, във връзка с това, че за В. е допринесло
преживяното домашно насилие и страха, който продължава да изпитва моят
доверител от нейния син, във връзка с което Ви моля за това новонастъпило
обстоятелство, да ми дадете възможност, да задам един въпрос към вещото
лице, наред с този въпрос, който съм формулирал в молбата си. Ако
разрешите, подготвил съм и един екземпляр от нея за вещото лице, за да
може да отговори.
ПРЕДИ да се произнесе с така направеното доказателствено искане,
Съдът намира за необходимо да укаже на процесуалния представител на
ищеца С., да поясни, в каква връзка счита, че въпросното писмено
доказателство е новооткрито, с оглед на това, че същото е било известно на
страната още през месец март 2025 г., като от този момент до настоящия са
проведени заседания, като същата епикриза не е била предоставена на съда.
Дава възможност на адв. Б. да се запознае с молбата.
АДВ. Г. – Искам да поясня, че моят доверител с другата моя
доверителка живеят близо до гр. С., в с. Р.п., за да може ежемесечно да й се
прелива кръв и тази епикриза беше донесена днес. Днес ми беше представена
от моя доверител, който е пристигнал от с. Р.п. до З.д за участие по делото.
Делото е гледано на 24.03.2025 г., по време, когато не е бил в З., грижил се е за
болната си съпруга и аз считам, че е важно, че това доказателство е създадено
след завеждане на исковата молба. Това е главното при него и затова моля да
се приеме с направеното от нас твърдение за неговата относимост по делото.
АДВ. Б. – Това доказателство считам, че преклудирано за неговото
представяне и няма отношение към предмета на делото. Съображенията ми за
това са следните:
С исковата молба, ищцовата страна е очертала предмета на делото и в
него не е въвеждано, не е правено изменение по чл.214 ГПК, в което да се
твърди, че има причинно-следствена връзка м/у инсулт и предизвикани
някакви страхове у ищцовата страна от страна на ответника, поради тази
причина, моля да не приемате това доказателството и да го върнете на
ищцовата страна.
АДВ. Г. – Господин съдия при разглеждането на исковата молба този
инцидент не е бил настъпил, така че няма как да бъде включен в нея.
Постъпва в последствие и ние твърдим, че е в причинна връзка с въпросното
домашното насилие. Дали това е така или не е въпрос, който може да бъде
изяснен сега по делото, ако съдът го приеме, но не е преклудирано това
доказателствено искане, тъй като е нововъзникнало след предявяване на
исковата молба, а след предявяването на исковата молба, няма срокове за
представяне на нововъзникнали и новосъздадени доказателства. Никъде в
ГПК не е предвидено, че след като на 05.03. е постъпил в болница, на 10.03 е
4
бил изписан, че в някакъв срок след 10.03. трябва да го представи. Днес го
представя клиента, който е болен с прекаран инсулт, бил е задължително в
родното си място, за да може да подсигури лечение на болната си съпруга и не
считам, не виждам, в кой момент е започнал да тече някакъв преклудиран
срок, който ние да сме изпуснали. Това го няма в ГПК. Двамата ищците са в
съпружеско съжителство, като моят доверител С. се грижи за нея и е назначен
като личен асистент. Те живеят от много години заедно. Той се грижи за нея, в
това число поема разходите по приливането на кръв ежемесечно и са много
големи. Колегата не каза на коя дата е станало преклудирането и не може да
каже, защото няма начален момент, от който след създаване на
доказателството в рамките на процеса да започне да тече някакъв
преклузивен срок. В ГПК такова нещо няма, но ако мине.
АДВ. Б. – В ГПК не е казано, че може непрекъснато да се променя
основанието на иска и да се въвеждат нови обстоятелства.
СЪДЪТ по така направеното доказателствено искане и вземайки
становищата на процесуалните представители на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147 ГПК, до приключване на съдебното
дирене, страните могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
нови доказателства, само ако не са могли да ги знаят, посочат и представят
своевременно. Именно в посочената разпоредба се съдържат отговор на това
кога се преклудира представянето на писмени доказателства поделото. Видно
от представеното писмено доказателство – Епикриза, същата е от 10.03.2025
г., като епикризата е вследствие на проведено лечение на С. С. С. – ищец по
делото.
Съдът намира, че така представеното и докладвано писмено
доказатателство е преклудирано с оглед на това, че същото е било известно на
ищцовата страна още към датата на съставяне и получаване на сочената
епикриза, а обстоятелството, че ищецът се е намирал на различно място от
посоченото като съдебен адрес в гр. З.д не променя този извод. Независимо от
обстоятелството, че ищецът С. ползва услугите на адв. Г., като негов
процесуален представител, това обстоятелство не може да го поставя в по-
благоприятна положение, като се ползва от допълнителен срок за представяне.
Процесуалният представител на страна по делото не е самостоятелна страна,
за разлика от защитника на подсъдимия в наказателното производство. Както
се посочи, епикризата е съставена на 10.03.2025 г., а е проведено заседание от
съда на 13.05.2025 г., за което е съставен и Протокол, рег. № 162/14.05.2025 г.,
като за посоченото о.с.з така представеното писмено доказателство не е било
съобщено по делото и не е направено искане за предоставяне на допълнителен
срок за събиране, с оглед възможността да се представи в с.з. Съгласно
посочената разпоредба, на чл.147, т. 1 ГПК преклузията не настъпва тогава,
когато страните не са могли да знаят, да посочат и представят своевременно
писмените доказателства. Настоящият случай обаче не е такъв. Същото е било
известно на ищеца, а негова е преценка дали към датата на издаването е
следвало да го предостави на адв. Г.. Същият е могъл редовно да посочи
писменото доказателство, на проведено съдебно заседание на 13.05.2025 г. и
5
да поиска от съда допълнителен срок за неговото представяне. Това обаче не
се е случило в обективната действителност, поради което не променя извода
на Съдът за настъпила преклузия за представяне на писменото
доказателство.
С ОГЛЕД ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА представеното писмено доказателство - Епикриза от
10.03.2025 г., издадена на лицето С. С., и връща така представеното
доказателство на процесуалния представител на ищеца по делото.
АДВ. Г. - Нямаме доказателствени искания към този момент. Да се
пристъпи към изслушване на вещото лице.
АДВ. Б. – Също нямам доказателствени искания към този момент. Да
се пристъпи към изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице, на което сне
самоличността, както следва:
Н. Х. Г. – 53 г., омъжена, без родство и дела със страните, родена на
**** г. в гр. Ч.п., ЕГН **********, българка, български гражданин,
неосъждана, без родство и дела със страните, с адрес за призоваване: гр. С., ул.
„В.“ № *, вх. *, ап.*, ет. *
СЪДЪТ разясни на вещото лице отг. по чл.291 НК. Обеща да даде
обективно, компетентно и безстрастно заключение по съвест и знание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Г. – Първо искам да кажа, че такъв вид
изследване доста деликатно се провежда от гледна точка на това, че изследвам
лице, което не може да дава достоверни данни за преживяното. Осъществих
контакт с В. Н.. Тя беше на болнично лечение, в момента, в който
произведохме две срещи във връзка с експертизата, за редовните й вливки.
Извадила съм много кратка информация от психологичното интервю, като
мога да предоставя цялостното. Това, което ми казваше лицето, нямаше
критичност, т.е. нямаше преценка затова, кой е човекът с нея, кой е Р., имаше
халюцинации, че го е виждала в болницата, разговаряли в стаята. Нямаше
никакъв спомен за случилото си, липсва информация за това, кой е адресът на
който е живяла. В по-късен момент каза, че е живяла в З.д, че има един С., с
който е живяла, но не е този, който е с нея в стаята, т.е. тя не разпознава
човека до себе си. Затова експертизата всъщност не може да се позове на
данни, постъпили от В. Н.. С. С. също даде информация за преживяното там
тогава, но от позицията ми на експерт, възприемам това като субективно
становище и съм подчертала това, при спора за който се води делото. Извън
спора, за който се води делото – въпросният апартамент, го възприемам като
заинтересована страна. Въпреки това, разгледах изготвената ограничителна
заповед, в която ясно е записано, че се задължава лицето Р. Н. да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо лицето В. Н.. Цитирам думите на
свидетеля К. У. - думи, които са по протокола по делото: „Докато разговарях с
жената ми, ми каза, че има притеснение от сина си, да не я удари“ и още нещо
6
– предупредителният протокол, да не се заканва и да не влиза в пререкания и
саморазправа с майка си. И друго: „Пред мен Р. не е удрял и не съм видял
физически насилия над майка си и С. С., но имаше реплики между тях“, което
прави извода, че все пак е имало психологически сблъсък, дали е имало
физически или не, това може да каже медицинското лице, но като
психологически сблъсък възприемам, че е имало такъв и той може да се
породи именно въз основа на показанията на К. К., които цитирах току що и
на основание Решение №63/05.06.2024 г. и частично разбира се взех предвид и
данни, които са дискретно и субективно оценени от мен и от С. С.. Имам
предвид разказа му. Той обяснява, че тя е била нападната, смята, че нейното
физическо състояние, което вече е свързано с лек дементен синдром е
вследствие преживяното, което аз не кредитирам като дата, пряко причинена
следствена връзка, но възприемам, че той като свидетел дава данни за това
което намираме и в протоколите в с.з. показанията на К. К. и заповедта за
защита, т.е. възприемам казаното от С. С. единствено и само в частта, която
съвпада със свидетелските показания и данни, които се припокриват от други
лица. Няма приложени по делото документи, които категорично да казват,
кога е възникнало заболяването и кога е възникнал този дементен синдром и
затова не мога да дам становище, че то е в пряка причинно-следствена връзка
със събитията. Към делото няма приложени документи, които да показват, от
кога съществува този дементен синдром, но от документите, които са
приложени по делото, които и аз цитирам в момента, правят основанието, че
тя е могла активно да възприема фактите и да дава данни във връзка със
събитията там тогава и по тази причина е и моето заключение. По време на
интервюто с В. Н., имаше моменти, в които С. С. излизаше, предвид възможно
й състоянието, тъй като бяха в болнична стая и имаше сестра, която влизаше
и излизаше. Смятам, че това е фактор, който повлиява на разговора. Акцентът
по-скоро е, че тя не може да дава данни нито за външния, нито за вътрешната
среда. И на практика, показанията, които даде нямат стойност, тъй като са
дадени от лице, което не може обективно да пресъздава факти и събития. Не
мисля, че ако интервюто бъде извършено в друга среда, която да контролирам
и да няма други лица, въобще би помогнало, за изваждане на данни, които да
внесат повече информация. След като приключи интервюто, С. С. влезна в
стаята (интервюто траеше около 10-20 минути, не повече), той подаде
информация: „Не си ли спомняш“, но аз това не съм го взела предвид при
изготвяне на заключението ми. Експертизата възприема, че е имало
психологическо въздействие, но няма достатъчно доказателства, виждане от
свидетелски показания във физическо насилие. Много е деликатно в
състояние на дементен синдром изобщо да възприемеш, коя е истинността,
защото лицата могат да повторят и да доразвият казаното от другия и не
можем да дадем ясен отговор на това. Боя се, че при дементен синдром е
почти невъзможно, защото състоянието на лицата имат момент, в който имат
спомен, да го разкажат и в друг момент да разказват неща, които въобще не са
се случили. Смятам че психиатър е добре да даде оценка, какво точно
здравословното състоянието на В. Н., но не мисля, че това ще допринесе в
полза на показания, които тя би дала, защото дементният синдром е
7
необратимо състояние. Не би навредило, съществува, ако съдът прецени, че
това би било уместно, но личното ми мнение е, че не знам, колко ще
допринесе за делото. Не съм взела това именно заради психичното здраве на
В. Н.. Отразено е и в епикризата, че не може да възприема външни и вътрешни
факти и обстоятелства, има халюцинациев синдром.
АДВ. Г. – Аз нямам въпроси по експертизата, тя е ясна и пълна. Моля
да се приеме, но съм формулирал допълнителен въпроси във връзка с нови
обстоятелства по делото в Молба, вх. № 1952 от днешна дата, който моля да
зачета, да се отрази в протокола и вещото лице да отговори на нещо.
ВЕЩОТО Н. Г. – Ако е в границата на моята компетентности, с
удоволствие ще отговоря.
АДВ. Г. – Естествено!
СЪДЪТ – Едно пояснени преди да зададете въпроса!
АДВ. Г. – Ох, Боже, Боже!
СЪДЪТ към адв. Г. - Въпросът кого касае - В. Н. или С. С., защото по
отношение на допускане на съдебно-психологична експертиза за лицето С. С.,
Съдът се е произнесъл с определение и не е допусната експертиза. Ако касае
здравословното състояние на Н., тогава в.л. може да отговори?
АДВ. Г. – Общ въпрос е и касае въобще делото, което се води. Така че
Вие, как ще го цените и кого имате предвид.
СЪДЪТ указва на адв. Г., че в обстоятелствената част на исковата
молба е въведено твърдение, че е отправена закана за убийство единствено
спрямо лицето С. С..
АДВ. Г. – Господин съдия, има нови обстоятелства!
СЪДЪТ - По отношение на новите обстоятелства, които Вие
въведохте, Съдът се произнесе. Адв. Г. указвам Ви да поясните, въпросът към
кого от двамата ищци се задава.
АДВ. Г. - Спрямо двамата ищци.
СЪДЪТ - За последен път Ви указвам възможността, да поясните,
въпросът към кого от двамата ищци се задава.
АДВ. Г. - Задавам въпроса и за двамата ищци – и за В. Н. и за С. С..
АДВ. Б. – Господин председател във връзка с депозираната от колегата
молба от днес, искам да взема становище. С исковата молба с която е
започнало това производство, на стр. 1, абзац 3-ти отдолу нагоре изрично е
посочено: „Общо С. и В. Н. са изживели страх, притеснение от ответника,
уплаха и психически стрес от ответника леки, като от заканите изпитали страх
и притеснение“. Обстоятелството „Изживяване на стрес по отношение на
ищеца С. С.“ е въведено още с искова молба и толкова, доколкото на вещото
лице му е възложена задача за В. Н., а не му е възложено за С. С. С., аз считам
че по отношение на въпросите за него и изследване на състоянието му, дали
има някакъв страх и изобщо извършване на изследване по отношение на С. С.
на психологическото му състояние е недопустимо, тъй като е следвало да се
направи искането в един по-ранен етап на производството. Към момента
8
такава възможност няма. Обстоятелствата са въведени още с исковата молба
и няма как да прекрачим закона, за съжаление.
СЪДЪТ по така направеното искане от адв. Г., вещото лице да
отговори на формулирани от него въпроси в Молба, вх. № 1952/23.06.2025 г.,
касаеща и двамата ищци по делото, намира следното:
Съдебно-психологичната експертиза е допусната и назначена от съда,
като предмет на експертизата е установява състоянието на ищцата Н., но не и
това на ищеца С.. По отношение на ищеца С., Съдът се е произнесъл с
предходно определение, поради което не намира за необходимо да
преповтаря мотивите от същото. След предоставената трикратна възможност
на адв. Г. да уточни така формулирания въпрос с докладваната по-горе молба
към кого се отнася, същият отговаря еднакво по от отношение и на двамата.
Вземайки предвид, че производството се движи по два обективно, съединени
иска, които обаче имат различни субективни предели, Съдът намира, че така
формулираното питане, предвид и обстоятелството, че съдебно-
психологичната експертиза засяга В. Н., не може и е недопустимо да бъде
поставен въпрос на вещото лице по отношение на С. С., който не е предмет на
заключението на вещото лице Г.. В тази връзка Съдът намира, че така
поставеният въпрос, що касае ищеца С. е недопустим и като такъв следва да
бъде оставен без уважение, а на вещото лице да се укаже, да предостави
отговор на въпроса, досежно ищцата Н..
С ОГЛЕД горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Г. и не допуска формулиран
въпрос от него в Молба, вх. №1952/23.06.2025 г. относно това: Възможно ли е
страхът от едно домашно насилие, изразяващо се в закана за убийство, да
продължава определено време след деня на заканата и защо, ако е възможно, с
отчитане на онова въздействие, което заканата с убийство оказва върху
психичните процеси на пострадалото лице, в т.ч. и с оглед неговата възраст, по
отношение ищеца С..
Дава възможност на вещото лице, да отговори на така формулираният
въпрос по отношение на ищцата В. Н.. Моля да имате предвид това, което сте
установили конкретно за нея, а не теоретични разработки.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.- Разбрах Ви.
Тъй като към момента на изследването не съм успяла да достигна до
данни, в които да се изнамира тази закана за убийство, предвид от всичко
казано и способността на лицето да дава обективни данни за преживяното, и
второ - предвид това, че съществуваше разказ от С. С., но както казах това го
възприемаме като субективни фактори, не мога да отговоря обосновано и
конкретно. Бих могла да кажа по принцип, но разбрах, че Съда на ме пита
затова. По принцип, дали е възможно един страх от домашно насилие и
когато има отправена закана за убийство, да продължава повече време, да,
зависи обаче, освен от това че съществува заплаха, как личността
интерпретира заплахата, какви са стратегиите за справяне на личността в
9
ситуация на стрес, така че без обективно да бъде изследвано лицето, как е
възприело това, в случай, че е имало такова съобщение, не би могло да бъде
дадено становище. Има обективен критерий за продължителност на страх и
мога да посоча, че при остро стресово разстройство представлява състояние,
при което човек е възприел заплаха външна или за близък, което е остро
стресово разстройство може да се изразява в интензивна тревога, интензивен
страх, вегетативни симптоми - треперене, потене, сухота в устата,
световъртеж, очистено дишане и още много други психологически симптоми,
които са, че мисълта е в опасност, че нещо може да се случи, че може да
доведе до това, че човек да има дезориентация за реалността и куп други
симптоми. Това обикновено остро, стресово разстройство в нашите
квалификации на болестите се определя, че продължава от часове до дни,
максимум седмица. Може да говорим за удължаване на стресова реакция, ако
примерно има продължаващи поведения от страна на нападащото лице или
агресивни закани, близка комуникация, които могат да поддържат този стрес
и тревожност още дълго време, неопределено колко. И следващото нещо е,
пак личността, как интерпретира, как възприема фактите и събитията, и
поведенията от страна на агресията. Възрастта въз основа на проведени
експерименти, които ние кредитираме като наука в психологията се смята, че
по-късната възраст предполага повече безпокойство, предвид намаляване на
физическите способности за самозащита, и пак казвам, винаги има
отношение към конкретната личност с конкретните способности. Бих
направила изследване на г-жа Н. с оглед здравословното й състояние, бих
приела да направя това нещо, ако имам вярването, че бих могла да снема
информация от нея, която информация, които данни да се кредитират като
достоверни. Имам дълбоки съмнения предвид опита ми да изследвам и работя
с лица с деменция с дементен синдром, защото тя не поставена под
запрещение. Може би за изясняване изцяло делото, би могло да помогне
консултация с психиатър и ако трябва допълнително да се направят
изследвания, но пак казвам, съмнявам се, какъв би бил резултата от подобно
изследване.
АДВ. Г. – Имам въпрос от името на моя клиент С. С., тъй като Вие сте
сН. сведения от него, погрижила сте се добре, изслушали сте го.
СЪДЪТ – Моля да поясните какво имате предвид под това, че в.л. се е
погрижила добре за него.
АДВ. Г. - Не е била длъжна да го разпита, но го е разпитала, което й
прави чест според мен. Справила се е с цялата документация, въпреки
трудностите и е дала заключение, което съвпада с предишното и със съдебно-
медицинското удостоверение.
СЪДЪТ предоставя възможност на ищцовата страна да постави
въпроси към в.л.
АДВ. Г. – Когато сте сН. сведения от моя доверител С. С., той Ви е
споделил, че и сега продължава да изпитва страх от Р. Н. във връзка с тези
закани. Това е отразено във Вашето заключение. Възможно ли е това да е така
от психологична гледна точка. Моля вещото лице да отговори на така
10
зададения въпрос.
АДВ. Б. - Възразявам по така поставения въпрос. Господин
председател, ищецът С. С. и неговото психологични преживявания не са
предмет на тази експертиза. Това вече го обсъдихме във връзка с молбата от
23.06.2025 г. и съдът изрично се произнесе. Не можем да възлагаме на вещото
лице, да отговаря в съдебна зала на въпроси, които касаят друг предмет, извън
предмета на експертиза и това ще бъде реално недопустимо нарушение на
закона, което неминуемо ще доведе, ако съдът се позове на такъв отговор до
процесуален порок и отмяна на съдебния акт. Моля този въпрос да не го
допускате – не е изследвана личността на С. С.. Изследвана е личността на В.
Н. и нейните психологични преживявания.
СЪДЪТ, вземайки предвид поставения въпрос от ищцовата страна
към вещото лице и постъпилото възражение от пълномощника на ответника,
намира за основателно така наведеното възражение, доколкото по делото не е
обследвано лицето С. по допуснатата и назначена съдебно-психологична
експертиза. Предмет на същата е било здравословното състояние и
преживяванията на ищцата В. К. Н., поради което, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА така зададения въпрос от адв. Г. към вещото лице.
ДАВА възможност на ищцовата страна да формулира въпрос към
вещото лице.
АДВ. Г. – Нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. Б. – Аз имам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Г. – Дементният синдром се характеризира, най-
бегло, всъщност човек не може да дава конкретни данни относно събития,
които са в настоящото – може да има далечни спомени от миналото, но тук
има и психоза. Относително е колко са далечни, но дават данни за
изключително отминали събития. Понякога помнят етапи от живота си, които
са повече в детството, дори смятат, че живеят с родителите си, които са
отдавна починали, за да добиете представа. Дементен синдром може да
прилича на склерозата, но са състояния, които с различна първична причина.
АДВ. Б. – Има ли данни за А.
СЪДЪТ – Не отговаряйте на този въпрос, доколкото същият не засяга
конкретно питане във връзка с предмета на делото.
АДВ. Б. – Извън това, което сте цитирали в заключението като извадки
от съдебни протоколи и сведения, дадени от съжителя на ищцата, някакви
други данни, дават ли основание, да твърдите, това, което сте обективирали в
заключението си.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Г. - Вече отговорих, че при изготвяне на
заключението съм имала предвид протоколите, ограничителната заповед.
Освен тези неща, не съм намерила други. Разполагала съм с информацията от
кориците на делото и интервюто, което съм провела.
АДВ. Г. - Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
11
заключението.
АДВ. Б. - Също нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението с уточненията в днешно съдебно заседание. Затова как ще бъде
ценено, ще вземем становище по съществото на спора.
С ОГЛЕД изразените становища от пълномощниците на страните и
като счете, че заключението е обективно, компетентно изготвено и отговаря в
пълнота на поставените въпроси, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвеното съдебно-психологична експертиза от в.л. Н. Г.,
на която се изплати внесеното от ищцата възнаграждение от ищцата, в размер
на 300 лева.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Г. – Представила съм справка декларация по
делото, като реално направените от мен разноски за експертизата са в размер
на 565,50 лева, поради което моля да ми бъдат изплатени 265,50 лева.
АДВ. Г. – Не възразяваме, ще ги внесем в определен от съда срок.
СЪДЪТ, вземайки предвид представената справка-декларация и
възнаграждение за положения труд, намира, че на вещото лице Н. Г., следва
да бъде заплатено възнаграждение в общ размер 565,50 лева, като задължава
ищцовата страна да внесе разликата от 265,50 лева в петдневен срок,
считано от днес. Разликата да бъде изплатена от бюджета на съда.
УКАЗВА на ищцата по делото В. К. Н., че при липса на внасяне от
нейна страна на посочената сума, Съдът ще пристъпи към принудително
събиране на сумата.
АДВ. Г. - Няма да соча други доказателства и нямам доказателствени
искания. Считам делото за изяснено. Да се приключи и да се даде ход по
същество.
АДВ. Б. - Също няма да соча други доказателства и нямам
доказателствени искания. Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Считам делото за изяснено. Да се приключи и да се даде ход по същество.
АДВ. Г. – Да се приеме представения списък на разноските, но правя
възражение за прекомерност.
СЪДЪТ, като взе предвид, че представения списък на разноските е
представен преди хода по същество на делото, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА списък на разноските по чл. 80 ГПК.
СЪДЪТ, вземайки предвид становищата на страните и запознавайки се
с доказателствата по делото, намира обаче, че делото не е изяснено от неговата
фактическа страна, доколкото от заключението на вещото лице по съдебно-
психологическата експертиза (и изслушването на вещото лице в съдебно
заседание) се установява, че лицето В. К. Н. има дементен синдром, който е в
състояние да повлиява на нейните възприятия. Впечатление прави в
заключението по изготвената съдебно-психологичната експертиза, на
12
страница 6 от него, в която се сочи, че при подадена информация от С. С.,
ищцата каза: „че все пак имало бой“. Сочи че е виждала сина си в болницата и
че той е бил там, което обстоятелство е взето като такова вследствие на
халюцинация от вещото лице Г.. За съда остава неясно и нуждаещо се от
изясняване на това, дали здравословното състояние в частност
психиатричното състояние на Н., позволява да дава достоверна информация и
да възпроизвежда личен спомен, а не да извършва преразказ от чуто от нея от
други лица. Във връзка с посоченото, че същата има дементен синдром,
възниква неяснота по отношение на това, от кой момент същото датира.
В тази връзка, Съдът намира, че ще следва да се изготви съдебно-
психиатрична експертиза по отношение на ищцата В. К. Н., която да даде
заключение относно това дали психичното й състояние дава възможност да
възпроизвежда неповлияна от трето лице спомени, както и да изразява и
възпроизвежда събития, случили се от по-рано.
ВОДЕН от горното, Съдът
О П Р Е Д ЕЛ И :
ДОПУСКА и назначена съдебно-психиатрична експертиза на ищцата
В. К. Н., при която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
извършване на личен преглед на лицето, който да бъде извършен в
присъствието на ищцата, а не чрез използване на средства – отдалечена
комуникация, да даде отговор на въпроса, дали лицето страда от дементен
синдром и здравословно състояние да възпроизвежда собствени спомени или
да установи, дали лицето има възможност да възпроизвежда собствени
възприятия относно събития от по-рано.
ПРЕДИ да се произнесе за поименния състав на длъжното лице, на
което да бъде възложена съдебно-психиатричната експертизата и определяне
възнаграждение на вещото лице, Съдът предоставя на страните възможност за
формулиране допълнителни задачи.
АДВ. Г. – Искам да посоча, защо няма да формулираме задачи. Ние
няма да формулираме задачи, тъй като тази експертиза е напълно ненужда,
тъй когато вещото лице многократно заяви днес, че към момента на
извършване на домашното насилия В. Н. е могла да дава ясни и значими за
делото сведения, а в момента не може да дава такива. Така че напълно
излишно е назначаване на такава експертиза- Няколко пъти отговори на този
въпрос, затова ние няма да формулираме въпроси и считаме, че това само
усложнява и бави разглеждането на делото без никакво законно основание.
АДВ. Б. – Моля да ми се предостави 3-н срок за представяне на
въпроси към съдебно-психиатричната експертиза.
С оглед поставяне на допълнителна въпроси към допуснатата и
назначена съдебно-психиатрична експертиза, допусната и назначена и
становището на процесуалния представител на ответника, намира, че с оглед
спазване принципа на равнопоставеност, ще следва да бъде дадена
възможност на страните в тридневен срок да посочат допълнителни въпроси
към вещото лице.
13
ВОДЕН от гореизложеното, Съдът
О П Р Е ДЕ ЛИ :
ПРЕДОСТАВЯ на страните 3-н срок за представяне на въпроси към
съдебно-психиатрична експертиза, допусната и назначена по-рано.
СЪДЪТ пристъпи към беседа със страните относно това, за коя дата да
бъде отложено делото, вземайки предвид периода на съдебната ваканция,
нормативно уредена със Закона за съдебната власт за времето от 15.07.-
01.09.2025 г., като в случай, че същите са съгласни, предлага дати между
29.07.-31.07.2025 г.
АДВ. Г. – За мен няма пречка.
АДВ. Б. - Господин председател, планинар съм годишен отпуск между
29.07.-10.09.2025 г., поради което, ще моля да отложите делото за друга дата.
СЪДЪТ, съобразявайки се със становищата на процесуалните по
представители на страните за датата на заседанието, намира, че заседанието не
може да бъде насрочено в този период, който съответства на времето на
съдебна ваканция и предвид липсата на заповед на административния
ръководител на РС – З.д, с която предметът на разглежданите дела по време на
ваканцията да е разширен. Освен това възражението обаче на адв. Б. за
времето след 01.09 се счита за частично неоснователно, доколкото от същия не
се представят доказателства по делото за ползване на отпуск от негова страна
за периода след 01.09.2025 г., поради което, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 02.09.2025 г. от 13,15 часа, за която
дата и час страните се считат редовно уведомени в днешно съдебно
заседание.
УКАЗВА на адв. Б. възможността да представи удостоверение от АК –
Х., във връзка с твърдението си за ползване на годишен отпуск за времето от
27.07.-10.09.2025 г.
ЗА СЪБИРАНЕ на доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 02.09.2025 г. от 13,15 часа, за когато
страните уведомени в съдебно заседание.
СЛЕД изтичане на срока за допълнителни въпроси, делото да се
докладва на съдия-докладчика за определяне на персоналния състав на
допуснатата и назначена експертиза.
14
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15,00 ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______________А.Ч._________
Секретар: ______________Р.Ю._________
15