ПРОТОКОЛ
№ 247
гр. Бургас, 08.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600247 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно уведомена, се явява
прокурор К. С..
Жалбоподателят подсъдим К. П. Ж., редовно призован, се явява
лично, доведен от органите на РД „Охрана“ - Бургас и с упълномощения си от
досъдебното производство защитник адв. Т. Д. от АК - Бургас.
Гражданският ищец и частен обвинител И. К. Л., редовно призован,
не се явява. За него се явява упълномощеният му повереник адв. П. М. от АК -
Бургас.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Ж.: Да се гледа делото.
1
Съдът намира, че няма законова пречки за даване ход на делото пред
настоящата инстанция, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Производството пред тази инстанция е образувано по въззивна жалба
на адв. Д., упълномощен защитник на подсъдимия Ж., срещу присъдата на
Бургаския окръжен съд, с която той е признат за виновен за деяние по чл. 116,
ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на 18
години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“
режим, като е оправдан по първоначалното обвинение за извършване на
деянието и по „особено мъчителен начин“ за пострадалия.
Искането в жалбата е за отмяна на присъдата и за оправдаване по
цялото обвинение на подсъдимия. Впоследствие е депозирано допълнение към
въззивната жалба, в което се навеждан вече конкретни възражения по повод на
присъдата, като се поддържат исканията за постановяване на оправдателна
присъда.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи
на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. М.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. Д.: Няма да сочим нови доказателства.
С оглед становището на страните, съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА приложените по делото писмени
доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на същите и съдебното следствие.
2
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам
първоинстанционата присъда, като единствено в частта относно наложеното
наказанието намирам, че въззивната жалба е основателна.
Присъдата на първоинстанционния съд е постановена въз основа на
обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по
делото, при изпълнение на задълженията по чл. 13 и чл. 14 от НПК. В хода на
съдебното следствие са събрани относимите и допустими доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като е спазен
процесуалният ред гарантиращ тяхната годност. Фактическите изводи са
обосновани въз основа на доказателствените факти, изведени от гласните и
писмените доказателства. Извършен е прецизен и всестранен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата
обстановка, която изцяло споделям и не намирам за необходимо нейното
преповтаряне.
Първостепенният съд е посочил по безспорен начин механизма на
извършване на деянието, при което се е стигнало до умъртвяването на
пострадалия, както и авторството на деянието. Последното се оспорва от
страна на подсъдимия, както и от неговата защита, като подробни доводи са
изложени в допълнението на въззивната жалба, на които намирам, че ясно и
категорично от страна на първоинстанционния съд е отговорено. Бих
допълнила само, че в случая, на първо място, е налице мотив, за да бъде
извършено убийството. Това се извлича от показанията на свидетелката Т. А..
Защитата приема, че тези показания не следва да бъдат кредитирани, още
повече в своята същност са противоречиви и не носят нужната информация, за
да се приеме, че мотивът за убийството е ревност.
Първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, кредитирайки
показанията на свидетелката А., че тя често е посещавала подсъдимия, в
замяна на това е получавала храна и пари. Имала е и отношения с
пострадалия. Няма да се спирам по отношение на поведението на
свидетелката, но начинът на живот е описан и от други свидетели, а именно
свидетеля К., свидетеля Г. Д. и др. Но като обобщение може да се каже, че
подсъдимият е ревнувал свидетелката А., предвид че е посещавала както
пострадалия, така и други мъже. Същият, според нейните показания, е
агресивен човек, посягал й е няколко пъти.
Друг аргумент, подкрепящ мотива за извършеното убийство е и
нараняването в областта на скротума на пострадалия, освен другите
наранявания.
Друг мотив не може да бъде извлечен, предвид че между пострадалия и
подсъдимия е нямало пряк конфликт, не са поддържали каквито и да е
междусъседски отношения.
3
Правилно първият съд не е дал вяра на твърденията на подсъдимия, че
не е извършител на инкриминираното деяние, като е посочил, че за да е
налице изпълнителното деяние на това престъпление, се изисква действията
на дееца обективно да са насочени към умъртвяването на пострадалия. В
конкретния случай, подсъдимият Ж. е действал със средства и по начин, годни
да лишат пострадалия от живот. Вещото лице по назначената и извършена
съдебномедицинска експертиза е посочило какви травми е получил
пострадалият Л., несъвместими с живота, а именно травматични увреждания
по лицето, фрактури по двете челюсти и избиване на зъби, предизвикани са
два вида кръвоизливи, които са остри, травматични, като за това се изисква
много по-голяма сила.
Силата, интензитетът, последователността, насочеността на удара към
главата и към други части на тялото с брадвата, с къса дръжка, са фактите, въз
основа на които е направен верен извод за намерението на подсъдимия Ж. да
лиши от живот Л., а не просто само да го нарани.
В тази връзка, следва да се има предвид и извлечения ДНК материал, а
именно следи от кръв от пострадалия Л., установен върху металната част и
върху дръжката на брадвата с къса дръжка, както и върху десния гумен галош,
иззети от дома на подсъдимия Ж..
Други доказателства, са извършеният оглед на веществени
доказателства, с предмет видеофайл и приложеният снимков материал, от
който с категоричност се вижда, че други лица, освен подсъдимият, не са
влизали в имота на пострадалия. Единствено подсъдимият Ж. влиза с черна
торбичка и около 17 минути се забавя, след което излиза от двора на имота.
След около 20 минути влиза свидетелката А. в двора и в рамките на близо
една минута тичайки го напуска.
В случая изцяло се оборва защитната версия на подсъдимия, за
присъствието на трето лице в имота на пострадалия.
Въз основа на тези факти правилно е било прието, че намерението на
подсъдимия Ж. е да умъртви пострадалия Л.. Твърденията на подсъдимия, че е
присъствало трето лице от ромски произход и между него и пострадалия е
имало конфликт, се опровергават именно от обективните обстоятелства, които
са били правилно интерпретирани от първостепенния съд.
Не на последно място, следва да се кредитират и показанията на всички
разпитани свидетели по делото, който в различните етапи на развоя на
събитията, допринасят за разкрИ.е на обективната истина, било пряко или
косвено.
При така приетите и анализирани факти, първоинстанционният съд е
приложил правилно материалния закон, като е признал подсъдимия Ж. за
виновен, за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК. Аргументите
за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия
по чл. 116 от НК, изложени от страна на първоинстанционния съд, изцяло
4
споделям, като приемам, че в случая липсват доказателства по отношение на
квалифициращия признак, а именно убийството да е извършено по „особено
мъчителен начин“. В тази част БОС напълно обосновано е оправдал
подсъдимия, като по отношение на квалифициращия признак „особена
жестокост“ споделям изложените аргументи на първия съд. Този извод се
извежда от множеството целенасочени удари насочени към жизненоважен
орган - главата на пострадалия, а и не само това, същите са многобройни, като
са довели до фрактура на челюстите, избиване на зъби, множество порезни и
разкъсни рани, самите удари са с висок интензитет и сила.
Правилни са и изводите на първия съд относно субективната страна на
деянието, извършено от подсъдимия Ж. - при пряк умисъл, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е целял тяхното
настъпване. Именно интензитетът, броят и силата на нанесените удари с
брадвичката с късата дръжка, насочени към главата и други жизнено важни
органи на пострадалия, категорично сочат за умисъла на подсъдимия да
умъртви пострадалия.
От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че подсъдимият Ж. към момента на деянието е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да контролира постъпките.
Впоследствие, в хода на съдебното следствие предвид здравословното
състояние на подсъдимия Ж., а именно претърпения исхемичен инсулт, е била
изготвена съдебномедицинска експертиза. От същата се установява, че
подсъдимият Ж. е в добро общо състояние, същия може да участва в процеса,
правилно да възприема фактите и дава обяснения за случилото се.
Впоследствие, в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си,
като приема, че подсъдимият Ж. е абсолютно контактен и адекватен.
По отношение вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание,
Окръжен съд - Бургас е приел като смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимия - чистото му съдебно минало, възрастта му *** години.
Паралелно с това БОС е приел, че в случая е налице тежък престъпен резултат
- смъртта на пострадалия Л., проявената жестокост и агресия спрямо него,
както и механизма на извършването на престъплението.
При това положение, съдът е определил наказание при условията на чл.
54 от НК от осемнадесет години лишаване от свобода, като е приел, че
отговаря това наказание на степента на обществената опасност на подсъдимия
и на извършеното от него деяние, което не приемам, тъй като, както е
посочено и в допълнението към въззивната жалба, че става въпрос за
възрастен човек на *** години, претърпял исхемичен инсулт и е в процес на
възстановяване. Напълно приемам изложеното от защитата, че обективно
погледнато тези 18 години, предвид възрастта на подсъдимия, е равносилно на
доживотен затвор и поправянето и превъзпитанието му е една заблуда и
утопия. Същият е трудно подвижен и изтощен и това дава основание да се
5
приеме, че подсъдимият Ж. трудно би се грижил сам за себе си и най-вече
докога. По този повод намирам, че следва така наложеното му наказание да
бъде намалено към предвидения минимум в закона.
По отношение на предявения граждански иск, намирам, че съдът е
определил размера по справедливост и съответно не следва да търпи
корекция.
Предвид гореизложеното, считам, че на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от
НПК, следва да измените присъдата, като намалите така наложеното
наказание, като в останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. М.: Уважаеми съдии, присъединявам се към становището на
представителя на Апелативна прокуратура за неоснователност на въззивната
жалба и всичко, което е изложено досежно доводите посочени във въззивната
жалба и допълнението към нея.
Считам, че дейността на първата инстанция по събиране на
доказателствения материал е правилна, законосъобразна, както и правилно
определена самата правна квалификация, а именно по чл. 116, ал. 1, т. 3,
предл. 3 от НК, относно наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 18 години. Считам, че същото е отмерено справедливо и е отчетена
възрастта на подсъдимия, като считам, че посочената напреднала възраст не е
единствен критерии при индивидуализацията на наказанието и в този смисъл
аз считам, че наказанието следва да бъде потвърдено. Така че моля да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна,
а въззивната жалба да не бъде уважавана.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба.
Поддържам аргументите изложени в допълнителната въззивна жалба.
Поддържам искането за оправдаване. Днес в пледоарията си обаче ще
акцентирам върху едно алтернативно искане, водещо, в крайна сметка ако
бъде уважено, до намаляване на наказанието.
Оспорвам квалифициращият елемент по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 от
НК, че при умъртвяването на пострадалия К. Л., е налице „особена жестокост“
от страна на автора на престъплението, който и да е той. Аргументите ми са
следните:
На първо място, поддържам изложеното в допълнителната въззивна
жалба, че множеството удари са причинени след нанасяне на смъртоносните
удари. Т.е. те нямат абсолютно никакъв принос към причиняването на
смъртта, каквото е изискването на закона.
На следващо място, по отношение на боря на нанесените удари считам,
че първоинстанционният съд, както и на досъдебното производство, не беше
6
обърнато особено внимание.
До настоящия момент не е идентифициран броят на ударите,
категорично. Изводите за множеството удари се правят от множеството
наранявания по тялото на пострадалия, най-вече по главата. Считам за
безспорно, че по главата на Л. са нанесени поне два удара, единият от които с
тъп предмет, съответстващ на тъпата част на брадвата и с остър предмет,
съответстващ на острата част. Нищо повече. Въпросът за боря на ударите нито
е изследван, нито може да се направи от съществуващите данни, като
първоинстанционният съд е приел това обстоятелство на базата на
множеството наранявания. Моята теза е, че множеството наранявания по
главата на пострадалия могат да бъдат причинени само от двата удара, с оглед
тяхната локализация по лицето, те са под мястото на смъртоносните удари,
нанесени със средство с тъпа и остра страна и с дълго рамо, т.е. с голяма сила,
от което може да се направи предположение, че е брадвата. Но самият факт, че
един удар причинява множество увреждания, според мен не е достатъчно за да
се приеме, че ударите са много и да дефинира понятието „особена жестокост“.
Може да се установят точно нанесените удари с режещ ръб, а именно порезни
рани в областта на скротума, само там. Както казах, моята теза е обаче, пък и
не само моя, моята теза е въз основа на становището на вещо лице д-р Г. М., че
ударите в областта на скротума, са нанесени след като вече са нанесени
ударите по главата с тъп и остър предмет и пострадалият е изгубил съзнание.
Също това са и смъртоносните удари и въздействието на порязванията в
областта на скротума са нулеви. По отношение на вредоносния резултат са
нулеви и в този смисъл са правно ирелевантни относно квалифициращия
елемент „особена жестокост“.
В този смисъл искам да кажа, в допълнение искам да кажа, че
множеството наранявания по тялото на пострадалия, не са достатъчен
аргумент за да се приеме „особена жестокост“ на извършителя. В този смисъл
е Решение № 284/19.04.2019 г. по н.д. № 1140/2018 г. на Първо н.о. на ВКС.
На следващо място, при обсъждане на въззивната жалба, моля да
обсъдите и анализирате индивидуалното и психическо състояние на Ж. към
настоящия момент. Становището на вещите лица психиатър и психолог е, че
вменяемостта му е запазена, че независимо че дава някакви признаци на
деменция след извършване на деянието, то той може да бъде наказателно
отговорен. Аз не оспорвам това обстоятелство, но ако прочетете разпита на
подсъдимия на 09.07.2025 г. в съдебно заседание, може би мнението Ви ще се
промени. Просто на мен ми направи впечатление, че той често губеше
мисълта си, често сменяше темата, по която говори, понякога вмъкваше теми,
които нямат нищо общо с изпълнителното деяние и въобще с предмета на
делото, в изказа му липсваше връзка между темите, по които говори. Въобще
беше налице една несвързаност на мисленето и изказа му.
Не считам, че е налице хипотезата на чл. 33, ал. 2 от НПК, но при
определяне на наказанието на тази инстанция, считам, че следва да се обсъди
7
и това негово състояние и да се определи наказание съобразно личността му.
В заключение на алтернативното ми искане, моля да оправдаете
подсъдимия К. Ж. относно квалифициращия елемент по чл. 116, ал. 1, т. 6,
предл. 3 от НК, а именно „особена жестокост“ и да му наложите наказание по
чл. 115 от НК, към предвидения в закона минимум.
Моля да се произнесете в този смисъл.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ на ПОДСЪДИМИЯ К. П. Ж. право на лична
защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ К. П. Ж.: Поддържам
казаното от адвоката ми.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ К. П. Ж.: Искам да си отида. Моля да бъда освободен. Не
съм аз. Друг е убиецът.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8