№ 30
гр. гр.Монтана, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20211630102185 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.49 ал.4 от СК.
Ищцата Н. АТ. П. от град Монтана твърди в исковата молба, че с
ответника ИВ. Й. П. започнали връзка през 2016г., като година по-късно
сключили граждански брак. След като се оженили през август 2017г.,
заживяли в къщата на родителите й, като те им предоставили втория
етаж, а те се установили на първия. Жилището имало нужда от ремонт
и ответникът изтеглил кредит в размер на xxxxxxx лева, тъй като тогава
само той работел, за да го ремонтират и обзаведат по начин, който на тях
им харесва. Поддържа също така, че в началото на съвместното им
съжителство всичко било наред, разбирали се, уважавали се взаимно, но
постепенно започнали да се отчуждават един от друг и да възникват
проблеми в отношенията им. Поддържа и това, че при сключване на
брака не били избирали имуществен режим, който да определя
имуществените им взаимоотношения. Заявява, че често пъти родителите й, с
които живели под един покрив, са ставали свидетели на скандалите, които са
имали, както и че зачестили и скандалите между родителите й и И.П.
по повод на изтегления кредит за ремонт на жилището, в което живеели
след като се оженили. При всяка удобна възможност той натяквал на баща й,
че иска тези пари да му бъдат върнати. Твърди, че почти година след като се
оженили, осъзнала, че той не е човекът за когото се омъжила и че
поведението му спрямо нея и родителите й не може да бъде търпяно повече.
Ищцата поддържа също, че през есента на 2018г. помолила ответника да
напусне дома им и да се разделят, тъй като живеели просто като
съквартиранти, не и като съпрузи. Твърди, че той отказал да се изнесе от дома
1
им, до като баща й не му върне парите от кредита. Това станало причина за
ежедневни скандали между нея и него и между него и баща й. Многократно
правила опити да му обясня, че тези средства, тъй като са вложени по време
на брака, няма как да му бъдат изплатени. Ищцата твърди също, че баща й
изтеглил кредит и му върнал xxxxxx лева, като останали xxxxxxx лева.
Поддържа и това, че през септември 2018г. той се изнесъл от дома им и се
разделили, като всеки започна свой собствен живот, в който другия не
участвал. Поддържа също, че през 2019 година ответникът заминал да живее
и работи в U, с което окончателно загубила контакт с него, което
затруднило решението й да се разведат. Твърди, че в началото на септември
2021 година ответникът И.П. се върнал в Монтана и я потърсил с искането
баща й да върне сумата в размер на xxxxxxx лева. Поддържа, че започнал
ежедневен тормоз от негова страна на работното й място, както и по
телефона и в социалните мрежи, като последно й заявил, че ще заведе дело
срещу баща й за тази сума. Счита, че отношенията им с ответника И.П. не
могат да се заздравят. Всеки от тях води свой собствен начин на живот,
не се интересува от другия и помежду им е прекъсната всякаква
емоционална, физическа и икономическа връзка. Всеки от тях е изградил
самостоятелен живот и е продължил напред. Твърди, че отдавна не са съпрузи
в истинския смисъл на думата и нямат основание бракът им да продължава да
съществува на хартия, след като фактически отношенията им са прекратени.
Поддържа, че от брака нямат родени деца, във връзка с което не следва
да се поставя въпросът по отношение на упражняването на родителските
права. Твърди, че не си дължат един на друг издръжка, а жилището, в което
живеели, след като се оженили е на родителите й, с оглед на което няма
основание, съдът да се произнася по въпроса за ползването му. Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака
им, чрез допускане на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, като утвърди постигнатото между тях споразумение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ИВ. Й. П. от град Монтана е
представила писмен отговор на исковата молба и изразява становище по
исковата претенция. Счита, че искът за прекратяване на брака е допустим и
основателен. Твърди, че действително са разделени от есента на 2018 година -
една година след сключване на брака. Оспорва твърденията на ищцата, че е
причина за разпадането на брака. Поддържа, че след сключването на брака
са заживели в дома на родителите на ищцата. Поради това, че имотът е бил за
ремонт, се е съгласил да изтегли банков кредит, за да ремонтират жилището.
Твърди, че започнал ремонта на жилището, в което щяло да живее
младото семейство. Намерил си втора работа и работел по повече от 12
часа на ден и когато се прибирал започвал да работи по ремонта това, което
умее - обръщал прозорци и др. дейности. Поддържа също, че лицето
Светлин Цветков му помагал в това. След като приключвал работата за деня
бил толкова уморен, че заспивал веднага. Твърди, че ищцата не работела и
нямала никакви доходи. Вечер взимала от него пари и излизала, като се
2
прибирала призори и заспивала. Поддържа, че това ги отдалечило един от
друг и започнали да се карат, като решили да се разделят през есента на 2018
г. Поддържа, че бащата на ищцата решил да му възстанови сумата от 16
xx,00 лева, която бил вложил за ремонта на неговия имот. Така на
05.09.2019 г. му върнал сумата от 14 xx,00 лева, за което била
подписана нотариално заверена декларация. Понеже нямал цялата сума,
подписал декларация, с която се съгласил сумата от 2 xx,00 лева да върне в
срок до 31.12.2019 г.Ответникът поддържа също така, че живеят разделени от
две години и нямат желание да опитват да се съберат, тъй като брачната
връзка е изцяло изпразнена от съдържание. Твърди, че нямат родени от
брака деца и нямат общи недвижими имоти, които да делят. Нямат
придобити по време на брака МПС. Поддържа, че няма претенции за
движимите вещи, които са останали в семейното жилище и претенции за
издръжка. Заявява, че е съгласен ищцата да си върне предбрачното си
фамилно име – M. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака им, чрез допускане на развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като утвърди постигнатото
между тях споразумение.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните по свое убеждение, приема за установено следното:
Установено е по делото, че страните са съпрузи, като бракът им е
сключен на 26.08.2017 година с акт за сключен граждански брак №
0170/26.08.2017 година, от който брак нямат родени деца. Установено е и
няма спор между страните, че същите са във фактическа раздяла и нямат
намерение и желание да полагат усилия за заздравяване на брака. Безспорно е
установено, че между тях е настъпилото отчуждаване и дезинтересиране от
брака.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото доказателства.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че бракът на Н. АТ. П. и ИВ.
Й. П., следва да бъде прекратен, поради което допуска развод. Страните са
постигнали и потвърдили в съдебно заседание споразумение, което следва да
бъде утвърдено. Съдът не се произнася относно вината за разстройството на
брака, тъй като съпрузите са заявили това и са изложили своето споразумение
относно обстоятелствата, визирани в чл.49 ал.4 от СК.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавни такси както следва:
15,00 лева – държавна такса по иска за допускане на развод и прекратяване на
брака, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
По горните съображения и на основание чл.49 ал.4 от СК съдът
3
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между Н. АТ. П. от xxxxx, ЕГН ********** и ИВ.
Й. П. от град xxxxxxxx, ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен
на 26.08.2017 година с акт № 0170/26.08.2017 година на Община Монтана,
поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило в него.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, по силата
на което:
1 Съдът да постанови решение, с което да прекрати брака с развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася за
вина при постановяване на решението за развод.
2. Семейното жилище, находящо се в град Монтана, бул.“xxxxx“ xxxxx
е лична собственост на родителите на съпругата Н. АТ. П., ще се ползва от
нея, като ИВ. Й. П. няма претенции към жилището.
3. Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.
4. По време на брака нямат придобито недвижимо имущество и МПС-
та, поради което нямат и имуществени претенции един към друг.
5. След прекратяване на брака съпругата Н. АТ. П. да възстанови
фамилното си име преди брака – M.
6. Паричните влогове, набрани по време на брака, остават в лична
собственост на титулярите на съответните банкови сметки.
7. Изтеглените кредити по време на брака, остават в тежест и
продължават да се обслужват от всеки един от титулярите по кредитите.
8. Движимите вещи, представляващи съпружеска имуществена общност
са поделили извънсъдебно помежду си.
9. Всички съдебни разноски по настоящото дело /държавни такси и
адв.хонорар/ да се поемат от страната, която ги е направила.
По този начин се уреждат всички лични и имуществени отношения
между ИВ. Й. П. и Н. АТ. П. и те заявяват, че нямат никакви претенции един
към друг сега и за в бъдеще.
il
ОСЪЖДА ИВ. Й. П. от град xxxxxxxx, ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд - Монтана сумата от сумата от 15,00 лева - държавна
такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 /пет/ лева -
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5