№ 17417
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20251110110572 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че Д. Г. М. не дължи на
ответника - ***************, сумата в размер на 50,00
лева, представляваща наложена на ищеца глоба с
наказателно постановление № 501353/2022г. от 17.05.2022г.,
поради погасяване на глобата по давност преди образуване
на изпълнително дело № 2025***0400219 по описа на ЧСИ
А. П..
Ищецът твърди, че нарушението за което е
санкциониран е извършено на 16.04.2022г., наказателното
постановление е издадено месец след това – на 17.05.2022г.,
като е влязло в сила на 20.09.2022г., а изпълнителното дело
е образувано на 06.01.2025г., тоест две години след влизане в
1
сила на наказателното постановление, поради и което
поддържа, че давността е изтекла и моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищeцът Д. Г. М., редовно призован,
не се явява лично, представлява се от адвокат М. П. от
САК, който поддържа исковата молба и моли за уважаване
на иска.
В съдебно заседание, ответникът ***************,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.,
която моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлото в сила изпълнително основание само въз основа
2
на факти, настъпили след издаването му. В конкретния
случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /наказателно постановление №
501353/2022г., издадено от Зам.Кмета на СО/, поради и което
иска с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим.
Не е спорно между страните, и съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните
обстоятелства: че за вземането предмет на исковата
претенция е издадено наказателно постановление №
501353/17.05.22022г. от Зам.Кмета на СО, връчено на ищеца
на 29.08.2022г., влязло в сила на 20.09.2022г., като по
възлагателно писмо на СО, постъпило в кантората на ЧСИ
на 06.01.2025г. е образувано изп.д. № 2025***0400219 по
описа на ЧСИ А. С. П., с рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС, като видно от приетото по
делото копие от изпълнителното дело единственото
същинско изпълнително дейстиве, което е извършено е
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца в ************* на 28.01.2025г.
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
3
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението, тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение.
Вземанията по влезли в сила наказателни
постановления представляват публични държавни
/общински/ вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен
4
ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2
ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването
на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение,
като от прекъсването на давността започва да тече нова
давност /чл. 172, ал. 3 ДОПК/. По отношение на вземанията
по влезли в сила наказателни постановления обаче е
налице специална правна уредба, регламентираща
давността за изпълнение на наложените административни
наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния
момент, от който този срок започва да тече – чл. 82 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН
административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В
ал. 2 на чл. 82 ЗАНН е предвидено, че давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според
чл. 82, ал. 3 ЗАНН независимо от спирането или
прекъсването на давността, административното наказание
не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал. 1, като съгласно ал. 4 на чл. 82
ЗАНН разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на
глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е
образувано изпълнително производство.
5
С оглед предходното, при прилагането на специалната
нормативна регламентация по чл. 82, ал. 1, б. "а" във вр. с
ал. 2 ЗАНН, следва извода, че по отношение на публичните
вземания за глоби по посоченото по-горе наказателно
постановление, погасителният давностен срок е започнал да
тече от датата на влизането в сила на същото. В
конкретния случай, видно от приложеното по делото
наказателно постановление и от приетото изпълнително
дело, че постановлението е влязло в сила на 20.09.2022г., т. е.
до датата на образуване на изпълнителното дело на
06.01.2025г., давността за събиране на наложената глоба е
изтекла. Не се и установи преди горепосочената дата да са
извършени действия от категорията да прекъснат
давността.
По гореизложеното иска, като основателен следва да
бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в
размер на 50,00 лева. Претендира се за присъждане и
адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева, за
реалното заплащане на което са налице доказателства на
л.56 от досието по делото. Претендира се и присъждане на
разноски в размер на 24,00 лева за такса за копие от
изпълнителното дело. Следователно на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 524,00 лева.
6
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Д. Г. М., ЕГН ********** срещу
***************, БУЛСТАТ **********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от
ГПК, че Д. Г. М. не дължи на ***************, сумата в
размер на 50,00 лева, представляваща наложена на ищеца с
наказателно постановление № 501353/2022г. от 17.05.2022г.
глоба, поради погасяване по давност на вземането преди
образуване на изпълнително дело № 2025***0400219 по
описа на ЧСИ А. П..
ОСЪЖДА ***************, БУЛСТАТ ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Г. М., ЕГН **********, сумата в размер на
524,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8