Мотиви към присъда
по НОХД №324 по описа за 2019 г. на ВПРС
На 21.11.2019 г.
от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав
обвинителен акт по ПД №38/2019г. по описа на ВПРП ведно с БП№346/19 г. по описа на РУ-В.Преслав, по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу:
С.Х.Е. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес ***,
неграмотен, женен, неосъждан, за това че на 12.11.2019 г. с.***, общ.Върбица, обл.Шумен управлявал лек
автомобил „Опел Корса” с рег. № ***, собственост на Ж.В.Й.от с.***, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление №18-1292-002382/04.12.2018
г. на началник-сектор ПП при ОДМВР гр.Търговище, влязло в сила на 12.01.2019 г.
за управление на МПС без съответното свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще
се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за
предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК. Съдът
като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 11.12.2019
г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да
признае подсъдимия за виновен за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК
и да му наложи наказание на осн.чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК в размер на
четири месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено на
осн.чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Защитникът счита че са налице
предпоставките за освобождаване на подзащитния му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на осн.чл.78а от НК, което предвид
имущественото състояние на подсъдимия следва да бъде в минималния предвиден в
закона размер.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: независимо, че бил неправоспособен водач на
МПС е бил наказан по административен ред с влязло в сила на 12.01.2019
г. с НП № 18-1292-002382/04.12.2018 г. на ОД на МВР -
Търговище за управление на МПС
без СУМПС, подс. С.Х.Е. ***, привел в движение и управлявал л.а. „Опел
Корса" с ДК№*** (собственост на лицето Ж.В.Й.от с. ***, обл.Шумен).
На същата дата свидетелите Д.П., Р.Д. и Т.Т. (и тримата
полицейски служители при
РУ - В.Преслав, ОД на МВР-Шумен) осъществявали дежурство по охрана
на обществения ред и контрол на движението по пътищата. При обход със
служебен автомобил на територията на село ***, обл.Шумен, на
ул."Балкан", в близост до кръстовище с ул."Плиска" в
селото, забелязали подс. С.Х.Е. да управлява л.а. „Опел Корса" с ДК№ ***.
Когато подсъдимият видял свидетелите, направил опит да
избяга и да осуети извършването на проверка, като незабавно променил
посоката на управлявания от него автомобил, завивайки наляво по улица
„Плиска". Тримата полицейски служители знаели, че С.Е. е неправоспособен
водач. По този повод незабавно го
последвали със служебния автомобил. Подс.Е. *** в селото и пред дом № 9 спрял
автомобила, слязъл от него и тичайки прескочил находящата се отстрани в близост
дворна ограда. Свидетелят П. го
последвал и успял да го залови. В хода на извършената полицейска проверка било установено,
че подсъдимия е наказан по административен ред с влязло в сила на
12.01.2019 г. Наказателно постановление с № 18-1292-002382 (на ОД на
МВР - Търговище, издадено на 04.12.2018 г. за административно нарушение по чл. 150
от ЗДвП - за управление на МПС без СУМПС, извършено на територията на с.
Обител, общ. Омуртаг. Установено било също, че и към процесната дата 12.11.2019
г., Е. не е бил правоспособен водач на МПС-во. За така констатираното деяние,
на Е. бил издаден АУАН по ЗДвП, като актът бил подписан от лицето без
възражение. По случая било започнато настоящото бързо производство.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на
подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в, ал.2 от НК, защото:
- обект
на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата;
- от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно
константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му";
- от
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че подсъдимия на 12.11.2019 г., е управлявал МПС - л.а. „Опел Корса" с ДК№ ***без съответното свидетелство за управление и то
в едногодишен срок след като е бил наказан по административен ред за управление
на МПС без СУМПС с в едногодишен срок от наказването му по административен ред. Според настоящият състав, престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е на
просто извършване с осъществяване на деянието, управляване на МПС без
съответното свидетелство за управление, в едногодишен срок след като дееца е
бил наказан по административен ред за управление на МПС без СУМПС,
престъплението е довършено. В настоящият случай подсъдимият е осъществил
престъплението, за което е обвинен след като е управлявал МПС без СУМПС в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление без
СУМПС с Наказателно
постановление №18-1292-002382/04.12.2018
г. на началник-сектор ПП при ОД МВР гр.Търговище, влязло в сила на 12.01.2019 г.
- субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
- от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи, както несъобразяването, така и незачитането на правилата
за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.
Съдът, счита че по отношение на подс.Е. е
настъпила реабилитация по закон на осн.чл.88а, ал.4 вр. с ал.2 и ал.1 вр. с
чл.82, ал.1, т.4 и т.5 от НК, считано от 06.03.2016 г. по следните съображения:
На подсъдимият с присъда по
НОХД №81/2000 г на Районен съд - Омуртаг, влязла в сила от 30.10.2000г. е
наложено наказание 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода", изпълнението
на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за три години.
С присъда по НОХД № 199/2000 г.
на Районен съд Велики Преслав, влязла в сила от 12.11.2001г. му е наложено
наказание 1 година „Лишаване от свобода", изпълнението на което на
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за три години.
С присъда по НОХД №208/2002г.
на Районен съд Бургас, влязла в сила на 16.05.2002 г. му е наложено наказание 1 година и 6 месеца
„Лишаване от свобода", изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за три години.
С присъда по НОХД №34/2003г.
на Варненски военен съд, влязла в сила от 01.05.2003 г. му е наложено наказание
1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода", изпълнението на което на
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за три години.
С присъда по НОХД №163/2004г.
на Варненски военен съд, влязла в сила от 02.12.2004 г. му е наложено наказание
1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода". Със същата присъда е определено на осн.чл.25
вр. с чл.23 общо наказание по присъди по
НОХД №81/2000 г на Районен съд - Омуртаг; НОХД № 199/2000 г. на Районен
съд Велики Преслав; НОХД №208/2002г. на Районен съд Бургас; присъда по НОХД №34/2003г.
на Варненски военен съд и по присъда по НОХД №163/2004г. на Варненски военен
съд 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода", като на осн.чл.25, ал.4 от НК е постановено определеното общо
наказание да бъде изтърпяно при общ режим.
Наказанието изтърпяно на 06.03.2006г. Реабилитацията по това осъждане
е настъпила на 06.03.2016 г. на осн. осн.чл.88а, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.82,
ал.1, т.4 от НК.
С присъда по НОХД №167/2009г. на
Районен съд гр.В.Преслав, влязла в сила на 15.07.2009 г. на Е. е наложено
наказание „Пробация", което е изтърпяно на 27.07.2010г. Реабилитацията по
това осъждане е настъпила на 27.07.2012 г. на осн. осн.чл.88а, ал.1 вр. с
чл.82, ал.1, т.5 от НК.
С присъда по НОХД №72/2010г. на
Районен съд гр.В.Преслав, влязла в сила на 12.03.2010 г. на Е. е наложено
наказание „Пробация", което е изтърпяно на 28.07.2012 г. Реабилитацията по
това осъждане е настъпила на 28.07.2014 г. на осн. осн.чл.88а, ал.1 вр. с
чл.82, ал.1, т.5 от НК.
На осн.чл.88а, ал.4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е
реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на
предвидените срокове за всички осъждания. Съгласно чл.88а, ал.2 от НК, когато
наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е
освободено от изтърпяването му на основание чл.
66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години, ето защо на 06.03.2016 г. са изтекли
посочените в чл.88а и чл.82, ал.1 от НК срокове за всички осъждания на подс.Е..
Към датата на извършване на престъплението по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК –
12.11.2019 г., същият е бил реабилитиран по право, т.е не е бил осъждан.
Независимо от обстоятелството,
че производството по делото е проведено по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, с присъдата на основание чл.301,
ал.1, т.4 от НПК, съдът е длъжен да се произнесе по въпроса налице ли са
основанията за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание:
1. За престъплението по чл. 343в, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание “Лишаване от свобода” от
една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева;
2. Видно от приложената справка за съдимост и изложеното по-горе, подсъдимия към момента на извършване на престъплението е неосъждан и не се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК.;
3.Няма причинени с престъплението имуществени вреди.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.305, ал.5 от НПК вр. с чл.78а, ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия
С.Х.Е. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес ***, неграмотен, женен, неосъждан за виновен за престъпление по
чл. 343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК и го освободи от наказателна отговорност на
осн.чл.78а от НК и му наложи административно наказание „Глоба“.
При определяне размера на наказанието съдът отчете
като отегчаващи отговорността обстоятелства: лоши характеристични данни-несъобразяване с правилата за движение по
пътищата в частност управление без СУМПС, независимо от наказването му
административен ред и предходно осъждане за такова деяние, упоритост при
осъществяване на деянието, опит да осуети полицейската проверка чрез бягство, множество
нарушения и наложени наказания по ЗДвП, като не намери смекчаващи такива.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно “Глоба” в размер на 1 500.00 лева.
Служебно известно е на настоящия състав, че във ВПРС има висящо
наказателно производство по
НОХД№145/2019 г. по описа на ВПРС с подс.С.Е., което е образувано по внесен
обвинителен акт от ВПРП, с който му е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК извършено на 11.03.2019 г. Съдът счита, че не са налице
предпоставките установени в разпоредбата на чл.
78 а ал.7 от НК-т.е."множество престъпления" за отказ спрямо
подсъдимия да бъде проведена диференцирана процедура по чл. 375
и следващи от НПК, тъй като за да е налице посоченото ограничение,
обвиненията следва да са повдигнати с един
обвинителен акт или с влязла в сила присъда да е установено по безспорен начин
наличието на „множество престъпления“.
Следователно дали двете деяния са в
условията на реална съвкупност съгласно правилата на чл. 23
и чл. 25 от НК и дали са налице
предпоставките за приложението на чл.78а от НК, следва да бъде преценено от
състава разглеждащ НОХД№145/2019 г. по описа на ВПРС при постановяване на
присъдата.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
След влизане на
присъдата в сила да се докладва на Председателя на ВПРС и на БС при ВПРС за
нанасяне на настъпилата реабилитация по право в бюлетините на осъдения С.Е..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: