№ 733
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500434 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 – чл.279 във вр. с чл.396 вр. с чл. 398 и чл. 397, ал.
1 от ГПК и е образувано по частна жалба на Г.Н. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр. Поморие, ул. „Морски звуци“ №1, ет. 4, ап. 30 против определение № 36 от 26.01.2022
г., постановено по гр.д.№ 831/ 2021г. на Районен съд- Поморие , в частта му, с която е
допусната замяна на основание чл. 389, ал.1 от ГПК на първоначално наложеното с
определение № 415 от 03.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 831/ 2021г. на Районен съд-
Поморие обезпечение „запор“ на банковата сметка на общата наследодателка на страните Л.
Г. Н., на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, предявен от АС. Ф. М. срещу
ответницата Г.Н. Н. чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху ½ ид.ч.
недвижим имот с идентификатор 57491.502.348.1, с площ от 76 кв.м., на три етажа, с
предназначение – многофамилна жилищна сграда и ½ ид.ч. от УПИ с идентификатор
57491,502.348.1, находящ се в гр. Поморие, ул. „Пазарна“ 11, с площ 276 кв.м., с трайно
предназначение- средно застрояване, при граници: ПИ 57491.502.349, 57491.502.535,
57491.502.347, 57491.502.351.
В частната жалба се изразява недоволство от определението в обжалваната му част.
Изложени са съображения, че е налице направено в хода на делото от ответницата
„признание на иска в преобладаващата предмета на делото част“ досежно правото на ищеца
за 1/3 ид.ч. от възбранените имоти и за 1/3 ид.ч. от наличността на запорираната банкова
сметка, равняваща се на 4590.67 евро. Сочи се, че сумата в размер на 4590.67 евро по
предходното обезпечение на банковата сметка на наследодателката на страните е изтеглена
от ответницата, преди налагането на запора поради обстоятелството, че тя не е знаела за
съдебните претенции на ищеца. По подробно изложените в частната жалба доводи се иска
отмяна на първоинстанционното определение в обжалваната му част до размера над
стойността на 4590.67 евро, като са изложени съображения, че в тази част същото е
неправилно, незаконосъобразно и надхвърлящо обезпечителната нужда на ищеца.
Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания за
представяне на писмени доказателства и за ангажиране на такива по реда на чл. 186, чл. 195
от ГПК.
В предоставения му едноседмичен срок ответникът по частната жалбата А. Ф. М. не
1
е представил писмен отговор и не е ангажирал становище по частната жалба.
Бургаският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното:
След извършена служебна проверка настоящата съдебна инстанция намира, че
частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 1831/ 2021г. на Районен съд- Поморие е образувано по
искова молба на АС. Ф. М. по предявен иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН срещу ответницата Г.Н.
Н. за намаляване на направеното от общата наследодателка на страните Л. Г. Н., поч. на
19.04.2021г. универсално завещателно разпореждане в полза на ответницата Г.Н. Н. до
размера на запазената му 1/3 ид.ч. от наследството.
По искане на ищеца с определение № 415 от 03.12.2021 г., постановено по гр.д.№
831/ 2021г. на Районен съд- Поморие, в полза на ищеца е допуснато обезпечение на иска
чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК - „запор” върху
банковата сметка на наследодателката Л. Г. Н. в „Инвестбанк“ АД до размер от 4590.67
евро /явяваща се 1/3 ид.ч. от общата й наличност от 13772.01 евро/. Ищецът е получил
обезпечителната заповед на 13.12.2021г.
С последваща молба от 21.12.2021г. до районния съд, ищецът е посочил, че в
запорираната банкова сметка няма налични суми, поради което е поискал замяна на
допуснатото обезпечение „запор“ на банковата сметка с „възбрана“ на собствения на
ответницата недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Поморие, ул.
„Морски звуци“ 1, ет. 4, а при условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че тази
обезпечителна мярка е неподходяща е поискал налагане на „възбрана“ върху недвижими
имоти, представляващи ½ ид.ч. недвижим имот с идентификатор 57491.502.348.1, с площ от
76 кв.м., на три етажа, с предназначение – многофамилна жилищна сграда и ½ ид.ч. от УПИ
с идентификатор 57491,502.348.1, находящ се в гр. Поморие, ул. „Пазарна“ 11, с площ 276
кв.м., с трайно предназначение- средно застрояване, при граници: ПИ 57491.502.349,
57491.502.535, 57491.502.347, 57491.502.351.
С обжалваното определение № 36 от 26.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 831/ 2021г.
на Районен съд- Поморие, първоинстанционният съд е уважил искането на ищеца, като е
заменил допуснатото с определение № 415 от 03.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 831/
2021г. на Районен съд- Поморие обезпечение на предявения иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН
„запор“ на банкова сметка, като е отменил същото и е допуснал обезпечение чрез налагане
на обезпечителна мярка „възбрана“ върху ½ ид.ч. недвижим имот с идентификатор
57491.502.348.1, с площ от 76 кв.м., на три етажа, с предназначение – многофамилна
жилищна сграда и ½ ид.ч. от УПИ с идентификатор 57491,502.348.1, находящ се в гр.
Поморие, ул. „Пазарна“ 11, с площ 276 кв.м., с трайно предназначение- средно застрояване,
при граници: ПИ 57491.502.349, 57491.502.535, 57491.502.347, 57491.502.351.
Счел е, че страните не спорят за размера на запазената част на ищеца от наследството
на общата им наследодателка, поради което е приел, че е основателно направеното при
условие на евентуалност искане за замяна на допуснатата обезпечителна мярка „запор“ на
банковата сметка чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ на ½ ид.ч. от
горепосочените недвижими имоти – сграда и поземлен имот, находящи се в гр. Поморие, ул.
„Пазарна“ № 11.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид данните по делото и като съобрази закона,
намира следното:
Производството е по реда на чл. 396 и сл. от ГПК.
2
Съгласно чл. 398, ал. 1 от ГПК съдът може по искане на една от страните, след като
уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от
съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг.
Тъй като обезпечението вече е допуснато, в настоящото производство съдът не
следва да преценява предпоставките на чл. 389 от ГПК досежно обстоятелствата дали искът
е процесуално допустим, дали е подкрепен с писмени доказателства, вероятната му
основателност и наличието на обезпечителна нужда, а само дали исканата замяна на
първоначалната обезпечителна мярка с друга е адекватна на обезпечителната нужда.
В случая, се касае предявен конститутивен иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН,
чийто предмет е искане за намаляване в полза на ищеца на универсално завещание на
общата наследодателка на страните до размера на запазената му част. Страните не спорят, а
и съгласно данните по делото става ясно, че имотите, чиято възбрана се иска са част от
масата по чл. 31 от ЗН, поради което новата обезпечителна мярка, с която е поискано
замяната на предходната се явява напълно адекватна на нуждата от защита. Каква е парична
оценка на твърдяната запазена част на ищеца от наследството на общата наследодателка
обаче не е предмет на изследване, а и обективно не може да бъде преценено в
обезпечителното производство. За целта са нужди изчисления по чл. 31 от ЗН, за които е
необходимо експертно заключение. Наред с това следва да се има предвид и разпоредбата
на чл. 36 от ЗН, чието приложение към настоящия момент също не може да се предвиди. Ето
защо, тъй като на този етап от производството, а и за целите на обезпечението не може да се
предвиди в какво точно имуществено право ще се изрази запазената част на ищеца от
наследството на общата наследодателка на страните, неоснователно се явява искането на
ответницата и направените в тази връзка доказателствени искания възбраната на
горепосочените имоти, включени в масата по чл. 31 от ЗН да бъде допусната до размера от
4590.67 евро, представляваща 1/3 ид.ч. от изтеглените от банковата сметка на
наследодателката сума с обща наличност от 13772.01 евро.
Налице е основание за допуснатата замяна на първоначално наложената
обезпечителна мярка „запор“ с исканата „възбрана“ на ½ ид.ч. от горепосоченото
недвижимо имущество, тъй като възбраната цели запазване на принадлежността на
посоченото недвижимо имущество докато трае висящността на делото, като по този начин
го предназначава за евентуално бъдещо принудително удовлетворение на ищеца, в случай,
че правата му спрямо ответника бъдат съдебно признати. Без него поисканата обезпечителна
мярка за ищеца съществува опасност да не получи защита на своите права по евентуално
бъдещо решение за уважаване на предявения конститутивен иск. Още повече, че няма данни
дали исковата молба по чл. 30, ал. 1 от ЗК е вписана. Затова заменената обезпечителна мярка
е адекватна на обезпечителната нужда.
С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено в
атакуваната му в частната жалба част като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания в частната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 36 от 26.01.2022 г., постановено по гр.д.№
831/2021г. на Районен съд- Поморие, в обжалваната му част.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4