№ 450
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В в закрито заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20211100507391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. №3811/09.06.2021г. от длъжника „Т.С.“
ЕАД срещу постановление от 07.12.2020г. постановено по изпълнително дело
№ 20207900402323, с което са редуцирани приетите поделото разноски до
следния размер: от 350 лв. до 280 лв. адвокатски хонорар, както и съответната
такса за събрано вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят - „Т.С.” ЕАД поддържа, че срещу определените в
изпълнителното производство разноски е подал възражение срещу
определения размер на адвокатското възнаграждение, като е направил искане
същият да бъде намален до 200 лв. С обжалваното постановление съдебният
изпълнител не е уважил направеното възражение, поради което
жалбоподателят поддържа, че същият е прекомерно завишен. Посочва, че
определеният размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с факта,
че към момента на изпращане на поканата е извършено само действие по
образуване на изпълнителното дело и следователно не се дължи
възнаграждение на адвокат по т. 10.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело. Моли
съда да отмени обжалваното постановление и да намали определения
адвокатски хонорар до посочения минимум от 200 лв. и съответно таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира направените разноски за настоящото
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Взискателят – Е.А.К. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал
възражение. В него се поддържа, че размерът на договорения и заплатен
адвокатски хонорар е определен коректно, поради което жалбата е
неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
1
заявява становище за неоснователност на частната жалба. В него е посочено,
че в резултат на наложения запор по банковите сметки на длъжника е
погасено задължението по делото.
Софийски градски съд, след като разгледа обжалвания акт, обсъди
изтъкнатите в частната жалба доводи и се запозна с материалите по делото,
приема следното:
Изпълнително дело № 20207900402323 е образувано въз основа на
молба подадена на 24.11.2020г. с вх. № 21126 от Е.А.К., в качеството й на
взискател, чрез пълномощника й адв. Н.Ц., срещу „Т.С.“ ЕАД, в качеството на
длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 17.11.2020г. по гр.д. №
39289/2018г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, съгласно който
„Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на Е.А.К. сумата от 300 лв. – разноски в
исковото производство и 252, 20 лв. – направени разноски във въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от адвокат
Н.Ц., за когото е приложено към нея правна защита и съдействие, в който е
уговорено адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в
размер на 350 лв., платени в брой.
На 25.11.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която са вписани като разноски 350 лв. адвокатско
възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 264, 26 лв.
На 25.11.2020г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България”
АД от съдебния изпълнител.
На 27.11.2020г. е връчена поканата за доброволно изпълнение на
длъжника.
На 04.12.2020г. е подадено възражение от длъжника, с вх. №21882
относно определените разноски от 350 лв. за адвокатско възнаграждение и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 07.12.2020г. съдебният изпълнител е
намалил адвокатското възнаграждение от 350 лв. на 280 лв. и съответно т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 08.12.2020г.
На 14.12.2020г. е постъпило писмо с вх. №23036 от „Юробанк
България” АД /страница 14 от изпълнителното дело/, в което е посочено, че
сумата, вписаната като дължима по процесното изпълнително дело е налична
в запорираната банкова сметка на длъжника. От представеното извлечение на
страница 7 от делото е видно, че същата е преведена на съдебния изпълнител
на 30.11.2020г.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
2
изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски
в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност
в изпълнителното производство.
Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или
правна сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.,
а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – при
материален интерес до 1 000 лв. – 200 лв.
В конкретния случай от страна на процесуалния представител на
взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело
няма извършени други процесуални действия.
Жалбоподателят посочва, че към така определения размер на адвокатско
възнаграждение не следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2,
предл. 1 от Наредбата. Видно от представеното изпълнително дело в срока за
доброволно изпълнение, чрез осъществен изпълнителен способ – запор на
банковата сметка на взискателя, е събрана дължимата сума. При тези факти,
настоящият съдебен състав счита, че на взискателя не следва да се определя и
адвокатско вънаграждение по т. 10.2 от посочената Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на
взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради
което същото следва да бъде намалено до посочения размер.
Относно второто възражение на жалбоподателя относно определения
размер на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението
съгласно поканата за доброволно изпълнение е: 552, 20 лв. – съгласно
представения изпълнителен лист, 200 лв. – адвокатско възнаграждение или
общо 752, 20 лв. Относно този размер на задължението съгласно т. 26, б. „б”
от ТТРЗЧСИ таксата е 75, 22 лв. без ДДС или 90, 26 лв. с ДДС. С оглед на
така направените изчисления настоящият съдебен състав приема, че и в тази
част жалбата е основателна и следва да бъде намален определения размер на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 99, 86 лв. на 90, 26 лв.
Относно направените разноски за настоящото производство
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.
Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно
изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото
производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ постановление от 07.12.2020г. постановено по изпълнително дело
№20207900402323, в частта, в която е оставено без уважение направеното
възражение с вх. №21882 от 04.12.2020г. от длъжника „Т.С.” ЕАД относно
определените разноски от 350 лв. за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от
ТТРЗЧСИ по посоченото изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.
№33670/25.11.2020г. по изпълнително дело №20207900402323 разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателите от 350 лв. на 200 лв. и таксите по
от ТТРЗЧСИ от 264,26 лв. на 246, 26 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4