РЕШЕНИЕ
№ 1180
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110203295 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Б. П. К. против Наказателно Постановление №24-0819-004885/ 19.12.2024г. на
Началник на група в сектор ПП ОД-МВР-Варна, с което на Б. П. К. е
наложено административно наказание- в пункт първи "Глоба" в размер на 20
лева на основание чл.185 от ЗДП и в пункт втори "Глоба" в размер на 50 лева
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска
отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 23.08.2024 г. в около 12:19 часа в гр.Варна на ул.”Ян Палах” паркинг
на бар Неу жалбоподателят като водач на лек автомобил с peг.№ В 9097ТК при
извършване на маневра движение назад блъска паркирания зад него лек
автомобил с рег. №В 0474ТА. Блъснал го и му нанесъл имуществени вреди.
Според описаното в НП – жалбоподателя не спрял и не уведомил МВР за
случая.
Въз основа на акта за установяване на административно наказание,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите
констатации в акта.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. К., чиито
показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно. Същият е
отработил подадена жалба и не е очевидец на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи и в шестмесечния преклузивен срок.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушения по чл.5 ал.1т.1 от ЗДП и чл.123 ал.1 т.1 ЗДП, като не е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Направените в АУАН
констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се опровергават
от доказателствата по делото. В конкретния случай не само, че АНО е
2
нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по
безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил
наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването
на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил. В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на
АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна страна. В тази насока са
налице единствено догадки, но не и подкрепени с доказателства тввърдения.
Не са били разпитани свидетели, съставен е протокол за ПТП на 03.11.2024г.
т.е 3 месеца след твърдяното нарушение в който лаконично е посочено, че
пострадалият автомобил имал охлузена предна дясна част без по никой начин
щетата да е описана подробно и точно. На следващо място в същия този
протокол не е посочена щетата нанасена на автомобила на жалбоподателя
въпреки, че в графа щети по МПС е задраскан квадрат. В тази връзка съдът
намира, че нарушението не е описано. Дори и да се приеме, че има някакви
щети върху автомобила на пострадалия, то според съда не са налице годни
доказателства в подкрепа на твърдеунието, че същите са причинени именно
от автомобила на жалбаподателя, а не при други обстоятелства.
Съдът намира, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗДП.
Не са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и
доказателствата, които го потвърждават. Твърдят се нанасени щети по
автомобилите, като същите не са описани нито в АУАН, нито в НП.
Следователно извършването на нарушение по ЗДП не бе доказано по
безспорен и несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това
задължение. За да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за
определен вид деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се
установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така
и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е
от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В
конкретния случай не бе доказано наличието на обективната страна на
нарушението, поради което не е необходимо да се изследва въпросът за
вината.
Гореизложеното води до извода, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като на въззивника е вмененено
3
нарушение, което не е извършил, поради което следва да бъде отменено.
Констатираното нарушение води до извода, че наказателното
постановление е необосновано, тъй като фактическите положения, приети за
установени от наказващия орган не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е бил неправилно наказан
за извършване на нарушение по ЗДП, че създал пречки за движението и като
участник в ПТП не уведомил компетентната служба на МВР. Съдът намира,
че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателят
и същият не е осъществил от субективна и обективна страна състава на
вменененото му нарушение. По преписката не са обсъдени всички
доказателства. АНО не е посочил доказателства как е бил определен
нарушителя. При произнасяне по преписката не са били взети предвид всички
обстоятелства имащи значение за случая. Съдът намира, че АНО се е
произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и обстоятелствата, които е
приел за установени не се доказват по безспорен и категоричен начин.
Следователно извършването на нарушение по ЗДП не бе доказано по
несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За
да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид
деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както
неговато противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на
субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите
от състава на нарушението, то не е налице нарушение. Показанията на
разпитаният в с. з. свидетел не могат да компенсират липсата на факти в
АУАН и НП, тъй като е недопустимо съставомерни факти да бъдат
установявани едва в с. з. Съгласно константната съдебна практика, за да е
налице описание на нарушението следва в обстоятелствената част да се
съдържат обстоятелства и факти, касаещи всички обективни и субективни
признаци на нарушението. Доказателствата не са били иззети, не са
изследвани и не са били запазени по реда предвиден в НПК. АНО е издал
АУАН и НП срещу жалбоподателя, като не е подкрепил с доказателства
отправените обвинения. На съда не става ясно на базата на какви
доказателства е било прието, че именно жалбоподателя е извършил вмененото
му нарушение.
4
Няма спор в теорията и в съдебната практика, че обвиненото лице се
защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна
квалификация, но предявените факти трябва ясно и недвусмислено да сочат
конкретен състав на нарушение, а не да се извлича по тълкувателен път от
материалите по АНП или от доказателствата събрани в с. з.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №24-0819-004885/ 19.12.2024г.
на Началник на група в сектор ПП ОД-МВР-Варна, с което на Б. П. К. е
наложено административно наказание- в пункт първи "Глоба" в размер на 20
лева на основание чл.185 от ЗДП и в пункт втори "Глоба" в размер на 50 лева
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5