Решение по дело №216/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.04.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	01.04.		2021

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		216		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

  

 Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.    

,,ТАНИ – 1980“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Евтим Трайчев“ № 104, вх. А, представлявано от управителя А.С.С. е подал жалба срещу Наказателно постановление № 517367-F535724/11.06.2020г., издадено от Началник отдел ,,Оперативни дейности“ София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби и моли за неговата отмяна. Изложени са доводи за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Испиридонова в молба до съда оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид  доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.01.2020 г. в 17:15 ч. служители на въззиваемата страна – А.М. и Т.К. извършили проверка на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Сапарева баня, ул. ,,Чавдар войвода“ № 1, стопанисван от ,,Тани 1980“ ЕООД, при която било установено, че дневният оборот към момента на проверката от монтирания в обект електронен касов апарат с фискална памет модел ,,DAISI COMPACT M 02“ с индивидуален номер DY443199 и номер  фискалната памет 36601235, регистрирано в НАП с потвърждение № 4228673/12.06.2019 г., съгласно дневен финансов отчет ,,Х“ № 000685/23.01.2020 г. е в размер на 91.50 лв. Съгласно изготвен опис на парите в касата фактическата наличност в касата на обекта към момента на проверката 23.01.2020 г. е в размер на 102.04 лв. Инсталираното в обекта фискално устройство модел ,,DAISI COMPACT M 02“ с индивидуален номер DY443199 и номер  фискалната памет 36601235, притежава и е активирана функцията ,,служебно въведени“ суми видно от служебен бон № 000690/23.01.2020 г. Установената промяна в касовата наличност е в размер на (+) 10.54 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол сер. АА № 0364942/23.01.2020 г. на осн. чл. 110, ал. 4 вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

С оглед на така установеното, Т.К. - инспектор по приходите в присъствието на свидетелите Е.С.П. и Емилия Атанасова Кралева, съставил АУАН № F535724 от 28.01.2020 г., който бил предявен и връчен на управителя на дружеството – А.С., квалифицирайки нарушението по чл. 33, ал. 1 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 517367-F535724/11.06.2020г., издадено от Началник отдел ,,Оперативни дейности“ София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира. Свидетелите К. и М. изцяло потвърждават констатациите, отразени в АУАН и съдът ги кредитира изцяло като обективни и последователни и изцяло подкрепящи се от писмените доказателства по делото.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

 АУАН и НП са издадени от компетентни органи, имат необходимото съдържание и форма. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци за нарушението по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ и то конкретно относно приложената във връзка с него административнонаказателна норма по чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС и липса на описание и дори посочване на обстоятелството, дали нарушението води до неотразяване на приходи.

Налице е и неправилно приложение на материалния закон изразяващо се в приложение на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, съгласно която на дружеството-жалбоподател незаконосъобразно е било определено и наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, при липса на описание на задължителната кумулативна законова предпоставка за това визирана в чл. 185, ал.2, изр. 2-ро от ЗДДС – „ Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“.

Съдът приема, че установеното при проверката нарушение, правилно е квалифицирано като такова по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., съгласно която разпоредба, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или алтернативно „служебно изведени" суми. Отговорността на дружеството, обаче, е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от , без посочване на признаците по изр. 2-ро. Съгласно тази разпоредба извън случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Предвидено е изрично в изречение второ, че само когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Следователно, за да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице в тази последна хипотеза, според която вероятно е била определена на дружеството минимална санкция от 500 лева, следва по един безспорен начин в производството пред АНО да се установи, че процесното нарушение „не е довело до неотразяване на приходи“. В случая, такива констатации не са направени в хода на административнонаказателното производство, не са събрани и абсолютно никакви доказателства в такава насока. Не се сочи никъде дори формално, нито в текста на АУАН, нито в този на НП, за това, че  нарушението не води до неотразяване на приходи, което е задължителната предпоставка за налагане на наказание в размерите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. За да бъде осъществен от обективна страна елементът на административно нарушение по цитирания в НП санкционен текст – чл. 185, ал.2 ЗДДС /без посочване на изр. 2-ро/, то следва нарушението да е довело кумулативно и до неотразяване на приходи. Този съставомерен елемент трябва да бъде установен от наказващия орган в хода на административно наказателното производство, за да е ясно и с оглед реализиране правото на защита на жалбоподателя какво точно нарушение му е вменено и за какво е наказан. Следва да се отбележи изрично, че неотразяване на приходи може да е налице при всяко неизпълнение на задължението по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо дали фактически установената касова наличност е по-голяма от отчетения оборот от фискалното устройство, както е в случая или алтернативно по-малка. При липсата обаче на други доказателства от какво произтича тази разлика, това необосновано предположение на органа по приходите за неизпълнение на задължението за служебно въвеждане на суми не може да се трансформира автоматично в категорично установено обстоятелство, което да обоснове налагането на посочената несъответна на описанието -по-малка по размер имуществена санкция, тъй като явно, но мълчаливо, без да го посочи АНО е имал предвид, че деянието не води до неотразяване на приходи. В случая с оглед липсата дори на споменаване на това, дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи би следвало да се приложи санкцията по чл. 185, ал. 2 изр. 1 от ЗДДС, а не тази по чл. 185, ал.1 ЗДДС. Решението на съда не може да почива на предположения, относно това какво е имал предвид мълчаливо АНО като е смесил текстово и цифрово хипотезите на чл. 185, ал.1 и ал. 2, изр. 1-во от ЗДДС.

По изложените съображения, процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и в този смисъл подлежащо на пълна отмяна.

На следващо място съдът, с оглед на събраните в хода на въззивното дело писмени и гласни доказателства приема, че макар да са налице безспорни данни за извършено нарушение на посочената разпоредба, в случая са налице факти и обстоятелства, които квалифицират случая като "маловажен" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 , приложима на основание чл. 11 , "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Преценката се прави за всеки отделен случай с оглед на събраните по делото доказателства. Това легално определение, отнесено към особеностите на конкретния случай, разкрива, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. На първо следва да се отбележи, че установеното разминаване между касовата наличност и отразената в отчета на фискално устройство е изключително ниска - едва 9 лева. Действително вредните последици не са елемент от състава на нарушението, тъй като същото е на формално извършване, но неотразяването на такава изключително ниска сума във ФУ по реда на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н -18 от 13.12.2006г., на МФ няма как да обоснове настъпването на вредни последици за фиска. От друга страна, както стана ясно по-горе АНО не е посочил в процесното НП, че нарушението води до неотразяване на приходи, но процесната сума е пренебрежимо малка, за да обоснове изобщо някакви дори хипотетични вредни последици. Още повече, че в последствие, макар да е погрешно и изрично изписана в НП разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗДДС е приложена практически само санкционната норма на чл. 185 ал. 1  - разпоредба, която визира случаи с по-ниска обществена опасност. И двамата разпитани свидетели са категорични, че при проверката не са констатирани други нарушения имало е работещо фискално устройство и при направената от тях контролна покупка им е бил издаден фискален касов бон. Това незначително по мащаба си нарушение е първо по рода си и няма данни за каквито и да е други данъчни и административни нарушения извършени от дружеството-жалбоподател в миналото, които да са известни на данъчните органи. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност обосновават за съда безспорно извода, че се касае за "маловажен случай" на административно нарушение. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК се приема, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Според същото ТР, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Поради изложеното относно допуснатите няколко самостоятелни нарушения на закона НП следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 517367-F535724/11.06.2020г., издадено от Началник отдел ,,Оперативни дейности“ София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с 185, ал. 1 от ЗДДС, на ,,ТАНИ – 1980“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Евтим Трайчев“ № 104, вх. А, представлявано от управителя А.С.С. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: