№ 549
гр. Разград, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330101033 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК, с който ищцата оспорва дължимостта на вземания по Договор
за потребителски кредит № 10-4662912-2102754 от 24.07.2013 г., цедирани от
ответното дружество.
С искова молба от Л. Р. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул. *******, чрез пълномощника си, със
съдебен адрес: гр. Разград, ул. ******, против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, район
Младост 4, ул. Бизнес Парк София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано
от Райна Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, се моли за
решение, с което съдът да приеме за установено, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕТО в отношенията между ищцата и ответното дружество, че не е
ЗАДЪЛЖЕНА да заплати на ответното дружество сума в общ размер от
661,71 лв. (шестстотин шестдесет и един лева и 71 ст.) по Договор за кредит с
идентификатор EOSDP00000001190074 от 22.12.2015 г. поради изтекла
погасителна давност на задължението. Претендира направените разноски по
делото.
Ищцата сочи, че във връзка с намерение за кандидатстване за кредит за
закупуване на жилище, на основание чл. 22 от Наредба № 22 за Централния
кредитен регистър (ЦКР) поискала от БНБ-ЦКР справка от регистъра относно
съдържащата се в него информация за кредитната и задлъжнялост. От същата
разбрала, че имам задължение ответника във връзка с кредит с идентификатор
EOSDP00000001190074 от 22.12.2015 г. в размер на 618,00 лв. С молба от
13.05.2025 г. чрез адвоката си тя поискала от ответното дружество подробна
информация относно задълженията и (с предишното ми фамилно име
Хашим). При условията на евентуалност направила възражение срещу
задължението поради изтекла погасителна давност. В отговора си по
1
заявлението с вх. № СТМТ/2025/05/00070-out, юрисконсулт на ЕОС Матрикс
ЕООД отговорил, че задължението и произтича от Договор за кредит от
24.07.2013 г., сключен с „Кеш Кредит” ЕАД. На 22.12.2015 г. бил сключен
Договор за цесия между ответника като цесионер и Кеш Кредит ЕАД като
цедент. С цитирания договор за цесия вземането по гореописания договор за
кредит било цедирано на цесионера ЕОС Матрикс ЕООД заедно с всички
обезпечения и привилегии. Считано от 22.12.2015 г. кредитор по
задължението се явявало именно ответното дружество. Към дата 22.05.2025 г.
задължението и било непогасено и изискуемо, възлизало на обща стойност от
661,71 лв. Във връзка с направеното възражение за погасяване на вземането по
давност, ответното дружество преценило, че дали погасителната давност е
изтекла или не е, е от компетенцията на съответния граждански съд.
Ответникът изразява становище за допустимост и основателност на
предявения иск, поради изтекла погасителна давност. Сочи, че няма да търси
изпълнение на вземането поради изтеклата погасителна давност. Ответникът
моли за постановяване на решение при признание на иска съобразно
посоченото в чл. 237 ГПК. Прави искане за възлагане разноските по делото в
тежест на ищцата. Сочи се, че вземането на ищцата произлиза от Договор за
потребителски кредит № 10-4662912-2102754 от 24.07.2013 г., сключен между
ищцата и Кеш Кредит ЕАД (с настоящо наименование "ФИНТЕХ
СЪРВИСИЗ" ЕАД - заличен търговец). На 22.12.2015 г. бил сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между "ФИНТЕХ
СЪРВИСИЗ" ЕАД с ЕИК ********* (с предишно наименование „Кеш Кредит
” ЕАД) и ответника, по силата на който задълженията на Л. Р. ХАШИМ с ЕГН
**********, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 10-466-
2912-2102754 от 24.07.2013 г., били изкупени от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Поради липса на изпълнение на задължението, през 2020 г. ответникът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано Частно гражданско дело № 1129/2020 г. по описа на РС
– Разград. По посоченото производство съдът указал на ответника да предяви
установителен иск в рамките на законовия срок, какъвто дружеството не
предявило. Поради непредявяването на иск, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК
с Определение № 2941 от 18.11.2020 г. по горното дело, влязло в сила на
05.12.2020 г., съдът обезсилил изцяло издадената в полза на ЕОС МАТРИКС
ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
След постановяване на определението за обезсилване на заповедта за
изпълнение, ответникът не предприел никакви действия по събиране и/или по
установяване на вземането на ЕОС МАТРИКС ЕООД против ищцата.
Съответно ответникът не разполагал с изпълнителен лист против
ищцата, както и по отношение на процесното вземане не било предприемано
действия по принудително изпълнение на задължението.
Изтъква се, че обстоятелството, че ответникът подава данни към ЦКР,
воден към БНБ, не предполага, че дружеството извършва действия по
установяване/събиране на вземането си, тъй като тези му действия са в
изпълнение на нормативните изисквания съобразно чл. 10 от Наредба № 22 от
16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, доколкото за дружеството
възникнало задължение за предоставяне на съответната информация до
окончателното им погасяване. Сочи се още, че макар и вземането да е
погасено по давност, то това не предполага отпадането, а единствено
препятства възможността кредитора да реализира принудително изпълнение
2
по отношение това погасено по давност вземане. Прави искане разноските по
делото да бъдат възложени на ищцата, като подробно излага доводи. Излага
становище за неоснователност на искането за заплащане на направените от
ищеца разноски, алтернативно за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно чл. 237, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае
иска по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно
признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че
същото се основава на направеното признание. Ал. 3 на същата разпоредба
съдържа забрана за постановяване на решение при признание на иска, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато
право, с което страната не може да се разпорежда.
В настоящия случай съдът намира, че условията за постановяване на
решение при признание на иска са налице, тъй като такова признание е
направено (ответникът признава, че е налице изтекла погасителна давност за
вземанията по посочения договор), признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, съответно страната би могла да се разпорежда с
него. Поради тези причини предявения иск следва да се уважи.
По разноските:
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото
на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от
нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да и ги заплати.
Ищцата претендира заплащането на разноски в размер общо на 450,00 лева, от
които 50,00 лева за заплатена ДТ за завеждане на иска, а останалите за
заплатеното от нея адвокатско възнаграждение. Според съдебната практика
при признание съгласно чл. 237 ГПК за решаване на въпроса кой следва да
поеме разноските на ищеца, следва да се държи сметка за съдебното и
извънсъдебното поведение на ответника. За възлагане на разноските, сторени
от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника
като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на
извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и
продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла
обуславя обратния резултат. Ищцата сочи в ИМ и това се доказва от
приложените доказателства, че е уведомила ответника, че не му дължи
никакво плащане по сключен договор за кредит. В отговора си ответникът е
посочил, че имат изискуемо и неизплатено задължение по Договор за кредит
от 24.07.2013 г., сключен от ищцата с „Кеш Кредит“ ЕАД, вземанията по
който са цедирани от ответника на 22.12.2015 г. Уведомили са ищцата, че към
22.05.2025 г. задължението е непогасено и изискуемо, възлизащо на обща
стойност 661,71 лева. По отношение на направеното от нея възражение за
погасяване на вземанията по давност, сочат че това е от компетентността на
гражданския съд. В този смисъл съд преценката на съда, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, макар и да е направил
признание с отговора. Вместо да се съгласи и да прекрати спора, ответникът е
отказал да признае извънсъдебно изтеклата давност. С такъв отговор
ответникът само е показал, че спорът е разрешим от съда, поради което не е
оставил друг избор на ищцата освен да предяви иска като стори съответните
за това разноски. Именно поради тази причина е образувано делото, за да
може ищцата да реализира правата си за заличаване на задължението и по
процесния договор за кредит. При това положение е без всякакво значение
3
обстоятелството, че ответникът не е търсил преди това изпълнение или е
признал иска с отговора. В този смисъл ответникът е дал повод за завеждане
на делото и не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, за поемане на
разноските от ищцата. Именно поради това ответникът дължи заплащане на
сторените от ищцата разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Л. Р. И. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул.
*******, против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, район Младост 4, ул. Бизнес Парк
София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Райна Иванова Миткова-
Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество сума в общ размер от 661,71 лв. (шестстотин шестдесет и един лева
и 71 ст.), представляващи задължение по Договор за кредит от 24.07.2013 г.,
сключен от ищцата с „Кеш Кредит“ ЕАД, вземанията по който са цедирани от
ответника на 22.12.2015 г. (договор за кредит с идентификатор на ответника
EOSDP00000001190074 от 22.12.2015 г.), поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА от ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, район Младост 4, ул.
Бизнес Парк София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Райна
Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Р.
И. с ЕГН ********** от гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул. *******,
сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева) за направени разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4