Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 11.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
август, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №2038 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Обективно кумулативно съединени положително установителни искове с правно
основание чл.415 във връзка с чл.422, ал.1, в условията на евентуалност чл.124,
ал.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника си юрисконсулт Ирена
Станчева срещу Н.Л.И. ***, в която изтъква, че на 17.01.2018 г. е подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение
1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори са сключени
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, ЕИК : ********* и „Агенция за
събиране на вземания"ЕАД,
ЕИК
: *********,
по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД от Н.Л.И.,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит №2464751, одобрен на
24.10.2016 г. и подписан на 25.10.2016 г., е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приложение 1 от 17.01.2018 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.01.2018 г.
Заявява, че Приложение №1/17.01.2018 г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018 г. е
представено само с данните на длъжника Н.Л.И., тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл.2, ал.2,
т.2, 3, 5, във вр. с чл.23, ал.1, 2, 3 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗЛД/ и
приложенията към исковата молба не се представят само на съда.
Позовава се на чл.4.3 от рамковия договора
за цесия, съгласно който Агенция
за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което
Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг"ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на
закона на ответника е изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД с
изх.№УПЦ-П-УКФ/2464751 от 29.01.2018 г. посредством „Български Пощи”ЕАД с известие за
доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена".
На ответникът е изпратено и второ уведомление за извършената цесия от името на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2464751 от
14.05.2019 г. посредством ЧСИ Велислав Любомиров Петров, per.№879 в КЧСИ, което
е връчено на 22.05.2019 г. на Божин И., посочил себе си като баща на адресата,
със задължението да предаде книжата.
Към настоящата искова молба представя
заверено копие от уведомлението за извършената цесия от името на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"ЕАД с изх.№УПЦ-П-УКФ/2464751 от 29.01.2018 г. и с
изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2464751 от 14.05.2019 г. и моли съда да връчи същите на ответника,
ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Като се позовава на
постановените от ВКС,
на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.14 г. по т. д.№1711/2013 г.
на I т. о. и Решение №123/24.06.2009 г. по т.д.№12/09 год. на II т.о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99, ал.3,
пр.1 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД и същото следва
да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Пояснява, че процесното вземане произтича от
одобрен на 24.10.2016 г. и подписан на 25.10.2016 г. Договор за потребителски
паричен кредит №2464751 /Договорът/ между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг"ЕАД, в качеството му на Кредитор и Н.Л.И., в качеството на
Кредитополучател. Договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните ОУ са
неразделна част от договора за кредит. С подписването на Договора, Кредитополучателят
удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация от страна на Кредитора, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях
и безусловно ги приема.
При условията на Договора, Кредиторът
е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /общ
размер на кредита/ от 3 437,07 лв. С договорения размер на главницата е
погасена дължимата от Кредитополучателя комисионната/таксата за разглеждане на
кредита/ от 90,00 лв., за която е направено прихващане от Кредитора на датата
на усвояване на кредита. С договорения размер на главницата е погасена и
дължимата от Кредитополучателя
еднократна застрахователна премия от 347,07 лв., за сключената от
Кредитополучателя застраховка, за която Застрахователят е издал сертификат
„Кредитна протекция плюс" пакет „Б" с №2464751/25.10.2016 г, в
съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането. След направените
плащания, остатъка от отпуснатата главница, посочен от страните като чиста
стойност на кредита, от 3 000 лв. е преведена на 25.10.2016 г. по посочена от
Кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.
Съгласно чл.7, ал.1 от ОУ към
Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се
олихвява с фиксирана възнаградителна лихва за срока на Договора. Лихвата се
начислява от датата на отпускане на кредита, като страните са договорили, към
датата на подписване на Договора, годишен лихвен процент в размер на 11,99 %. По този начин, към датата на подписване
Договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в размер
общо
на 914,55 лв.
Подписвайки Договора,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Или общата
сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на Договора
е в размер на 4 351,62 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е
платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
90,66 лв., без последната която е изравнителна и е в размер на 90,60 лв.
Първата погасителна вноска е дължима на 21.11.2016 г., а последната е с падеж
на 21.10.2020 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за
кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът
на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на
отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на
предоставяне /чл.3 ал.2 от Общите
условия, неразделна част от Договора/.
Съгласно чл.16, ал.1 от ОУ към
Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 372,55 лв., дължима за периода от 21.06.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 21.10.2020 г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят
не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.13, ал.2, б.„а"
от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в
т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви
за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/. „Агенция за събиране на вземания"ЕАД в Уведомлението за цесия по
реда на чл.99 от ЗЗД, изпратено до ответника е съобщил на същия, че поради
допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го кани да
изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи
задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на
дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично е посочено, че
вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и
за обявяване на предсрочната изискуемост е връчено посредством ЧСИ Велислав
Любомиров Петров, per.№879 в КЧСИ на 22.05.2019 г. на Божин И., посочил себе си
като баща на адресата, със задължението да предаде книжата.
Твърди, че Кредитополучателят не е заплатил
изцяло дължимите суми по процесния
Договор. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 674,86 лв., с която
са погасени, както следва :
възнаградителна лихва 257,16 лв.,
главница 417,04 лв.
и лихва за забава 0,66 лв.
Предвид изложеното за „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД
възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на
което е входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист по реда на чл.410 от ГПК срещу Н.Л.И. в деловодството на PC-гр. Ловеч,
съгласно което претендира от ответника, в качеството му на Кредитополучател по
Договор за потребителски паричен кредит №2464751, одобрен на 24.10.2016 г. и
подписан на 25.10.2016 г., да заплати непогасените суми по процесния Договор, а
именно :
3 020,03 лв. неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с
падежни дати от 21.06.2017 г. до 21.10.2020 г., по отношение на които на
основание чл.13, ал.2, б."а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна
изискуемост, преди входирането на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда; 194,97 лв. договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 21.06.2017 г. до 17.01.2018 г. /датата на
прехвърляне на задължението/; 372,55 лв. лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Съдът е образувал Ч.гр.д.№1510 на 6-ти гр. състав по описа си за
Моли да бъдат призовани на съд и след
като се запознае с всички доказателства по делото и приложите разпоредбите на
чл.235 от ГПК, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено, че Н.Л.И., в качеството му
на Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит №2464751,
одобрен на 24.10.2016 г. и подписан на 25.10.2016 г., дължи на „Агенция за
събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : *********, следните суми,
присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по
Ч.гр.д.№1510/19 г. на 6-ти
гр. състъв по
описа на PC-гр.Ловеч, а именно : 3 020,03 лв. неизплатената
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.06.2017 г. до 21.10.2020
г. по отношение на която на основание чл.13, ал.2, б.”а” от ОУ към Договора е
обявена предсрочна изискуемост, преди входирането на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК в съда; 194,97 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.06.2017 г. до
17.01.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението/; 372,55 лв. лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 21.06.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист до окончателно погасяване на дълга, като им присъди сторените и предявени разноски по Ч.гр.д.№1510/19 г. на 6-ти
гр. състав по
описа на PC-гр. Ловеч.
В условията на евентуалност, в случай,
че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу Н.Л.И.,
моли съда, след като се запознае с всички доказателства по делото и приложи
разпоредбите на чл.235 от ГПК, за неуважената част от кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове, да постанови съдебен акт,
по силата на който да осъди ответника Н.Л.И., в качеството му на
Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит №2464751, одобрен
на 24.10.2016 г. и подписан на 25.10.2016 г., да плати на „Агенция за събиране
на вземания"ЕАД, ЕИК :
********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно : 3 020,03 лв.
неизплатената главница от неплатените месечни
погасителни вноски с падежни дати
от 21.06.2017 г. до 21.10.2020
г.; 194,97 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
21.06.2017 г. до 17.01.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението/; 372,55 лв. лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 21.06.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда /21.10.2019 г./; законна лихва върху главницата считано от датата
на подаване на исковата молба в съда /21.10.2019 г./ до окончателното
погасяване на дълга.
В съответствие с трайната практика на
съдилищата, с настоящата искова молба, относно предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове, заявява, че уведомяват ответника за предсрочната изискуемост на
непадежиралите към 21.10.2019 г. главници по вноски от №36 до №48, включително,
съгласно погасителния план към Договора, представляващи сумата от 1 098,97 лв.,
която сума е включена в претендираната в осъдителния иск неизплатена главница
по процесния Договор в размер на 3 020,03 лв.
Ответникът може да заплати дължимите
суми по следната банкова сметка *** „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД : IBAN : ***: UBBSBGSF „Обединена Българска Банка”АД.
Моли, също така да му бъдат присъдени
и направените съдебно-деловодни
разноски и в настоящото производство.
В случай, че съдът осъди „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД да
заплати разноски на ответника по делото, в съответствие с принципите на
добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл.3, чл.5 и
чл.9 от ГПК, за да бъдат равнопоставени в съдебното производство, моли съда да
даде указания на ответника да посочи банкова сметка, ***е разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е представен отговор от адв.Ст.Т. - назначена от съда
с разпореждане №924/16.03.2020 год. за особен представител на ответника, в
който счита исковете за допустими, но неоснователни, в който смисъл моли съда
да ги отхвърли изцяло, по следните съображения : В исковата молба се твърди, че
ищеца има право спрямо ответника на основание Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.01.2018 год., сключен с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, но към исковата молба липсват доказателства за
предоставяне на дължимата според ищеца сума, която се търси за връщане, както и
за размера и основанието за претендираните в петитума главница, договорна и
мораторна лихва, неустойка за неизпълнение, такси за разходи. Счита, че не е
налице и валидна спрямо ответника цесия, тъй като не е спазено изискването на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, за съобщаване. В този смисъл се позовава на приложените по
делото обратни разписки, от които е видно, че ното предишния кредотор, нито
ищеца е съобщил на ответника за цедирането. Искането на ищеца, че с връчването
на исковата молба се осъществява връчване на уведомлението за цесия, е
неоснователно, тъй като уведомяването се извършва преди завеждане на иска с
нарочно писмено известие, което следва да стигне до длъжника.
В две поредни
открити съдебни заседания ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но с писмена молба вх.№5683/24.06.2020
г., чрез пълномощника си юрисконсулт Елена рангелова, моли за разглеждане на
делото в отсъствие на техен представител. Поддържа исковата молба, намира я за
основателна и доказана, с оглед на представените по делото доказателства,
поради което моли съда да я уважи изцяло.
Ответникът,
редовно призован, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, не се явява, но се
представлява от назначения му особен представител адв.Ст.Т., която поддържа
отговора, представен в срока по чл.131 от ГПК и моли съда да отхвърли иска, с
който е сезиран, тъй като не е спазено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия, като това връчване не може да се извърши чрез нея в
качеството й на особен представител, предвид факта, че особения представител
изпълнява само процесуална защита, но не може да има материално правни
последици подобно получаване на съобщението.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени
доказателства, както и доводите на страните /на ищеца с писмено становище, чрез
пълномощника му, а на ответника, чрез назначения им особен представител/, по
вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по делото
Ч.гр.дело №1510/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч е, че въз основа на заявление,
подадено от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е издадена в негова полза
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №766/02.08.2019
год. срещу длъжника Н.Л.И. *** в размер на сумата 3 020,03 лева главница по 41 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2017 год. до 21.10.2020 год., по
отношение на които, на основание чл.13, ал.2, б.”а” от Общите условия към
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 17.01.2018 год.
/датата на прехвърляне на задължението/, 194,97 /сто деветдесет и четири лева
деветдесет и седем стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 21.06.2017
год. до 17.01.2018 год. /датата на прехвърляне на задължението/, 372,55 /триста
седемдесет и два лева петдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода
от 21.06.2017 год. до 01.08.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата
3 020,03 /три хиляди и двадесет лева и три стотинки/, начиная от
01.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
121,75 /сто двадесет и един лева седемдесет и пет стотинки/, представляващи
съдебно-деловодни разноски, от които 71,75 лева платена по сметка на
РС-гр.Ловеч държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Тъй като заповедта за изпълнение и връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то с разпореждане №3233/11.09.2019
год., в производство по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника,
в едномесечен срок от получаване на съобщението като довнесе дължимата държавна
такса. Указал е на заявителя, че ако не представи доказателства за предяваване
на иска в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена частично
или изцяло.
Препис
от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 11.09.2019 год. и
получен от Зорница Йорданова - стажант на 20.09.2019 год., видно от разписката
по заповедното производство, а исковата молба, с която настоящият съдебен
състав е сезиран е с вх.№11557/22.10.2019 год., пощенско клеймо от 21.10.2019
год., тъй като 20.10.2019 год. е неприсъствен ден, поради което и съгласно
чл.60, ал.6 от ГПК, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, който е
21.10.2019 год. Следователно исковата молба е подадена в законният едномесечен
срок и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна и недоказана.
Страните не спорят, а и това се установява
от представения като доказателство пред настоящата инстанция, че е сключен Договор за потребителски
паричен кредит №2464751, който е одобрен на 24.10.2016 год. и подписан на
25.10.2016 год. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и потребителя Н.Л.И.
за сумата 3 000 лева, 90 лева такса за разглеждане на кредита, 347,07 лева застрахователна
премия или общ размер на кредита /главница/ е 3 437,07 лева. Общата сума,
дължима от потребителя възлиза на 4 351,62 лева. Страните са постигнали
договореност, че начинът на усвояване на сумата е с превод по сметка на
клиента, а начинът на погасяване на сумата е от сметка на клиента. Видно от характеристиките
и условията на потребителския паричен кредит е, че той е договорен при годишен
лихвен процент 11,99%, годишен процент на разходите 14,27%. Падежна дата е 21
число на всеки месец, като първата вноска е на 21.11.2016 год., а броят на
месечните вноски е 48, с месечна сума 90,66 лева.
Установява се от чл.3, ал.1 от Общи
условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, че потребителят се задължава да върне на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг”АД цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с
лихвите и разноските по него, в сроковете и при условията, указани в договора
на вноски, броят, размерът и падежите, на които се посочват в договора. За
заплащането на всяка вноска не е необходимо никакво допълнително предизвестие в
тази връзка. Видно от чл.13, ал.1 от Общите условия, в случай на забава в
плащанията на дължимите от потребителя и поръчителя суми, съгласно тези Общи
условия, освен договорените лихви, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД има право
да получи от потребителя и поръчителя, при отпуснат кредит, освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение в размер на годишната
законна лихва, разпределена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. Потребителят и поръчителят ще бъдат задължени с евентуалните
разходи за принудителното събиране на дължимите на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД суми по законоустановения ред, като последното дружество може да
прехвърли на трето лице събирането на сумите и без предварителното съгласие на
потребителя и поръчителя. В следващата ал.2 на същият текст от Общите условия е
договорено между страните, че кредиторът има право да прекрати едностранно
кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница, остатъчни лихви, лихвите за забава, такси и комисионни за предсрочно
изискуеми в пълен размер, при следните хипотези, изброени императивно в четири
пункта, между които и по б.а/.потребителят и/или поръчителят са нарушили всички
или някоя от разпоредбите по договора и Общите условия, както и при допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихви/ при условие, че допуснатите нарушения и/или неизпълнения не
бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок,
считано от датата на осъществяване на нарушението/падежа на погасителната
вноска. Изрично е предвидено в чл.13, ал.3, че в срок от 15 дни от получаване
на известието за предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.13, ал.2 от
настоящите Общи условия, потребителят и поръчителят трябва да изплатят на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД дължимите суми, в това число по главницата,
лихвите и всички допълнителни разходи, като в случай на неплащане в цитирания
15-дневен срок, потребителят следва да заплати обезщетение в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена
върху цялата дължима главница. Потребителят ще бъде задължен с евентуалните
разходи за връщане на кредита с помощта на трети лица, подпомагащи дейността на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД. Съгласно чл.13, ал.4 от Общите условия, при
неизпълнение на задълженията на потребителя по чл.13, ал.3 в указания срок,
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД може да пристъпи към принудителното събиране
на всички свои вземания в пълен размер, ведно с лихвите, таксите, комисионните,
разноските, неустойките, по реда, установен в ГПК.
Като доказателство по делото е
представен Погасителен план, в който е фиксирана началната падежна дата
21.11.2016 год. и краен период за изплащане на кредита - 21.10.2020 год.
Сключен е Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 год., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като
цесионер, със следния предмет : цедентът се задължава ежемесечно, чрез отделни
договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои
просрочени и изискуеми вземания, произходящи от договори за потребителски
парични и стокови кредити, сключени от цедента с ФЛ, които не се погасяват
редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите
принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложение
1, към всеки отделен месечен договор за цесия. От т.2.2 на този Рамков договор
се установява, че цедентът се задължава да прехвърля ежемесечно вземания за
изплащане на парични суми, които са станали изискуеми и са необслужвани от
длъжниците за период от над 180 дни просрочие.
Налице е и Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ с дата 17.01.2018 год., по силата на
който цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, ЕИК : ********* прехвърля и
продава, съгласно чл.2.1 от Рамков договор от 20.12.2016 год., заедно със
съпътстващите гаранции на цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК :
********* портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180
дни посрочие съгласно чл.2.2 от Рамков договор от 20.12.2016 год., произходящи
от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица.
Към Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД от 17.01.2018 год. е представено Приложение 1, в
което е посочен с пореден номер 364 договор 2464751, с дата на одобрение 24.10.2016
год. на името на длъжника Н.Л.И. с общо дължима сума към датата на цесията 3 228,24
лева.
С Потвърждение за извършената цесия
на парични вземания, на основание чл.99 от ЗЗД, „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от
това дружество на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, съгласно посочения
Договор за прехвърляне на вземания от 17.01.2018 год., с подробно
индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение №1, представляващо
неразделна част от договора за цесия.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД
е упълномощила „Агенция за събиране на вземания”ЕАД да уведомява съгласно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД всички
длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/, по всички
вземания, които дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018 год., видно от
пълномощното на стр.27 от делото.
За целта до ответника Н.Л.И. е изпратено
уведомително писмо изх.№УПЦ-П-УКФ/2464751 от 29.01.2018 год., с което от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, го
уведомява за извършената цесия, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, който следва
да се счита за кредитор по задължението му, което към 29.01.2018 год. възлиза
на 3 228,24 лева, включително с начислена лихва за просрочие. Приканен е в
срок до 5 дни от получаване на настоящата покана да погаси дължимата сума към
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД или да се свърже с тях на посочен
телефонен номер, тъй като в противен случай ще бъдат предприети спрямо него
всички допустими от закона действия : образуване на гражданско дело, снабдяване
с изпълнителен лист, стартиране на изпълнително производство пред Съдебен
изпълнител, налагане на възбрана, запор на заплата и банковите му сметки, опис
и продан на имуществото му. Това уведомително писмо е изпратено на ответника с известие
за доставяне, чрез „Български пощи”ЕАД, Пощенски станция-гр.Летница, но е
върнато в цялост, с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Изпратено е второ писмо изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2464751
с дата 14.05.2019 год., връчено чрез ЧСИ В.Петров, рег.№879, с район на
действие ОС-гр.Ловеч на Божин И. - баща на ответника на дата 22.05.2019 год.,
видно от разписката, приложена на стр.34 от делото.
От заключението на вещо лице Н.Р. по допусната съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и
безпристрасно депозирано, още повече, че не бе оспорено от страните в настоящия
исков процес, се установява, че кредитополучателят е изпаднал в забава на 21.06.2017
год. Размерът на непогасената главница по всяка от неплатените месечни
погасителни вноски по процесния договор е 3 020,03 лева, размерът на непогасената
договорна /възнаградителна/ лихва от 21.06.2017 год. до 17.01.2018 год. /датата
на прехвърляне на задължението по процесния договор/ е 194,97 лева, а размерът
на лихвата за забава, вследствие забавеното плащане по процесния договор до
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в съда /01.08.2019 год./, съгласно клаузите на договора, ако
се приеме, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на задължението
по договора на 22.05.2019 год. е : от 21.06.2017 год. до 21.05.2019 год. върху
непогасените главница - 162,54 лева; от 22.05.2019 год. до 01.08.2019 год.
върху 3 020,03 лева непогасена главница - 60,40 лева всичко в размер на
222,94 лева. Експертът е изчислил, че размерът на лихвата за забава, вследствие
забавеното плащане по процесния договор до датата на входиране на исковата
молба в съда - 21.10.2019 год., съгласно клаузите на договора, ако се приеме,
че ответникът е уведомен за изискуемостта на процесния договор с получаване на
исковата молба за периода от 21.06.2017 год. до датата на подаване на
заявлението - 21.10.2019 год. върху непогасените главници е 223,68 лева.
По обективно
кумулативно съединените положително установителни искове с правно основание
чл.415 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
При
наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2
във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно : наличие на облигационна връзка между
страните, от която да е възникнало задължението за ответника за заплащане на
търсената сума, както и изпълнение на задълженията по договора, т.е. че е
предоставил дължимата сума; настъпване на предсрочна изискуемост, включително
датата и начина на уведомяване на ответника за това; размера на главното и на
акцесорните задължения за процесните периоди от време.
В
тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
По делото е спорен въпроса дали
вземането по договора е изискуемо и по-точно настъпила ли е предсрочна
изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и най-вече уведомен ли е ответника за извършената
цесия, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД?
Съгласно чл.13, ал.2, б.”а” от Общите условия, при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита, кредитора има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, а чл.13, ал.3 на същите Общи условия предвижда,
че в срок от 15 дни от получаване на известието за предсрочна изискуемост на
кредита, ответника трябва да изплати на кредитора дължимите суми.
По този въпрос с ТР №4 от 18.06.2014
год. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното задължително за съдилищата по
прилагане на закона разрешение : 1.В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1
от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост; 2.В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, това право следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Доколкото видно от служебно
направена справка в ТР към датата на постановяване на настоящото съдебно
решение - 11.09.2020 год., предметът на дейност на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД, ЕИК : ********* предвижда основно отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, съдът счита, че цитираните по-горе постановки на ТР №4
от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС са относими към настоящия казус, като на
основание на това ТР и предвид оспорването на исковата молба от страна на
особения представител на ответника, приема, че в случая не е налице подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника, посочен в заявлението, предвид липсата на
доказателства за отправено към същия изявление от страна на ищеца, че
последният счита процесното вземане за предсрочно изискуемо.
Съдът изцяло споделя доводите на
ищеца, релевирани в обстоятелствената част на исковата молба, че уведомлението
за цесията е получено от ответника преди входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в РС-гр.Ловеч, тъй като и фактите по делото безпорно доказват, че първото
уведомително писмо с дата 29.01.2018 год. е изпратено на адреса на ответника,
но е върнато в цялост, като непотърсено, но второто, изпратено с дата 14.05.2019
год., чрез ЧСИ В.Петров, рег.№879, с район на действие ОС-гр.Ловеч е получено
от Божин И. - баща на ответника на 22.05.2019 год. Следователно към 01.08.2019
год. - датата на която е подадено заявлението в съда и е образувано Ч.гр.дело
№1510/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч длъжникът е бил уведомен от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД за
извършената цесия и затова, че към 14.05.2019 год. задължението му към
последното дружество възлиза в размер на сумата 3 587,55 лева, в който
смисъл изцяло неоснователно се явява възражението на адв.Ст.Т. - особен
представител на ответника, че не е налице валидна цесия спрямо ответника, тъй
като не е спазено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД, за съобщаване. Дори и да
не е съобщено лично на ответника, то второто връчване е извършено отново на същият
адрес на ответника, посочен и за целите на настоящото исково производство,
връчването е извършено на негов близък родственик - баща, чрез ЧСИ В.Петров, рег.№879, с район на действие
ОС-гр.Ловеч, което показва, че са положени усилия от страна на кредитора по
надлежен начин на уведоми кредитополучателя за извършената цесия и това е
станало в съответствие с изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Следователно при така възникналите
договорни отношения между страните по сключения Договор за потребителски
паричен кредит №2464751/25.10.2016 год. кредиторът „„Уникредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД се явява изправна страна, тъй като е предоставил договорената
сума на кредитополучателя по предоставена от него банкова сметка ***.10.2016
год. Ответникът обаче, в качеството си на кредитополучател не е погасявал
сумите по кредита по начина и в срока, който е договорен между страните, като
се явава неизправна страна по така възникналото облигационно отношение между
страните. Направените от него частични плащания - 10 вноски за времето от
21.11.2016 год. до 11.07.2017 год., съгласно заключението на в.л. по
съдебно-икономическата експертиза, очевидно показват, че той осъзнава, че
сумите са дължими, но незнайно по какви причини се явява неизряден платец, като
дори след подаване на заявлението в РС-гр.Ловеч на 01.08.2019 год. няма
доказателства да е правил плащания по кредита.
По изложените съображения исковият
съд приема, че ищецът е провел доказване на релевантния факт - уведомяването на
ответната страна за извършената цесия, както и е доказал съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно : наличието на облигационна връзка между страните, от
която да е възникнало задължението за ответника за заплащане на търсената сума,
както и изпълнение на задълженията по договора, т.е. че е предоставил дължимата
сума; настъпване на предсрочна изискуемост, включително датата и начина на
уведомяване на ответника за това; размера на главното и на акцесорните
задължения за процесните периоди от време, в който смисъл исковата претенция с
правно основание чл.415 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК се явява основателна и доказана. Относно размера на
дължимите суми, съдът съобрази депозираното заключение на в.л.Р., което не е
оспорено от страните, което му дава основание да уважи до пълния претендиран
размер претендираните суми в размер на 3 020,03 лв. неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.06.2017 г. до 21.10.2020
г. и 194,97
лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.06.2017 г. до
17.01.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението/. Единствено относно претендираното акцесорно вземане в
размер на сумата 372,55 лева лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода
от 21.06.2017 год. до датата на подаване на исковата молба в съда - 21.10.2019
год., съдът счита, че след като е приел, че ответника е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на задължението по договора на 22.05.2019 год. е
222,94 лева /т.5 от заключението/. Видно от петитума на исковата молба е, че
ищецът е претендирал заплащане на сумата от 372,55 лева по този иск, но тъй
като до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, същият не
направи изменение - намаление до размера, изчислен от в.л. по
съдебно-икономическата експертиза, съгласно изискванията на чл.214, ал.1 от ГПК, тази акцесорна претенция следва да се уважи за по-малката от двете суми
така, както е изчислило вещото лице, а за разликата до пълния претендиран
размер на сумата от 149,61 лева тя се отхвърли като неоснователна и недоказана. Върху главницата в размер на сумата 3 020,03 лева е
дължима и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното
погасяване на дълга.
По предявеният при условията на евентуалност
иск с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК.
След като е
уважил иска за съществуване на вземането до пълния претендиран разлер на
сумите, с изключение на акцесорното вземане за лихва /обезщетение/ за забава,
то съдът не следва да се произнася по осъдителната претенция, предявена при
условията на евентуалност.
По разноските.
При този изход на процеса ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 953,68 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, изчислени
съразмерно с уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 149,05 лева внесена държавна такса, 15 лева такса за ч.жалба,
481,13 лева възнаграждение за назначен особен представител на ответника, 200
лева възнаграждение за в.л. и 150 лева възнаграждение за юрисконсулт. По
отношение на последното ищецът е претендирал да му се заплати 350 лева
юрисконсултско възнаграждение, но съдът счита, че предвид действителната правна
и фактическа сложност на делото и най-вече факта, че представител на ищеца не
се явява лично в процеса, а съдът се сезира с писмена кореспонденция, то
възнаграждението по чл.25, ал.1 от НЗПП следва да се определи в минимално
предвидения размер на сумата от 100 лева, а сумата по чл.13, т.2 от НЗПП се
присъди в максималния размер по наредбата в размер на 50 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и сумата от 121,75 лева разноски, направени в заповедното
произвоство, за което задължение на исковия съд е да ги присъди съобразно изхода
на спора, в съответствие с т.12 на ТР №4 от 18.06.2014 год. на ВКС по
т.д.№4/2013 год., ОСГТК.
На адвокат С.Т. *** следва да се
изплати определеното
възнаграждение в размер на сумата 481,13 лева от
внесения от ищеца депозит, за осъщественото
процесуално представителство на ответника Н.Л.И. по настоящото гр.дело №2038/2019 год. по описа
на РС-гр.Ловеч.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, че ответникът Н.Л.И., ЕГН-********** ***,
в качеството му на Кредитополучател по
Договор за потребителски паричен кредит №2464751, одобрен на 24.10.2016 г. и
подписан на 25.10.2016 г., дължи на ищеца „Агенция
за събиране на вземания"ЕАД,
ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, следните
суми, присъдени в издадената срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№1510/19 г. на 6-ти гр. състав по описа на PC-гр.Ловеч, а
именно : 3 020,03 /три хиляди и
двадесет лева и три стотинки/, представляваща неизплатената главница от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни
дати от 21.06.2017 г. до 21.10.2020 г. по отношение на която на основание
чл.13, ал.2, б.”а” от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди
входирането на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда;
194,97 /сто деветдесет и четири лева деветдесет и седем стотинки/ договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 21.06.2017 г. до 17.01.2018 г. /датата на прехвърляне
на задължението/; 222,94 /двеста двадесет и два лева деветдесет и четири
стотинки/ лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.06.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист до окончателно погасяване на дълга, а за сумата 149,61 лева, представляваща разликата до
пълния претендиран размер на сумата 372,55 лев лихва /обезщетение/ за забава ОТХВЪРЛЯ този акцесорен иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Н.Л.И., ЕГН-********** ***
да заплати на „Агенция
за събиране на вземания"ЕАД,
ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев сумата 953,68 /деветстотин петдесет и три лева шестдесет и
осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото исково
производство, изчислени съразмерно с уважената част на исковата претенция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 149,05 лева внесена държавна такса, 15
лева такса за ч.жалба, 481,13 лева възнаграждение за назначен особен
представител на ответника, 200 лева възнаграждение за в.л. и 150 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Н.Л.И., ЕГН-********** ***
да заплати на „Агенция
за събиране на вземания"ЕАД,
ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев сумата 121,75 /сто двадесет и един лева седемдесет и пет
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното
произвоство.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ
на адвокат С.Т. ***
определеното възнаграждение в размер на сумата 481,13 /четиристотин осемдесет и един лева и тринадесет стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално
представителство на ответника Н.Л.И. по гр.дело №2038/2019 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Ответникът
може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка *** „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД : IBAN : ***; BIC : *** - „ОББ”АД.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №1510/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :