Р Е Ш Е Н И Е
№
1667/2020г.
гр.Варна 26.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№15308/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът В.К.
твърди, че ответното дружество „Е.п.“ АД осигурява ел.снабдяване на собственото
му жилище с адрес на гр.Варна, ул******** по силата на общ
договор за снабдяване и разпределение на ел.енергия, като в качеството си на
потребител е присъединен към ел.мрежата с кл.№*** и аб.№****. Ищецът сочи, че след проверка на
сметката си за текущо потребление е установил, че е извършена корекция на
същата в следствие на констатирана неизправност в работата на СТИ отчитащо
ел.енергията ползвана в обекта му, като за това е издадена фактура с №****г. на стойност 5 118.16лв. К.
сочи, че няма достъп до СТИ и няма технически познание неправилно
присъединяване каквото е посочено в чл.43, 44 и 47 от ПИКЕЕ/отм./ за оператора,
липсват разписани действащи правила и ред за извършване на проверките на
измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и неточно
измерена ел.енергия, както и за оформяне на констатациите от установеното,
поради което констатирания случай на неточно измерване е установен по незаконен
начин. Моли се, да се постанови решение с което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
5 118.16лв. по фактура с №*****г.
за времето от 18.10.2017г. до 30.06.2018г. търсена от ответника и да му се
присъдят сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е подал
писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Прави възражение, че процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия. Сочи, че страните са страни по редовно договорно
отношение по силата на което ищецът се явява потребител на доставяна от
ответника ел.енергия, като последният редовно и надлежно е изпълнявал задълженията
си по този договор. Сочи се, че на 17.10.2018г. е извършена техническа проверка
на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е*С*“ АД, като за извършената проверка
е съставен констативен протокол №***/17.10.2018г.
Сочи се, че процесният електромер е бил демонтиран и
изпратен на БИМ, където е била констатирана намеса в софтуера му при което част
от консумираната ел.енергия е отчитана в трета тарифа която не се визуализира
при периодичните проверки. Твърди се, че на 18.09.2019г. “Е* С*“ АД е съставило становище за
начисляване на ел.енергия и е конкретизирало размера на същата в размер на
27 007квтч., като на 19.09.2019г. е издал фактура с която е определена
цена на реално потребената но отчетена в скрития
регистър ел.енергия в размер на 5 118.16лв. Твърди се, че корекцията е
извършена на осн.чл.50 от ПИКЕЕ, като ищецът на осн. чл.200, ал.1, предл.1
от ЗЗД дължи плащане на получената
стока.
Предявеният иск намира правното си
основание в чл.124 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението на доказателствената тежест
в процеса по предявен отрицателен установителен иск
освобождава ищцата от носенето на доказателствената тежест и
прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията чрез
навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в страната
носител на доказателствената тежест в конкретния случай възлага върху
ответното дружество тежестта да докаже, че ищеца е потребител на ел.енергия и
че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума законно, верността на
извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което
е действително доставено до абоната.
Не се спори и за наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на
който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното дружество
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение мрежи“ АД.
Съгласно представената по делото фактура
№**г.(л.9),
е начислена корекция въз основа на извършена проверка в размер на 5 118.16лв.,
за обект находящ се на адрес гр.Варна, ул** с
титуляр ищеца. За изготвяне на фактурата и извършване на начислението
ответникът се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в
Констативен протокол №**г.,
в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо
консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на проверката
е установено, че СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в регистър
който не е видим при регулярните проверки за отчитане на ползваната ел.енергия.
Съгласно представения констативен
протокол от БИМ РО Варна в СТИ отчитащо ползваната на адреса ел.енергия е била
извършена софтуерна намеса довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия
в скрит регистър на устройството отчитана като тарифа Т3, която не е видима при
регулярно четене на данните му.
Въпреки изложеното обаче, ответникът не
е доказал, че такова количество ел.енергия е доставено на ищеца, поради което
същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е
безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и
нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази
връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по
търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по
търг.дело №658/2009г. липсват обаче безспорни доказателства за това от кой
момент е започнало начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на
тарифа Т3 на СТИ, а това от своя страна води до невъзможност да се установи
еднозначно стойността на тази енергия.
На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа
да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род
корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е
налице неотчитане на ел.енергия, което от своя страна би довело до
неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на
Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи
на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната практика на ВКС се
придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия
на ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
Следва да се има предвид, че макар
вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде извършено въвеждане на
допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране, то настоящия случай не е
такъв. Видно от вписванията в констативния протокол на „Е* м*“ АД СТИ с №** е именно сваленото и изпратено за
изследване в БИМ, като това устройство е монтирано на 19.01.2016г. и е
невъзможно да се установи от който момент и в кой период от тази дата се е
начислила енергията в тарифи Т3.
По изложените съображения следва да се
приеме, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване,
че тази сума му се следва и предявеният иск следва да бъде уважен.
Предвид извода за основателност на
претенцията ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените
в настоящото производство разноски възлизащи на 704.73лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между
ответника „Е.п.“ АД, ЕИК**
със седалище и адрес на управление *** и ищеца В.М.К. ЕГН********** ***, че ищецът не
дължи на „Е.п.“ АД сумата от 5 118.16лв. начислена като корекция
от ответното дружество за времето от 18.10.2017г. до 30.06.2018г. обект находящ се на адрес гр.Варна, ул*** с кл.№** и аб.№**, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.п.“ АД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.М.К. ЕГН********** *** сумата от 704.73лв.,
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата на уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: