№ 5470
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110214325 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .
Образувано е по е жалба на С. Х. Ч., с ЕГН: **********, срещу наказателно
постановление № 23-4332-004137/20.03.2023г., издадено от началник сектор в Отдел
„ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания,
както следва: по ПУНКТ 1 – за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП му е наложено адм.
наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1, т. 5, пр.4 от ЗДвП и по ПУНКТ 2 - за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е
наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 10.00 /десет/ лева, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации и правните
изводи на административнонаказващия орган, като сочи различни от посочените в
АУАН и НП фактически обстоятелства. Моли се за цялостна отмяна на оспореното
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Х.М от АК –
Стара Загора, като поддържа жалбата и направеното в нея искане за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „ПП” при СДВР,
редовно призован, не изпраща представител. От името на наказващия орган е взето
1
становище за неоснователност на жалбата в депозирани по делото писмени бележки от
упълномощен юрисконсулт. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е принципно възражение за прекомерност по отношение
на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2023г. около 13:05 часа, в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“, с
посока на движение от ул. „Борис Арсов“ към ул. Околовръстен път, жалбоподателят
С. Х. Ч. управлявал собствения си лек автомобил марка/модел
*********************, като до номер 136 на бул. „Симеоновско шосе“ частично
навлиза в съседната дясна пътна лента, не пропуска и реализира ПТП с попътно
движещият се от дясната му страна лек автомобил *******************
На посоченото място били изпратени двама служители на ОПП-СДВР, които
след като огледали и установили щетите по автомобилите, съставили Протокол за ПТП
№ 1851536 /рег. №1997/ от 16.02.2023 г. и скица към него. От водача Ч. бил изискан и
контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство, но
последният не го представил.
Въз основа на така установеното на 16.02.2023г. бил съставен АУАН серия GA
бл.№ 868512/16.02.2023г. от П. Д. Ч., на длъжност младши автоконтрольор, в който
описаното по-горе поведение на жалбоподателя било квалифицирано като нарушения
по чл.25, ал.2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На същата дата бил връчен препис от АУАН на нарушителя Ч., който го
подписал като вписал, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу АУАН,
съдържащи доводи, идентични на тези в жалбата.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление №
23-4332-004137/20.03.2023г., от началник сектор в Отдел „ПП” при СДВР. Изложените
в него фактически обстоятелства по извършване на нарушенията са идентични на
описаните в АУАН, както и дадената им правна квалификация.
Видно от приобщената по делото декларация от 16.02.2023 г., попълнена от
жалб. С. Х. Ч., става ясно, че на 16.02.2023 г. именно той е управлявала лек автомобил
марка/модел *********************, при реализиране на процесния пътен инцидент
и реализиралите се обстоятелства след това, като потвърждава това обстоятелство и в
дадените обяснения пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните
доказателствени средства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели С.
П.Ц П. Д. Ч., Д. И. З., В. С. К., както и в обясненията на жалб. С. Х. Ч., като всички
доказателствени източници по делото са еднопосочни и изцяло изясняват
2
релевантните по делото факти и обстоятелства, описани по-горе. Съдът кредитира в
цялост показанията на свидетеля П. Д. Ч. - актосъставител, които оцени като
последователни, еднопосочни, детайлни и безпротиворечиви, съответни и на
писмените доказателства. В своя разпит свидетелят споделя пред съда конкретни
спомени относно обстоятелствата, свързани със съставянето на протокола за
възникналото ПТП, ведно със скицата към него. Показанията на св. Д. намират
потвърждение в показанията и на другия свидетел - Д. И. З., който след предявяване на
АУАН заявява, че същият е съставен след снемането на устни и писмени сведения от
двамата участници в ПТП, изготвена е скица по данни на водачите относно възникване
на ПТП, а съставния АУАН е подписан от него като свидетел. Показанията на този
свидетел са обективни и непротиворечиви, като кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът подлага на критичен анализ показанията на свидетеля Ц.. При тяхното
съпоставяне с останалия доказателствен материал, в частност със съдържанието на
приобщените по делото декларации на водачите, се открива съвпадение относно
мястото на осъществения контакт между моторните превозни средства и относно
факта, че след ПТП тяхното местоположениене е запазено. Потвърждава се и факта на
участието на автомобила на Ч. в ПТП. Същевременно, възприетите от полицейските
служители вреди по автомобила на жалбоподателя Ч., са били отчетени
непосредствено като факт.
Съдът се довери на заявеното от жалб. Ч. относно факта на реализиране на
процесното ПТП и последвалите събития, доколкото изложените от него факти
принципно се потвърждават и от свидетеля В. С. К., като се различава само и
единствено интерпретацията на тези факти от двамата участници в ПТП досежно
пряката и непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП и по-конкретно
относно това поведението на кой от двамата в качеството на водач на МПС е станало
причина за настъпване на процесното ПТП.
Съдът кредитира и останалите приложени по делото писмени доказателства, от
които се извеждат материалната и териториалната компетентност на контролните
органи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН и от лице, което има правен интерес от отмяната на наказателно
постановление, което подлежи на обжалване.
Оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентни органи -
материалната компетентност на началник сектор в отдел „ПП” при СДВР за издаване
на атакуваното наказателно постановление се установява от представените Заповед №
8121К-13180/23.10.2019г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи и Заповед № 513з-4536/08.06.2021г на мл.автокнтрольор. АУАН е
съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и на
нарушителя, а непосредствено след това му е надлежно предявен и връчен.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени в
законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. При издаването на
АУАН и НП, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и
ограничаващи правото на защита на нарушителя. В тази връзка съдът намира за
3
неоснователни изложените доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт,
доколкото в него ясно са посочени времето, мястото, начинът на извършване на
нарушенията, разпоредбите, които са нарушени виновно, както и вида и размера на
наказанията.
Ясно и по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5
и т. 6 ЗАНН, са описани нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и са
посочени нарушените правни разпоредби.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното:
По нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП (пункт първи от НП):
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Безспорно и категорично установено по делото е обстоятелството, че на
процесните дата и време жалбоподателят С. Х. Ч. е управлявал автомобила си марка и
модел ********************* в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“, с посока на
движение от ул. „Борис Арсов“ към ул. Околовръстен път, и до номер 136 на бул.
„Симеоновско шосе“ частично навлиза в съседната дясна пътна лента, не пропуска и
реализира ПТП с попътно движещият се от дясната му страна лек автомобил
******************, като така се стигнало до съприкосновение между управлявания
от жалбоподателя автомобил марка и модел ********************* и движещият се
от дясната му страна лек автомобил ******************. Законодателят не изследва
причината за навлизането на МПС в съседната лента за движение – предполага се, че
водачът управлява МПС с необходимата съобразена скорост и преценява необходимата
дистанция с движещото се в съседната лента МПС, както и с неговата скорост на
движение, която скорост и дистанция би му позволила да предприеме маневрата по
начина, указан в разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП.
Твърденията на жалбоподателя, че вината за настъпилото ПТП била на другия
водач са несъстоятелни и изолирани. Съдебният състав счита, че твърденията на
жалбоподателя относно случилото се представляват единствено защитна теза.
Съдът намира, че с процесната маневра, навлизайки в съседната лента за
движение, и непропускайки лекия автомобил *******************, който се е движил
в дясната лента, Ч. е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП, като при това е без
значение скоростта, с която се е движил л.а.Смарт /каквито възражения излага
жалбоподателят/, тъй като процесното ПТП е нямало да настъпи, ако жалбоподателят
не беше предприел маневрата за навлизане в съседната дясна лента, по която се е
движил л.а. Смарт. Жалбоподателят е бил длъжен при навлизането в дясната лента на
пътното платно да се убеди, че това му действие е безопасно и е следвало да пропусне
движещия по тази лента автомобил, управляван от св.К.. Той обаче не сторил това и
предизвикал ПТП, тъй като ударил автомобила на К. в дясната лента за движение.
Видно от Протокола за ПТП, описвайки мястото на настъпилото съприкосновение
между двата автомобила, свидетелят З., в кръга на служебните задължения на
4
полицейски служител, по същество отразява, че пътно-транспортното произшествие е
настъпило в лентата, по която се е движил лекият автомобил марка
*****************. Отразеното в протокола за ПТП е в синхрон и с констатациите в
акта за установяване на административно нарушение от съставителят – свидетелят Ч.,
който потвърждава констатациите, отразени в Протокол за ПТП и акт за установяване
на административно нарушение. Освен това, от събраните доказателства по делото е
видно, че процесното ПТП е настъпило в дясната лента за движение, но видно от
мястото на съприкосновение между двата автомобила и щетите по тях се установява,
че при реализиране на процесното ПТП жалб. Ч. все още не е бил изцяло навлязъл в
дясната лента, както той твърди, тъй като ако това беше така, щетите по неговия
автомобил нямаше да са в задна дясна врата и заден десен панел, а щяха да са отзад на
автомобила, а по другия автомобил щяха да са само в предна част, но и по двата леви
калника, както е в настоящия случай, видно от протокола за ПТП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост - жалбоподателят
не е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието
му, но е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на същите. В случая
жалбоподателят като правоспособен шофьор е бил длъжен да познава правилата за
движение по пътищата и да съобрази поведението си с тях. От представените
доказателства по делото няма сведения за съществуването на каквито и да е обективни
пречки, които да препятстват възможността на жалбоподателя да извърши маневрата в
съответствие с правилата за движение по ЗДвП.
Предвиденото наказание в този случай законът е постановил в нормата на чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и то е двеста лева „глоба”. Съдът констатира, че
размерът на санкцията за този вид нарушение е посочен в абсолютен размер и няма
законова възможност за нейното намаляване.
Процесното нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо
не разкриват по-ниска степен на засягане на обществените отношения, които тази
норма регулира. Ето защо, съдът намира, че няма основание за приложението на чл. 28
от ЗАНН.
При тези мотиви, съдът намира, че НП, в частта относно нарушението на чл. 25,
ал. 2 от ЗДвП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт втори от НП):
След извършване на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, но преди влизане в
сила на наказателното постановление, е налице настъпила законодателна промяна, като
след измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 67 от 2023 г. е отпаднало задължението на
водачите по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП да носят контролен талон към СУМПС.
Предвид това, доколкото законодателят е преоценил обществената опасност на
извършеното и към настоящия момент то вече не представлява административно
нарушение, приложение следва да намери правилото на чл. 3, ал. 2 ЗАНН и
наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се поражда за
наказващия орган, на осн. чл.69д, ал.3 ЗАНН, но доколкото липсват доказателства за
направени такива, тъй като в хода на производството процесуално представителство
от юрисконсулт не е осъществено, а само са представени бланкетни писмени бележки,
съдът намира, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
5
неоснователно.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-004137/20.03.2023г.,
издадено от началник сектор в Отдел „ПП” при СДВР, в частта по ПУНКТ 1, за
нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, за което на С. Х. Ч., с ЕГН: **********, е
наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр.4 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-004137/20.03.2023г., издадено
от началник сектор в Отдел „ПП” при СДВР, в частта по ПУНКТ 2, за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на С. Х. Ч., с ЕГН: **********, е наложено адм.
наказание ГЛОБА в размер на 10.00 /десет/ лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд - София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6