Решение по дело №1766/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№

 

 

гр. София, 05.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 1766 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на В.М.П., чрез пълномощника си адв. И. Г.Л. от САК, с която се обжалва изцяло решението по гр. дело № 54632/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 158 състав. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. Въззивникът счита, че обжалваното съдебно решение е необосновано, тъй като не са били налице предпоставките за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН срещу него. Развити са съображения, че молбата, по която се е произнесъл първостепенният съд, е неоснователна. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се отхвърли молбата за защита по ЗЗДН. Не сочи доказателства и не претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез упълномощения представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания излага доводи, че от доказателствата по делото не се установява въззивникът да е извършил твърденият от молителите акт на домашно насилие.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемите страни Й.А.Й. и А.В.П., последния действащ чрез своята майка и законна представителка, не са подали отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Не сочат доказателства и не претендират разноски.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Й.А.Й., действащ лично и като законен представител и майка на малолетния А.В.П. срещу В.М.П. – за защита от домашно насилие, извършено на 22.09.2019г. около 17.00-17.15 часа, подробно описано в молбата.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.

С обжалваното решение, постановено по гр. дело № 54632/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 158 състав, съдът е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита срещу В.М.П.. Задължил го е да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й.А.Й. и А.В.П.. Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН и му е наложил глоба в размер на 200 лева. Осъдил е ответника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

В първоинстанционното производство са събрани доказателства чрез разпит на свидетеля-очевидец Н.К.Н.и на св. Д.Д.И.– без дела и родство със страните. От показанията на двамата свидетели се установяват отношенията между страните относно осъществения акт на насилие на 22.09.2019г. около 17.00-17.15 часа.

Районният съд не е кредитирал представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като е приел, че същата съдържа противоречие относно името на декларатора, а и не е подписана под страх от наказателна отговорност.  

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно.

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. С чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН е въведена законова презумпция, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни правни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на въззивника, напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че са неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят събраните гласни доказателствени средства за извършеното на 22.09.2019г. около 17.00-17.15 часа домашно насилие (т.е. да е провела успешно насрещно доказване). Следва да се добави, че след като разпитаният свидетел-очевидец Н.е възприел лично случилото се домашно насилие на 22.09.2019г. около 17.00-17.15 часа, то не следва да се обсъжда декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Процесното деяние е доказано от показанията на св. Н., които кореспондират с останалия доказателствен материал (в частност с показанията на св. Иванова и съдебномедицинско удостоверение № 735/2019г., издадено от д-р М.Г.– съдебен лекар при УМБАЛ „Алекснадровска“ ЕАД). По делото няма данни някой от свидетелите да е заинтересован в полза молителите, като съобразявайки нормата на чл. 172 от ГПК при извършената съвкупна преценка на доказателствата и събраните писмени доказателства по делото, настоящият въззивен състав приема, че показанията им са обективни и отразяват действителните отношения между страните на процесната дата. Дали случилото се на 22.09.2019г. около 17.00-17.15 часа между страните е било провокирано, инсценирано или очаквано действие поради трайно влошените лични отношения между родителите на детето А., е без правно значение за спора. Релевантно е, че спрямо молителите – въззиваеми е осъществено деяние, което попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН и осъществява презумпцията по чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, а извършител е ответника-въззивник В.М.П..

Следва да се отрази, че ако въззивникът умишлено е възпрепятстван да осъществява режима на лични контакти с детето А.В.П., то следва да се ползва от правно установения ред за защита, а не да налага волята си силово, като осъществява някоя/и от формите на насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.

Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания спор и не следва да бъдат обсъждани, а въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.

Съгласно нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

 

По разноските:

Разноски във въззивното производство не се претендират от страните и съдът не дължи произнасяне.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК В.М.П., следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в общ размер от 25 лв. (дадената защита е по отношение на две лица).

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 309498/27.12.2019г., постановено по гражданско дело № 54632/2019г., по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 158 състав;

ОСЪЖДА В.М.П. с ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 25 (двадесет и пет) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 1766/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                           2.