№ 800
гр. ****, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110112933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е след като съдът е констатирал, че е налице пропуск при
произнасянето му досежно начина на разпределение на разноските в
производството и дължимата по делото държавна такса.
На основание чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1, като по
присъединените искове разноските се определят по чл. 78 и 78а.
По арг. от чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто
върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на
разделителния протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял.
При така изложеното, съобразно посочената от вещото лице по
изслушаната по делото СТЕ досежно стойността на допуснатите до делба
недвижими имот /възлизаща на 176 900 лв. - 43 800 лв. за ПИ с
идентификатор **** и 133 100 лв. за жилищната сграда, построена в
поземления имот/, както и квотите на съделителите в съсобствеността /по ½
ид.ч. за всеки от тях/, съдът намира, че дължимата от всеки от тях в полза на
съдебната власт по сметка на РС-**** държавна такса е, както следва: 3 538
лв. за З. К. М. и 3 538 лв. за Н. К. И..
1
Отделно от това, доколкото от ответницата е предявена претенция по
сметка по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, страната следва да бъде осъдена да заплати
и дължимата по този иск държавна такса, съразмерно на отхвърлената част, а
именно – 546,21 лв., а ищцата следва да заплати такса, съответна на уважената
част от иска – 53,79 лв.
Ищцата З. М. следва да бъде осъдена да заплати дължимите държавни
такси по отхвърлените претенции по сметки в общ размер от 2254,07лв.
Във връзка с направените от страните в хода на процеса искания за
присъждане на разноски, съдът намира следното:
От анализа на разпоредбата на чл. 355 ГПК може да се направи извод, че
се разграничават два вида разноски в рамките на делбеното производство –
такива, касаещи същинската делба на имотите, както и такива, които се
отнасят до съединените в делбеното производство искове /каквато е и
трайната практика на ВКС - така Определение № 55/20.04.2010 г. по гр. д. №
22/2010 г. на II ГО, Определение № 681/18.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5778/2015 г.
на III ГО, Определение № 676/10.04.2023г. по ч.гр.д. № 4889/2023 г. на I ГО/.
В този смисъл, разноски по правилата на чл. 78 от ГПК се присъждат
само по присъединените искове в делбеното производство, т.е. по повод
всички оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са били
приети за основателни, както и когато искът за делба е отхвърлен или делбата
е допусната при посочените от ответника квоти с оглед уважено негово
възражение.
В хипотеза, в която обаче между страните не е налице спор, че имотът е
съсобствен, както и при какви квоти следва да бъде поделена съсобствеността,
разходите за адвокатско възнаграждение следва да се поемат от страните така,
както са сторени от тях. Съдът намира, че по същият начин стои и въпросът
във връзка с направените от страните допълнителни разноски в първата фаза
от делбеното производство /депозити за вещи лица, такси за издаване на
удостоверения и др./, т.е. доколкото тези разходи не са сторени за установяване
правата на страните и квотите им в съсобствеността, а за обезпечаване
редовността на производството, то също следва да останат в тежест на
страните, както са направени.
С оглед изхода от спора в частта досежно предявените искови претенции
по сметки, право на разноски имат и двете страни, по арг. от чл. 355, изр. 2-ро
2
вр. чл. 78 от ГПК, както и предвид качеството им и на ищци и на ответници.
Във връзка с исканията за разноски, страните са представили списъци по
чл. 80 ГПК. Съобразно посоченото в списъците, ищцата претендира
адвокатско възнаграждение от 6 000 лв. /л. 204/, а ответницата разноски от
общо 3 205 лв. /л. 220/, от които 3 000 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв.
депозит за вещо лице и 5 лв. такса за издаване на съдебно удостоверение.
По делото от ищцата е представен договор за правна защита и
съдействие /л. 205/, който обаче не е подписан от клиента, а само от адвоката.
Отделно от това, в т. II.1 от една страна е посочено, че възнаграждението от
6 000 лв. е заплатено в брой в деня на подписването на договора, а от друга - в
т. II.2 е посочено, че на 26.03.2024 г. /датата на подписване на договора/ сумата
от 6 000 лв. е получена изцяло по сметката на изпълнителя /адвоката/.
Посоченото не позволява да бъде извършена преценка за това дали
претендираната сума реално е заплатена от ищцата и по какъв начин, в
съответствие в постановките на т. 1 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС, доколкото при банково плащане, следва да бъдат представени
и съответните доказателства, удостоверяващи плащането. Предвид това,
макар и принципно дължими, в полза на ищцата не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение.
Видно от представения по делото от ответницата договор за правна
защита и съдействие /л. 219/ уговореното адвокатско възнаграждение в
производството по претенции по сметки е в размер на 3 000 лв., от които 2 000
лв. по претенцията на ищцата и 1 000 лв. – по насрещната. В частта в която е
посочено, че сумата е заплатена в брой договорът има характера на разписка,
съгласно т. 1 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/. При така
изложеното, на ответницата се следват разноски от общо 2 108,02 лв., от които
2 000 лв. възнаграждение за отхвърлянето изцяло на претенцията по сметки на
ищцата, 89,64 лв. – хонорар и 18,38 лв. съдебно-деловодните разноски,
съразмерно на уважената част от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 703/28.02.2025 г., постановено по гр.д. №
3
12933/2022 г. по описа на Районен съд – ****, ХLIХ състав, като:
ОСЪЖДА З. К. М., ЕГН:**********, адрес: гр. ****, м-ст „****г“, ул.
“1-ва“, № 25, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен
съд - **** държавна такса в размер на 3 538,00 лв. /три хиляди петстотин
тридесет и осем лева/, начислена върху стойността на дела й; сумата от 53,79
лв. /петдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/ държавна такса по
предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, съразмерно на уважената
част от иска; сумата от 2254,07 лева/две хиляди двеста петдесет и четири
лева и 07 стотинки/- държавна такса по отхвърления предявен иск срещу
съделителя претенция по сметки.
ОСЪЖДА Н. К. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. ****, ул.
“****“ № 26, ет. 1, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка
на Районен съд - **** държавна такса в размер на 3 538,00 лв. /три хиляди
петстотин тридесет и осем лева/, начислена върху стойността на дела й и
546,21 лв. /петстотин четиридесет и шест лева и двадесет и една стотинки/
държавна такса по предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 355 ГПК във
връзка с чл. 8 от ТДТССГПК и чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА З. К. М., ЕГН:**********, адрес: гр. ****, м-ст „****г“, ул.
“1-ва“, № 25, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес
гр. ****, ул. “****“ № 26, ет. 1, ап. 6, сумата от 2 108,02 лв. /две хиляди сто и
осем лева и две стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски по
делото, на основание чл. 355, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4