Мотиви по НОХД 85/2020 г.
Срещу
подсъдимия И.А.А. е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 05.03.2020 г. в с.Аспарухово, област
Плевен, община Левски, от частен дом, намиращ се на ул.„Христо Ботев” № 19, при
условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужда движима вещ – 1 брой
мобилен телефон марка ************ със сим карта на **********”, на стойност
150,00 лв., от владението на М.Х.И. от с.с., собственост на С.З.И. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно
наказание.
Подсъдимият и защитникът му в
съдебно заседание са направили искане да бъде открита процедура по
предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички
свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство.
Подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил
да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с разпоредбите на
НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания
по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
На основание чл.373, ал.4 от НПК
и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при
условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание
чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.283 от НПК съдът
е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Подсъдимият
И.А.А. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско
гражданство, със завършен пети клас, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Св. С.З.И.
закупила мобилен телефон марка ************ от Англия преди година, който
телефон предоставила за ползване на майка си св. М.Х.И., живуща ***.
На
05.03.2020 г. около 15.20 часа св. М.И. отишла да работи в градината на дома си
в с. А. на ул. *********** и оставила телефона, закупен от дъщеря й, заедно с
находящата се в него СИМ карта на една тръба, за да не падне от джоба й. В този
момент покрай дома й минал подсъдимия А. и видял оставения мобилен телефон.
Огледал се и след като видял, че на около няма никой решил да влезе в двора на
къщата и да открадне телефона. Отворил външната врата, която не била заключена,
влязъл, взел телефона и го сложил в джоба си. След като излязъл от двора изключил
телефона и го скрил в един улук в съседен двор.
Св. С.И.
направила опит да се свърже с майка си по телефона, но същия бил изключен.
Поради тази причина веднага отишла в дома им и попитала майка си защо телефона
е изключен. Потърсили го, но не го открили, след което св. С.И. прегледала
записите от камерите за видеонаблюдение и видяла, че съседът им подс. А. влязъл
в двора, след което излязъл с телефон в ръка. И. сигнализирала органите на РУ
на МВР Левски. След установяване на извършителя от служителите на РУ на МВР
Левски, А. ***, където с протокол за доброволно предаване А. предал процесния
мобилен телефон, ведно с находящата се в него СИМ карта на „Теленор”.
В хода на
досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза и от
заключението на вещото лице се установява, че стойността на открадния телефон,
заедно със СИМ картата е 150 лв.
Срещу А. е
повдигнато обвинение и същия е разпитан, като се признава за виновен, дава
обяснения и съжалява за стореното.
Тази
фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показания на
разпитаните по досъдебното производство свидетели, протокола за доброволно
предаване, назначената по досъдебното производство експертиза и другите писмени
доказателства.
Предвид
изложеното, съдът е приел, че подсъдимия
е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение, а именно по
чл. 195, ал.1, т.7, във връзка
с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК за което следва да носи наказателна отговорност.
Деянието е извършено от подсъдимия при условията на повторност. Видно от данните по делото е, че същия е осъден с влязло
в сила на 27.02.2020 г. определение, с което е одобрено споразумение по нохд №
48/2020 г. на РС Левски на наказание пробация. Деянието по настоящото
производство е извършено само няколко дни, след като подсъдимият е бил осъден
по посоченото по-горе производство.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, а именно ниската стойност на
отнетото имущество, пълните признания и съдействието, което подсъдимият е
оказал за разкриване на обективната истина, съжалението което изразява и е приел,
че и най-ниското предвидено в закона наказание за този вид престъпление би било
несъразмерно тежко, поради което е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и му е наложил минималното предвидено в закона наказание, а именно три
месеца лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ
режим.
Съдът не е
приложил разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, тъй като е приел, че по отношение
на него по-благоприятно е приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
При този
изход на делото, подсъдимият е осъден да заплати направените деловодни разноски
в размер на 73,20 лв., дължими на ОД на МВР Плевен – за извършената
съдебно-оценителна експертиза и 40 лв. – дължими на РС Левски – включващи
възнаграждения на съдебни заседатели.
Воден от горните мотиви, съдът е постановил
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: