Р Е Ш Е Н И Е
№ 260054 07.10.2020
г. гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение,
II състав,
на петнадесети септември две
хиляди и двадесета година,
в публичното заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от
съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело N 1480 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е на основание чл.272-
273 от ГПК и във вр. с чл.135 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.250, ал.1 от ГПК
Въззивна жалба вх.№ 14514/17.06.2020г. от двамата ответници Д.И.М. и И.Г.М./и двамата от гр.С.З./ против
изцяло негативното за тях Решение № 316/02.03.2020г. по гр.д.№ 3056/2019г. по
описа на РС- С.З., с което е бил обявен за недействителен договор за
дарение на ½ ид.ч. от подробно описан недвижим
имот, находящ се в гр.С.З. и са осъдени да заплатят
на ищците разноските им пред първата инстанция, като излагат подробни
фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Молят настоящия въззивен съд да отмени изцяло атакуваното от тях първоинстанционно Решение, което считат за
незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон, събраните пред РС доказателства и постановено при съществени процесуални
нарушения, и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции
против тях. Претендират разноските си пред двете съдебни
инстанции. Не са се явили лично, но техният общ процесуален представител-
адвокат пледира пред настоящата въззивна инстанция да
се уважи изцяло въззивната им жалба и да отмени
изцяло в атакуваната му част решението на РС- Казанлък, като се отхвърлят от ОС
исковите претенции по чл.135 от ЗЗД против тях двамата, със законните последици
от това. Представили са обща писмена защита по делото.
В законоустановения
2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ писмен Отговор на въззивната
жалба от двамата ищци-въззиваемите „А.Ф.*“- ЕООД и „Ф.Г.*“- ООД/и
двете ТД със седалище и адрес на управление в гр.С.З./, които считат в.жалба за неоснователна и недоказана, като излагат подробни доводи
в
подкрепа на изцяло позитивното за тях атакувано Решението на РС. Нямат свои нови доказателствени искания
пред въззивния съд. Претендират разноските си пред въззивната инстанция. В този смисъл е и пледоарията на общия
им процесуален представител- адвокат по делото.
Въззивният ОС- С.З.,
в настоящия си състав, след като
провери мотивите в обжалваната част на атакуваното първоинстанционно Решение, събраните по делото
писмени и гласни доказателства пред първата и пред въззивната
инстанция, като обсъди становищата на всяка една от страните, като взе предвид
приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и задължителната практика на ВКС
по реда на чл.290 от ГПК по други аналогични казуси, намира за установена
и доказана по несъмнен и безспорен начин следното по делото :
Решението е валидно
постановено, процесуално допустимо и мотивирано от външна
страна.
Разгледано по същество, в атакуваното първоинстанционно Решение обосновано, законосъобразно и правилно РС съд е приел, че са
налице всички законови предпоставки по смисъла на чл.135 от ЗЗД, обуславящи основателността на иска, тъй като
ищцата не е доказала, че към
датата на сключване на атакуваната
сделка/20.05.2019г./ третото за принудителното изпълнение лице/надарената/- втората въззивница
Д.И.М. от гр.С.З. е знаела за
увреждането заради необоримата законова презумпция по чл.135, ал.2,
пр.2 от ЗЗД, тъй като безспорно е дъщеря на двамата й дарители- първия ответник
И.Г.М. и третото за делото лице- съпругата му Ц.С.М./и двамата също от гр.С.З./. Правилно първоинстанционният съд
е обсъдил релевантните за спора събрани
пред него писмени и гласни доказателства, и е дал отговор на направените
ищцови искания и претенции. Същевременно
видно от протокола от първото о.с.з. по делото на 02.10.2019г./л.170 от първоинстанционното
дело/, по
отношение доклада по делото от
РС не са направени абсолютно никакви възражения от никоя от страните по делото, включително и от въззивницата- втора ответница Д.И.М..
Не се установиха и доказаха твърдените във въззивната жалба оплаквания, че неправилно, немотивирано и
в разрез с процесуалните и материални норми РС бил приел, че
било налице увреждане на двамата им кредитори, тъй като чрез извършеното правно действие длъжникът М. не създавал или не увеличавал неплатежоспособността си, тъй като за евентуалното уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД при извършената разпоредителна
сделка длъжникът М. бил разполагал със средства, с които
можело да удовлетвори задължението си към двамата кредитора. Не се доказа и защитното твърдение на въззивниците, че не било налице увреждане,
тъй като длъжникът М. бил имал и
друго свое имущество, което не
само било достатъчно
да удовлетвори изцяло кредиторите
и то не можело да се
секвестира, удовлетворението
можело
да се извърши
по същия начин без затруднение и чрез имуществото, предмет на действието,
за което бил предявен отменителният иск.
Въззивният ОС- С.З. счита, че напълно
обосновано, законосъобразно и доказано РС е приел в мотивите на атакуваната част
на неговото първоинстанционно Решение, че пред него двамата ответници/въззивници/ не са доказало по никакъв начин
налично на някакво евентуално друго имущество,
от което двамата кредитори/въззиваеми/ да могат по много по- лесен за тях начин
да се удовлетворят, но напротив- видно от неоспореното от никоя от страните
заключение на СИО пред РС и от представените писмени доказателства пред РС и двамата кредитори- ищци имали значителни по обем парични вземания против втория въззивник/първи ответник/, които в продължение на няколко години оставали неудовлетворени, въпреки водените срещу длъжника М. няколко
приложени изп. дела от двамата кредитори- ищци в исковото производството пред РС. Наред с това несъмнено е без
никакво фактическо и правно значение дали длъжникът М. притежава друго имущество, от което двамата му кредитори/взискатели/ да се удовлетвори, тъй като оспорената
сделка страда само от относителна
недействителност, която лесно може да
се преодолее, като длъжникът изплати задължението си към кредиторите или
ако, искът на кредиторите
за вземането бъде отхвърлен. В тази връзка всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на
кредиторите му. Поради което отменителният иск по чл.135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават
трудности за удовлетворение на кредитора, включително опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на
чужд дълг без правен интерес и други подобни. Не случайно за обезпечение вземанията
на кредиторите служи цялото длъжниково имущество съгласно
нормата на чл.133 от ЗЗД, следователно право на всеки един от двамата кредитори
е да избере конкретния начин, по който той да се удовлетвори от това имущество- с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или
с друго налично такова имущество. Поради което длъжникът М. не разполага със специално процесуално възражение, че бил притежавал и друго някакво/недоказано по делото
какво точно по вид, обем и цена/ движимо или недвижимо имущество/извън разпореденото/, поради което той не разполага с правна възможност за избор
срещу кое
конкретно от притежаваните от него имущества
да се насочи
принудителното изпълнение по изп.дела. Едва, ако длъжникът М. е бил евентуално добросъвестен, притежаваното твърдяно от него друго имущество би му послужило
за доброволно изпълнение на дълга
и в този случай обявената на основание
чл.135 от ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила
правното си значение. Поради което оплакванията на
двамата въззивници за някакви допуснати от РС нарушения на процесуалните правила и на материалния закон се явяват изцало неоснователни и недоказани, и следва да се оставят без уважение, със законните последици от това.
Не се доказана и въззивното оплакване, че за двамата ищци/въззиваеми/- взискатели не били
настъпили никакви увреждания от процесната дарствена сделка, атакуваната с процесния
Павловия иск по чл.135 от ЗЗД, тъй като
безспорно е било доказано пред РС, че са били засегнати техните законни интереси/като кредитори/, понеже безспорно длъжникът им М. очевидно се е лишил от
свое недвижимо имущество/процесните ½ ид.ч.
от недвижимия имот/, с което е създал трудности за удовлетворение на двамата си кредитори. Въззивният
съд счита, че РС обосновано е констатирал, че длъжникът М. и първата ответница М./негова дъщеря/ са извършили атакуваната от двамата ищци- кредитори сделка, както и увреждащия й характер и ефект, че безспорно се касае за безвъзмездна сделка/дарение/, при която
дори не е нужно лицето М., което е договаряло с първия ответник М. да е знаело за увреждането, тъй като длъжникът М. е знаел за увреждането, понеже видно от материалите по
приложените в цялост 3 бр. копия на изп.дела, той е знаел, че има кредитори и че действието
му уврежда техните правата и законни интереси. И при процесния казус, тъй като увреждащото действие е безвъзмездно/дарение/, правно ирелевантно
е дали лицето/дъщеря му М./, с което длъжникът М./неин баща/ е договарял, е знаело за това конкретно увреждане на двамата му кредитори.
Следователно въззивницата/втора
ответница/ не е доказала и пред настоящата въззивна
съдебна инстанция твърдяното от нея незнание за увреждане на двамата ищци- взискатели срещу двамата й родители/дарители/ по
атакуваната с иска по чл.135 от ЗЗД сделка, поради което втората ответница/въззивницата/ Д.И.М. по презумпция е знаела за увреждането,
което процесната дарствена сделка
е нанесла на двамата взискатели/ищци/ спрямо
солидарните задължения към тях от страна на първия ответник/неин баща/ и
притежаваното само от него търговско дружество „И.“- ЕООД, гр.С.З., което е
достатъчно фактическо и правно основание, за да бъде уважен от РС предявения
иск по чл.135 от ЗЗД, със законните последици от това.
В тази връзка и предвид
гореизложеното, въззивният ОС в настоящия си състав
напълно споделя и поддържа мотивите на РС в атакуваното му Решение, поради
което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях в настоящото свое въззивно съдебно Решение.
И с оглед изхода на спора пред настоящата
въззивна инстанция, предвид волеизявленията на страните и на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.1
и 5 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, предвид естеството
на съдебното производство и с оглед представените доказателства за направените разноски
пред въззивния съд от двамата въззиваеми,
двамата въззивници следва им заплатят солидарно всички
направени от всеки от тях разноски пред ОС в размер на по 825 лв., със
законните последици.
Настоящото
въззивно съдебно Решение с оголед цената на исковата претенция по чл.135
от ЗЗД в размер на 19 155, 35 лв./тоест над границата от 5000 лв./ по
смисъла на чл.280, ал.3, т.,1 пр.3 от ГПК, може да се обжалва в 1- месечен срок
от връчването му на всяка от странит, чрез въззивния ОС- С.З. пред ВКС- София.
Ето защо
предвид гореизложените мотиви и на основание чл.272- 273 от ГПК и във вр. с чл.135 от ЗЗД, въззивният ОС- С.З.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част Решение № 316/02.03.2020г. по гр.д.№ 3056/2019г. по
описа на РС- С.З..
ОСЪЖДА Д.И.М.- ЕГН ********** и И.Г.М.- ЕГН **********- и двамата от гр.С.З.,
***да заплатят солидарно на „А.Ф.-*“- ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., ***, направените по въззивното дело разноски в
размер на общо 825 лв./осемстотин двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Д.И.М.- ЕГН ********** и И.Г.М.- ЕГН **********- и двамата от гр.С.З.,
***да заплатят солидарно на „Ф.Г.-*“- ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., ***направените по въззивното
дело разноски в размер на общо
825 лв./осемстотин двадесет
и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
чрез ОС- С.З. пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :