№ 1
гр. Варна, 06.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно частно
наказателно дело № 20263000600001 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор Я.
Жалбоподателят И. Д. И., редовно призован, явява се лично, като се
води от органите на РД „Охрана“ Варна, представлява се от адв.Г. С. Г., АК
Добрич, назначен за служебен защитник от досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да представям нови
доказателства. Не правя искания за отводи към състава на съда.
АДВ.Г.: Да се даде ход на делото, няма да представям нови
доказателства. Не правя искания за отводи към състава на съда.
ЖАЛБ.И.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент не съществуват процесуални
пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите
жалбата като неоснователна без уважение. Намирам, че постановения съдебен
акт е правилен и законосъобразен. Ще Ви моля мярката да бъде потвърдена.
На този етап при условията на чл.64, ал.1 от НПК първоначалното определяне
на мярката за неотклонение е законосъобразно. На този етап същата следва да
бъде задържане под стража, като са налични доказателства, които водят до
обосновано предположение за престъплението по чл.115, за което е
привлечен като обвиняем. Действително би могло да се мисли и за
1
престъпление по чл.118, но това ще бъде предмет на разследване. Но на този
етап обоснованото предположение е по чл.115 от НК и в тази връзка е налична
разпоредбата на чл.63 ал.2 т.3 от НПК за определяне на най-тежката мярка и
затова моля да бъде потвърдена.
АДВ.Г.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така подадената
частна жалба срещу определение № 406 от 23.12.2025 г. по ЧНД № 486/2025 г.
на ОС-Добрич, като считаме, че в хода на делото към настоящия момент на
ДП са събрани доказателства, които са достатъчни за да се наведе обосновано
твърдение, че подзащитният ми не е действал при условията на пряк умисъл, а
е при условията на неизбежна отбрана, като спрямо него е имало отправена
заплаха и е започнала нейната реализация от Д.И., като същият му отправял
обида и заплаха за убийство и веднага след това е започнала нейната
реализация, като са му нанесени няколко удара в областта на лицевата част с
което му е счупена и предмишница на лява ръка съответно има и наранявания
в зъбите. Затова той е предприел действия в условията на неизбежна отбрана,
с цел да предпази себе си и своята майка. Искам да добавя че между
семействата има стара вражда, при която Д.И. преди 10 години е нанесъл
тежка телесна повреда на баща му, който остава инвалид и е дало обосновано
предположение, че Д.И. спрямо отправената към него заплаха е готов да я
реализира, както и е започнала нейната реализация. Затова моля да отмените
така наложената най-тежка МНО „задържане под стража“ и да наложите по
лека такава като домашен арест или парична гаранция. Като искам да кажа, че
подзащитния ми не е напуснал мястото на инцидента, извикал е спешна мед.
помощ и е съдействал на органите на ДП.
Вследствие на това в настъпилия инцидент видно и от данните по
делото той има нанесена средна телесна повреда, има счупена ръка и шевове
които са направени, има нужда от подмяна на гипс, смяна на конците по
шевовете, които в ареста не му се указва такава медицинска помощ. Затова
моля да отмените така наложената мярка задържане под стража и да наложите
по-лека такава като домашен арест или парична гаранция.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ На първо място искам да уточня, че
доказателствата на този етап не сочат наличие на неизбежна отбрана,
доколкото нападението е било приключило от страна на пострадалия. Самият
обвиняем се е върнал в двора, взел е пръта и се е насочил към пострадалия и
тогава му е нанесъл ударите, и затова казах че би могло да се мисли на
следващ етап за престъпление по чл.118 от НК, с оглед полученото увреждане
от страна на обвиняемия, а за същото няма пречки както е посочен в справката
лицето с това увреждане да пребивава в арестните помещения. А по
отношение съдимостта на пострадалия, съобразно изисканите справки за
съдимост на същия не е било наложено наказание, защото е причинил тежка
телесна повреда на бащата на обвиняемия, но при превишаване пределите на
неизбежната отбрана и затова не му е наложено наказание.
ЖАЛБ.И.: Искам по-лека мярка ако може, защото майка ми е болна и
няма кой да се грижи за нея. Не вижда много. Много хапчета пие и трябва да
се грижи някой за нея. Ние двамата живеем с нея и аз се грижа за нея. Но с
този моя комшия от дълги години имаме дразги. Жалби има срещу него
пуснати, всеки месец жалби. Ние ги пущаме, аз и баща ми. Всяка седмица
2
пущахме жалби за тормоз, но полицаите не могат да излязат на глава.
Съдът се оттегля на тайно съвещание
Съставът на въззивната инстанция като се запозна с материалите по
делото, съобрази становищата на страните развити в днешното с.з. и изложени
в частната жалба, констатира следното.
Окръжен съд Добрич със съдебен акт от 23.12.2025 г. по реда на чл.64,
ал.5, вр. чл.63, ал.1 и ал.2, т.3 от НПК е взел мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на И. Д. И..
Видно от мотивите към съдебния акт, тази мярка за неотклонение е взета
с оглед на повдигнатото обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление по чл.115 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода
от 10 до 20 години, като изрично първоинстанционния съд е посочил, че от
материалите по делото може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е съпричастен към извършване на деянието за което му е
повдигнато обвинение. Съдът е приел, че наличието на втората предпоставка
по чл.63, ал.1 от НПК - наличие на реална опасност да се извърши
престъпление или да се укрие обвиняемият при по-лека МНО, се обуславя
единствено и само от предвиденото от законодателя наказание лишаване от
свобода с минимум от 10 години, предвид на повдигнатото обвинение по
чл.115 от НК и поради това се е позовал на разпоредбата на чл.63, ал.2, т.3 от
НПК.
Настоящата инстанция, от своя страна също констатира, че от
материалите по делото може да се направи обосновано предположение за
това, че обвиняемият е извършил едно от най-тежките деяния по смисъла на
наказателния закон, а именно убийство на лицето Д.И. - негов съсед. Не може
да не бъде отбелязано обаче, че наблюдаващия прокурор, който е направил
искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и явил се в с.з. пред
първостепенния съд, сам е посочил факти, от които може да се направи извод,
че деянието не представлява престъпление по общия текст по смисъла на
чл.115 от НК, а след цялостно провеждане на разследването и събиране на
достатъчно доказателства чрез СПЕ, гласни и писмени доказателства във
връзка с влошените отношения между семейството на пострадалия и
подсъдимия във времето, както и такива за множество жалби от едната или
другата страна, се би стигнало до по-лека правна квалификация, която сама по
себе си в настоящото производство е от значение, с оглед на определяне на
адекватна мярка за неотклонение.
Въззивната инстанция отчете и наличието на доказателства за получени
телесни повреди и от обвиняемото лице. Налице са и данни за влошено
здравословно състояние на майка му. Всички тези обстоятелства в
съвкупността си обуславят извод за обществена опасност на обвиняемото
лице, неоправдаваща цялостното му изолиране от обществото чрез
настаняването му в условията на ареста. Целта на мярката за неотклонение в
случая, би могла да се реализира чрез изолация, но в условията на домашен
арест, в рамките на семейната среда. Сама по себе си тази мярка за
неотклонение е достатъчно тежка и ще гарантира своевременното извършване
и приключване на разследването, а би била адекватна и с оглед на
извършеното деяние от обвиняемия от една страна и от друга -
3
необходимостта на семейството от неговите грижи чрез оставане в дома му -
полагане на грижи за майка си.
Настоящата инстанция при преценката си във връзка с адекватната
мярка за неотклонение отчете и приложените по делото доказателства,
касаещи съдебното минало, както на обвиняемия, така и на пострадалото
лице, а също и данните за влошените междусъседски отношения между
семействата им.
Мярката за неотклонение следва да бъде изпълнявана по
местоживеенето на обвиняемото лице в гр.Генерал Тошево, ул.“Елин Пелин“,
№ 24.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 406/23.12.2025 г. по ЧНД № 486/25 г. на
Окръжен съд Добрич, с което на И. Д. И. с ЕГН - ********** , е взета мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ по отношение
на И. Д. И. с ЕГН - ********** , обвиняем по досъдебно производство №
177/2025г. по описа на РУ на МВР – Ген.Тошево, която да се изпълнява на
адрес гр.Генерал Тошево, ул.“Елин Пелин“, № 24 по постоянно местоживеене
на обвиняемия.
Лицето следва да се освободи незабавно, ако не се задържа по друго
дело и ли на друго основание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11.08
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4