№ 567
гр. * , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 32 СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Незает Ар. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110202310 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на * ООД, представлявано от * –
управител, депозирана от адв. П.Т., член на ВАК, против НП №
578357-F609956/18.05.2021 г. на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- * в ЦУ
на НАП, с което на дружеството е наложено административно наказание
"Имуществена санкция” в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2
вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006
г. на Министъра на финансите
В депозираната жалба се сочи, че установената разлика между фактическа и
касова наличност се дължи на технически пропуск да се отрази касовата наличност при
отваряне на обекта, същият има инцидентен характер, с оглед на което и предвид
твърдението, че се касае за малък семеен търговски обект и липсата на преднамерени
действия за промяна на касовата наличност се излага становище, че случаят е
маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено, а при
условията на евентуалност да се намали размера на санкцията до минималния такъв.
Иска се присъждане в полза на въззивника на сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Т., която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените
в жалбата доводи, съотв. при условията на евентуалност – да се намали размерът на
наложената санкция.
1
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт
Терзиева, която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Излага становище,
че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, като се вземе предвид, че
установената положителна разлика е в размер на 128,54 лева. Иска се присъждане в
полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят –* и свидетелят по акта – М.Д.. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното:
На 17.04.2021 г., в 12.30 ч. служители при ТД на НАП –* – св. * и св. М.Д. –
инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект по
смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – сладкарница CUPCAKE FACTORY, находящ се в
гр. *, ул. * № *, стопанисван от *ООД с ЕИК *********.
В хода на проверката е установено, че от монтираното в обекта фискално
устройство, модел „DATECS DP 150“ с инд № на ФУ DT 769082, съгласно междинен
отчет № 0005814/17.04.2021 г. , разчетената касова наличност по ФУ е в размер на 0,00
лева, а установената фактическа касова наличност чрез преброяване и изготвен опис на
паричните средства е в размер на 131,54 лева, от които 3 лева е продажба на контролна
покупка. Установена е положителна разлика между двете наличности в размер на
128,54 лева. Констатирано е, че служебно въведени и изведени суми не са отразени във
фискалното устройство. Установено е, че констатираната промяна на касовата
наличност е в размер на 128,54 лева и същата представлява въвеждане на пари в касата,
която не е отразена във фискалното устройство към момента на извършването й с
точност до минута. Установено е, че фискалното устройство притежава функциите
„служебно въведени/ и „служебно изведени суми“ . Проверката е обективирана в ПИП
№ сер АА0432190/17.04.2020 г.
При така установените факти, св. * съставил на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Въз основа на
акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като му е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800
/осемстотин/ лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
2
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
Наказателно постановление № 578357-F609956/18.05.2021 г. е издадено от
компетентен орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед
№ ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г.на Изпълнителния директор на НАП.
АУАН и НП са издадени в сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства
безспорно се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. По
несъмнен начин се констатира, че към момента на проверката е съществувала разлика
между наличните в касата парични средства и сумата, разчетена от ФУ, с което
юридическото лице е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № 18 от
13.12.2006 г. на Министъра на финансите, доколкото нормата предвижда задължение,
извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Правилно е посочена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, а именно
разпоредбата на чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.
След като органът се позовава на чл. 33, ал.1 от Наредбата, той е приел, че не се
касае за неотчетени продажби, съответно не е налице неотчитане на приходи поради
което е приложима нормата на чл. 185 ал.1 от ЗДДС като правно основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател.
Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивиника за маловажност на
3
случая предвид наличие на субективни причини, довели до настъпване на резултата,
свързани с допусната техническа грешка от служител на юридическото лице,
вследствие на което не е изпълнено задължението на юридическото лице по чл. 33 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Отговорността на едноличните търговци и
юридическите лица е обективна такава, доколкото същите са нормативно задължени да
организират дейността си по начин, който гарантира спазването на задължителните
разпоредби на закона, съотв. ирелевантни за тази отговорност са субективните
причини, възпрепятствали конкретните служители обслужващи тази дейност да
реализират поведение в съответствие с нормите на закона. Още повече, че визираните в
жалбата причини не сочат наличието на обективна невъзможност да спазване
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за
формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават
обществените отношения, които е призвана да пази нарушената правна норма, с оглед
на което санкционираното деяние не се отличава с малозначителност по смисъла на чл.
9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е свързано с
обществените отношения, предмет на регулация от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006
година на министъра на финансите. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и
ефективен контрол върху продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД
(системен бон), в това число и осигуряване на пълно съответствие между наличните
парични средства у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с което
разполага той, които обществени отношения в случая са засегнати.
Съдът обаче намира, че са налице предпоставки за изменение размера на
наложената санкция до законово установения минимум, а именно до сумата от 500
лева, предвид събраните данни за реализиране на нарушението за първи път,
отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на мотиви в НП,
обосноваващи справедливост на определеното по размер административнонаказателно
санкциониране.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
4
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, както и на
процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от
издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, в което юрисконсулта е взел участие съотв. същото не представлява
фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение към минималния размер но над него, предвиден в нормата на чл.27е
от Наредбата, а именно за сумата 80/сто/ от лева. В съответствие с правилото на чл.
78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 62,50
/шестдесет и два 0,50/ лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид
приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от
процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди
заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в
хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административната санкция, а именно в размер на 131,25 /сто тридесет и
5
един 0,25/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 578357-F609956/18.05.2021 г. на Началника на
Отдел“Оперативни дейности“- * в ЦУ на НАП, с което на * ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 800 /осемстотин/ лева
на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1
от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, като намалява размера на
санкцията до сумата от 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА * ООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НАП сумата от 62,50 /шестдесет
и два 0,50/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА НАП да заплати на жалбоподателя * ООД сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 131,25 /сто тридесет и един 0,25/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - *.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6