№ 1019
гр. П., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720103195
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са искове с правно основание правно основание чл.236, ал.2, вр. чл.79 и
чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ***., ЕИК ***,
с адрес: гр.П., ***, срещу Р. Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., *** и настоящ
адрес: гр.П., ***, с която са предявени искове с правно основание чл.236, ал.2, вр. чл.79 и
чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 229.57 лева, от
които:
- сума в размер на 188.38 лева, представляваща обезщетение за ползване на
недвижим имот, представляващ общинско жилище, находящо се в гр.П., ***, след
прекратяване на Договор за наем № *** от 01.10.2018 г., за периода от 01.02.2021 г. до
07.06.2021 г.;
- сума в размер на 22.14 лева законна лихва върху дължимите месечни вноски за
периода от 16.02.2021 г. до 01.06.2022 г.;
- сума в размер на 1905 лева, представляваща дължими такси битови отпадъци за
периода от 01.02.2021 г. до 15.06.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата от 188.38 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.06.2022 г. до датата на пълното изплащане на сумата. Моли
да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за наем № ***
от 01.10.2018 г., съгласно който ищецът отдал на ответницата общинско жилище, находящо
се в гр.П., ***, за срок от две години, считано от 01.10.2018 г. Твърди, че със Заповед № 1381
от 01.10.2020 г., считано от 01.10.2020 г. договора за наем бил прекратен поради изтичане на
срока на договора, като на ответницата бил определен срок до 30.09.2020 г. за
освобождаване на общинското жилище, и за заплащане на дължимите суми. Сочи, че в
определения срок ответницата не е освободила доброволно наетото жилище, спрямо нея не
била предприемана процедура по изземване на жилището по реда на чл.65 от ЗОС, като С.
продължила да го обитава до 07.06.2021 г. и не е заплатила дължимите суми след
прекратяване на договора.
В законоустановения срок ответницата Р. Т. С. не е подала отговор на исковата молба
и не е взела становище по иска.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от ю.к. Л., която поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи, като е направила и искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответницата – Р. Т. С., редовно призована, не се явява и не
представлява. Не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Съдът е
указал на страната последиците от това процесуално поведение с разпореждане по реда на
чл.131 от ГПК № 8246 от 02.06.2022 г., получено от ответницата на 06.08.2022 г. (л.18 от
делото).
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе
предвид приложимото право, намери за установено следното:
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение при
кумулативното наличие на предвидените в правната норма предпоставки, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, от
неявяването им в съдебно заседание, и ако искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай, съдът намира, че така визираните предпоставки са налице, тъй
като с разпореждането по реда на чл.131 от ГПК, след като съдът е констатирал, че
предявената искова молба е допустима и редовна, я е изпратил ведно с доказателствата към
нея на насрещната страна, което разпореждане е било надлежно връчено на ответницата с
указания, че ако не представи в срок писмен отговор на исковата молба, и ако не се яви в
първото по делото заседание без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, и събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. Тежестта на
доказване за предприемане на действия и/или предаване на имота предмет на процесния
договор за наем на наемодателя, респ. че са заплатени дължимите суми по договора е на
ответника, което ответницата не е сторила в хода на производството, поради което и следва
2
да се приеме, че е неизправна страна, и в качеството и на наемател съгласно чл.236, ал.2 от
ЗЗД, която регламентира, че ако наемателят продължи ползуването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В тази връзка съдът намира,
предявения иск за вероятно основателен, с оглед представените към исковата молба писмени
документи.
Съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки
(чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 от ГПК) за постановяване на неприсъствено решение, като
исковете бъдат уважени, без да е необходимо излагане на мотиви по същество (чл.239, ал.2
от ГПК).
Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на иска по чл.86
от ЗЗД, който се явява акцесорен такъв, и също основателен, с оглед установяването, че е
налице парично задължение, което не е изплатено, т.е. налице е забава, която следва да се
обезщети парично.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева -
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 и чл.26 от НЗПП, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.236, ал.2, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, Р. Т. С. , ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.П., *** и настоящ адрес: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на
***., ЕИК ***, с адрес: гр. П., *** следните суми:
- сумата в размер на 188.38 лева, представляваща обезщетение за ползване на
недвижим имот, представляващ общинско жилище, находящо се в гр.П., ***, след
прекратяване на Договор за наем № *** от 01.10.2018 г., за периода от 01.02.2021 г. до
07.06.2021 г.;
- сумата в размер на 22.14 лева законна лихва върху дължимото обезщетение за
периода от 16.02.2021 г. до 01.06.2022 г.;
- сумата в размер на 1905 лева, представляваща дължими такси битови отпадъци за
периода от 01.02.2021 г. до 15.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 188.38 лева, считано от датата на
предявяване на иска – 01.06.2022 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Р. Т. С. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., *** и настоящ адрес:
3
гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на ***., ЕИК ***, с адрес: гр. П., *** сумата в размер на 150.00
лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението НЕ подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4