РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 11.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, седми граждански състав,
в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мария Димитрова
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1446 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е образувано по искова молба от И.Г.П.,
ЕГН **********,***, чрез адв. П.Г. ***, с която са
предявени осъдителни искове против С.Й.Н., ЕГН
**********,***, с правно основание чл.45 от ЗЗД: 1/ за сумата 10 000
лв., която ответникът да заплати на ищеца, ведно със законната лихва от датата
на увреждането - 18.03.2016 г., до окончателното плащане, за причинени от него
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на противоправни
действия на ответника, за които е признат за виновен с влязло в сила решение №
622/06.11.2018 г. по АНД № 1594/2018 г. по описа на РРС, за това, че на
18.03.2016 г. в гр. Русе причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
повече от тридесет дни, резултат от открито счупване, с изкълчване на дясна подбедрица в далечния край, наложило метална остеосинтеза, поради което и на основание чл.78а, ал.1 вр. с чл.133, ал.1 вр. чл.129,
ал.1 вр. е чл.54 от НК, е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв., както и 2/ за сумата 1147 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи разходи за закупуване на медикаменти и консумативи, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното им плащане, както и
направените в настоящото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата
18.03.2016 г. ищецът установил, че е премахнат некролога на съпругата му от
входната врата на блока, без негово съгласие и се качил да попита ответника за
това, след което двамата се скарали и ответникът му нанесъл първо удари с ръце
в областта на лицето и главата и удар с ритник по коляното, след което го
изблъскал силно с ръце, при което нарушил равновесието му и ищецът залитнал
назад, при това стъпил накриво и усукал десния си крак в областта на глезена и
последвало открито счупване на подбедрицата. Наложила
му се оперативна интервенция, носене на гипс 45 дни, обездвижване за два
месеца, рехабилитационни процедури, втора операция за
изваждане на имплантите след 6 месеца, закупуване на
предписани лекарства. Твърди, че понесъл болки и страдания с висок интензитет,
както в момента на нанасяне на уврежданията, така и в оперативния и
следоперативния период, които към настоящия момент все още не са отшумели.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете
по основание и размер. Счита, че увреждането на ищеца не е причинено в
следствие на негово /на ответника/ виновно и противоправно
поведение. Твърди, че ищецът го е нападнал, като влязъл противозаконно в
жилището му и ответникът упражнил сила, колкото да се защити и да изблъска
ищеца от дома си. Счита, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца в степен, която изключва отговорността му. Счита, че размера на
претендираните неимуществени вреди не отговаря на
действително претърпените болки и страдания. Оспорва размера на претърпените имуществени
вреди като недоказани от ангажираните с исковата молба доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.
П.Г., моли да се уважи изцяло предявеният иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез адв. Д.С., моли искът да се отхвърли изцяло, като
неоснователен.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД.
Претендираното право произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на ответника са причинени неимуществени вреди на ищеца, описани в
исковата молба болки и страдания, които са в размер на 10 000 лв. и имуществени
вреди, представляващи разходи за закупуване на медикаменти и консумативи, в
размер 1147 лв.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, настоящият състав е обвързан от влязлото в сила Решение №
622/06.11.2018 г. по АНД № 1594/2018 г. по описа на РРС, за това, че на
18.03.2016 г. в гр. Русе, в резултат на противоправни
действия ответника е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на
ищеца, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десен долен крайник
за срок повече от тридесет дни, резултат от открито счупване, с изкълчване на
дясна подбедрица в далечния край, наложило метална остеосинтеза, поради което и на основание чл.78а, ал.1 вр. с чл.133, ал.1 вр. чл.129,
ал.1 вр. е чл.54 от НК, е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв.
От събраните по
делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката С.И.Г.- снаха на
ищеца, се установява, че на 18.03.2016 г. съсед на свекъра й му нанесъл побой. Ищецът
й разказвал, че един или два пъти е слагал некролог за починалата си съпруга - свекърва
й, на входа на блока и този негов съсед, го е махал. Когато е ходила там е
виждала доста некролози на таблото на входа. Свекърва й починала през 2010 г. и
свекърът й периодично слагал некролози за възпоменанията. Тогава се е връщал от
някъде с чанти в ръцете и се е качил направо при съседа, който живеел на горен
етаж. Попитал го защо е махнал некролога, при което съседът започнал да го удря
с юмруци и да го рита. Така се е стигнало до счупването на крака, при което
костите му са разкъсали кожата. Викнали са спешна помощ, постъпил е в болницата
и му е направена операция. Сложени са импланти. След
изтичане на клиничната пътека бил на рехабилитация. Около месец и половина бил
с гипс. Съпругът й ходел всеки ден да му носи храна и лекарства. Занесли му
санитарен стол, да ползва за тоалетна. Осигурили жена, която да помага при
почистването. За смяната на превръзки водели медицинска сестра. Тя промивала
раната с разтвори, тъй като дълго време не можела да зарасне и имала гной. Свекърът
й се оплаквал, че го боли крака. Бил на легло с тоалетния стол около месец,
след това му махнали гипса. Раздвижването ставало много бавно. Повече от
половин година бил с патерици. Имплантите трябвало да
се махнат, тъй като раната била проблемна и кракът бил много подут дълго време.
Доста често ходел по доктори. Затова се притеснил от втората операция и със
съпруга й решили да отидат в София, в друга болница, където през м.октомври
2016 г. махнали имплантите. След тази операция не е
ползвал тоалетен стол. Пак имало период на възстановяване, по-кратък. Втората
операция я преживял по-леко. Като цяло не бил в много добро физическо
състояние. Често се оплаквал от главоболие, че го наболява крака.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелката Е. К. Х., съседка на страните, се установява, че
ответника живеел срещу нея и преди три години, когато станал инцидента, станала
след нощна смяна и чула разправия пред вратата. Погледнала през шпионката и
видяла как И. блъскал С. с две ръце и се опитвал да влезе в дома му. И. носел
някакви торби и го блъскал с тях. С. го бутнал, за да не влиза у тях и И. се
спънал и паднал назад. С. блъснал И. само веднъж. Свидетелката не излязла и не
се намесила, тъй като била жена. Отишла и си легнала, защото била на работа. И.
го виждала рядко. След инцидента не го виждала да ходи с патерици, а само да ги
държи в ръка. Чула, че е имал счупване на крака. Говорила за инцидента, само
със С. и съпругата му. С И. 40 години никога не са били в добри отношения. Той
винаги имал някакви битови претенции. С. й казал, че са се скарали за един
некролог, който стои долу на вратата от шест години. И. бил помолен да го
постави на неговата си врата, а не на входа. Затова била цялата караница.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелката К.Х.Н., съпруга на ответника, се установява,
че на 18.03.2016 г. правили пролетно почистване и махнали некролозите от
вратата на входа. Некрологът на съпругата на И. стоял шест години на вратата и
решили, че е съвсем достатъчно. Той отишъл да се разправя със съпруга й, защо
са махнали некролога му. На вратата на входа имало и други некролози, около 10,
като махнали абсолютно всичките. Хората били предварително предупредени. Имало
решение на Общото събрание от преди години, че повече от една година
некролозите не бивало да стоят на входната врата. Когато уведомили И., той казал,
че не е съгласен и не го интересува какво е решило ОС. За инцидента знае от
съпруга си. Двамата с И. се скарали и се блъскали пред вратата им. И. позвънил
на вратата им и започнал да се кара. С. му казал, че некрологът е махнат и
затворил. Докато се обръщал, вратата се отворила с ритник и И. влязъл наново с
двете торби, като започнал да блъска съпруга й с тялото си. Излезли на
площадката и там продължили блъсканицата, при което се стигнало до инцидента с
крака. Не знае как се е случило счупването на крака. И. казал, че е по
невнимание. Така пишело в показанията му, тя ги била чела. В апартамента им не
е имало следи от борба в коридора. Очилата на съпруга й били счупени и метнати
пред другата врата. Още на другия ден видяла И., ходила в болницата, защото се
притеснила. В този вход нямало други подобни работи. Това било инцидент. Затова
отишла да го види, но той я изгонил. Бил седнал на леглото, не бил много зле
според свидетелката. Тя била касиер на входа. Април и май не му вземала пари и
той не се е показвал. Юни като позвънила И. излязъл и си платил таксата. От
тогава го виждала всеки ден. Не е ползвал помощни средства за придвижване.
Носел си патериците в ръка и „тичал“ надолу по стъпалата. Имало асансьор, но
той ходел по стъпалата. Съпругът й и казал, че са се блъскали, друго не знаела.
От заключението на
изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на вещо лице д-р И.С.
и представената медицинска документация се установява, че И.Г.П. 66 г. е получил
следните увреждания: Открито счупване, с изкълчване на дясна подбедрица, в долната трета, наложило метална остеосинтеза; кръвонасядания и
оток на лицето; кръвонасядания на лигавицата на
горната устна; кръвонасядане на дясна предмишница; кръвонасядане на
дясно коляно. Описаните увреждания по главата и крайниците са резултат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидента на
18.03.2016 г. Същите следва да се преценяват по медикобиологичният
признак: Болка и страдание. Счупванията в долната
трета на дясната подбедрица се резултат на форсирано
изкривяване и усукване на подбедрицата спрямо
ходилото и могат да бъдат получени при инцидента на 18.03.2016 г. Счупванията в областта на дясната подбедрица
следва да се преценяват по медико-биологичния признак - Трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни. От
представената медицинска документация е видно, че към края на 2016 г. лечението
е продължавало. По време на травмата, както и в следоперативните периоди и при
раздвижванията болките са били с по-висок интензитет. По време на лечението
болките се възприемат индивидуално. Провежданото лечение отразено в
представената медицинска документация оперативно, физиотерапевтично и
лекарствено е във връзка с травматичните увреждания в областта на дясната подбедрица. В съдебно заседание разпитано вещото лице
уточнява, че проведеното лечение включва имобилизация,
поставяне на метална остеосинтеза, физиотерапия, раздвиждане и лекарства. Имплантът
е махнат в Болница Лозенец. В оперативния протокол от екстракцията е отразено,
че това е направено с анестезия, след което оперативната рана е възстановена
без усложнения. Всъщност втората операция е направена по повод отстраняване на импланта, който може да бъде отстранен, може да бъде
оставен. Това е избор на пациента, ако зарастването е добро. Отстраняването на импланта е по-добрия вариант, при който крайникът има пълно
възстановяване.
От материалите на приложеното АНД № 1594/2018 г. по
описа на РРС, които съдът приобщава към настоящото дело се установява, по
допълнителната СМЕ, че причинените увреждания на П. се разделят на три групи: 1/
Открито счупване, с изкълчване на дясна подбедрица, в
далечния край. Контрактура на дясна глезенна става; 2/ Кръвонасядания
и отток на лицето. Кръвонасядания на лигавицата на
горната устна. Кръвонасядане на дясно коляно; и 3/ Кръвонасядане на дясна предмишница.
Видно от представените по делото като писмено
доказателство: фиш за спешна медицинска помощ, съдебно-медицинско удостоверение
от 07.04.2016 г., епикриза от 18.03.2016 г. за
периода от 18.03.2016 г. до 04.04.2016 г., епикриза ИЗ № 942 от 04.04.2016
г. до 11.04.2016 г., етапна епикриза от 21.07.2016
г., епикриза от 03.10.2016 г. до 07.10.2016 г.,
етапна епикриза от 15.11.2016 г., 4 бр. амбулаторни
листи, 9 бр. листи с копия от фискални бонове, 4 бр. фактури за закупени
консумативи, 5 бр. листи с копия от рецепти – 9 бр., описани подробно в молба
от 10.05.2019 г. на л. 48 и 49 по делото, се установява че са използвани
медикаменти и консумативи за лечението на травмите на ищеца на обща стойност
1147 лв.
Предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника във връзка с причинено от него непозволено увреждане са четири: противоправно деяние; вреда, причинена от това деяние;
причинна връзка между деянието и вредата и вина у деликвента.
Решение № 622/06.11.2018 г. по АНД № 1594/2018 г. по описа на РРС, с което
ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление против
личността, като му е наложено съответно наказание, е задължително за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност, както и вината на дееца, на основание чл.
300 от ТПК. Следователно, по делото е установено, че на 18.03.2016 г. в гр.
Русе ответникът е извършил противоправно деяние –
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, резултат от открито
счупване, с изкълчване на дясна подбедрица в далечния
край, наложило метална остеосинтеза. Ищецът е
претърпял вреди от деянието на ответника - засегнати са негови неимуществени и
имуществени права. В тази връзка, от събраните по делото и коментирани по-горе
доказателства, се установява, че ищецът е понесъл болки и страдания с висок
интензитет, както в момента на нанасяне на уврежданията, така и в оперативния и
следоперативния период, които към настоящия момент все още не са отшумели. Често
се оплаквал, че го боли крака, имал забиране на раната и усложнения след
първата операция, подувал му се крака и бил стресиран. Налагало се да му правят
повторна операция за по-добро възстановяване.
Безспорно, така причиненото увреждане съставлява
вредоносен резултат от деянието на ответника. Налице е причинна връзка между
конкретното противоправно деяние и констатираните
вреди - такава се установява от събраните по делото гласни доказателства-свидетелски
показания на св. С.Г., заключението по приетата и неоспорена СМЕ и
представените писмени доказателства: фиш за спешна медицинска помощ,
съдебно-медицинско удостоверение от 07.04.2016 г., епикриза
от 18.03.2016 г. за периода от 18.03.2016 г. до 04.04.2016
г., епикриза ИЗ № 942 от 04.04.2016
г. до 11.04.2016 г., етапна епикриза от 21.07.2016
г., епикриза от 03.10.2016 г. до 07.10.2016 г.,
етапна епикриза от 15.11.2016 г., 4 бр. амбулаторни
листи, 9 бр. листи с копия от фискални бонове, 4 бр. фактури за закупени
консумативи, 5 бр. листи с копия от рецепти – 9 бр., описани подробно в молба
от 10.05.2019 г. на л. 48 и 49 по делото, както и приобщените писмени
доказателства, съдържащи се в наказателното дело. Претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди от причинените болки и страдания са пряка и
непосредствена последица от причиненото му увреждане, произтекло, от своя
страна, от виновното поведение на ответника и противоправното
му деяние.
Следователно, нанесения побой и травми съставляващи средна
телесна повреда от ответника е причинила на ищеца боли и страдания с много
висок интензитет, повлияла е отрицателно на психиката му, отразила се е на
спокойствието му за продължителен период от време. От представената медицинска
документация е видно, че към края на 2016 г. лечението е продължавало. Ответникът
е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на ищеца на 18.03.2016 г. и
които са пряка и непосредствена последица на негативни емоционални преживявания
– силни болки, безпокойство, страх, свързани с оперативно, физиотерапевтично и
медикаментозно лечение. Относно размера на дължимото на основание чл. 52, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъде отбелязано следното: разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква
обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено от съда по
справедливост. Съобразно установената съдебна практика, при определянето на
размера на обезщетението се преценя характера и степента на увреждането, начина
на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, възраст на увредения и
др. Ищецът /на седемдесет години/ е пострадал физически, като е бил обездвижен
за продължителен период от време, има данни /св. Г./, че „като цяло не бил в
много добро физическо състояние“, като „понастоящем често се оплаквал от
главоболие и го наболявал крака“.
Съдът намира, че справедливостта налага да се има
предвид мотивът на ответника за извършване на деянието – ищецът е позвънил на
вратата му, за да го попита защо е свалил некролога на съпругата му.
Показанията на св. Е.Х., в частта, в която твърди, че видяла как „И. блъскал С.
с две ръце и се опитвал да влезе в дома му“, като логически противоречиви с
останалите доказателства, съдът не кредитира. Установи се безспорно по делото,
че ответника първи е нанесъл множество удари по лицето и главата на ищеца,
който през това време е държал чанти в двете си ръце и са били заети, поради
което с тях не е можел да се защити, нито да блъска. Съдът не кредитира и
показанията на съпругата на ответника св. Н., като заинтересовано лице, която
не е очевидец, в частта в която твърди, че „И. влязъл наново с двете торби,
като започнал да блъска съпруга й с тялото си“, което не е установено по
наказателното производство, поради което не може да се изведе извод, че
ответника е извършил деянието при опит да се защити, в условията на неизбежна
отбрана. Не се установява и твърдението й, че имало от преди решение на ОС на
ЕС да не се поставят некролози на вратата, като се установи, че на вратата е
имало предния ден към 10 некролога и от други съсобственици. От съвкупната
преценка на доказателствата и от материалите по приложеното АНД № 1594/2018 г.
на РРС не се установява, наличие на съпричиняване от
страна на ищеца, с което да е предизвикал негативната реакция на ответника до
степента, довела до деликт. Следва да се отбележи, че
от материалите по настоящото и приложеното дело е видно, че ответника е
причинил на ищеца и други телесни увреждания, освен фрактурата на крака,
изразяващи се в нанасяне на удари с юмруци по главата и лицето, като още при
първоначалния преглед е установено кръвонасядане на
лицето, кръвонасядане на лигавицата на горната устна,
кръвонасядане на дясна предмишница
и на дясно коляно, освен фрактурата на глезенната
става на десния крак, които свидетелстват за множество болки и страдания.
Съобразявайки горното, естеството на физическите и психическите
травми и продължителността на проявлението им, както и мотива на ответника,
съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на причинените на ищеца
неимуществени вреди е 8000 лв., в който размер предявеният иск се явява
основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва от
датата на увреждането /съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/, а за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лв., искът следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Съдът намира и основателна претенцията за обезщетение
за имуществени вреди в размер на сумата 1147 лв. представляващи разходи за
закупуване на медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното им плащане. По отношение на представените разходните
документи не е оспорена тяхната истинност. По отношение на това, че тези
лекарства са били необходими за лечението, са събрани гласни доказателства при
разпита на свид. Г.. Същата посочи, че на ищеца в
продължителен период от време са му давани лекарства, промивана раната с
разтвори, като представените материали са именно такива.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва
да се възложат направените от ищеца и своевременно поискани разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 996 лв., съразмерно на уважената част от
иска - в размер на 817,30 лв. Ответника има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска – в размер на 155,70 лв. Или по компенсация ответника
следва да заплати на ищеца сумата 661,60 лв. направени по делото разноски.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 370 лв.,
представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Й.Н., ЕГН
**********,***, да заплати на И.Г.П., ЕГН **********,***, на осн. чл. 45 от ЗЗД сумата от 8000 лв. /осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му на 18.03.2016 г. в гр. Русе
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, от причинена средна телесна
повреда, в резултат на противоправни действия на
ответника, за които е признат за виновен с влязло в сила решение №
622/06.11.2018 г. по АНД № 1594/2018 г. по описа на РРС, ведно със законната
лихва, считано от 18.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 8000 лв. до пълния претендиран
размер от 10 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Й.Н., ЕГН
**********,***, да заплати на И.Г.П., ЕГН **********,***, на осн. чл. 45 от ЗЗД сумата от 1147 лв. /хиляда сто четиридесет
и седем лева/ обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи
разходи за закупуване на медикаменти и консумативи, от причинена средна телесна
повреда, в резултат на противоправни действия на
ответника, за които е признат за виновен с влязло в сила решение №
622/06.11.2018 г. по АНД № 1594/2018 г. по описа на РРС, ведно със законната
лихва, считано от 18.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Й.Н., ЕГН
**********,***, да заплати на И.Г.П., ЕГН **********,***, сумата 661,60
лв. /шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/ разноски по
компенсация, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С.Й.Н., ЕГН
**********,***, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Русенския районен съд сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/ -
държавна такса.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/