Решение по дело №49/2013 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 85
Дата: 8 април 2013 г. (в сила от 25 април 2013 г.)
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20133600100049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 85

 

 

                                          гр. Шумен, 08.04.2013год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                                Председател: Р.Хаджииванова

 

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора Д.Арнаудов,  като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №49 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

       В молбата си до съда ищцата Й.Г.А. твърди,  че ответницата С.В.М. е нейна дъщеря. Твърди също, че последната страдала от епилепсия с вероятно травмена етиология-средно чести припадъци, умерена олигофрения, имбецилност средна степен. Вече 23 години тя полага грижи за нея. Заболяванията били следствие на претърпяна травма на главата в детските ясли. Веднага след инцидента М. спряла да говори, като впоследствие се проявили и горепосочените симптоми. По думи на лекарите, развитието на мозъка й било спряло на ниво четиригодишна възраст. Ответницата се заглеждала единствено по детски предавания и играчки, не говорела, не можела да пише, чете, но ищцата била с усещането, че разбирала какво й говори. Не можела и да се обслужва сама-да се изкъпе, нахрани, да се подготви за лягане или излизане.  С.М. била освидетелствана от ТЕЛК, като й е определена 96% загуба на трудоспособността и необходимост от чужда помощ за срок-пожизнен. Описаното състояние на ответницата налагало за защита на интересите й същата да бъде поставена под пълно запрещение. Предвид изложеното моли, съдът да постанови решение, с което да постави ответницата под пълно запрещение.       

        Ответницата не взема  становище по основателността на претенцията.

        Заключението на представителя на ШОП е, че ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

        От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от представеното  удостоверение за раждане от ***г., ответницата С.В.М. е дъщеря на ищцата Й.Г..  Същата, съгласно представеното експертно решение №164/18.01.2002г.,  е с диагноза “Друга уточнена олигофрения/състояние след ЧМТ. Епилепсия с вероятно травмена етиология-средно чести припадъци. Умерена олигофрения. Имбецилност средна степен./. Определен й е процент неработоспособност-96%. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, се установи, че С.В.М.  страда от “Умерена умствена изостаналост, имбецилност тежка степен, еретичен вариант.  Умственото й изоставане било в такава степен, че втората й сигнална система била неразвита и тя не можела да осъществи какъвто й да е смислен контакт със заобикалящия я свят.  Поведението й било обусловено изцяло от подтиково-инстиктивната дейност.

           В съдебно заседание разпитаните свидетели Ат.А./вуйчо на  ответницата/ и Г.Г. заявиха, че след получена травма в детските ясли здравословното състояние на С.М. се влошило. Не разбирала това, което й се говори, не може да чете и  пише. Не знаела и името си, но се случвало да се обърне, когато я извикат. Нямала представа и ориентация за време. Играела с кукли и играчки и към настоящия момент. Не можела да се обслужва сама - да си измие ръцете, зъбите, да се изкъпе и отиде до тоалетна, да се облече, като всичко това вършела с помощта на майка си, ищцата по делото. Понякога буйствала и говорела на висок глас. Не посещавала учебно заведение и било отглеждана вкъщи. 

         Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, С.М. страдала от слабоумие  по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Особеностите на същото – тежката недоразвитост, засягащи всички области на психичния живот, обуславяли тотална невъзможност ответницата да възприема правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира собственото си поведение, да се грижи за своите работи и защитава интересите си.  

     С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на ответницата лично. Със същата не се осъществи контакт. Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че М. поради страданието си не е в състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Налице са медицински и юридически критерии, които налагат поставянето й под пълно запрещение.

         Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.

     Предвид гореизложеното, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

          ПОСТАВЯ под пълно запрещение С.В.М. с ЕГН********** ***.

         Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на община Велики Преслав.

         Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        

 

 

                                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ::