№ 2839
гр. Варна, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233110109425 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Ю.
Р. К., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. Варна, с която против С. Р. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. *****, към съда е отправено искане с
правно основание чл.30, ал.1 ЗН, за възстановяване запазената част от
наследството на Р. Н. Д., б.ж. на гр. Варна, починал на ****2021 г. и на Н. Й.
Д., б.ж. на гр. Варна, починала на ****2023 г., чрез намаляване на дарствено
разпореждане, извършено в полза на С. Р. Н., обективирано в договор за
дарение от 15.12.2009 г., за който е съставен нотариален акт ***** г. на
нотариус Р. К., вписан в Служба по вписванията – Варна под акт *** №
****2009 г. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Страните по делото са наследници по закон - дъщери на Р. Н. Д., б.ж. на
гр. Варна, починал на ****2021 г. и Н. Й. Д., б.ж. на гр. Варна, починала на
****2023 г. С договор за дарение от 15.12.2009 г., обективиран в нотариален
акт ***** г. на нотариус Р. К., вписан в Служба по вписванията – Варна под
акт *** № ****2009 г., наследодателите на страните, даряват на ответницата
следния свой собствен недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно:
1
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****6.5, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр. Варна, ж.к. ****, с площ от 58,52 кв.м,
състоящ се от: две стаи, кухня, баня-тоалет, килер, коридор, два балкона, при
граници, по схема: на същия етаж - ****6.6, ****6.4, под обекта – няма; над
обекта - ****6.17, а по документ за собственост – тревна площ, вх.В, тревна
площ, ап.№4, стълбище, ведно с избено помещение без номер по документ за
собственост, с площ от 5,60 кв,м, при граници, по документ за собственост:
тревна площ, изба на ап.17, коридор, както и 1,3965 % ид.ч. от общите части
на сградата с идентификатор №6 и от правото на строеж върху мястото с
идентификатор **** до размера на 1/3 ид.ч., необходима за възстановяване на
запазената част на ищеца от наследството на Р. Н. Д. и Н. Й. Д..
Според ищеца, извършеното дарение накърнява запазената му част от
наследството, гарантирана му с разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗН, според която,
в случаите, когато наследодателят оставя низходящи, при две и повече деца,
запазената част от имуществото на наследодателя е 2/3. Твърди се, че при
намаляване на дарственото разпореждане и възстановяване на запазената му
част, ще има 1/3 ид. ч. от имота. Сочи, че след смъртта на наследодателите на
страните, не е останало свободно имущество, от което би могла да получи
своята запазена част.
В срока по чл.131 ГПК ответницата представя отговор на исковата
молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. Не спори относно изложените фактически твърдения в исковата
молба, касателно извършеното разпоредително действие от наследодателите
на страните. Твърди, че през 1997 г., Р. Н. Д. и Н. Й. Д. са дарили на дъщеря си
Ю. К., сумата от 8000 долара, за закупуване на недвижим имот, а именно –
апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ж.к. „****“, *****, със застроена
площ от 45,65 кв.м, като остатъкът от продажната цена на имота, в размер на
8000 долара, е заплатена от свекъра на ищцата. Сочи, че ищцата се омъжила
на 18-годишна възраст и тъй като веднага след сключване на гражданския им
брак, нейният съпруг постъпил в казарма, се наложило ищцата да продължи
да живее в дома на своите родители, които освен за нея, полагали грижи и за
родените от брака деца. Твърди, че наследодателите им често помагали на
ищцата с парични суми. Оспорва с извършеното дарение на недвижимия имот
да е била накърнена запазената част на ищцата от наследството на родителите
им.
2
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
С доклада по делото, съдът е приел като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: страните по делото са наследници по закон
на Р. Н. Д., б.ж. на гр. Варна, починал на ****2021 г. и Н. Й. Д., б.ж. на гр.
Варна, починала на ****2023 г.; С договор за дарение от 15.12.2009 г.,
обективиран в нотариален акт ***** г. на нотариус Р. К., вписан в Служба по
вписванията – Варна под акт *** № ****2009 г., наследодателите на страните,
даряват на ответницата следния свой собствен недвижим имот, придобит в
режим на СИО, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****6.5, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Варна, ж.к. ****, с
площ от 58,52 кв.м, състоящ се от: две стаи, кухня, баня-тоалет, килер,
коридор, два балкона, при граници, по схема: на същия етаж - ****6.6,
****6.4, под обекта – няма; над обекта - ****6.17, а по документ за
собственост – тревна площ, вх.В, тревна площ, ап.№4, стълбище, ведно с
избено помещение без номер по документ за собственост, с площ от 5,60 кв.м,
при граници, по документ за собственост: тревна площ, изба на ап.17,
коридор, както и 1,3965 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор
№6 и от правото на строеж върху мястото с идентификатор **** След смъртта
на наследодателите не е останало свободно имущество.
В първото открито съдебно заседание по делото, съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че към датата на
извършване на разпоредителната сделка, която се оспорва с предявения иск,
наследодателите на страните не са притежавали друго имущество.
От приобщения по делото нотариален акт за продажба право на строеж
№ 77, том LXXI, дело №****/1997 г., вписан в Служба по вписванията с
вх.рег. № ****, се установява, че с договор за продажба право на строеж, А. Ж.
К. и Ю. Р. К., придобиват правото на строеж върху дворно място находящо се
в гр. Варна, ж.к. ****, цялото с площ от 234 кв. м, съставляващо парцел Х-700
в квартал 47а по плана на XVI подрайон на квартала, по силата на което
купувачите да построят по одобрен архитектурен проект: апартамент № 2,
етаж 2, със застроена площ 45,65 кв. м, състоящ се от: входно антре, спалня,
дневна с бокс, баня-тоалет и един балкон, при граници: стълбищна клетка, ап.
3
№1, калкан и ул. „****“, заедно с принадлежащото избено помещение № 6,
със застроена площ 8,36 кв. м, при граници: изби №5 и №7, коридор, както и
9,8662 % ид. части от общите части на сградата, за сумата от 26150 лева.
По искане на ответника, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водения от него свидетел Р. И. Т. и призования свидетел - Ж. К. Ж..
В показанията си пред съда св. Р. И. Т. заявява, че не била виждала двете
сестри – С. и Ю. повече от двадесет години. Поправя се и заявява, че за
последен път ги била видяла преди около година, когато била починала
тяхната майка, но тогава не били разговаряли. Заявява, че била дала на
родителите на ищцата и ответницата, сумата от 8000 лева, която била
предназначена за закупуване на жилище на Ю. К.. Парите били дадени през
1997 г. Обяснява, че майката на двете сестри поискала паричен заем от брат си
и от нея – неговата съпруга, като била много развълнува и щастлива, че щяла
да купи апартамент на по-малката си дъщеря. Св. Т. заявява, че знаела, че
съпругът на Ю. бил „оправен“ и работел в чужбина, като печелел „много
добри пари“, поради което се изненадала, че той не си бил купил сам жилище,
а се налагало майката на Ю. да иска от тях заем, като заявява, че била питала
свои близки: „добре де, като толкова много е паралия, защо принудиха жената
да вземе тези пари от нас, от други, да събира, а той самият не си купи
апартамент“. Знае, че по-късно апартаментът бил продаден и с парите от
същия била построена къща, но и след това и тя била продадена. По
отношение на заема, заявява, че парите първоначално били поискани в
телефонен разговор, проведен между нейния съпруг и сестра му – майка на
страните по делото, а след като последната отишла в дома на свидетелката,
съпругът извадил парите и ги предал на сестра си. Средствата не били
изтеглени в банка, а се намирали в дома им, тъй като свидетелката и нейният
съпруг ги събирали за строителството на своя къща. Разказва, че всички били
много щастливи и даже се били почерпили. По-късно заемът е бил върнат, без
забава, от родителите на двете сестри.
Св. Т. заявява, че била поканена да посети закупеното жилище, като
обяснява, че „апартаментчето“ било много хубаво, а ищцата била много добра
домакиня. Сочи, че на въпрос защо не били купили по-голям апартамент, след
като съпругът на последната получавал добри доходи, а и те били помогнали
със заем, Ю. отрекла нейният съпруг да получава доходи във висок размер. Не
4
може да посочи коя от двете сестри се е грижела за родителите им, преди
смъртта на последните.
Свидетелят Ж. К. Ж.в е свекър на ищцата Ю. К.. Знае, че през 1997 г., тя
и нейният съпруг са придобили апартамент в гр. Варна, кв. „****“. Той бил
дал 5000 долара, като родителите на Ю. К. също били помогнали с парични
средства. Необходимата сума била над 8000 долара, от която родителите на
страните по делото заплатили разликата над предоставените от свидетеля
5000 долара. Сочи, че към 1997 г. синът му работел в частна фирма. Не знае
какъв е произходът на средствата, предоставени от родителите на Ю., като
заявява, че му било неудобно да пита. Заявява, че ищцата и неговият син
сключили граждански брак много млади. Когато синът му влязъл в казарма,
вече имал дъщеря. Свидетелят не е присъствал при предаване на пари от
бащата на Ю., на нейния съпруг /син на св. Ж./. Преди смъртта на родителите
на ищцата и ответницата, грижи за тях полагала Ю. К., като сочи, че смъртта
на майка им, настъпила в дома на ищцата. Заявява, че в разговор с бащата на
Ю. и С. му бил споделял притеснението си, че по-голямата му дъщеря нямала
семейство, като казвал, че се опитвали да помагат и на нея, с каквото
трябвало.
За установяване фактическата страна на спора е допуснато провеждане
на съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява,
че пазарната стойност на самостоятелен обект в сграда идентификатор
****6.5, апартамент №5, намиращ се на първи етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, бул. „****“ (ж.к. „****“ - бивш комплекс „Г. П.“),
***, с площ от 58,52 кв.м, състоящ се от: две стаи, кухня, баня-тоалет, килер,
коридор, два балкона, при граници на апартамента, по схема: на същия етаж:
****6.6; ****6.4; под обекта: няма; над обекта: ****6.17, и по документ за
собственост: тревна площ, вх. В, тревна площ, апартамент №4, стълбище,
ведно с принадлежащото избено помещение, без посочен номер по документ
за собственост, с площ от 5,60 кв.м, при граници на избата по документ за
собственост: тревна площ, изба на апартамент №17, коридор, както и 1,3965 %
идеални части от общите части на сградата с идентификатор № 6 и от правото
на строеж върху мястото с идентификатор №**** към дата ****2023 г. е
127400 лв. Към дата ****2021 г., пазарната стойност е 92930 лева, а при
отчитане на учреденото право на ползване в полза на Н. Й. Д., пазарната
стойност на имота е 72813 лева. Според вещото лице, пазарната стойност на
5
апартамент № 2, находящ се в гр.Варна, ж.к. ****, ет.2, със застроена площ от
45,65 кв. м, към ****2023 г. е 120000 лв., а към ****2021 г. е 70255 лв.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че към 20.11.1997 г.,
минималната работна заплата /МРЗ/ за страната е в размер на 45500
неденоминирани лева. Паричната стойност на сумата от 8000 лева, измерена
посредством брой МРЗ заплати е както следва: към ****2021 г. – 12,31 броя
минимални работни заплати спрямо 8000 неденоминирани лева, или 0.01231
броя минимални работни заплати спрямо 8 деноминирани лева. към ****2023
г. – 10,26 броя минимални работни заплати спрямо 8000 неденоминирани
лева, или 0,01026 броя минимални работни заплати спрямо 8 деноминирани
лева.
По искане на ответника е допуснато провеждане на допълнителна
съдебно-икономическа експертиза. В представеното по делото заключение,
вещото лице е допуснало съществени грешки в изчисленията, като след
искане за уточнение, отправено от съда, в открито съдебно заседание
експертът коригира представените данни. Според вещото лице, към 20.11.1997
г. сумата от 4000 неденоминирани лева възлиза на 0,0879 броя МРЗ. При
съобразяване отговора на този въпрос, както и обствоятелствата, че МРЗ за
2021 г. е 650 лева, а МРЗ за 2023 г. е 780 лева, експертът е намерил, че
паричният еквивалент на 4000 неденоминирани лева пресметната като брой
МРЗ, към дата ****2021 г. е 57,14 лв. а към ****2023 г. – 68,56 лева.
Паричната стойност на сумата от 8000 деноминирани лева спрямо щатския
долар, определена по официалния курс на БНБ към 20.11.1997 г. възлиза на
сумата от 4617,34 щатски долара. Паричната стойност на 8000 деноминирани
лева спрямо щатския долар, по официалния курс на БНБ към ****2021 г. е
4626,18 щатски долара, а към ****2023 г. - 4369,70 щатски долара. Към
****2021 г. минималната работна заплата е била в размер на 650.00 лева,
поради което 8000 деноминирани лева се равняват на 12,31 броя МРЗ /по 650
лв./, а към ****2023 г., при МРЗ от 780.00 лева – 10,26 броя МРЗ. В открито
съдебно заседание вещото лице сочи, че деноминацията на лева е извършена
на 05.07.1999 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
6
следните правни изводи.
Съдът приема, че е сезиран с два иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН,
доколкото се претендира намаляване на дарствено разпореждане, извършено
от двамата наследодатели на страните – техни родители. Предявените искове
са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Съгласно разпоредбата на чл.28 ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания
или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Размерът на последната се определя по правилото на чл.29, ал.1
ЗН, според което, запазената част на низходящи (включително и осиновените),
когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от
него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото
на наследодателя. За уважаване на искане по чл.30, ал.1 ЗН е необходимо да
бъде установено наличие на следните кумулативни изискуеми предпоставки:
търсещият възстановяване да е наследник с право на запазена част от
наследството; наследодателят да е оставил наследници със запазена част към
момента на откриване на наследството; накърняване на запазената част в
резултат на безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя
посредством завещание или дарение.
Страните по делото са единствени наследници по закон на своите
родители – техни низходящи, поради което запазената част за тях е общо в
размер на 2/3 ид.ч.
Не е спорно, че процесното дарствено разпореждане е извършено през
2009 г., по време на брака на съпрузите Р. Н. Д. и Н. Й. Д., с имот, който те са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност. Не се спори и че
дарените в полза на Ю. К., парични средства, също са съпружеска
имуществена общност. Поради това, следва да се формират наследствени маси
за всяко лице, тъй като се приема се, че всеки съпруг е дарил по ½ от имота
СИО и по ½ от паричните средства, доколкото не са установени други права, и
съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив за всеки наследодател – в този
смисъл решение № 209/29.04.2010 г. по гр.д. № 1048/2009 г., ВКС, ІІ г.о.
Според чл. 31 от Закона за наследството, за да се определи
разполагаемата част на наследодателя, както и размерът на запазената част на
наследника, следва да се образува една маса от всички имуществени права,
7
които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се
извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН.
След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им
по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряване - за движимите.
Според заключението на приобщената по делото съдебно-оценителна
експертиза, пазарната стойност на дарения недвижим имот, към откриване на
наследството на Р. Н. Д. - ****2021 г., при отчитане на учреденото право на
ползване в полза на Н. Й. Д., е в размер на 72813 лева (1/2 = 36406,50 лева).
Към датата на смъртта на Н. Д. – ****2023 г., пазарната стойност на имота е в
размер на 127400 лева (1/2 = 63700 лв.).
Съдът е длъжен да установи какъв е действителният размер на сумата,
дарена от Н. и Р. Д., в полза на тяхната дъщеря Ю. Н. и с каква стойност
следва да се прибави тази сума в масата по чл.31 ЗН, предвид
обстоятелството, че паричното дарение е извършено преди влизане в сила на
Закона за деноминация на лева – обн. ДВ, бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
05.07.1999 г.
За да се определи стойността на дарена парична сума към момента на
откриване на наследство, с оглед формиране на масата по чл. 31 ЗН, когато
дарението е направено преди влизане в сила на ЗДЛ, като съизмерител може
да се ползва съпоставянето на паричния еквивалент на придобито имущество
към паричната равностойност на броя минимални работни заплати към
момента на придобиване, което е обективен критерий - така решение №
68/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2013 г., I г. о. С представения по
делото писмен отговор на исковата молба, ответницата въвежда твърдението,
че през 1997 г., наследодателите са дарили на нейната сестра, сумата от 8000
щатски долара, за закупуване жилището, находящо се в гр. Варна, ул. „****“.
В първото открито съдебно заседание, проведено по делото, ответницата
уточнява, че се касае за сума в размер на 8000 лева, а не щатски долара. Съдът
намира, че с оглед отдалечеността на момента, в който е извършено дарението,
страната допуска грешка в числовата стойност на дареното имущество,
доколкото от събраните по делото доказателства по делото се установява, че
същата не отговаря на неговата паричната стойност. Този извод се основава
8
както на събраните по делото писмени и гласни доказтелства, така и на
нормалната житейска логика. От показанията на св. Р. Т. се установява, че тя и
нейният съпруг са предоставили на Н. Д., в заем, сумата от 8000 лева. Те били
разполагали с тази сума, тъй като събирали средства за строителство на
триетажна къща, която след като им била върната, те построили. Като се
съобрази, че съгласно ПМС №415/05.11.1997 г., минималната работна заплата
за страната, за периода от 01.10.1997 г. до 31.12.1997г., е в размер на 45500
лева, както и показанията на призования свидетел Ж. Ж. - свекър на ищцата,
че родителите на Ю. и С., са дарили на ищцата сума в размер на над 3000
щатски долара, за закупуване на жилището, а на него му било неудобно да
пита откъде те имали тези средства, следва да се приеме, че предмет на
дарението е била сума, равняваща се на 8000 деноминирани лева, а не
неденоминирани. Противното е житейски нелогично, доколкото би
означавало, че св. Р. Т. и нейният съпруг са събирали за строителство на
триетажната си къща (която по-късно те построили с тези средства), сума,
представляваща по-малко от 9 % от една минимална работна заплата и с която
към 1997 г. е било възможно закупуването едва на няколко книги. От
показанията на двамата свидетели, допустими по аргумент на чл.164, ал.1, т.3
ГПК, еднозначно се установява, че в полза на Ю. К. е била дарена сума в
много по-висок размер от сочената от ответницата. Според св. Ж. Ж., за
закупуване на жилището на неговия син и съпругата му – Ю., са били
необходими над 8000 щ.д., като за тази цел той бил дарил, сумата от 5000 щ.д.,
поради което родителите на двете сестри са дарили на по-малката си дъщеря
сума в размер на над 3000 щатски долара. Към 1997 г., ищцата е на възраст от
24 г., с дете, като обяснимо и с оглед разбиранията на традиционното
българско семейство, средствата за закупуване на имота, са били осигурени
преимуществено от родителите на двамата млади съпрузи.
При съобразяване посоченото от вещото лице, а именно че паричната
стойност на сумата от 8000 деноминирани лева спрямо щатския долар,
определена по официалния курс на БНБ към 20.11.1997 г. се равнява на
4617,34 щ.д., съдът приема, че Р. и Н. Д. са дарили на дъщеря си Ю. Н., 8000
деноминирани лева или 8000000 неденоминирани лева. При МРЗ за 1997 г., в
размер на 45500 лева, то дарените парични средства се равняват на общо
177,78 броя минимални работни заплати. Към ****2021 г. – датата на смъртта
на Р. Д., МРЗ за страната е в размер на 650 лева, определен с ПМС
9
№331/26.11.2020 г., поради което 177,78 бр. минимални работни заплати се
равняват на 115557 лева, а 1/2 - на 57778,50 лева. Към ****2023 г., когато
настъпва смъртта на Н. Д., МРЗ за страната е в размер на 780 лева, съгласно
ПМС №497/29.12.2021 г., а 177,78 бр. МРЗ се равняват на сума от 138668,40
лева (1/2 = 69334,20 лева).
Наследствената маса, формирана за Р. Д., към момента на откриване на
наследството – ****2021 г. е на обща стойност 94185 лева (36406,50 лв. +
57778,50 лв.) като запазената част е общо 62790 лева или по 31395 лв. за всяка
от двете сестри. Към тази дата ½ от дарените парични средства в полза на Ю.
К. са в размер на 57778,50 лева, поради което нейната запазена част от
наследството на Р. Д. - 31395 лева, не е накърнена. Идентичен е изводът и по
отношение наследството на Н. Д.. Наследствената маса е на стойност
133034,20 лева, като запазената част е в размер на 88689,47 лева, а в полза на
всяка от сестрите - 44344,735 лева. Към датата на смъртта на Н. Д., ½ от
дарените парични средства в полза на Ю. К. са в размер на 69334,20 лева, като
същите значително превишават размера на нейната запазена част - 44344,735
лева.
При горните доводи, съдът намира, че с оспореното дарствено
разпореждане не се накърнява запазената част на ищцата от наследството на Р.
Д. и на Н. Д., поради което предявените искове се явяват неоснователни и като
такива, те подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
ответницата се следват сторените разноски по делото, в размер на 3300 лева,
за които е представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с. ****,
общ. Варна, против С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. *****,
иск за възстановяване на запазената част от наследството на Р. Н. Д., б.ж. на
гр. Варна, починал на ****2021 г., чрез намаляване на дарственото му
разпореждане извършено с договор за дарение от 15.12.2009 г., обективиран в
нотариален акт ***** г. на нотариус Р. К., вписан в Служба по вписванията –
10
Варна под акт *** № ****2009 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с. ****,
общ. Варна, против С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. *****,
иск за възстановяване на запазената част от наследството на Н. Й. Д., б.ж. на
гр. Варна, починала на ****2023 г., чрез намаляване на дарственото му
разпореждане извършено с договор за дарение от 15.12.2009 г., обективиран в
нотариален акт ***** г. на нотариус Р. К., вписан в Служба по вписванията –
Варна под акт *** № ****2009 г.
ОСЪЖДА Ю. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. Варна, да
заплати на С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. *****, сторените
по делото разноски в размер на 3300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11