Р Е Ш
Е Н И Е №
260810
гр. Пловдив, 15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански състав,
в публичното заседание на 19.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 2410 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 20676/05.07.2019г. на Е.Д.С., ЕГН ********** против решение № 1926/17.05.2019г., постановено
по в. гр. д. № 9691 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XVII-ти в. с., поправено с решение № 3467 от 09.09.2019г. и изменено с определение № 6658/14.06.2019г. в частта
за разноските.С решението се отхвърлят предявените искове от Е.Д. С., ЕГН **********
против П. И.Ч., ЕГН ********** и Н.Т.Н., ЕГН ********** за предаване владението
на таванско помещение № 12 от 8 кв. м., прилежащо към самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 56784.551.20.2.1 по действащите КККР на гр. Пловдив –
жилище, което представлява апартамент № 12 на първи жилищен етаж, цялото от 49, 71 кв. м., колорирано
в оранжево на схема № 2 на л. 88 под № 12 от делото, както и преустановяване
действията, с които ответниците пречат на ищцата да ползва собствеността си –
да премахнат желязната решетка и катинара към таванско помещение № 12, като
неоснователни и недоказани.
С определение № 6658 от
14.06.2019г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК, се осъжда Е.Д.С.,
ЕГН ********** *** да заплати в полза на П.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 799, 41 лева – разноски за първата инстанция.Със същото определение
се осъжда Е.Д.С., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на Н.Т.Н., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 550 лева –
разноски за първата инстанция.
С решение № 3467 от 09.09.2019г., постановено по гр. д. № 9691 по описа за 2018г.
е допусната поправка на ЯФГ в постановеното по делото решение №
1926/17.05.2019г. и определение № 6658/14.06.2019г. като навсякъде да се чете
правилното „Е.Д.С.“, вместо погрешно изписаното „Е.Д. С.“.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на оспорваното решение.Твърди се, че същото е постановено при
неизяснена фактическа обстановка.Моли се за отмяна на решението и постановяване
на ново, с което исковете да бъдат уважени.
С отговора по чл. 263 от ГПК
на адв. П. ***, като пълномощник на въззиваемата Н.Т.Н., се изразява становище,
че въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което се моли да бъде
потвърдено.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
С отговора по чл. 263 от ГПК
на въззиваемия П.И.Ч. чрез пълномощника му адв. М.А. ***
първоинстанционното решение се оспорва като неправилно по подробно изложени
съображения.Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират
се разноски за въззивното производство.
По отношение валидността и допустимостта на постановеното решение въззивният съд намира, че същото
е постановено от родово и местно компетентен съд, по искове, които са му подсъдни,
произнесъл се е в законен състав и в рамките на предмета,
с който е бил сезиран.
При това положение следва да се
приеме, че решението е валидно и допустимо.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд като
прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния
съд са били предявени обективно съединени искове – по чл. 108 от ЗС за осъждане
на ответниците да предадат на ищеца владението на таванско помещение № 12 от 8
кв. м., прилежащо към самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.551.20.2.21 по действащите КК и КР на гр. Пловдив – жилище, което
представлява апартамент № 12 на първи жилищен етаж, цялото от 49, 71 кв. м., колорирано в оранжево на схема № 2 на л. 88 под № 12 от
делото и по чл. 109 от ЗС – за преустановяване действията, с които ответниците
пречат на ищцата да ползва собствеността си – да премахнат желязната решетка и
катинара към таванско помещение № 12.
Твърденията на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба са, че
живее на посочения адрес от 1993г., когато закупила жилището, представляващо
апартамент № 12 на първи жилищен етаж, цялото от 49, 71 кв. м., ведно с
прилежащите помещения – самостоятелно таванско помещение № 12 от 8 кв. м.,
избено помещение № 12 с площ от 12 кв. м. и 5, 937% ид.
части от общите части на сградата.Легитимира се като собственик на описания
имот с договор за покупко-продажба от 15.07.1993г., приложен към исковата
молба.Ищцата твърди, че дълго време била при сина си, който живеел в
чужбина.През м. май 2018г. установила, че таванското й помещение е преградено с
желязна решетка, а на вратата е сменена бравата и сложен катинар.Понеже рядко
се качвала на тавана, където съхранявала стари вещи, установила, че не може да
влезе в своята собственост.От съседите разбрала, че таванското й помещение е
било завладяно от съседа й П.И.Ч., който живеел на третия етаж и който без
нейно знание и разрешение монтирал желязната решетка и сменил бравата, като
сложил и катинар на вратата на нейното таванско помещение, с което я лишил от
ползването му и й пречил да упражнява своето право.С извънсъдебна покана го
помолила да освободи помещението, но той не откликнал.
С
писмения отговор на ответника П.Ч. по чл. 131 от ГПК са оспорени предявените
искове, както и изложените обстоятелства в исковата молба.От своя страна
ответникът е заявил, че живее с майка си и семейството си на адреса в гр. П.,
бул. ***, в апартамент, собственост на неговата майка Н.Т. Ч..На този адрес
живеел от 15-годишен, като същият бил придобит в режим на СИО от родителите му
през 1992г.Впоследствие родителите му се развели, като с договор за делба на
недвижим имот от 12.07.2001г. майка му получила в дял и станала изключителен
собственик на апартамента.След като той сключил брак съпругата му също заживяла
там, а понастоящем там живеели и двете им деца.Блокът, в който се намирали
апартаментите им, е бил собственост на Държавата – фонд „БДЖ“, като обектите в
него били продавани на служители на ведомството.Във входа, в който живеели
страните, имало три жилищни етажа, мазета и тавански помещения, като на всеки
номер на апартамент отговарял същият номер таванско помещение.Ищцата
притежавала таванско помещение № 12, както била посочила, а прилежащото
таванско помещение към апартамента, който той обитавал, било № 18 към
апартамент № 18.До таванския етаж се стигало от стълбище, като таванските
помещения били в ляво и в дясно от стълбището и само едно таванско помещение се
намирало срещу самото стълбище.От много години собствениците на таванските
помещения поставяли железни врати – една в ляво от стълбището, зад която се
намирали вратите на тавански помещения с №№ 14, 12, 17, 13 и една в дясно от
стълбището, зад която се намирали тези с №№ 18, 11 и 16.Срещу стълбището се
намирало само едно таванско помещение с № 15.Собствениците на тавански
помещения зад съответната желязна врата разполагали с ключове за нея и за
собственото си помещение.Собствениците на тавани от ляво не разполагали с
ключове от желязната врата, преграждаща таваните от дясно и
обратно.Използваното от ответника таванско помещение с № 18, с площ 13,20 кв.
м., се намирало в дясно от стълбището, зад желязната врата от дясно, а таванско
помещение № 12, собственост на ищцата, се намирало в ляво от стълбището – зад
другата желязна врата.
Ответницата Н.Н. също е оспорила предявените
искове.От своя страна е твърдяла, че е собственик на апартамент № **, ет.*,
бул. ***, ведно с изба и таван № 18, за които разполага с титул за
собственост.Нейното таванско помещение се намирало на противоположната страна
/дори не било в съседство/ с таванското помещение на ищцата.Оспорва
твърденията, че е преграждала нейното таванско помещение, че е сменяла вратата
и е поставяла катинар.Не била монтирала и желязна врата и преграда на
стълбището с решетка.
Районният
съд след анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства,
е направил фактически изводи в оспорваното решение, че ищцата е изгубила
владението върху собственото си таванско помещение № 12, но не защото е било
преградено с желязна решетка и катинар, респ. не защото се ползва от
ответниците, а защото граничи със съседната секция от изток и е преградено.Това
преграждане обаче не е установено да е извършено от ответниците, респ. не е
установено някой от тях да го владее.Въз основа на представения с исковата
молба договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 15.07.1993г. районният съд е приел, че ищцата е придобила
именно таванско помещение № 12, а дали това помещение е годно за обитаване е
счетено за неотносимо към предмета на делото.Районният
съд е кредитирал изцяло и приетото в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-техническа експертиза относно местоположението на
процесното таванско помещение, достъпа до него и площта му.Въз основа на
приетото за установено от фактическа страна са направени и изводи за
неоснователност на предявените искове.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния
съд.Същата се основава на събраните по
делото доказателства, които са подробно
и задълбочено анализирани в
атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото
право.Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина,
по който следва да се
ценят събраните по делото
доказателства, поради което същите не
следва да бъдат повторно анализирани.Поради това и на основание чл.
272 от ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на
обжалваното решение, които са подробни,
прецизни, безпротиворечиви
и се споделят изцяло.
Изводите,
до които е достигнал районния съд се подкрепят и от приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза,
която съдът цени като компетентно и обосновано изготвена, кореспондираща със
събраните в първоинстанционното производство доказателства.Вещото лице след
съпоставка на титулите за собственост е изяснило, че към апартамент № 12,
намиращ се на първи етаж от жилищната сграда, принадлежи таванско помещение №
12, със съседи: отляво таванско помещение 13 и от дясно таванско помещение 17,
а към апартамент № 18, находящ се на трети етаж, принадлежи таванско помещение
№ 18, със съседи: отляво таванско помещение 11а и от дясно-стълбище.В съдебно
заседание вещото лице изясни, че на приложената към заключението схема не е
обозначено таванско помещение № 12, тъй като съгласно документа за собственост
в съседство са таванско помещение № 13 и таванско помещение № 17, за които не
са представени нотариални актове и с оглед на това не може да се определи
точното им местоположение.В документа за собственост за апартамент № 11 било
описано таванско помещение № 11 и съответно вещото лице успяло да идентифицира
местоположението на съседните му тавански помещения с № 16 и № 18, а таванско
помещение № 12 било едно от останалите четири, които не били обозначени на
схемата с номера, находящи се на изток от стълбището.На
място таванските помещения не били номерирани и можело да се идентифицират
единствено въз основа на описанието в нотариалните актове.Останалата източна
част от схемата, която не била разграфена, принадлежала към другия вход на
сградата.Имало дървена решетка, която служела за преграда, отделяща таванските
помещения на двата входа.До преградата имало решетъчна врата, а от другата
страна вече се виждало стълбището на другия вход.Пространството било отворено и
не можело да се определи дали е таванско помещение.
При тези
данни изводите на районния съд са обосновани, а оспорваното решение правилно,
поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна
следва да се остави без уважение.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата Н.Н. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на
550 лева, а в полза на въззиваемия П.Ч. в размер на
600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
По тези
съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1926 от 17.05.2019г.,
постановено по гр. д. № 9691 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XVII гр. с., изменено с определение № 6658 от 14.06.2019г. в
частта за разноските и поправено с решение № 3467 от 09.09.2019г.,
постановено по същото дело.
ОСЪЖДА Е.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Н., ЕГН ********** с
адрес: *** сумата от 550 лева – разноски за въззивната инстанция
ОСЪЖДА Е.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на П.И.Ч., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 600 лева – разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните
- при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: