Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../13.01.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря А.Я.,
като
разгледа гр.д. № 3861 по описа за 2016 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
„Д.К.Б.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.С.В.,
ЕГН: **********,***, искове с правно
основание чл. 422 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 3615.95 лева - главница по Договор за издаване на кредитна карта DINERS
CLUB INTERNATIONAL FIRST LADY, и сумата 1280.61 лв. – наказателна лихва за
периода 01.03.2011 г. до 01.08.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, за които вземания е издадена Заповед № 6093/08.08.2012 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 11354/2012 г. по описа на ВРС, VІІІ състав. Претендират се и
извършените разноски.
В исковата и
уточняващата молба се излага, че на 10.09.2009 год. между страните е сключен
Договор за издаване на кредитна карта, изменен с Анекс от 07.04.2010 год., въз
основа на който на ответника е предоставена кредитна карта с кредитен лимит 2000,00
евро, равняваща се на сумата 4000,00 лв. Тъй като длъжникът не обслужвал
кредитната карта и не е изпълнявал задълженията си съгласно сключения договор, дължи
процесната главница, както и неустойка върху нея съгласно ОУ . На основание т.
6 и 7 и сл. от анекса, във вр. с т. 20, т.12.1.2 и т. 13.1 от ОУ, ищецът
депозирал заявление, въз основа на което по ч. гр. д. № 11354/ 2012 год. по
описа на ВРС, VІІІ с., била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В законоустановения срок, длъжникът депозира
възражение срещу заповедта.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, в който се оспорват предявените искове като
недопустими и неоснователни. Възразява да е налице идентичност между вземането
по заповедта и вземането, предмет на предявения иск, тъй като в заявлението е
изложено, че е предоставена карта с кредитен лимит в размер на сумата 4000 лв.,
а в исковата молба се твърди, че е предоставена сумата 2000 евро. Твърди, че
ищецът се позовава на неизпълнението на различни точки от Анекса и ОУ, поради
което се моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Евентуално, оспорва предявените искове като неоснователни с възражението, че
ищецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на кредитна карта, поради
което ответницата била в невъзможност да усвои уговорения кредит, евентуално е
предоставил платежни услуги без да има лиценз затова, поради което сключеният
договор е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, прел. 1 ЗЗД, вр. чл. 3,
ал. 2, чл. 4, т. 4, б „б” и т. 5 и чл. 5 ЗПУПС. Навежда довод, че ищецът не е упражнил правото си да направи кредитът
за предсрочно изискуем. Моли се за отхвърляне на предявените искове по тези
съображения и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на
страните намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното
ч.гр.д. № 11354/2012 г. на ВРС, VIII състав, се установява, че въз основа на
заявление вх. № 20562/06.08.2012 г. е издадена Заповед № 6093/08.08.2012 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на кредитора ”Д.К.Б.“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу длъжника Г.С.В.,
ЕГН **********,*** 896.56 лева, представляваща парично вземане по договор за
издаване на кредитна карта Diners-First Lady, и анексите към него, от които
3615.95 лева - просрочена главница, 1280.61 лева наказателна лихва от
01.03.2011 г. до 01.08.2012 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в
съда-06.08.2012г., до окончателното изплащане на задължението. както и сумата
от 474.25 лева, от която 99.64 лева - заплатена държавна такса, и 374.61 лева -юрисконсултско
възнаграждение.
От представения договор за издаване на кредитна
карта от 10.09.2009 г. и анекс към същия от 07.04.2010 г. се установява
наличието на валидно облигационно отношение между страните по силата на което
на ответника /титуляр по договора/ е предоставена кредитна карта с лимит от
4000 лева. Съгласно т. 6 от анекса титулярят се задължава да погасява усвоената
част от кредитния лимит.
От протокол от 01.07.2010 г. се
установява, че ответникът е получил кредитна карта с № ********** 5314 с
валидност от 06/10 до 02/11.
По делото са приети жалба вх. № ж-649
от 05.0.7.2011 г., изходяща от
ответника, съдържаща изявление, че е във влошено финансово състояние, поради
което моли за постигане на споразумение във връзка с погасяване на
задълженията, като с молба от 18.08.2011 г. отново е отправено искане от
ответника за споразумение за разсрочено плащане.
От заключението на вещото лице М.С. по приетата
съдебно- счетоводна експертиза, се установява, че последното плащане е
извършено на 08.02.2011 г. към датата на подаване на заявлението /06.08.2012
г./ за издаване на заповедта за изпълнение размерът на дължимата главница е 3615,95
лева, а размерът на наказателна лихва за периода 01.03.2011 г. – 06.08.2012 г.
– 1286,56 лв. Същият е размерът на задължението и към датата на изготвяне на
заключението. Вещото лице посочва, че погасяването
на задълженията е извършено съобразно изискването на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
искове за установяване съществуването на вземания с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и
чл. 92 ЗЗД.
По възражението за недопустимост на предявените искове, съдът намира
следното:
От изложените в исковата молба обстоятелства
следва, че претендираното вземане е за непогасена главница по договор за
издаване на кредитна карта от 10.09.2009 г. и анекс към същия от 07.04.2010 г.,
на което основание и в който размер в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед изложеното, предвид депозираното
в срок възражение срещу заповедта, за ищеца е налице правен интерес от предявения
иск.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че не е налице идентичност между
заявените с исковата молба вземания и тези, за които е издадена заповедта за
изпълнение, поради твърдението, че е предоставен кредитен лимит 2000 евро, вместо
4000 лв. С уточняващата молба ищецът излага, че с договор за издаване на
кредитна карта от 10.09.2009 г. на ответника е предоставен кредитен лимит 2000
евро, а с последващ Анекс към договора от 07.04.2010 г. страните са се
съгласили, че предоставеният лимит е в размер на сумата 4000 лв., в който
размер й е бил предоставен към датата на подписването му. Следователно релевантно
е последното сключено между страните споразумение - Анекса към договора от
07.04.2010 г., предвиждащ левова равностойност на заетата сума, на което
основание е депозирано заявлението и издадена и заповедта за изпълнение, откъдето
следва, че не е налице разминаване в заявеното основание. За пълнота следва да
се посочи, че основанието на вземането представляват обстоятелствата, от които то
произтича, което в случая са неизпълнение на парични задължения за връщане на
заета сума и неустойка за забава по сключения между страните договор за
издаване на кредитна карта от 10.09.2009 г. и анекс към същия от 07.04.2010 г. в
посочения размер, идентично с това, на което е издадена заповедта за
изпълнение. С оглед изложеното, съдът намира предявените искове за допустими, а
направеното в тази насока възражение – за неоснователно.
От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че между страните е налице валиден
договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредитна карта с
лимит 4000 лева, при годишна лихва след изтичане на гратисния период 19 % и
наказателна лихва за просрочие - 20 %, при Общи условия, приложени по делото.
От заключението
на вещото лице по приетата ССЕ се установява, че към датата на подаване на
заявлението /06.08.2012 г./ за издаване на заповед за изпълнение размерът на
дължимата главница е 3615,95 лева, а размерът на наказателна лихва за периода
01.03.2011 г. – 06.08.2012 г. – 1286,56 лв. От приложението към заключението на
вещото лице се установява, че задълженията са начислени върху просрочените
вноски, а не върху предсрочно изискуема главница, поради което възражението на
ответника, че банката не го е уведомила за настъпването й, респ. за
недействителност на клаузата на т. 13.1 от ОУ, е неоснователно.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на ответника за нищожност на сключения договор
поради липсата на качество на ищеца на доставчик на платежни услуги, тъй като
липсата на лиценз за предоставяне на платежни услуги води реализиране на
административно-наказателната отговорност на ищеца, но не влече
недействителност на сключения договор.
С оглед изложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
Като правоувеличаваща последица от
предявяване на иска, основателно е и искането за дължимост на законна лихва от
датата на заявлението до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в заповедното производство в размер на сумата 474,25 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и извършените в настоящото
производство разноски в размер на сумата 739,00 лв. /за държавна такса, депозит
за особен представител и депозит за ССЕ по върнатото за ново разглеждане гр.д.14190/2012
г. на ВРС, както и сумата 200,00 лв. – депозит за ССЕ по настоящото/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.С.В., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА ”Д.К.Б.“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***, сумата 3615.95
лв. /три хиляди шестстотин и петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ -
просрочена главница по договор за издаване на кредитна карта Diners-First Lady
от 10.09.2009 г. и анекс към него от 07.04.2010 г., сумата 1280,61 лв. /хиляда двеста и осемдесет лева и шестдесет и една
стотинки/ - наказателна лихва за периода от 01.03.2011 г. до 01.08.2012 г.,
ведно със законната лихва върху
считано от подаване на заявлението в съда - 06.08.2012 г., до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
6093/08.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11354/2012 г. по описа на ВРС, VІІІ състав,
на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПАЛТИ НА ”Д.К.Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 473.25 лв. /четиристотин седемдесет и три лева и двадесет и пет
стотинки/ - разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Г.С.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПАЛТИ
НА на ”Д.К.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 739,00 лв. /седемстотин тридесет и
девет лева/, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: