РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI „Г” въззивен състав, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 15582 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
– чл. 438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, чрез адв. С.С./надлежно упълномощен/ срещу Разпореждане от 25.04.2019 г., по изп. д. №
20198380401382 по описа за 2019 г. на ЧСИ М.Б., рег. №838 в КЧСИ, с район на
действие СГС, с което е отказано искането на жалбоподателя за намаляване размера
на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото
изпълнително дело до сумата от 200 лв., както и определения размер на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В
жалбата се поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и
не e съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че претендираният
адвокатски хонорар не съответства на фактическата и правна сложност на делото,
като същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически
неоправдан. Сочи се, че извършените по изпълнителното дело процесуални действия
не са необичайни и не налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение,
като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване
на молба за образуване на изпълнителното дело. Предвид гореизложеното се иска
от съда да отмени разпореждането от 25.04.2019 г. и да намали размера на
претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до
законоустановения минимум от 200 лв., както и да коригира размера на
начислената по т.
26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателя Христо Буюклиев, чрез адв. Р.И., в което се поддържа, че обжалваното
разпореждане на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което се иска от
въззивния съд да остави подадената частна жалба без уважение.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изп.
д. № 20198380401382 по описа за 2019 г. на ЧСИ М.Б., рег. №838 в КЧСИ, с район
на действие СГС, е било образувано въз основа на подадена на 04.04.2019 г.
молба от Х.Т.Б., чрез адв. Р.И.. С посочената молба взискателят е поискал от частният
съдебен изпълнител да образува изпълнително дело, като било посочено, че с
оглед поведението на длъжника след връчване на поканата за доброволно
изпълнение, ще бъдат посочен с допълнителна молба способът за събиране на
задължението. Претендирани били и разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в размер на 650 лева. Към молбата бил приложен изпълнителен
лист от 01.04.2019 г., с който ЗАД „ОЗК – З.“ АД е бил осъден да заплати на Х.Т.Б.
сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Х.Б.физически
болки и страдания, изразяващи се в разстройство на здравето в резултат на
реализирано на 04.05.2017 г. ПТП в гр. Горна Оряховица по вина на С.Б.Ц.,
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК – З.“ АД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 20.04.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от
790 лв., представляваща направените по делото разноски и сумата от 5 лв. –
държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Представено било и
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие от 02.04.2019 г.,
сключен между взискателя и адвокатско дружество „И. и И.“, представлявано от
управителите, действащи заедно и поотделно адв. Р.И. и адв. Л.И.. В договора е
било отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер на 650 лв. е било платено
в брой при подписване на договора.
На
08.04.2019 г., на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение за
заплащане на следните суми: 2000 лева - обезщетение за претърпените от Х.Б.физически
болки и страдания, изразяващи се в разстройство на здравето в резултат на
реализирано на 04.05.2017 г. ПТП в гр. Горна Оряховица по вина на С.Б.Ц.,
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК –
З.“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 20.04.2018 г., която към момента на изпращане на
поканата за доброволно изпълнение била в размер на 197.06 лв., до окончателното
й изплащане; 790 лв., представляваща направените по делото разноски; 5 лв. –
държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 48 лв. – такси по т. 1 и т. 5
от ТТРЗЧСИ, както и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която към момента
на изпращане на поканата за доброволно изпълнение била в размер на 373.64 лв. Поканата
е била надлежно връчената на ЗАД „ОЗК – З.“ АД на 08.04.2019 г.
На
09.04.2019 г., длъжникът е подал възражение до съдебния изпълнител, с което е
поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност
размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, както и на
начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С
обжалваното разпореждане от 25.04.2019 г. /надлежно съобщено на длъжника на 08.05.2019
г./ частният съдебен изпълнител е отказал да намали претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената
разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г./, и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. В разглеждания случай молбата за образуване на
процесното изпълнително дело е била подадена
от взискателя чрез адвокат Р.И.,
за чиято представителна власт са ангажирани надлежни
доказателства. Представен е
договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адвокатско дружество „И.и И.“, представлявано от управителите, действащи заедно и
поотделно адв. Р.И. и адв. Л.И.. В договора е било отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер на 650 лв.
е било платено в брой при подписване
на договора. Съгласно чл.
10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.
Видно от данните по делото,
такива действия не са били
предприемани, като единствено е била подадена
молба за
образуване на изпълнителното дело, в която дори не е бил посочен начинът на
изпълнението, т. е. молбата не е с изискуемото съдържание по чл. 426, ал. 2 от ГПК, нито е било възложено на
съдебния изпълнител по реда на
чл. 18 ЗЧСИ извършването на необходимите за събиране на вземането
суми. При това положение, пълномощникът на взискателя има право на адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално
представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго
действие, извън това по чл. 10, т. 1 от Наредбата. Това
е така, тъй като посочването на начина на
изпълнението в молбата е елемент от действията
по образуване на изпълнителното производство /арг. чл. 426, ал. 2 ГПК/. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че в
случая не е осъществена същинската роля на адвоката за процесуално
представителство и извършването на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане.
Ето
защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му, в която в
тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв. до размера от 650 лв.
По
отношение на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав приема
следното:
Такси
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като
техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на
таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка,
която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз
основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната
такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените
такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата
/чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Подадената
жалба е основателна и в частта, в която се прави искане за намаляване на
определената от ЧСИ М.Б., рег. №838 в КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. д.
№ 20198380401382 пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В разглеждания
случай, съобразно т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е в
размер на 274.96 лв. без ДДС или 329.95 лв. с включен ДДС при материален
интерес от 3187.06 лв. /2 000 лв. главница, ведно с 197.06 лв. - законна лихва
върху сумата от 20.04.2018 г. до 08.04.2019 г. – датата на поканата за
доброволно изпълнение, 790 лв. разноски, както и сумата от 200 лв. за
адвокатско възнаграждение, доколкото в т. 4 от забележките към т. 26 ТТРЗЧСИ е
посочено, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси,
т.е. не е изключен размерът на адвокатското възнаграждение/.
По
изложените съображения обжалваното разпореждане от 25.04.2019 г., с което е
отказано да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва да се отмени в частта относно
начислено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за
разликата над сумата от 200 лв., както и по отношение на начислената
пропорционална такса по т. 26, б. "в" от ТТРЗЧСИ при материален
интерес от 3187.06 лв. /от които 2987.06 лв. по изпълнителен лист, издаден на 01.04.2019
г. от Горнооряховския + 200 лв. за адвокатско възнаграждение/ за разликата над
сумата от 329.95 лв. с вкл. ДДС.
В настоящето съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производството по разноските страните не си дължат
разноски, тъй като в такова производство - относно дължимостта и размера на
разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение /в този смисъл и определение №
489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение №
933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС/. Ето защо
макар жалбата на длъжника да е основателна, същият няма право на разноски в
това производство.
Така
мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на
длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД разпореждането от 25.04.2019 г., по изп. д. №
20198380401382 по описа за 2019 г. на ЧСИ М.Б., рег. №838 в КЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските по
изпълнението, съответно в частта над 200 лв. – адвокатско възнаграждение и в
частта над 329.95 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението,
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.